Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В МВР СА МЪЖЕ САМО ПО ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ

След триседмично скатаване и неформални срещи, огласявани с половин уста, най-после президентът Георги Първанов излезе на светло и се опита да хване юздите в свои ръце. Само за един ден (на 22 юни), той привика на Дондуков № 2 шефа на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров и ръководителите на сектори в НСО, както и директора на НСБОП ген. Румен Миланов. Както вече е известно, поводът за двете срещи е един и същ: скандалът с гардовете от НСО, уличени в началото на юни, че работят за сенчести босове. Прегрешението на ген. Владимиров - че не поддържа ред и дисциплина в поверената му служба, изглежда съвсем невинно в сравнение с онова, заради което ген. Миланов стъпи на президентското килимче. Той е набеден, че не е информирал навреме държавния глава за това, че антимафиотите му са засекли държавните гардове в обкръжението на съмнителни бизнесмени.Подобна инициатива отстрана на президента, меко казано, е странна, тъй като е... безпочвена. Защото по силата на поне четири нормативни акта: Закона за МВР, Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), Закона за защита на класифицираната информация и Закона за СРС дори спецченгетата от НСБОП да бяха засекли някой от съветниците на държавния глава да осъществяват нерегламентирани контакти с мафията, ген. Румен Миланов е бил длъжен да си мълчи. В Закона за МВР например има една разпоредба (чл.4, т.5), според която един от основните принципи за работа на структурите във вътрешното ведомство (в това число и на НСБОП) е конспиративността при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи. За какво се прилагат тези методи е повече от ясно - идентификация на един или повече престъпници, събиране на данни и доказателства, че те нарушават законите, установяване на връзките им с други престъпни структури или органи на властта. А какво се крие зад понятието конспиративност едва ли е необходимо да бъде обяснявано.В Закона за МВР, но вече в чл. 22 и чл. 23, ясно е казано и друго: Ръководството на МВР се осъществява от министър, заместник-министри и главен секретар. Министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред в страната и организира взаимодействието с други държавни органи, свързани с дейността на министерството.Съгласно този текст, директорът на НСБОП няма никакво право да уведомява държавния глава за каквото и да било, прескачайки главния секретар на МВР (най-висшата професионална длъжност във ведомството) и министъра на вътрешните работи. А те двамата, ако решат, вече имат право да докладват на когото трябва или на когото си поискат - на президента, на министър-председателя, на председателя на Народното събрание, на директора на НСО или на главния прокурор. Но откъде тръгна поредната атака срещу ген. Румен Миланов (в частност) и срещу НСБОП (по принцип)? Мнозина сигурно си спомнят, че в края на май и началото на юни правоохранителните и правозащитните институции в България изживяха един от най-тежките си резили през последните две-три години. Формално случката започва на 26 май. Тогава обявеният от МВР маститият наркодилър в София - Илиян Варсанов, бе арестуван по подозрение, че подготвял атентат срещу смъртния си враг и първи конкурент в бизнеса с дрога Антон Милтенов-Клюна. Според съобщенията на МВР, столичните криминалисти разполагали с достатъчно данни, че този път Варсанов наистина смятал да се отърве от Клюна. На 28 май Софийският районен съд (СРС) реши, че въпросните доказателства изобщо не са категорични, и наложи на Илиян Варсанов постоянна мярка за неотклонение домашен арест. Коментарът на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов по повод на заканите на Варсанов, че ще съди Антон Милтенов-Клюна за набеждаване, бе повече от многозначителен: Не ме интересуват мненията на лица като Варсанов и Милтенов, скоро тази екзотика ще приключи!Смятайки, че заканата на ген. Борисов е естествено продължение на отколешната разправия между МВР и съда за пускането на бандитите, обществеността не обърна внимание на думите му и продължи да следи видимия развой на събитията, който също бе достатъчно вълнуващ:- на 1 юни НСБОП столичното следствие и Върховната касационна прокуратура (ВКП) в продължение на седем часа обискираха къщата на Антон Милтенов-Клюна, откривайки вътре 46 хапчета амфетамин, един пистолет, 50 000 лв. и няколко хиляди долара и евро, четири бронирани лимузини (сред които мерцедесът на безследно изчезналия в края на ноември 2003 г. Мето Илиянски), десет радиостанции, няколко устройства за заглушаване и т. н.;- на 3 юни скандалноизвестният радиоводещ Боби Цанков едва не беше убит от самоделно взривно устройство, заложено във входа на кооперацията, в която живеят родителите му. Няколко минути, след като той бе приет в Пирогов, стана известно, че шофьорът му е действащ служител в НСО, а бодигардът му е бивш служител в НСО;- на 4 юни във виенския салон на елитното заведение Арт Декор бяха застреляни трима от хората на Златко Баретата (обявен от МВР за наркобос и конкурент на Клюна), а други двама бяха ранени. Същият ден Боби Цанков бе задържан по дело за измама, образувано срещу него още през 2002 година;- на 5 юни Софийският градски съд остави Антон Милтенов-Клюна под домашен арест за 46-те таблетки амфетамин, а на 9 юни Софийският апелативен съд постанови мярката му за неотклонение. Именно тогава стана ясно, че две полицейски кучета, обучени да откриват наркотици, не са надушили хапчетата и те са били открити от ченгета. А на 14 юни, за първи път в публичното пространство, бе пусната хипотезата, че шефът на НСБОП ще го махат, защото си замълчал за нерегламентираните връзки на гардовете от НСО с Боби Цанков, който пък имал бизнес контакти с Антон Милтенов-Клюна. И това никак не е било случайно.Според служители в МВР, пожелали имената им да не бъдат цитирани, на 28-29 май, когато ген. Бойко Борисов произнесъл знаменателната фраза: Не ме интересуват мненията на лица като Варсанов и Милтенов, скоро тази екзотика ще приключи, той искрено е вярвал, че това може и да се случи. По онова време в пълен ход е била подготовката на съвместна операция между НСБОП и Американската агенция за борба с наркотиците (ДЕА). Нейната цел е била вкарването на Антон Милтенов-Клюна в капан, от който няма измъкване. Няколко дни преди операцията да стартира обаче, трима-четирима души от НСБОП бяха привикани от министър Георги Петканов, който в прав текст им е казал, че са некадърници и операция срещу Клюна няма да има, заявиха служителите от ВМВ, отново помолиха за дискретност и продължиха смайващия си разказ: Научавайки за забраната, агентите на ДЕА останаха като гръмнати и си събраха багажа, за да си ходят. Колкото до операцията срещу Клюна, на 1 юни бе проведено нещо такова, но то е много далеч от истината, обясниха още ченгетата. Първият столичен следовател, повикан да участва в акцията и да изземе всички вещи, които могат да послужат като доказателства пред съда, се е явил толкова почерпен, че чак е бил... неработоспособен. Вторият следовател, отзовал се на поканата да участва в обиска, се оказал новобранец и все още не бил наясно с технологията на процесуалните действия оглед, обиск и изземане на доказателствен материал. Накрая дошли Ангел Илиев и Спартак Дочев от Върховна касационна прокуратура, а почти едновременно с тях и трети следовател. Тримата криво-ляво успяха да попълнят няколко протокола от обиска в къщата на Клюна, но всичко вече беше безсмислено, обобщиха МВР-служителите.Все още е пълна загадка защо двамата върховни прокурори не са разпоредили на Столичната следствена служба и на МВР да проверят произхода на парите, намерени по време на акцията, както и да издирят истинските собственици на пистолета, радиостанциите и на четирите леки коли. Още по-странно е, че никой от тях не се е сетил и друго - да разпореди ДНК-експертиза на джинсите, в които са открити половината от хапчетата амфетамин, както и снемането на отпечатъци от найлоновите пликчета, в които са били таблетките. В разгара на скандала около бъдещето на ген. Миланов (на 22 юни) в медиите изтече информация, че миналата седмица министър Петканов извика Миланов и без да му дава обяснения, му заявил, че не може да работи повече с него. Ако това е вярно, обяснението може да бъде само едно: генералът трябва да си ходи, защото е разрешил операцията срещу Клюна на 1 юни, въпреки забраната на министъра.В интерес на истината Законът за МВР дава право на министъра сам да прецени с кого може да работи и с кого не може. Смущаващото в случая е, че видима причина за отстраняването на ген. Румен Миланов няма. Напротив - две трети от операциите, заради които от три години насам Европейският съюз и САЩ денонощно хвалят България и ръководството на МВР, са дело на НСБОП и на екипа, ръководен от ген. Миланов. Колкото до несъществуващата вина на антимафиотите по въпроса с гардовете от Националната служба за охрана (НСО), работили за Цанков, т. е. - за Клюна и компания - тук работата е сравнително по-ясна. В Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) пише, че право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат националните служби, с изключение на Национална служба Пожарна и аварийна безопасност и на териториалните служби на МВР (чл.13, ал.1, т.1). Според осведомени, съгласно тази разпоредба, от края на 2003 г. НСБОП е поискала и получила от Софийския градски съд не едно, а четири разрешения за прилагане на СРС при разследването на Антон Милтенов-Клюна. Също в Закона за СРС, но в неговия чл.16, се казва, че след получаване на писменото разрешение (от съда - бел. ред.) министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.До момента в Софийския градски съд и в Софийския районен съд не е внасяно искане за задържането на Антон Милтенов-Клюна за престъпна дейност, установена чрез споменатите четири СРС-та. Същото е положението и с разкриването на убийствата и атентатите, приписвани от МВР на Клюна и враговете му - от началото на 2004 г. няма нито екзекуция и взрив, които да са разкрити благодарение на някое от исканите и получени от НСБОП четири СРС-та. Което означава само едно - те изобщо не са приложени, защото министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър не е разрешил. Другият вариант е Антон Милтенов-Клюна да е чист като моминска сълза. Нещо, което е повече от смехотворно, защото онзи ден (на 22 юни) той пак бе арестуван. Този път за подтикване към лъжествидетелстване. Но безспорно най-тъжното нещо в цялата история е, че откакто върви истерията около НСБОП, министър Петканов така и не събра кураж публично да обяви в какво е съгрешил ген. Румен Миланов и съгрешил ли е изобщо в нещо? Щял да каже, когато му дойдело времето. Колкото каза нещо преди половин година, когато на 11 декември 2003 г. прати шефа на Националната полиция ген. Васил Василев в пенсия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във