Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ЕВРОПА ИМА И ПО-МУДНО ПРАВОСЪДИЕ ОТ НАШЕТО

Дочка Върбева, и. д. председател на Окръжен съд - Пазарджик Г-жо Върбева, как изглежда съдебната реформа от височината на вашата камбанария - Пазарджишкия окръжен съд?- Като голямо бреме за онези, които са се захванали с нея. Смятам, че реформата е наложителна, но не в онзи смисъл, в който я разбира обществото и в който му я поднасят журналистите и политиците.Кой къде греши, според вас?- Може би грешката е... обща. Ние като че ли мълчим повече, отколкото трябва, а журналистите и политиците приказват повече, отколкото им позволява нивото на компетентност. Моето твърдо убеждение е, че България разполага с бързо и ефективно съдопроизводство, с няколко болни места в наказателното производство. Противно на всеобщото мнение, аз смятам, че при фирмените и гражданските дела имаме бързо и ефикасно правосъдие и по-сериозните проблеми са със съдебното изпълнение. Другото, което ми прави недобро впечатление, е непрекъснатото позоваване на европейските изисквания. Това е неуместно, защото в сравнителноправен аспект много от европейските държави имат доста по-мудно правосъдие от българското. Вечен принцип в писаното право, в европейското съдопроизводство, каквото осъществяваме и ние, е, че истината не може да бъде жертвана заради бързината. Целта при всеки съдебен спор е да се намери истината и да се постанови справедливо и вярно решение или присъда. Така че онова, което трябва да се направи, е да се отворят възможностите ни за комуникация и хората да разберат истината за нас. В съдилищата се работи безкрайно много, но за съжаление обществеността изобщо няма реална представа за това. И при нас, досущ като във всяко стадо, си има и черни овце. Но за голямо съжаление именно те са изведени пред скоба…Обикновеният българин никога не е доволен от работата на съдилищата. Защо, според вас, всеки се оплаква от съда? - Не може да е другояче. Съдът разрешава спорове, в които винаги има две противоречащи си страни. Ако вие спечелите - за вас съдът ще е върхът, докато за вашия опонент магистратите ще са я некадърници, я корумпирани. Не става дума за съдебните битки, а за обслужването и безкрайното протакане на делата…- Но те не се протакат, нали точно това обяснявам. Например на 25 март приключих едно дело с окончателно решение, което започна в началото на февруари тази година. Да има нещо проточено тук? В практиката ни има много добри новини като тази, но медиите не се интересуват от добрите новини… В чисто обществен план проблемът е, че в България винаги е съществувал правен нихилизъм. Кое ви кара да мислите така?- В САЩ и в западноевропейските демокрации правосъдните системи са изградили държавата с център съда. Там трите власти не си пречат, а съдът е обединяващото звено. Докато при нас е точно обратното…Това, че Законът за съдебната власт разшири правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) и периодично всеки магистрат трябва да доказва професионализма си пред атестационна комисия, притеснява ли ви? - Не, защото такава е логиката на закона. ВСС е създаден да провежда кадровата политика в съдебната система и затова трябва да има такива правомощия. Няма спор, че трябва да се повишават изискванията към професионализма на магистратите, защото има драстични случаи. Примерно има колеги, които демонстративно не работят, но системата не може да се освободи от тях поради принципа за несменяемостта на магистратите. Колкото и странно да звучи, досега аз не съм чула сериозен магистрат да възразява срещу повишаването на изискванията към нас и срещу увеличаването на възможностите за образуване на дисциплинарни производства. Не смятам, че уважаващ себе си магистрат би се смутил и от въвеждането на функционален вместо абсолютния имунитет. Притесняват се само онези, които зад имунитета си крият или нечисто минало, или някои... професионални забежки. Но поне тези, които аз познавам, а те са много, никога не са злоупотребявали с имунитета си и затова спят спокойно. Очаквате ли някакви кардинални промени в работата на съдилищата? - Това са строго професионални неща и едва ли са интересни за аудиторията ви... Не се притеснявайте, нашата аудитория е любознателна.- Мисля, че най-големият проблем е свързан с динамиката на законодателството. В България, кой знае защо, винаги всичко започва и свършва с приемането на даден закон. А никой не се занимава с изпълнението му, което всъщност е огромното бреме в пряката работата. Така че кой знае какви промени не мога да очаквам. Съвсем правилно, според мен, се акцентира върху наказателната политика на съдилищата, но с една уковорка: тази наказателна политика е в пряка зависимост от действията на полицейските органи, на следствието и на прокуратурата. Предполагам, че сред най-големите проблеми, които вероятно в най-скоро време ще бъдат разисквани, са свързани с мястото на следствието и на прокуратурата - дали да останат в съдебната система, или да бъдат изнесени в изпълнителната власт. Ако това се случи, ще дойде ред на другия спор - на кого да бъдат подчинени те, кой ще назначава техните ръководители и пред кого ще отчитат те дейността си? Смятате ли, че именно мястото на следствието и на прокуратурата е ключовият проблем? - В съдебния район, в който аз работя, няма неразбирателства или напрежение между органите на МВР, следствието, прокуратурата и съда. Напротив - стремим се да решаваме проблемите си още преди да се станало късно, дори и с цената на личните си контакти. Моето мнение е, че засега се справяме успешно и затова не бих казала, че в Пазарджишкия съдебен окръг има някакви противоречия между институциите. По-скоро проблемите идват откъм полицията, но и в това няма нищо фатално. Много неподготвени хора станаха дознатели и са принудени да се учат в движение. Това им отнема доста време, работата ги затрупва и те не успяват да приключват дознанията си в процесуалните срокове. За да не ги навикват и наказват, доста от дознателите претупват делата си и се налага след това прокуратурата или съдът да ги връщат за доразследване. Това е мъчителна процедура, но е по-добре необоснованите обвинителни актове да се връщат, отколкото да издаваме присъди… наизуст.Добре, но защо висшите полицейски началници продължават да повтарят, че МВР хваща бандитите, а съдът ги пуска?- И най-големият мафиот не може да бъде задържан без достатъчно данни, че именно той е извършил престъплението, в което е обвинен. А как висшите полицейски ръководители тълкуват наказателните закони - това е друга тема. Аз лично не съм сигурна, че в полицейската академия се преподават сериозно наказателно право и наказателен процес.Вие имали ли сте дела срещу бандити, за които не е било доказано, че са извършили конкретното престъпление?- Многократно. И съвсем категорично ще кажа, че в такива случаи съдията е принуден да полага огромни усилия, за да провежда следствие в съдебната зала, защото винаги нещо не е догледано или не е довършено в досъдебната фаза на процеса. Това всъщност е огромното бреме пред всеки съдия, водил подобни дела - имаш вътрешното усещане, че подсъдимият е престъпникът и че деянието му трябва да бъде наказано. И в същото време, вместо с две-три безспорни доказателства, разполагаш с версии, предположения и непроверени твърдения. Трябва веднъж и завинаги да бъде разбрано и от служителите в МВР, и от обществото: нито един съдия, уважаващ себе си и закона, няма да прати в затвора човек, без да е доказано по безспорен начин, че е извършил престъплението, заради което е изправен пред съда. Законодателството може и да не е съвършено, но в подобни случаи то изобщо не бива да бъде използвано като оправдание. Просто става дума за несвършена работа, за ненаучени уроци и за ниска квалификация. Смятам, че е време висшите полицейски началници да престанат да държат речи, да слязат от високите трибуни и да поработят малко за увеличаване на ефективността на полицейското дознание. Нищо сложно - лека работа за умни хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във