Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В БУРГАС НАЙ-ГОРЧИВИ СА ЗАХАРНИТЕ ОПРАВДАНИЯ

Край нямат хватките, с които слугите на Темида могат да оневинят както най-кръвожадния сериен убиец, така и най-корумпирания държавен чиновник. Последното доказателство за бездънния арсенал от процесуални хватки на българските магистрати долетя откъм Южното Черноморие. В края на миналата седмица (четвъртък, 23 март) състав на Бургаския окръжен съд с председател Захарин Захариев произнесе три оправдателни присъди по дело за контрабанден внос на 14 000 т захар, образувано още преди девет години.
Формално погледнато, поредният провал на съдебната система в битката срещу мафията и корупцията незаслужено бе подминат в суматохата, която възбуди заповедта на главния прокурор Борис Велчев за новата структура на Върховната касационна прокуратура и след скандала, избухнал при огласяването на унищожителните критики в докладите на евроекспертите. На практика обаче това изобщо не е така, защото подобен резил може да бъде оценен по достойнство единствено когато кипналите страсти се уталожат. А трезвият разум установи безспорния факт, че колкото и да се хвалят с постиженията си сегашните и бившите управляващи, българската съдебна реформа продължава да е много далеч дори от най-смътната европейска представа за правосъдие, законов ред и респект към държавата.

Първите двама щастливци, които миналия четвъртък се разминаха със затвора, са бившите служители в бургаското Районно митническо управление Кирил Бахчеванов и Пеньо Дичев, а колегата им Ростислав Арнаудов е бивш кадър на частната спедиторска компания Интершипинг ООД, собственост на мултака Янчо Патриков.
Според обвинителния акт на Бургаската окръжна прокуратура, бившите митничари трябва да отговарят пред закона за престъпление по три текста от Наказателния кодекс: чл.219 - безстопанственост, чл.282 - неизпълнение на служебните задължения, и чл.311 - попълване на официални документи с невярно съдържание. Арнаудов трябва да бъде съден само по чл.313 от НК, задето е съставил документ с невярно съдържание.
Общият размер на щетите, нанесени от сговорната дружина, е изчислен на 700 000 деноминирани лв., а Бургаската окръжна прокуратура и Районното митническо управление са предявили към Пеньо Дичев граждански искове, съответно за 394 833 и за 700 324 лева.
С това всичко хубаво (доколкото използването на тази дума е уместна) в случая приключва, защото процесуалните неуредици са толкова големи, че направо е странно защо ченгетата, следователите и прокурорите, разследвали захарната афера в продължение на осем години, все още взимат държавна заплата.
Допреди два месеца например по делото имаше още двама обвиняеми: стоковедът в бургаското пристанище Васил Лазаров и корабният агент на Интершипинг ООД - Иван Илчев. Те също трябваше да бъдат осъдени за престъпление по чл.311 от НК - за съставяне на официални документи с невярно съдържание. На 16 януари 2006 г., по време на едно от заседанията по делото, стана известно, че те са се споразумели с прокуратурата и са се отървали само с благородното административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Другото обаче, което би хвърлило в тежко недоумение дори и най-обиграните юристи, е следното. В хода на предварителното разследване е установено, че Кирил Бахчеванов, Пеньо Дичев и Ростислав Арнаудов са помогнали на Мултигруп да внесе незаконно около 60 000 т нерафинирана захар. Въпреки това обаче миналия четвъртък (23 март) Бургаският окръжен съд ги оправда по всички обвинения, повдигнати срещу тях, поради липса на доказателства. И то не какви да е доказателства, а... цял митнически манифест за 14 000 т контрабандна захар, който е изчезнал.
Според обвинителния акт по делото, престъпленията са извършени в периода март - декември 1996 година. Бившият митничар Пеньо Дичев е разрешил временен внос на 5000 т сурова нерафинирана захар, докарана в Бургас с кораба Адамостос. Впоследствие проверка установява, че действителното количество на захарта няма нищо общо с описаното от Дичев, защото от Адамостос са разтоварени общо 26 000 т захар. И още - вместо готовата продукция, произведена от заводите в с. Камено, да бъде изнесена зад граница и временният внос да бъде закрит, Бартекс продава бялата захар на вътрешния пазар чрез фирми фантоми.
Вторият подсъдим по делото - Кирил Бахчеванов, е изправен на подсъдимата скамейка, защото е извършил три подобни операции през споменатия период. Най-напред той е парафирал митнически манифест за 10 000 т нерафинирана захар, докарана в Бургас с кораба Експрес Лийдър, а реално на борда е имало 25 500 тона. След това Бахчеванов е благословил - пак с митнически манифест менте, че от кораба Аванти ще бъдат разтоварени 4000 т захар, а не 14 000 т, както е станало в действителност. И накрая, Бахчеванов е съставил трети неистински митнически манифест, според който с кораба Албатрос са внесени не 25 000 т захар, а само 3000 тона.
Третият подсъдим - Ростислав Арнаудов от Интершипинг ООД, е привлечен като обвиняем по делото, защото е било доказано, че той е съставил единия от трите фалшиви манифеста, подписани от бившия митничар Кирил Бахчеванов - за захарта от кораба Аванти.
Къде и как по време на предварителното производство се е стопила разликата между реалното количество на контрабандната захар - около 60 000 т, и онези 14 000 т от изчезналия манифест, заради които тримата бяха изправени пред Темида, дори и Господ вече трудно би узнал. Дори и само поради една причина - предварителното разследване е образувано още в началото на 1997 г., а съдебният процес започна седем години по-късно - през 2004-а. Време, съвсем достатъчно, за да бъдат заличени всички следи за каквато и да било престъпна дейност или пък да бъдат обработени всички свидетели, способни да доведат наказателното преследване до успешен край.
Ще протестирам оправдателните присъди на тримата веднага, след като получа мотивите за решението от Бургаския окръжен съд. Невъзможно е при наличие на толкова крупно престъпление като тяхното - контрабанда в особено големи размери, да признаеш обвиняемите за чисти като детска сълза, категорично заяви за Параграф 22 прокурорката по делото Жанет Красимирова.
Докато чака въпросните мотиви обаче, бургаската обвинителка съвсем спокойно би могла извърши една бърза проверка на тема Защо през последните 10 години в Бургас по нито едно дело за контрабандна захар няма осъдени? Ако реши така да уплътни работното си време, ще установи с изненада, че случаят с оправдаването на Кирил Бахчеванов, Пеньо Дичев и Ростислав Арнаудов нито е единственият, нито ще бъде последен.
През август 1998 г. вътрешният министър ген. Богомил Бонев, шефът на НСБОП ген. Кирил Радев и директорът на Главно управление Митници Пламен Минев се похвалиха, че са разбили контрабанден канал за захар, ощетил държавата с десетки милиони долари. Според тях в периода 1994-1998 г. в страната са внесени незаконно 305 914 т сурова и бяла захар. От тях 139 712 т са влезли през бургаското пристанище и са потънали в захарния завод на Мултигруп в с. Камено.
Хватката, използвана при митническото обработване на десетте кораба, с които захарта е доставяна до бургаския бряг, е позната: пред официалните власти се декларират и облагат с мита и данъци около 20% от реалния внос. По документи, част от които тогавашният вътрешен министър показа пред медиите, повечето от официалните вносители на нерафинирана захар и продавачи на готовата продукция са фирми фантоми и фирми бушони. Сред тях най-известни са Маншугър ООД - разследвана (уж) за незаконен внос на 4321 тона захар на обща стойност 2.3 млрд. стари лв., и ЕТ Сиви - Иван Сиви, ощетил държавата с 14 млрд. стари лв. от незаконен внос на 21 321 т захар.
Пак по онова време (1998 г.) за фалшиви документи, за обмитяване само на част от вноса и за нарушаване на митническия режим временен внос бе погнато и мулташкото дружество БартексАД, а неговият директор Спартак Жаров похарчи за парична гаранция цели... 4 млрд. стари лева. До съд и присъда обаче не стигна, защото през зимата на 1999 г. се случи истинско чудо. Най-напред процесните 12 288 т захар изведнъж изчезнаха от покрития склад, в който бяха запечатани на отговорно пазене. След това специално подбрани вещи лица компетентно установиха, че захарта била измита от проливните дъждове. А накрая Мултигруп изтегли от бизнеса със захар Бартекс АД, на негово място вкара друга своя фирма - Елкабел АД, и... нещата отново си дойдоха по местата. Тоест - всички вкупом забравиха за разбития контрабанден канал за внос на захар и продължиха да претворяват в дела (не съдебни, разбира се) поговорката Където е текло, пак ще тече!

Facebook logo
Бъдете с нас и във