Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В БЪЛГАРИЯ ДЕЛА МНОГО, ОСЪДЕНИТЕ СА КЪТ

Колкото и тъжно да звучи, посланикът на САЩ в София Джеймс Пардю е много прав, че откакто е на този пост (май 2002 г. - бел. ред.) са извършени над 30 убийства и нито една водеща фигура в престъпността не е била ефективно подведена под отговорност. Още по-вярно е и другото негово твърдение, че в България няма успешно завършени дела за наркотрафик и фалшифициране на пари. Онова обаче, за което г-н Пардю не е прав, е, че цялата вина за неуспехите трябва да бъде стоварена единствено върху гърба на българската прокуратура. Причината е, че колкото и работоспособно да е едно държавно обвинение, без съдействието на полицията, специалните служби и останалите контролни органи на властта (данъчни, финансово разузнаване, митници и т .н .), то е съвършено безпомощно да направи каквото и да било. По принцип официалната кариера на Джеймс Пардю като посланик на Съединените щати в София започна през май 2002 година. Само няколко месеца по-късно (през декември 2002 г.) посланик Пардю обяви, че САЩ подкрепят линията на българското правителство за приватизацията на БТК и на Булгартабак, а определени среди, като съдът и прокурорите, са твърде агресивни в търсенето на нарушения в тази приватизация и в блокирането на един открит и честен приватизационен процес.За да не остане някой с впечатлението, че г-н Пардю говори с недомлъвки, той отправи директни критики към Върховната касационна прокуратура и Върховния административен съд и непряко смъмри опозицията за атаките срещу двете приватизационни сделки. Същите тези, които не успяват да бъдат агресивни срещу организираната престъпност и корупцията, пречат на приватизацията на БТК и Булгартабак - заяви още US-посланикът в София. - Това дава лоши за България сигнали към чуждестранните инвеститори и разрушава икономическите перспективи пред страната...Година по-късно - на 8 декември 2003-а, на конференцията Преодоляване на корупцията - фактор за подобряване на бизнес климата в страната, Джеймс Пардю отново разбуни духовете. В прав текст пред участниците във форума той заяви, че в България няма политическа воля за борба с престъпността, а мафиотските структури владеят значителна част от българската икономика. Както си му е редът, управляващите - НДСВ и ДПС, подскочиха като ужилени и по най-категоричен начин се разграничиха от думите на посланика. Двата опозиционни колоса - БСП и тогавашния ОДС, побързаха да се възползват от ситуацията, но не успяха. Причината бе повече от очевидна - червените и сините не можаха да приведат нито един подходящ пример, с който да онагледят успешната борба с мафията по време на техните мандати. На 16 декември 2003 г. посланик Пардю отново доказа, че никой няма да остави България да изнася организирана престъпност току така. Факт е, че се задържат наркотици и се разкриват печатници на фалшиви пари, но няма арести на истинските лидери на престъпни групировки, нито присъди за тях - заяви недвусмислено той по повод парламентарния дебат за организираната престъпност. - Наистина има конкретни действия срещу малките, но не и срещу големите риби от престъпния свят. Не е само полицията, която трябва да има ангажимент да се справи с тези въпроси, а също и съдиите, и прокурорите трябва да са ангажирани, заяви още той, след което допълни: Борбата с организираната престъпност изисква консолидираната решителност на политиците, прокурорите, съдиите и всички хора, които трябва да прилагат закона. Какво направиха управляващите през последната година отдавна е известно и затова няма смисъл да си повтаряме баналности за реформата на следствието, утвърждаването на прокуратурата в досъдебната фаза или изграждането на института на полицейското дознание. Отделен е въпросът как ке справиха американските специални служби с българската организирана престъпност отвъд Атлантика, по какъв начин крупни български мафиоти се бяха сдобили с щатски паспорти и американски имоти, колко български съдебни поръчки бяха изпълнени от компетентните американски власти и тъй нататък. За да стане ясно, че вината за неосъждането на някои от крупните обитатели на българския подземен свят е... споделена, са достатъчни само три светли примера. От няколко години например Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба се мъчат да разберат как небезизвестният бизнесмен Кирил Киров с екзотичния прякор Киро Японеца има луксозна къща във Флорида, какви данъци е платил той в САЩ и с какъв бизнес е оправдал тамошното си благосъстояние. Последното питане в тази посока прекоси Атлантика преди повече от половин година във връзка със следственото дело срещу Японеца за укриване на доходи в периода 1997-2002 г. и неплащането на данъци в размер на около 400 000 нови лева. По едно време се чу, че отговорът щял да бъде доставен от агенти на ФБР по повод откриването на българския офис на Бюрото, но на лежерно договорената среща със следователите по делото феберейците просто не отидоха. По същия безуспешен начин от средата на 90-те години на миналия век българските власти се опитваха да разберат как видният сикаджия Дмитрий Минев-Димата Руснака е получил американски паспорт и как всеки път, когато в България се разиграеше екшън с негово участие, той се спасяваше или в Лас Вегас, или в Атлантик сити. На 24 октомври 2004 г. Димата Руснака беше застрелян насред София, така че каквото и да пратят вече от Щатите, ползата ще е никаква. Безспорно обаче най-безуспешни се оказаха опитите на българските власти да разберат какъв е бил американският бизнес на друг виден покойник - основателя на империята Мултигруп Илия Павлов, разстрелян на 7 март 2003 година. Очевидно човек по-скоро би получил от умрял писмо, отколкото от ФБР и тамошните данъчни и митнически служби някоя и друга любопитка.Върховна касационна прокуратура се похвали на 23 ноември 2004 г., че за първите девет месеца на годината в съда са били внесени 170 обвинителни акта за организирана престъпна дейност срещу 308 лица. Един от тях е по делото срещу Росен Митров и Серафим Антонов за убийството на молдовеца с български паспорт Степан Рибаков, който бе разстрелян на 8 март 2003 г., ден след екзекуцията на Илия Павлов. Обвинителният акт срещу двамата е внесен в Софийския градски съд на 15 ноември същата година, но до момента датата на първото заседание все още не е насрочена. Според официалната версия, тиражирана в продължение на около година от МВР, Рибаков е разстрелял Илия Павлов, след което е бил премахнат, за да бъдат заличени следите към поръчителите на мулти-екзекуцията. Колкото и да не му харесва на професионалното ръководство на вътрешното ведомство обаче, в обвинителният акт по делото срещу Митров и Антонов не само няма едно изречение за атентата срещу Илия Павлов, ами няма дори дума за повода, поради който молдовецът е бил екзекутиран. Според информацията в обвинителния акт срещу Митров и Антонов, Степан Семьонов Рибаков живее в България от 1998 г. и се е занимавал с търговия на алкохол, селскостопанска продукция и метали. В четивото най-подробно са описани входно-изходните рани на жертвата, както и оръжието на престъплението. За мотивите на килърите обаче няма нито ред. Росен Митров и Серафим Антонов бяха задържани при операция на НСБОП на 30 юли 2004 г., няколко часа след като бяха разстреляни известният сикаджия Милчо Бонев-Бай Миле, четирима от бодигардовете му и пазарджишкият сводник Методи Маринков. В обвинителния акт срещу двамата се казва, че на 17 февруари 2003 г. в столичния ж. к . Зона Б-5 е бил откраднат автомобил Сеат Толедо, собственост на Стефан Дянков. В края на месеца изоставената кола е била продадена за 300 лв. на Росен Митров от две неустановени лица. На 8 март 2003 г. Митров и Антонов засекли със сеата мерцедеса на московеца на бул. Проф. д-р Иван Странски.След като мерцедесът спрял, Антонов изхвърчал от сеата и открил стрелба по автомобила на Рибаков с автомат Калашников със заглушител. Докато натискал спусъка обаче, на убиеца му се случила случка. Саморъчно направеният заглушител се откъснал от цевта на автомата, ударил го по лицето и носа и се приземил не къде да е, а точно върху задната дясна седалка на мерцедеса на Рибаков.След като направили молдовеца на решето, Росен Митров и Серафим Антонов избягали към ж. к. Младост - 1, където до 27-ма поликлиника подпалили колата и изхвърлили автомата в един строеж. Степан Рибаков починал на място, защото, според аутопсията, бил пронизан от 10 куршума, два от които го уцелили в главата.Разследването започнало с пълна сила и почти веднага криминалистите напипали първата гореща следа от убийците. По опожарения автомобил полицаите открили следи от червена материя, която се оказала кръв. А на 11 март, три дни след екзекуцията на Рибаков, ченгетата се сдобили и с оръжието на престъплението, което било открито от охраната на недовършения строеж. Решаващ фактор за разкриването на престъплението станала кръвта, открита върху сеата, която се оказала на Серафим Антонов, а двамата съучастници били задържани при спецакция на НСБОП на 30 юли 2004 година. По какъв начин делото ще издържи пред съда не е известно, защото, както вече стана дума, в обвинителния акт липсва най-важният реквизит: мотивът на убийците да направят молдовеца на решето. По-важното в случая обаче е... друго. На 11 март 2003 г., само три дни дни след разстрела на Степан Рибаков, гръмна страховит скандал. Оказа се, че през август 2001 г. молдовецът е пуснал документи за българско гражданство, депозирайки свидетелство за чисто съдебно минало, издадено в родината му. През лятото на 2002 г. той е получил българския си паспорт, а на 19 декември същата година е бил обявен за международно издирване чрез Интерпол като заподозрян за няколко поръчкови убийства.Според източници на Параграф 22, Степан Рибаков е поддържал тесни връзки с лидера на молдовската престъпна групировка Бояна Георгий Карамалак, наричан още Българина. Освен това Рибаков е бил съдружник във фирма Булрос с друг покойник, разстрелян на 8 август 2002 година. Става дума за великотърновецът Румен Николов-Руснака, който е кредитен милионер и в периода 1992-1996 г. също е имал общ бизнес с Карамалак. По-любопитното е, че Румен Николов бе свидетел и по делото срещу бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов, образувано за източването на Държавен фонд Земеделие. През 2000 г. Бояна-3 ООД (чиито съсобственици и съуправители са Румен Николов-Руснака и споменатият молдовец Георгий Карамалак) получава кредит от фонд Земеделие в размер на 716 000 лева. Сумата е получена за създаването на лозови насаждения в с. Мортагоново, Разградска област, но е похарчена за приватизацията на търновския хотел Янтра от ортака на Руснака и Рибаков в дружеството Булрос - Пламен Петков, известен като Пацо Майонезата. Според източници на Параграф 22 от Велико Търново, пред фонда е бил представен фалшив договор за аренда със земеделската кооперация в с. Мортагоново, защото в землището на селото така и не била забучена нито една лозова пръчка. Само няколко дни след задържането на Росен Митров и Серафим Антонов на 30 юли 2004 г. от МВР се похвалиха, че убийството на Румен Николов-Руснака било извършено от Степан Рибаков, но кой знае защо в обвинителния акт срещу екзекуторите на молдовеца този факт не се споменава изобщо. Нещо повече - доколкото Параграф 22 успя да разбере, предварителното производство за разстрела на Руснака е било спряно още в средата на миналата година поради неразкриване на извършителя. Така че г-н посланикът на САЩ е прав само донякъде: дела срещу мафията в България има, но осъдените се броят на пръсти. Ако не са и по-малко...

Facebook logo
Бъдете с нас и във