Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В МВР НЕ ТРЯБВА ДА ИМА СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

категоричен е о.з. ген. Славчо Босилков. Според него, приоритетът на вътрешното ведомство е борбата със стратегическата престъпност като най-висша форма на организирана престъпност. При нея основната цел не е непременното извличане на многомилионни печалби, а овладяването на възлови управленски постове в държавния апарат.О.з. ген. Славчо Босилков е роден на 5 октомври 1947 г. в София. През 1972 г. завършва Висшия икономически институт Карл Маркс (днес Университет за национално и световно стопанство), специалност Финанси и кредит, и постъпва в отдел Стопански на Софийското градско управление на МВР. През 1986 г. започва работа в стопанското управление на Дирекцията на народната милиция, а през 1992 г. е назначен за заместник-директор на Национална служба Полиция. Поради професионални разминавания с ръководството на МВР през 1995 г. напуска системата и става началник на управление Сигурност в Столичната община. През 1997 г. е назначен за директор на националната полиция. Но след трагичния инцидент на Петолъчката край Сливен, когато полицай уби 16-годишната Станиела Бугова (на 23 октомври 1998 г.), подава оставка. През следващите близо две години е съветник по националната сигурност на премиера Иван Костов, а през август 2000 г. е назначен на поста главен секретар на МВР. В момента е консултант в частния бизнес.Г-н Босилков, как се роди идеята за създаването на т. нар. клуб на главните секретари на МВР, около който се вдигна толкова шум?- През декември миналата година ми се обади ген. Бойко Борисов и поиска да се видим. Тогава бях в болница и той дойде на свиждане заедно с директора на НСБОП ген. Румен Миланов. Каза ми, че Коста Богацевски му е предложил да се създаде неформална група от бивши главни секретари на МВР, която да подпомага дейността на министерството. Аз се съгласих и на 16 януари се събрахме в кабинета на ген. Борисов. Така че конкретен повод за сбирката не е имало и затова отначало разговорът бе съвсем... светски. Иначе си говорихме на чисто професионални теми и по проблемите на оперативната обстановка. След срещата казахте, че политиците са длъжници на МВР, а това, което се прави в момента, не е реформа. Какво имахте предвид?- Един от важните проблеми, с който досега никой не се е захванал сериозно, е реорганизацията на МВР и на специалните служби. Вече дванадесет години се правят какви ли не частични промени, закриват се едни направления и се разкриват други, периодично се уволняват хора и се назначават нови. Стотици професионалисти напуснаха системата, макар специалистите в държавата да не сме чак толкова много. Това, което в момента се прави в МВР, също не е реформа, тъй като не почива на никаква концептуална основа. За мен порядъкът, по който трябва да се върви, е следният: актуализиране на концепцията за национална сигурност, извеждане на стратегията за развитието на МВР и на специалните служби през следващите седем-осем години (да речем), разработване на конкретните стъпки за реформирането на самото министерство. С тези неща обаче не трябва да се занимават само професионалисти в министерството, а и политиците и експертите по линия на националната сигурност и противодействие на престъпността. Може би в този дух политическото ръководство на МВР и лично министър Георги Петканов заговориха за създаването на Генерална дирекция на полицията, в която да влязат ДНСП, жандармерията, гранична полиция и НСБОП - по подобие на френския модел.- Моделът във Франция не е точно такъв, какъвто ни беше описан. Различни са например нещата и във Великобритания. По-важното е, че във всички страни тенденцията - по отношение на полицейските служби, е към централизация. За мен обаче по-актуално е друго. Към закриването на дадена служба и разкриването на нова трябва да се подхожда много отговорно. Особено от гледна точка на функциите, които тази служба ще изпълнява.Най-яркият пример за онова, което имам предвид, е системното припокриване на функциите на НСБОП и Националната полиция. Съдете сами - през последните две години три структури бяха преместени от едната служба в другата. Сектор Наркотици от ДНСП бе преместен в НСБОП, а от НСБОП в ДНСП бяха прехвърлени секторите, работещи по престъпленията, свързани с културно-историческите ценности и моторните превозни средства. Другият показателен пример е жандармерията. Още когато беше създадена преди пет години (с приемането на Закона за МВР през 1997 г.), не беше ясно къде и как тя ще изпълнява полицейските си функции. В Закона за МВР пише например, че жандармерията работи само в извъннаселените места. В същото време обаче жандармеристи охраняват посолствата в София, а в провинцията се занимават главно с охрана на селскостопански блокове по време на жътва.Когато ви назначиха за главен секретар на МВР в края на лятото на 2000 г., вие също споделихте идеята, че полицейските служби трябва да бъдат обединени, нали?- За това нещо аз говоря още от 1991 година. Тогава на мен и на двама колеги ни беше възложено да дадем експертно становище къде е мястото на бъдещата структура за борба с организираната престъпност. Моето мнение беше, че днешната НСБОП трябва да е в рамките на националната полиция. Защо тогава идеята на министър Петканов за обединяването на различните полицейски служби не се хареса на доста от служителите в МВР?- Тук има едно заиграване, че едва ли не директорите на тези служби ще си загубят позициите, длъжностите си. Това изобщо не отговаря на истината. Моето виждане е, че те ще си останат шефове на службите, ще ги ръководи генералният директор, който пък ще се отчита пред главния секретар и министъра на вътрешните работи. Аз лично смятам, че България не разполага с такъв голям финансов ресурс, за да си позволи издръжката на съществуващите в момента четири администрации, които в момента са налице в службите и всяка от които има свои обслужващи тилови звена. При създаването на Генерална дирекция обсужващите звена също ще бъдат обединени и редуцирани. И понеже заговорихме за пари, смятам, че е крайно време да се случи още нещо - освен проблемите с бюджетното финансиране на службите да се отчете и проблемът с прозрачността на МВР и предварителния контрол при отпускането на бюджетни средства. В момента директорите на национални служби и шефовете на РДВР са второстепенни разпоредители с бюджетни средства (те получават парите си от МВР, което ги разпределя между националните служби и РДВР). Което създава затруднение за директорите на националните служби. Според мен например, директорът на полицията трябва да бъде първостепенен разпоредител (да получава парите си директно от Министерството на финансите) и да разпределя средствата в звената Полиция към РДВР-та. Това е една от формите за предварителен контрол. Трябва да се засили и контролът върху дейността на службите, осъществяван от двете комисии в Народното събрание - по вътрешна сигурност и обществен ред и по външна политика, отбрана и сигурност. Форма на предварителен контрол може да е съгласуването с тях на всяко едно назначение на ръководни длъжности в МВР, на директори на национални служби... Например след изслушване на вижданията на кандидатите - как службата, която те биха ръководили, да изпълнява оптимално своята функция. Какво ще се промени, ако обединението на полицейските служби все пак се случи?- Първо, ще се избегне дублирането на функции, което в момента е факт, и ще се освободят допълнителни полицейски сили, които ще работят по постоянно нарастващата престъпност. Тук ще направя едно отклонение. Говоря за престъпност, а не за регистрирана престъпност, защото някои хора бъркат двете понятия. Регистрираната престъпност винаги може да бъде намалена с колкото процента пожелаете. В същото време съм убеден, че основната причина за нарастването на престъпността не са само пропуските и слабостите в дейността на МВР. Според статистиката, само 15% от ефективността в противодействие на престъпността са функция на дейността на правозащитната система (МВР, следствие, прокуратура и съд). Докато останалите 85% са резултат от съществуването на редица криминогенни социално-икономически фактори. Ето защо МВР не бива да се срамува и да крие точната картина за състоянието на престъпността. Важното е да бъде създадена такава организация, която да е способна да получава изпреварваща информация за събитията, а не да регистрира свършения факт. Така, както се работи в Западна Европа и в САЩ.Къде, според вас, е мястото на останалите две национални служби в МВР - Пожарна и аварийна безопасност и Сигурност (контраразузнаването)? Преди две години се заговори, че пожарната трябва да излезе от министерството и да се обедини с Гражданска защита в самостоятелна агенция...- Смятам, че пожарната трябва да остане в системата на МВР. Категоричното ми мнение обаче е, че във вътрешното министерство не трябва да има специални служби. Контраразузнаването (Националната служба за сигурност) и Националната разузнавателна служба (чието място не е под шапката на държавния глава) трябва да бъдат самостоятелни национални служби, подчинени на изпълнителната власт. Според мен, Националната служба за охрана (НСО) също трябва да е в МВР, но проблемът, по който разговаряме с колегите напоследък, е друг - къде е мястото на военното разузнаване: в Министерството на отбраната или извън него. Случаят Терем показа старата слабост за неефективността на вътрешноведомствения контрол. Когато една подобна служба е във ведомството, което трябва да контролира, по ред субективни и обективни причини хората в нея не могат да работят срещу колегите и началниците си. А това е доста сериозен аргумент военното разузнаване да бъде извадено от системата на военното министерство. Каква е тогава оценката ви за промените в НСС, направени в края на миналата година?- Нещата опират до приоритетите в работата. Ние много подценяваме икономическите аспекти на националната сигурност. Вървим си по един много стар стереотип на мислене още от времето, когато България беше член на Варшавския договор, а приоритет беше политическото разузнаване и контраразузнаване. За мен основният приоритет за България днес са икономическите аспекти в дейността на полицията и на специалните служби. Много от нещата, които се вършат, са на икономическа основа, а политиката винаги е била функция на икономиката. Ето защо основният приоритет в работата на МВР трябва да е противодействието на организираната и стратегическата престъпност, която много умело може да бъде използвана от чуждите специални служби. Става дума за висшата форма на организирана престъпност, чиято основна цел не е само извличането на многомилионни печалби, а овладяването на възлови управленски постове в държавния апарат или създаването на т.нар. паралелна власт.Мислите ли, че главният секретар на МВР трябва да има заместници?- Независимо от факта, че съм бил с 30-годишен стаж зад гърба си, като главен секретар на МВР за всичко съм се съветвал както с директорите на службите, така и с част от оперативните работници. Ето защо смятам, че всичко е въпрос на взаимодействие и координация. Аз също съм имал заместнически проблеми, особено когато трябва подпиша задължително някакви документи, а не съм на работното си място по обективни причини. Но това е само един от аргументите главният секретар да има свои заместници. Другият е, че политическият кабинет в МВР трябва да има свой коректив в лицето на един професионален кабинет. Тази теза беше залегнала в нашия проектозакон за обществен ред и сигурност.Имате предвид кръг от профеионалисти, които ще помагат на главния секретар...- Да. Трябва да се реши дали той ще има заместници, съветници, или помощници. Както и да се наричат тези хора обаче, аз съм убеден, че главният секретар трябва да има свой кабинет.Как ще коментирате това, което се случва сега в МВР? Вече за никого не е тайна, че между ген. Борисов и проф. Петканов съществуват конфликти и противоречия.- Смятам, че при нормален диалог между политическото и професионалното ръководство (на базата на добре мотивирани аргументи) - особено когато става въпрос за кадрови решения, тези неща могат да се преодолеят безболезнено.Какви са, според вас, причините за престрелките в София през последните няколко месеца?- Както вече казах, причината не трябва да се търси само в МВР. През последните една-две години възникнаха множество криминогенни социално-икономически фактори, които продължават да създават предпоставки за извършване на престъпления. Не може хората да обедняват, а някой да седне и да очаква спад на престъпността. На мен обаче прави впечатление друго - напоследък много зачестиха самоубийствата. Не че и преди не ги е имало, но те вече се превърнаха в начин за решаване на някакви социално-икономически проблеми. В периоди, през които се извършват толкова радикални социално-икономически и политически трансформации, а основната тежест остава за сметка на обикновените хора, това не е необяснимо. Защо, според вас, всяка година в отчетите на МВР-службите се акцентира върху спада на престъпността и високата разкриваемост на престъпленията?- За да се твърди, че престъпността е намаляла или не е, трябва да се направи национално изследване. А такова нещо не е правено отпреди 1989 година. И отново подчертавам, че не трябва да се бъркат двете понятия - престъпност и регистрирана престъпност, защото делът на скритата, латентната, престъпност е много голям. Той е най-голям именно в сферата на икономическата и организираната престъпност.Неотдавна, на отчета си НСБОП преброи 356 организирани престъпни групи с 2105 участници...- За мен не е важно толкова количеството, колкото качеството, степента на организираност и сферите на влияние на тези групи. Така е и при убийствата. Важни са поръчковите екзекуции и тяхната разкриваемост, а не само общата разкриваемост на убийствата. Защото разнищването на битовото убийство върви много по-леко, и то се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, докато при поръчковите убийства нещата са изключително сложни. В същото време обаче - ако физическите извършители и поръчителите на дадено убийство бъдат разкрити, те могат да заведат МВР, следствието и прокуратурата до върха на престъпната пирамида.През миналата година са били разкрити единадесет поръчкови убийства. Факт обаче е, че все още не са разкрити извършителите и поръчителите на убийствата на Васил Илиев, Стефан Мирославов-Крушата, Ламбо Кючуков...- Ето тук е най-голямата слабост в нашата работа. Казвам в нашата, защото по това време аз също работех в полицията. Има някои фактори, които оказват влияние при разкриването на такива поръчкови убийства. Така че разкриваемостта на поръчковите убийства трябва да бъде един от приоритетите в работата на МВР, защото тя е един от показателите за степента на ефективност в противодействие на организираната престъпност.При това положение смятате ли, че убийството на прокурора Колев ще бъде разкрито?- Не знам с какви темпове се работи, но мисля, че ще бъде разкрито.

Facebook logo
Бъдете с нас и във