Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ХАСКОВО ВСЕКИ Е ВИНОВЕН В ИМЕТО НА... ПАГОНА

Крайно време е двамата отговорници за реформите по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи - шефовете на МВР и на Правосъдното министерство, както и членовете на Висшия съдебен съвет да престанат да обясняват какво знаят и какво не знаят проверяващите ни евроексперти. Вместо това Румен Петков, Георги Петканов и 25-имата кадровици на Темида са длъжни да направят друго.
Най-напред - трябва да поканят в София всички специалисти, които през последните две и половина години са идвали в България по линия на Европейската комисия. След това - да окичат хората с цветни гирлянди, да ги качат на два автобуса и да ги откарат в някой черноморски курортен комплекс от затворен тип (Русалка, Елените, Дюни или нещо подобно).
Накрая - да ги затворят там за един месец и да им осигурят всичко, което би могло да хрумне на един нормален средностатистически европеец: ядене, пиене, разходки с лодки, дивни плажни увеселения през деня, романтични нощни преживявания в началото на лунната пътека и тъй нататък.
А причината е само една: евроекспертите и еврокомисарите нямат никаква представа какво наистина се случва из следствията, прокуратурите и съдилищата в дълбоката и глуха провинция и онова, което констатират в докладите си е... невинно като детско личице на фона на съдебната реалност.
Поводът за тези мрачни констатации е един процес, който започва на 8 май (понеделник) в Хасковския окръжен съд. Кога и как ще завърши той засега не е толкова интересно, а и не бихме искали да влияем върху крайното решение на съда чрез прогнози или чрез предварителни коментари за процесуалната стойност на доказателствата.
По-важното в случая е, че който и да спечели въпросния съдебен двубой - обвинението или защитата, държавата със сигурност ще бъде осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Защото предварителното разследване по това наказателно производство онагледява най-злокобните страхове на Брюксел от българската съдебна практика: образуване на поръчкови наказателни производства, системно нарушаване на действащото национално и международно законодателство и пълно презрение към човешките и гражданските права.

По принцип сред професионалните правила в журналистиката не фигурира понятието компромис. Ето защо, когато един репортер събере достатъчно информация и документи, той просто е длъжен да ги огласи - независимо от това какъв е случаят, какви ще бъдат реакциите на ответната страна и какво може да му се случи на репортера. За съжаление обаче стандартният извод от всички публични дискусии, посветени на журналистическата етика, политическата целесъобразност и неприкосновеността на личността, е изключително неприятен: представите на т. нар. политически и юридически елит за свободата на словото си остават деформирани.
Наистина, според писаното международно законодателство и неписаните етични норми, всеки има право на личен живот и той е неприкосновен за медиите. В същото време обаче никой досега не се е нагърбил с неблагодарната задача да отговори на един деликатен въпрос: Личен живот ли упражнява един министър или висш прокурор, на когото всяка седмица благодарни мутри му доставят безплатно по две проститутки? При това в собственото му жилище, което си е купил с пари, надхвърлящи 100 негови годишни заплати накуп?
Абсолютно същото е положението и с треперенето над прословутата следствена тайна. От къде на къде един репортер ще се добре до данни за закононарушения, извършени от следовател или прокурор по конкретно дело ще запознае с тях обществото и ще бъде осъден заради нарушаването на следствената тайна?
Ето, поради тези няколко съображения днес Параграф 22 ще наруши за малко принципите си и няма да направи панорамна картина на свършеното до началото на процеса в Хасковския окръжен съд в понеделник (8 май).
За протокола обаче сме длъжни да отбележим няколко много важни обстоятелства:
На подсъдимата скамейка ще се изправят Ганка Кольовска - бивш председател на Хасковската търговско-промишлена палата (ХТПП), Николай Трендафилов - бивш заместник-председател на ХТПП, и Христо Русев - бивш шофьор и домакин на ХТПП.
Те трябва да отговарят пред закона за извършено престъпление по чл.203 от Наказателния кодекс (НК): длъжностно присвояване в особено големи размери - 314 046 лв., представляващо особено тежък случай, за което се полага затвор от 10 до 30 години.
Делото е заведено в Хасковската окръжна следствена служба през 2000 г. под № 87. Предварителното разследване е извършено от следовател Делчо Илиев, а наблюдаващ прокурор и автор на обвинителния акт е лично бившият вече ръководител на Хасковската окръжна прокуратура - Петър Мидов.
Процесуално-следствените действия започват по сигнал на бившата служителка на ХТПП Иванка Димитрова, който постъпва в Хасковската окръжна прокуратура на 10 април 2000 година. Два и половина месеца по-късно - на 22 юни, Ганка Кольовска е арестувана и обвинена за престъпление по чл. 203 от НК, а след няколко дни дългата ръка на закона сграбчва и другите двама - Николай Трендафилов и Христо Русев.
По онова време парите, които тя и съучастниците й са присвоили (според следствието и прокуратурата), са около 93 000 лева. След епохални четиригодишни процесуално-следствени действия и титанична по обем кореспонденция между съдебните институции (в буквалния смисъл на думата) през есента на 2004 г. обаче сумата набъбва до 314 046 лева. Плюс 34 стотинки.
В началото на август 2001 г. обвинителният акт срещу Кольовска и останалите е внесен в Хасковския окръжен съд, но делото е върнато за доразследване и за отстраняване на процесуалните нарушения. Три години по-късно - през есента на 2004 г., по силата на чл.239а от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) Кольовска сама пожелава да бъде съдена. След изтичането на двумесечния задължителен срок, на 10 ноември 2004 г., хасковският окръжен прокурор Петър Мидов пише новия обвинителен акт, внася го в съда, но... отново си го получава обратно. Със задължителните указания в 30-дневен срок да отстрани всички процесуални нарушения, допуснати по време на предварителното производство.
Както вече стана дума, днес Параграф 22 няма да гадае какво ще се случи по време на процеса и кой кого ще пребори. Футболните коментатори имат един любим израз, който винаги пускат в употреба, когато няма какво друго да кажат: Нека победи по-добрият на терена!
За съжаление нашият случай е малко по-особен. По делото срещу Кольовска, Трендафилов и Русев могат да бъдат казани и изписани толкова много неща, че... Европейският съюз тутакси ще ни наложи всички видове предпазни клаузи, за да не се отмята от думата си и да ни откаже завинаги пълноправно членство.
Днес обаче няма да публикуваме нито едно от тези неща, но не защото изпитваме някакви угризения по отношение на следствената тайна и евентуалното й нарушаване. Тъкмо обратното. Дето има една приказка - ръцете ни сърбят да публикуваме всички документи, с които разполагаме. Но..., както обича да казва Симеон Сакскобургготски (горе-долу): Да гледаме позитивно на нещата и да оставим процесите да се развиват естествено. Ще говорим конкретно като му дойде времето. С други думи - нека процесът започне, нека видим как съдът ще реагира на доказателствата и експертизите по делото, пък... що е време занапред, все е наше.
И все пак, за да не сме съвсем капо (както обичат да казват заклетите белотаджии), ще повдигнем малко завесата пред събитията, на които предстои да станем свидетели през следващите месеци. С уговорката, че цялото ни внимание е насочено единствено към процесуалните отношения между следовател (от една страна) и обвиняем и защита (от друга). Е, и към професионалната етика, разбира се, която от 2004 г. е задължителна норма не само според Етичния кодекс на следователя, но и според конституцията и Закона за съдебната власт.
На 19 август 2004 г. следователят по делото срещу Кольовска и компания - Делчо Илиев, издава документ, който е озаглавен Постановление за вземане на отношение по направени искания, забележки и предложения от обвиняемата Ганка Кольовска при предявяване на предварителното производство.
По принцип целта на тази процедура (между другото тя е стандартна за всички цивилизовани държави по света) е пациентът на Темида да разбере за какво го обвиняват и с какви доказателства за вината му разполага следствието, за да може да подготви защитата си по най-добрия начин.
В частност въпросната процедура играе и друга роля: следствието да разбере какви пропуски е направило в хода на разследването, да събере липсващите му доказателства и да приведе материалите по делото във вид, годен за процесуална употреба в съда. Тоест - да ги систематизира, да ги подреди в хронологичен ред и да ги опише. И то така, че във всеки един момент съдията да намери онзи протокол от разпит или документ, който му потрябва.
Оттук нататък ще цитираме един-два от аргументите на следователя Делчо Илиев, с които той отхвърля възраженията на защитата - адвокат Капка Станиславова, направени след предявяването на обвинението към Ганка Кольовска. Със съкращения, разбира се, защото документът е дебел девет страници. Но... без абсолютно никакви редакторски намеси по отношение на правописа и стилистиката:
Отхвърлям възраженията на адвокат Станиславова (става дума за това, че материалите по делото не са подредени нито в хронологичен ред, нито по обвиняеми, нито по обвинения, което затруднява работата на защитата - бел. ред.) по пункт I и най-вече ... това съществено затруднява основното ни право да се запознаем с материалите въз основа, на които ни обвиняват.... Просто това не отговаря на истината, обвиняемата Кольовска жонглира с томове, страници, листове и РКО (всякакви документи) - от различни години, пример за това е Протокола за разпит на обвиняем от 11.08.04 - л.4-12 от том 19 а, има фотокопирано цялото дело (както самата тя твърди с разрешение през съдебната фаза). Така че затруднението е само по отношение на адвокат Станиславова... делото е обемисто и трудно... какво да се прави... Вярно е, че не е спазена Инструкция № 1 от 2004 г. (тя е подписана от главния прокурор, правосъдният министър и директорът на Националното следствие, отнася се за работата на органите на досъдебното производство и взаимодействието между тях и е задължителна за всички полицаи, следователи и прокурори - бел. ред.), но томовете са подвързани още през 2000 г. и ако се промени номерацията няма да съвпаднат посочените листове в протоколите за разпит и в експертизата и тогава би настъпил истински хаос и бъркотия и съществено ще се затруднят всички магистрати, които евентуално биха се запознали с делото. Нещо повече след забележките на адвокат Станиславова се опита да спазя Инструкция № 1, но само том 19 е със 120 листа, а том 19 а отново е със 160 листа до настоящия момент... няма повече папки, а няма и пари в касата да се закупят такива...
...
По пункт IV (става дума за четиригодишните опити на обвиняемата и защитата да направят отвод на следствието и прокуратурата в Хасково и да преместят делото в друг съдебен окръг поради конфликт на интереси и умишлено бездействие от страна на следователя по делото - бел. ред):
Отхвърлям възражението по този пункт като тенденциозно и безпочвено. Обв. Кольовска не харесва оперативните работници, следователя, наблюдаващия прокурор, вещите лица, свидетелите по делото, но това означава ли, че всичко, което не се харесва, е грешно...
По последния пункт V (става дума за становището на защитата, че обвиненията срещу Кольовска са несъставомерни и че тя не е извършила престъплението, заради което трябва да бъде съдена - бел. ред.):
Оставям без коментар този монолог (възраженията на адвокат Станиславова са само една страница, т. е. - около 35-40 реда - бел. ред.), както и предишните, на защитничката (Защитничките и самата обвиняема) - още в началото на разпита на обв. Кольовска през август 2004 г. на нея и на защитничките бе разрешено да говорят каквото си поискат, както си искат, когато си искат...и всичко ще бъде записвано...
Още от започването на предварителното производство по сл. дело № 87/00 г. обвиняемата и адвокатите бъркат досъдебната фаза на процеса със съдебната..., обсъждат се доказателства по същество с цел да се бави процеса, за да изтекат преклузивните (т. е. - задължителните - бел. ред.) срокове... и т.н. Обвиняемата КОЛЬОВСКА САМА и колективно с останалите обвиняеми - (НЕПРЕКЪСНАТО ИСКА НЕЩО - разбира се, че има право по чл.51 от НПК и никой не го оспорва) пречи на приключване на сл. дело № 87/00 г., а в същото време иска производство да приключи при условията на чл.239а от НПК, който срок е преклузивен. Считам, че извършените престъпления от обв. Кольовска по чл. 203 от НК са доказани по един несъмнен и безспорен начин още през 2000 година и в този кратък срок може единствено да се предявят същите обвинения....
Както се вижда и с невъоръжено око - това е положението. Да не дава Господ човек да попада под ударите на закона, прилаган от хора, които не помнят къде се пише точка, къде - запетайка, и къде - кавички или многоточие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във