Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ПЛОВДИВ ПРОПИЛЯХА 12 ГОДИНИ ЗА ТРИ КРЕДИТА

В омагьосан кръг се въртят полицията, следствието, прокуратурата и съдът под тепетата от... 12 години насам. В окото на бурята е небезизвестният пловдивски кредитен милионер Панчо Илиев, за когото спокойно може да се каже, че нищо... наказателно не му е чуждо. На 13 юни (по-миналия понеделник), след близо двегодишни мъчения, Пловдивският районен съд най-сетне успя да даде ход на делото срещу него, образувано за 14.128 млн. много стари лева, взети назаем от Българска пощенска банка (БПБ), Банка за земеделски кредит (БЗК) и от Туристспортбанк (ТСБ) в периода 10 ноември 1992 г. - 7 април 1993 година. Според обвинителния акт, внесен в съда през 2003 г., като управител на фирмата си Пи Ен Ел ЕООД Панчо Илиев е обезпечил кредитите от БПБ, БЗК и ТСБ, като е ипотекирал няколко пъти консервната фабрика в Перущица, която притежавал само на хартия. В смисъл такъв, че малко преди да започне да харчи чуждите милиони, Илиев е подписал договор за покупката на въпросната консервна фарбира с ликвидационния съвет в Перущица, но... не е платил и лев за тази придобивка и поради тази причина не е имал и документи за собственост.През 2004 г. Пловдивският районен съд на два пъти прави опити да стартира процеса, но усилията му се увенчаха с неуспех. И то поради съвсем банална причина - масово неявяване на редовно призовани свидетели. Едва преди две седмици (на 13 юни) районните магистрати под тепета най-сетне се престрашиха, сложиха главите си в торбата и дадоха ход на делото по същество, въпреки че от 21 призовани свидетели се явиха само единайсет. Три са събитията, случили се на първото редовно заседание, които си заслужава да бъдат отбелязани. Най-напред Централна кооперативна банка, като правоприемник на активите на фалиралата БЗК, предяви граждански иск срещу Панчо Илиев за 4463 нови лв., който съдът прие. След това искът на Българска пощенска банка (БПБ) - за 4650 нови лв., бе отхвърлен, защото не отговарял на изискванията, заложени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). И накрая, две трети от явилите се свидетели започнаха да правят свободни съчинения в залата, та се наложи магистратите да опресняват паметта им, като на висок глас прочитаха протоколите от разпитите, дадени още през 1993-1994 година. В крайна сметка делото бе отложено за 29 ноември, а участниците в съдебния фарс се разделиха с усещането, че може и да не се видят повече никога в този живот.Предварителното производство за невърнатите милиони срещу Панчо Илиев бе образувано в средата на септември 1993 г., а няколко дни по-късно (на 23 септември 1993 г.) Панчо Илиев публично наби Методи Андреев (по онова време шеф на СДС-Перущица и бъдещ син депутат) в центъра на Перущица, счупвайки челюстта и лявата му ръка, за което бе осъден на две години затвор. Докато под тепетата полицията, следствието и прокуратурата се мъчеха да докажат, че Илиев съвсем съзнателно е теглил необезпечени банкови кредити, през 1995 г. той изчезна и бе обявен за национално издирване.През 1997 г. състав на Върховния касационен съд, начело с о. з. ген. Николай Чирипов, измени първоинстанционната присъда на Панчо Илиев за побоя над Методи Андреев - от две години лишаване от свобода ефективно в три години затвор условно. Тази вест бе съвсем достатъчна за беглеца, който в началото на 1998 г. изплува на бял свят, давайки обилни телефонни интервюта от... Скопие. Медийните изяви на кредитния милионер от онова време могат да бъдат обобщени с няколко изречения: Той е невинен и срещу него е организиран коварен заговор от враговете му; Той никога не е нарушавал закона и е в македонската столица, защото там има сериозен бизнес и... собствена банка; Той е спонсорирал СДС-Пловдив с 3 млн. лв., които синьото ръководство под тепетата е откраднало; Срещу Методи Андреев са заведени 13 преписки в полицията и прокуратурата, и тъй нататък. Въпреки че никой (уж) не го търсеше в България, през 1999 г. Панчо Илиев не посмя да се върне в родината за местните избори през октомври същата година, въпреки че инициативен комитет огранизира подписка за издигането му като независим кандидат-кмет на община Перущица. А на 11 август 2000 г. пресцентърът на МВР разпространи следното съобщение: Опасен престъпник е задържан при съвместни действия на ДНСП и Националната полиция на Македония. Снощи около полунощ македонските полицаи са арестували по сигнал на ДНСП Панчо Николов Илиев (39 г.) от Пловдив, който се издирва от 1995 г. за множество престъпления, извършени преди и след тази година. През периода юни-септември 1992 г. заедно с трима съучастници той успял да открадне три скъпи коли: Ланча, Фиат Крома и Фолксваген Голф. След това фалшифицирал документите за регистрация на автомобилите... От 1995 г. той се укрива извън страната, като многократно е пресичал българската граница под чужда самоличност..., се казва още в съобщението на МВР. Веднага след връщането му в Пловдив Панчо Илиев е тикнат в следствения арест с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Той прекара зад решетките три месеца, след което задържането му под стража е изменено в домашен арест, който той изтърпява в пловдивското с. Куртово Конаре.Този факт обаче по никакъв начин не нарушава ритъма на живот на Панчо Илиев. По време на предизборната кампания през лятото на 2001 г. пловдивската съдебна палата бе поставена под трайна обсада от роднини и приятели на Панчо Илиев, а най-усърдно размахваните плакати гласяха: Справедливост за Панчо, Спрете репресиите и Панчо депутат. По Коледа 2002 г. той отново се прочу, този път като смирен християнин и щедър дарител, защото раздаде 8000 кебапчета и 500 литра вино на социалнослаби семейства в Куртово Конаре и Перущица. Едновременно с това хората му тапицираха Пловдив с негови плакати, чрез които Панчо Илиев на висок глас извести на местното население: Аз съм българин и мисля за вас!На 28 февруари 2003 г. мярката му за неотклонение домашен арест бе изменена в парична гаранция, но Панчо Илиев не успя да се порадва дълго на свободата си. Защото на 9 април същата година Пловдивският окръжен съд го призна за виновен по дело за клевета, заведено от Методи Андреев по повод твърденията на Илиев, че срещу синия депутат имало 13 преписки в полицията и прокуратурата. Скандалният бизнесмен бе осъден да плати 800 лв. обезщетение на Андреев и 500 лв. глоба, а само десет дни по-късно (на 19 срещу 20 април) срещу Панчо Илиев бе образувано ново дело, защото той и приятелят му Борис Кузмов биха и ритаха Димитър Т. в една перущенска дискотека, докато клетникът не изпадна в безсъзнание. А в един прекрасен септемврийски ден на 2003 г. върху главата на Панчо Илиев се стовари ново бедствие, този път със земеделски привкус. През 2001 г., още докато е под домашен арест, той взема под аренда 460 декара орехови масиви, собственост на селяни и кооперации от Куртово Конаре. Официално договорите са сключени от името на Земеделска кооперация София, въпреки че според информационната система Дакси в правния мир такова юридическо лице не съществува. Година по-късно, като добросъвестен арендатор, Панчо Илиев се издължава на собствениците до стотинка, но през 2003 г. врътва кранчето и започва да изпраща на хората... писма. В тях арендаторът непрекъснато уверява собствениците, че са едно цяло и че няма начин да не им изплати дължимото от предишната реколта. Нещо повече - за да докаже лоялността си, през август 2003 г. Панчо Илиев обещава, че в Куртово Конаре ще бъде открит минимаркет Целувка, където местните ще пазаруват с намаление. Когато обаче и това не се случва, собствениците на ореховите масиви се оплакват на кмета и... дават градините си на друг арендатор. В края на септември 2003 г. край ореховите масиви на Куртово Конаре спират няколко леки коли и един микробус. От возилата се изсипват трийсетина мъже, които започват да стрелят във въздуха и да налагат работниците било с юмруци, било с прътите, с които те допреди малко са брулили орехи. След като обезлюдили масивите, бабаитите на Панчо Илиев (по време на полицейската проверка той е разпознат от почти всички потърпевши) тръгнали да търсят истинския виновник за конфликта - новия арендатор Светослав Иванов. Кой знае защо обаче те спрели пред къщата на Ахмед Чаушев в Куртово Конаре, наизвадили пушкалата и тъкмо открили нова стрелба (пак във въздуха и пак с цел респект), пристигнала полицейска патрулка и юначагите се пръснали като пилци.Според едно интервю на Панчо Илиев, дадено пред пловдивски вестник след екшъна, проблемът е юридически и някой се опитва излишно да създава напрежение. Тогава бизнесменът отрече да е имало стрелба, защото това са охранители, които аз не познавам, но отидох с тях до градината, за да не се създава напрежение. Аз съм обществена фигура, сега ще се кандидатирам за кмет на Перущица. Затова ударът е насочен срещу мен. Аз съм човек с чисто съдебно минало, неосъждан. Не искам името ми да бъде петнено, заяви още през септември 2003 г. Панчо Илиев. Но... пет месеца по-късно се оказало, че и орехът си има опашка. На 30 януари 2004 г. Панчо Илиев пресрещнал Светослав Иванов, който излизал от жилището на приятелката си в Куртово Конаре, извадил насреща му газов пистолет, гръмнал в лицето му, след което го пребил с дръжката на пищова жестоко. Официалната причина за схватката звучи прилично: до лятото на 2003 г. Светослав Иванов бил бодигард на Панчо Илиев, но след това отношенията между тях се обтегнали и той напуснал. Според осведомени обаче Иванов решил да започне самостоятелен бизнес и като начало... прецакал Панчо Илиев, вземайки ореховите масиви в Куртово Конаре под аренда. На 18 октомври 2004 г. Пловдивският окръжен съд постанови, че Панчо Илиев трябва да лежи за побоите над Димитър Т. и над Светослав Иванов общо 4.6 години ефективно, но до момента тази присъда не е влязла в сила, защото не е потвърдена от Върховния касационен съд и никой няма представа кога и дали изобщо ще бъде потвърдена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във