Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ЦЯЛ СВЯТ ПРОКУРАТУРАТА ИГРАЕ РОЛЯТА НА ФИЛТЪР

ЗАЩОТО СТАВА ДУМА ЗА ЧОВЕШКИ СЪДБИАко е вярно твърдението, че независимото държавно обвинение е пълно със зависими прокурори - голямата вина за това е на политиците, категорична е Радка Петрова, изпълняваща длъжността окръжен прокурор на Перник Г-жо Петрова, от доста време време съдебната реформа буксува, защото не можем да си изберем подходящ вариант, по който тя да бъде осъществена. Според вас задължително ли се нуждаем от чужд шаблон, или можем сами да си разработим модел на работеща съдебна система?- Мисля, че българският законодател няма от какво да се срамува или да страда от чувство за малоценност. Още със Закона за устройство на съдилищата, утвърден с указ на княз Батенберг от 5 февруари 1883 г., той е доказал, че може да бъде рационален и да прави добри нормативни актове. Самият факт, че моделът на съдебната система, възприет преди 120 години, все още действа, е красноречив пример за едно: когато искаме - можем да изпипваме нещата докрай. В този смисъл на мен ми се струва, че реформата в съдебната система може да бъде доведена докрай и без радикални промени в конституцията. Стига, разбира се, основният закон да бъде четен безпристрастно. Какво имате предвид?- Наложено бе мнението, че по-нататъшният ход на съдебната реформа зависи от мястото на прокуратурата и следствието, от имунитета и несменяемостта на магистратите. Моето мнение е, че най-напред трябва да бъде осъвременена (и то радикално) действащата наказателна нормативна уредба, която е остаряла безнадеждно. Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) например е от 1974 г., а Наказателният кодекс (НК) е още по-стар - от 1968 година. Според мен проблемът, който трябва да бъде решен, еточно в тях. Трябва да се въведат такива процесуалните норми, които да гарантират бързината и ефективността. Неотдавна от парламентарната трибуна прозвуча обвинение, че българското правосъдие се ползва за прокарване на бизнесинтереси, а независимата прокуратура била пълна със зависими прокурори. Имате ли усещането, че тези обвинения може и да са основателни?- Сигурно, но нали условията за работа на прокуратурата ги създават именно депутатите? Те приемат законите, които позволяват една или друга система да се използва за бизнесинтереси. Струва ми се, че когато се говори за реформата в съдебната власт, обикновеният човек е манипулиран. Това, което аз съм прочела или чула - говоря за изискванията, които Европа поставя пред България - е следното: законодателството трябва да претърпи такива промени, които ще гарантират бързината и ефективността на съдебната система. Без значение дали това засяга наказателното, гражданското или търговското право. Богатите държави не си позволяват такова прахосване на пари и време за процесуално разглеждане на делата. И в Европа, и в САЩ огромният процент от правните казуси се решават чрез най-различни съдебни и извънсъдебни споразумения, без изобщо да се стига до процес. Това означаа ли, че популярният израз слуги на Темида е изживял вече своето?- Моето твърдо убеждение е, че формалното робуване на буквата на закона само донякъде гарантира законността. По-важното е, че този формализъм в много по-голяма степен вреди, защото сам по себе си създава възможности за злоупотреба с власт (от магистрати и съдебни служители) или за злоупотреба с права (от извършителите на правонарушения и техните защитници). Това впрочем важи не само за съдебната власт, но и за държавната администрация! В този смисъл голямата отговорност за сегашното състояние на съдебната система е на политиците - те създават законите, а ние ги прилагаме.Как приемате тогава идеята за премахване на магистратския имунитет и несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите?- Съгласно разпоредбите на чл.132 от конституцията, магистратите се ползват с имунитета на народните представители, даден им с разпоредбата на чл.70 от основния закон. Тези два текста са взаимно свързани и ако тази промяна е чак толкова наложителна, тя трябва да се направи и за магистратите, и за депутатите. Магистратите едва ли толкова държат на имунитета си, особено в частта извън професионалните им задължения. Несменяемостта поне засега трябва да остане, само че тригодишният срок, след който тя се придобива, за мен е твърде кратък. Освен това смятам, че несменяемостта трябва да обхване магистрати от едно по-високо ниво, а не още от райнния съд и районната прокуратура. В САЩ например несменяеми са само членовете на Върховния съд, а окръжните прокурори минават през избори. Редовите прокурори обаче са почти чиновници и работят както всички останали държавни служители. Защо трябва да са несменяеми? Като стана дума за САЩ - там правосъдният министър е и главен прокурор. Уместен ли ви се струва този вариант?- Не мисля, че американската правна система е най-сполучливата - с уговорката, разбира се, че я познавам само от телевизията и литературата. Да оставиш съдбата на един човек в ръцете на 12 съдебни заседатели не е най-добрата гаранция за справедливост. Изслушвайки вижданията на обвинението и защитата относно доказателствата по конкретното дело, съдебното жури отсъжда житейски виновен или невинен, след което съдията определя вида и размера на наказанието. И виждаме колко от процесите им обикалят с години по съдебните инстанции, докато стигнат накрая до Върховния съд. С риск да засегна някого ще кажа, че в САЩ съдебните грешки са доста често срещано явление, като в някои от случаите се стига дори до парадокси... Какво имате предвид?- Процесът срещу звездата на американския футбол О'Джей Симпсън. Съдебното жури призна, че той е невинен по обвинението за убийство, но граждански съд го осъди да плати обезщетения за смъртта на съпругата му и нейния любовник! Аз лично от двайсет години насам не съм чула в България да е допусната друга съдебна грешка по дело за убийство, освен осъдителната присъда на Ваньо Александров. (През 1984 г. той е осъден на 20 години затвор за убийството на съпругата си. През 1988 г. става ясно, че той е невинен, а самопризнанията му са изтръгнати с насилие - бел. ред.) Неотдавна главният прокурор Никола Филчев призна, че много прокурори се заиграват с бандитите. Според неговия заместник Христо Манчев, ръководител на Върховна касационна прокуратура, имало дори прокурори, които от години не правят нищо друго, освен да... вземат. Имате ли представа за имотното състояние на подчинените ви прокурори?- Аз нямам информираността на г-н Филчев, но не смятам, че работата на прокурорите е безконтролна. Дейността ни се ревизира планово и целево от висшестоящата прокуратура (което е вписано като задължение в чл.115 от Закона за съдебната власт), а по отношение на преписките и делата - от инспекторатта при Министерството на правосъдието. Колкото до втория въпрос - нямам конкретни данни за имотното състояние на колегите. Перник и като град, и като областен център е малък и нерегламентираните материални придобивки (ако има такива) не могат да останат скрити. Всички имаме от онова, което по времето на социализма се смяташе като белег за материално благополучие - апартамент, вила, кола. Аз обаче не познавам пернишки прокурор, който да има собствен палат от типа на дворците в столичните квартали Симеоново и Драгалевци... За никого не е тайна, че Перник е тежък регион. Имате ли представа какво е съотношението между задържаните престърници, обвинителните актове, внесени в съда и осъдените?- Перник наистина е труден регион. Безработицата е много висока, а това е фактор, който генерира престъпност. През 2002 г. са задържани 38 лица, внесени са общо 659 прокурорски акта, осъдени са 537 лица (от които 98 са осъдени на ефективно лишаване от свобода). През първото тримесечие на 2003 г. са задържани девет души, внесени са 171 прокурорски акта, а осъдените са 173 души (от тях 38 с ефективно лишаване от свобода). Броят на осъдените е доста по-голям от броя на задържаните, защото за получаването на ефективна присъда лишаване от свобода не е необходимо във всички случаи да има предварително задържане. Смятате ли, че времето, през което обвиняемият можефда бъде изправен пред съда, може да бъде съкратено?- На първо място, трябва да се намали максимално писмовната дейност на полицията, а досъдебното производство да бъде изчистено от излишния формализъм. Например чл.56 от конституцията и чл.7 от Закона за съдебната власт сочат, че гражданите имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана. Това право е формално. В наказателния процес то се осъществява само в условията на чл.70 от НПК. А в останалите случаи? Ами по гражданските дела? Вярно е, че адвокатският труд е висококвалифициран, но е скъп и на практика - недостъпен за повечето граждани. В много държави за тази цел са създадени институти на служебни защитници и в тях работят юристи, които не могат или не желаят да се състезават в свободната адвокатура. Друг основен проблем е регламентът, по който става връчването на призовки и други книжа. Смятам, че тази дейност би могла дори да се приватизира и да се изпълнява много по-бързо и ефективно от фирми, които са извън съдебната власт.Кое е най-брадясалото дело в Пернишкия съдебен окръг?- Първото, за което си спомням и което все още не е приключило, е от... 1990 година. Съдебният процес тогава започна по внесен обвинителен акт срещу осем обвиняеми лица за повече от 20 квалифицирани кражби, извършени в цялата страна. Това е едно от първите разкрити престъпления, при които крадците са разбивали патронници на брави. Оттогава досега делото многократно е насрочвано, връщано е на прокуратурата и отново е внасяно в съда. И макар по него да са минали повече от 40 съдебни заседания, все още процесуалните пречки за неговото приключване са много. Както споменах в началото - НПК е изключително формален и създава всички предпоставки за тромав процес. В тази връзка имам две предложения. Смятам, че е необходима промяна на чл.235 ал.2 от НПК относно задължението на прокуратурата подробно да излага обстоятелствата от фактическата страна. Този текст гласи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; обстоятелствата, които отгчеват или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствали за извършването на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Освен че цялата тази бумащина отнема много от времето на редовите прокурори, тя е предпоставка и за по-нататъшни проблеми в съдебната фаза на производството, защото отваря изключително много вратички за размотаване на делото. Налага се изменение и на чл.285 от НПК, който доста често става причина за връщане на делата във фазата на предварителното производство. При един състезателен процес обаче, където съдът лично проверява всички доказателства по делото, не е редно една от страните да се задължава предварително с подробна и обвързваща я конкретизация откъм фактическата страна. А необходимо ли е специално законодателство за борба срещу организираната престъпност и мафията?- Не. Необходими са само промени в НК и НПК, които да създадат ясни и ефективни правила. Едно от най-силните обвинения към прокуратурата е, че е недосегаема и прави каквото си иска... - И да иска, прокуратурата не би могла да прави каквото си поиска, и не е недосегаема, вече посочих защо - поради законови възможности за контрол: ведомствен, съдебен и от Иинспектората на Министерство на правосъдието. Има колеги, изпитващи колебливост (от стремеж за прецизиране) при произнасянията. Това също бави някои преписки и дела, защото отмененият прокурорски акт за прекратено дело или постановената оправдателна присъда са негативи за прокурорската работа. И крият риск от последващи искове за обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Крайно време е да се разбере едно - прокуратурата в цял свят играе ролята на филтър. А нейното най-важно задължение е да направи прецизен правен подбор на преписките и делата, които могат и трябва да влязат в съда. Защото става дума за човешки съдби...

Facebook logo
Бъдете с нас и във