Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В МВР СЕ ЗАДАВА НОВ ГЕНЕРАЛЕН РЕМОНТ

Мнозина сигурно си спомнят, че потенциалният кандидат-пенсионер Ваньо Танов бе назначен за директор на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) с указ на президента Георги Първанов, издаден на 29 септември 2005 година. Освен с един куфар дрехи (в буквалния смисъл на думата) Танов си донесе от Русе и славата на най-печеното ченге в Северна България, което през годините е затворило немалко политически чадъри над мафията в региона.
За да докаже, че този избор не е случаен, първата национална служба, в която вътрешният министър Румен Петков отиде на крака, бе именно НСБОП. А приветственото му слово при представянето на новия й шеф изобилстваше не само от суперлативи за работата на антимафиотите, но и от щедри обещания за светло професионално бъдеще. В случай ч след приемането на новия Закон за МВР, НСБОП ще запази не само облика и характера си, но ще се превърне в централна служба с подразделения във всички областни центрове и с възможности да работи и зад граница.
Вашата служба е лицето на МВР и аз съм уверен, че служителите на НСБОП ще оценят по достойнство промените, заложени в Закона за МВР, заяви от високата трибуна тогава вътрешният министър Румен Петков.
Осем дни преди да подпише указа за назначаването на Танов за директор на НСБОП, на 21 септември 2005 г. президентът Георги Първанов парафира още един указ. С него държавният глава назначи предшественика на русенеца в НСБОП - генерал Валентин Петров, на поста директор на Национална служба Полиция.
Немалко анализатори и криминални репортери с по седем-осемгодишен стаж разчетоха рокадата като шеметно израстване на Ваньо Танов и скок на място на Валентин Петров. Логиката тогава беше елементарна: новата структура на вътрешното ведомство все още отлежаваше в деловодството на Народното събрание под формата на проект на Закона за МВР, идеята за окрупняването на националните служби изглеждаше по-скоро като неизпълнимо обещание за пред Брюксел, а прословутата Дирекция Национална служба Полиция (ДНСП) продължаваше да бъде... един никому ненужен мастодонт, в който работят близо 700 души.
Около три седмици по-късно - на 17 октомври, Румен Петков, явно забравил какво бе обещал на антимафиотите, назначи (според осведомени - по препоръка на Валентин Петров) за заместник-директор на НСБОП Донка Георгиева. Покрай публичната еуфория, че за първи път в историята на МВР министър разрешава на жена да заеме подобен пост, всички забравиха каква е истинската цел на тази гимнастика.
Според официалната биографична справка на Донка Георгиева, тя е родена на 13 май 1956 г. в Разград. Завършила е Икономическия институт Димитър Благоев в гр. Варна, специалност Счетоводство и контрол. В системата на МВР Георгиева влиза през 1974 г., а от 1992 г. е военизирана и започва работа като разузнавач в сектор Икономическа полиция към РДВР-Разград. През 1997 г. е назначена за началник група, а през 1998 г. оглавява сектора. През ноември 2003 г. Донка Георгиева става началник сектор Бюджетни организации и организации с нестопанска цел в Направление Икономическа полиция към Дирекция на Национална служба Полиция, а през април 2004 г. е назначена за ръководител на направлението.
На пръв поглед в тази представителна извадка от кадровото досие на Донка Георгиева няма нищо смущаващо. Много скоро след назначаването й за заместник-директор на НСБОП обаче т. нар. фундаментални пропуски в нейното професионално обучение лъсват на бял свят. Казано накратко - Донка Георгиева е педантична до крайност, не умее да работи с хора, има смътна представа за оперативно координиране на няколко екипа едновременно и до такава степен робува на уставите, правилниците и инструкциите, че се е случвало (според източници на Параграф 22 от МВР) дори да отмени или да отложи с няколко часа... започнали вече операции.
Оттук нататък до съмнението, че Донка Георгиева е изпратена в НСБОП с единствената задача да контролира работата на направления Икономика и Контрабанда от името на своя патрон - главен комисар Валентин Петров, има само една крачка. И антимафиотите я правят, без да дават публично израз на чувствата и настроенията, които ги тормозят: държат се хладно и резервирано с нея, изпълняват разпорежданията й с видимо неудоволствие, от време на време забравят какво им е разпоредила и т. н. С две думи - изолират я така, че да я накарат сама да се почувства излишна.
В края на октомври 2006 г. чудото наистина се случва: Донка Георгиева не само се разделя с антимафиотите, но напуска и системата на МВР. А Румен Петков с такава охота подписва рапорта й за освобождаване, с каквато... една година по-рано е парафирал заповедта за назначаването й за заместник-директор на НСБОП.
Това раздвояване на вътрешния министър също има своето логично обяснение. На 1 май 2006 г. новият Закон за МВР влиза в сила и структурната рулетка се завърта така, че предварително планираната концентрация на власт в няколко чифта ръце се осъществява безпроблемно, а ползата от полицейското око и ухо в редиците на антимафиотите - Донка Георгиева, става все по-малка и по-малка.
Точно в този отрязък от време - декември 2005 г. - февруари 2006 г., вътрешният министър Румен Петков забрави да изпълни най-голямото си обещание към антимафиотите: НСБОП да запази облика и характера си и да бъде трансформирана в централна служба с оперативна самостоятелност да работи в страната и зад граница.
Тъкмо обратното. Национална служба Борба с организираната престъпност бе смачкана до нищо и никаква дирекция, обречена да съществува под няколко шапки - Генерална дирекция на полицията, Национална Служба Полиция, главен секретар на МВР, ресорен заместник-министър (в случая Камен Пенков) и министър.
От другата страна на барикадата ситуацията се разви по съвършено различен начин. На 30 април 2006 г. Валентин Петров си легна като обикновен генерал и шеф на една от шестте национални служби в МВР, а на 1 май се събуди могъщ като... гръмовержеца Зевс. Или поне толкова мощен, че да мери сили (образно казано) дори със собствения си министър.
Колкото и палаво да звучи, това сравнение никак не е самоцелно, защото на практика главен комисар Валентин Петров командва близо 50-хилядна армия от полицаи и служители, която е с около десетина хиляди души по-голяма от Въоръжените сили на Република България.
Освен това, от институционална гледна точка, пирамидата, на чийто връх е Валентин Петров, изглежда така. В Национална служба Полиция влизат Генералната дирекция на полицията (ГДП) и 28-те областни дирекции на полицията.
Под шапката на ГДП се намират осем ключови за МВР звена: Главна дирекция Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция, Главна дирекция Борба с организираната престъпност, Главна дирекция Жандармерия, Главна дирекция Гранична полиция, Дирекция Миграция, Дирекция Международно оперативно полицейско сътрудничество, Специализираният отряд за борба с тероризма и Специализираният авиационен отряд.
Освен това всички останали служби от специализираната администрация на МВР, както и две от научните звена на МВР - Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК) и Института по психология, са длъжни по закон да изпълняват и най-незначителната прищявка на полицейския бос. В това число попадат двете суперсекретни структури, за които стана дума по-горе - Дирекция Оперативно издирване и Дирекция Оперативно-техническа информация, както и дознателският апарат, в чиито ръце е съдбата на 95% от престъпленията, описани в Наказателния кодекс.
Тук му е мястото да споменем, че едновременно с концентрирането на все повече административна и оперативна власт в ръцете на шефа на Националната полиция започна... необяснимото обезличаване и на главния секретар на МВР.
Съгласно новия Закон за МВР, т. нар. професионалист №1 във вътрешното министерство отговаря за дейността и координацията на националните служби Полиция, Сигурност и Противопожарна безопасност и защита на населението. А случаите, когато подобна координация е необходима, се броят на пръсти: застрашена национална сигурност в резултат на природно бедствие или промишлена авария, терористични актове и война. Така че прекият контрол върху най-важната функция, която МВР осъществява денонощно - борбата срещу корупцията, конвенционалната и организираната престъпност - реално остава в ръцете на шефа на Национална служба Полиция, както и да се казва той.
Дали главен комисар Валентин Петров, колкото и добър ръководител да е, не може да се справи с отговорната си мисия, дали някой взе да му завижда за неограничените правомощия, или пък група граждани се уплашиха от огромната му власт - засега не е известно. По-важното обаче е, че на 6 февруари министър Румен Петков неслучайно избра отчета на ГДБОП, за да огласи едно от най-неочакваните си решения: да състави работна група, начело с главния секретар на МВР Илия Илиев, която така да разработи проекти за изменение на Закона за МВР и на няколко други нормативни акта, че до месец и половина те да бъдат внесени в Министерския съвет.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, в основата на тези промени е една изключително авангардно намерение:
ГДБОП се вади от системата на МВР
и се обособява като самостоятелна агенция за борба с организираната престъпност и корупцията, която ще е напряко подчинена на правителството.
Преди около година подобна идея бе лансирана от главния прокурор Борис Велчев и директора на Националната следствена служба Ангел Александров. Двамата дори връчиха писмено предложение на правосъдния министър Георги Петканов, което той да включи в проекта на новия Закон за съдебната власт. Съвсем накратко идеята е следната: следствието се влива като автономна структура в системата на държавното обвинение и започва да се занимава само с престъпленията срещу държавата, корупцията във властта и организираната престъпност. А неговият директор става трети заместник главен прокурор.
Още по-рано - някъде през лятото или есента на 2004 г., Параграф 22 направи още по-еретично предложение: НСБОП и Националната следствена служба да се обединят в самостоятелна Агенция за борба с организираната престъпност, която да има оперативно-следствени правомощия и да бъде пряко подчинена на правителството.
Уви, и двете предложения потънаха в небитието. Нашето, защото тогавашните управници от медии акъл не взимаха. А идеята на Борис Велчев и Ангел Александров пропадна, защото правосъдният министър Георги Петканов разпореди на работната група да не включва предложението им в проекта на новия Закон за съдебната власт.
Другото, което Параграф 22 успя да научи, е, че по високите етажи на вътрешното ведомство духат доста странни ветрове. Част от големите началници подкрепят авангардните намерения на главния секретар на МВР, защото виждат в тях единствения начин, по който ГДБОП може да оцелее и да бъде полезна. Докато противниците на тази идея, предвождани от шефа на Национална служба Полиция - главен комисар Валентин Петров, не дават и дума да се издума за подобна радикална промяна.
А къде точно се намира самият министър на вътрешните работи Румен Петков? Образно казано, в момента той е стъпил на най-тънкия лед, който някога е виждал през живота си, и не смее да направи нито едно по-рязко движение. Ако подкрепи открито главния секретар на МВР, би спечелил бурните овации на опозицията. Едновременно с това обаче той ще спечели и смъртната омраза на съпартийците и коалиционните си партньори, защото никой от тях не гори от желание бизнесът му да бъде разследван от независима антимафиотска агенция. И точно заради това нежелание Румен Петков все още обяснява близкото бъдеще на ГДБОП с многозначителното оправдание, че кадрови и структурни реформи не бива да се правят под натиск.
Ако Румен Петков удари едно рамо на Валентин Петров, изходът от ситуацията също няма да е кой знае колко по-благоприятен за него. По простата причина, че сегашното имитиране на всеобща радост от успехите на ГДБОП не може да продължава вечно. Да, реформираните антимафиоти наистина периодично ощастливяват обществото с вестта за поредната разбита организирана престъпна група или структура. Лошото е, че все някой ден Обединена Европа ще научи, че десетки техни разработки са били провалени по нареждане отгоре или пък изобщо не са стартирали, защото обектите са спонсори, дарители или приятели я на БСП, я на НДСВ, я на ДПС.
А гръмне ли подобен скандал, първият, който със сигурност ще си го отнесе, е самият Румен Петков. Първо, защото още през лятото на 2005 г. той се закле, че носи пълната отговорност за успехите и провалите на МВР. И второ, защото в страните членки на Европейския съюз подаването на оставки в подобни случаи е задължителен реквизит на демокрацията и добрите политически нрави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във