Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В КЮСТЕНДИЛ ОЦЕНИХА ПРАВОСЪДИЕТО НА ЩАЙГА ДОМАТИ

Седемдесет и четири годишният Димитър Стоименов, е българин по произход и англичанин по паспорт. Той е роден в кюстендилското с. Богослов, но през 1949 г. напуска България и през изминалите години живее в Италия, Германия и Англия. Преди три години Стоименов купува от сестра си бащината къща на починалия й съпруг в друго кюстендилско село - Граница, за да й помогне, пък и за да има къде да нощува, когато се прибира в родината. Както често се случва обаче, сметките на човека излизат криви. От 2001 г. Димитър Стоименов всяка година плаща данъци за въпросната къща, но върне ли се в България - спи на хотел. На 28 май 2004 г. той свика изненадващо пресконференция в Кюстендил, на която описа патилата си. Историята започва още през далечната 1989 г., а проблемът се оказа, че не е само в кривото правосъдие. ХладнокръвноВ дебелите тефтери на Кюстендилския окръжен съд и на Кюстендилската данъчна дирекция пише, че на 2 февруари 1989 г. лицето Димитър Филипов, живущ в с. Богослов, прехвърля недвижим имот (бащина къща в с. Граница) на сем. Славчо и Райна Иванови, живущи на ул. Карпош, гр. Кюстендил, срещу задължение за издръжка и гледане (нотариален акт № 43, том 1 от нотариално дело № 125/1989 година). Сделката е сключена доброволно и в пълно съответствие с действащото законодателство, но кой знае защо след нея животът на Димитър Филипов продължава да тече постарому. Той и съпругата му Мария си живеят в с. Богослов, от време на време ходят в с. Граница, сравнително често получават пари и лекарства от брата на Мария Филипова - Димитър, който живее в Англия, и... толкоз. По-съществена е промяната в живота на сем. Славчо и Райна Иванови. Те, вместо за Димитър Филипов, започват усърдно да полагат грижи за зелето, картофите, боба и доматите, които са насадили в бащиния му двор (около декар и половина) и които продават на кооперативните пазари в Кюстендил и околията. По неизвестни причини Мария Филипова узнава, че някой е трябвало да се грижи за съпруга й срещу бащината му къща едва след кончината на Димитър на 16 юли 1994 година. Няколко дни след погребението му жената случайно разбира за сделката и остава потресена. Малко по-късно обаче се въоръжава с търпение и тръгва да разбере защо покойният й съпруг е подарил бащиния имот на Иванови и защо те го ползват, след като не са гледали и издържали Димитър дори и половин час. Три години и половина по-късно Мария Филипова най-сетне е готова за схватка. На 12 декември 1997 г. тя завежда срещу Славчо и Райна Иванови гражданско дело № 639 по описа на Кюстендилския районен съд и го печели. Без никакво колебание районните магистрати развалят договора за прехвърлянето на имота срещу издръжка и гледане от 1989 г. с мотива, че сем. Иванови не са изпълнили своята част от договора с Димитър Филипов и поради това не следва да станат собственици на къщата. Потърпевшите зеленчукопроизводители веднага обжалват решението пред Кюстендилския окръжен съд, където делото попада в ръцете на съдия Автономка Борисова. Тя, също без никакво колебание, отменя решението на районните магистрати в атакуваната му част и дава ход на делото. След близо двегодишни битки с държавни чиновници, с общински бюрократи и с противникови адвокати, след десетина поне отложени заседания и с цената на много нерви Мария Филипова успява да убеди съда, че е права. В хода на делото тя по категоричен начин доказва, че, независимо от сключения договор през 1989 г., Димитър Филипов никога не е живял под един покрив със сем. Иванови. До юли 1994 г., когато той умира, двамата са получавали пари и лекарства, но от брат й Димитър, който живее в Англия. Колкото до сем. Иванови, те наистина са гледали съпруга на Мария, но за кратко - просто са му ходили няколко пъти на свиждане, докато той е лежал в кюстендилската окръжна болница. Онова обаче, заради което Мария Филипова по най-убедителен начин печели спора за къщата в с. Граница, е един фалшив документ. Става дума за декларацията, заради която имотът е бил прехвърлен на сем. Иванови срещу издръжката и гледането на Димитър Филипов. Официалната легенда гласи, че тази декларация е писана от Славчо Иванов и е подписана от декларатора Димитър Филипов. Според заключенията на вещите лица, работили по съдебно-графичната експертиза, истината е малко по-различна: текстът на декларацията е писан от Славчо Иванов, но автографът не е на Димитър Филипов. Според експертите, подписът е подправен, и то по начин, издаващ предварителна тренировка или наблюдение.На 18 юни 1999 г. съдия Автономка Борисова потвърждава първоинстанционното решение на Кюстендилския районен съд, като решението й за развалянето на договора е окончателно и не подлежи на обжалване. НаивноС приключването на второинстанционното дело Мария Филипова решава, че проблемът е решен и иска от Славчо и Райна Иванови да опразнят къщата и двора в с. Граница. Въпреки влязлото в сила решение двамата не само удвояват усърдието, с което отглеждат зеленчуци в чуждия имот, но категорично отказват да пуснат Мария Филипова в собствената й къща. Конфликтът между тях се разпалва до такава степен, че в него се намесва и синът на Славчо и Райна - адвокат Бойко Иванов. Вместо обаче да посъветва родителите си, че решенията на съда са задължителни за всички, той заплашва Мария Филипова, че ако продължава да рови по случая и да вдига пушилка, ще й се случи случка.Уплашена не на шега, жената свива байраците и през 2001 г. продава къщата в с. Граница на брат си Димитър Стоименов. Покупко-продажбата е оформена нотариално на 28 май 2001 г. и след като брои на сестра си 1600 лв. за лекарства, Димитър тръгва да влиза във владение. Уви, още първият опит на Стоименов да влезе в бившата къща на покойния му зет се увенчава с пълен неуспех. Семейство Иванови категорично отказват да го пуснат в имота му, като за по-сигурно са опасали с вериги и катинари портата.Почти година и половина Димитър Стоименов се мъчи като бял човек да се разбере със сем. Иванови и да ги убеди, че трябва да опразнят имота му. Вместо да чуят гласа на разума обаче, те прилагат към него същата хватка, като на сестра му. С други думи - заплашват го, че ще бере ядове заради ината си. Накрая на Стоименов му писва и той завежда ново дело срещу Иванови (№ 719/2002 г.) в Кюстендилския районен съд. Процесът започва и приключва на 20 януари 2003 година. Пред съдия Николай Николов интересите на сем. Славчо и Райна Иванови са защитавани от сина им - адвокат Бойко Иванов, а версията им звучи повече от абсурдно: те не държат и не владеят незаконно имота и по никакъв начин не са попречили на Димитър Стоименов да влезе във владение. Съдия Николай Николов намира тези твърдения за основателни и прекратява делото, но не и конфликта. Година и половина по-късно, картинката в с. Граница е все същата: семейство Славчо и Райна Иванови продължават да садят чушки, краставици и домати в двора на Димитър Стоименов, а той продължава да съзерцава собствеността си от разстояние и да спи на хотел. На 18 май 2004 г. Димитър Стоименов и съпругата му Тодорка отново пристигат в България с твърдото намерение да сложат точка на позорната разправия. Този път правят обходна маневра и подават жалби в РПУ и в РДВР-Кюстендил, в които подробно описват патилата си и молят органите на реда да прекратят самоуправството на Иванови. В жалбата си Димитър Стоименов описва цветно неволите си и моли органите на реда веднъж и завинаги да прекратят самоуправството на зеленчукопроизводителите. През следващите десет дни Стоименов не получава от кюстендилската полиция ни вест, ни кост. Ето защо на 28 май той прави последен, наистина отчаян опит, да реши проблема си: свиква пресконференция, на която разказа цялата имотна одисея. След кратка справка Параграф 22 успя да разбере къде, този път, било заровено решението на проблема. Оказа се, че кварталният полицай, отговарящ за реда и сигурността в с. Граница, бил... в отпуск и като се върнел, щял да оправи нещата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във