Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ПЛОВДИВ РАЗДАВАТ И ПОДЛЕЗИ

Фирма, в която участват съпругата, сестрата и снахата на пловдивски общински съветник от ДПС, спечели концесията на подлеза под бул. Шести септември и Цар Борис Трети Обединител в Пловдив. Преди гласуването на сделката в местния парламент избухна скандал, защото част от огромното подземно съоръжение (1700 кв. м) е реституирана със съдебно решение, а за друга част от имота се води епична съдебна битка, за която никой не смее да прогнозира кога ще приключи.Двайсет дни след изборите за 40-ото Народно събрание собственикът на фирма Видеоцентър Пловдив ЕООД - Любомир Пенчев, прави последни приготовления за участие в наддаването на живота си, т.е. готви се да спечели 15-годишния договор за концесията на огромния подлез под бул. Шести септември и Цар Борис Трети Обединител. Увереността в собствените му сили се подклажда от факта, че неговата фирма стопанисва подземното съоръжение по 10-годишен договор за наем с Пловдивската община, сключен на 10 декември 1993 година. Според контракта Видеоцентър Пловдив се задължава да ремонтира подлеза, да отвори в него магазини и заведения и да плаща символичен наем на общината, докато не избие разходите си. Освен тези обекти ние поехме ангажимента да изградим още електропреносната мрежа, осветлението и сигналната инсталация. До изтичането на договора през 2003 г. плащахме символичен наем, равняващ се на 151 сегашни лева. След това наемът беше предоговорен на 1080 лв. месечно до отдаването на подлеза на концесия, която се надявахме да спечелим, обясни пред Параграф 22 Любомир Пенчев. На заветната дата - 15 юли, точно в 10 часа, бизнесменът отива на адреса, посочен в обявата за конкурса, но там не заварва никого - ни комисия, ни конкуренция, ни дявол. След 30-минутно дремане Любомир Пенчев си тръгва с надеждата, че нещо се е объркал, но уви - в обявата за мероприятието отново прочита, че адресът, на който вече е бил, е точен. Мистерията е разбулена още същия ден привечер, когато по свои канали Любомир Пенчев разбира, че наддаването все пак се е състояло - същия ден на същото място, но от 14 часа, като концесията за подлеза е спечелена от никому неизвестната фирма Перла 1 ООД. Още на следващия ден (16 юли) Любомир Пенчев депозира възражението си срещу процедурата в Пловдивския общински съвет, а от последващ разговор със заместник-кмета на общината Антон Янев разбира, че недоразумението е плод на техническа грешка, допусната в обявата за конкурса. Тази грешка естествено е била забелязана навреме и е бил съставен необходимият протокол. И още на 14 юли всички заинтересовани лица са били уведомени, че наддаването започва не в 10, а в 14 часа. Според заместник-кмета Янев обаче това не било чак толкова фатално, защото други желаещи за участие в конкурса освен Перла 1 ООД не е имало...Като оставим настрана факта, че е малко странно в Пловдив да не се намери нито един бизнесмен с биография, готов да вземе за 15 години 1700 кв. метра търговска площ в центъра на града, по-интересно е друго. Според крайното класиране ООД-то получава подземното съоръжение срещу 35 000 лв. в брой, придружени с обещанието да плаща всяка година по 17 500 евро (около 35 000 лв.) и да инвестира в обновяването на обекта други 392 000 лв. - за подово покритие от сиенит, за окачени тавани, минерални мазилки и нови облицовки, за ново осветление и т. н. С други думи, ако всичко върви добре, през следващите 15 години общината трябва да прибере общо 262 500 евро от годишни вноски, плюс несметно количество данъци, платими както от концесионерите, така и от наемателите на магазините в подлеза. А като бъдат прибавени тук онези 35 000 лв., платени в брой при подписването на концесионния договор, плюс обещаните 392 бона инвестиции - става ясно, че срещу Любомир Пенчев май се е изправила структура, помитаща конкурентите си като хала. Нищо подобно. От справка в масивите на информационната система Дакси става ясно, че Перла 1 ООД е регистрирано на 30 ноември 2004 г. с решение № 7439 на Пловдивския окръжен съд. Като съдружници в него са записани три дами - Нерман Кемалова Алиева, Нурджан Ержанова Мусова и Албена Самуилова Гътева. Мажоритарен собственик на дружеството (с 90% от дяловете) е г-жа Алиева, а останалите 10% са разделени по равно между г-жа Мусова и г-жа Гътева. Зад гърба си трите дами имат скромна бизнес биография, която може да бъде описана само в едно изречение. През 1991 г. Албена Гътева регистрира фирма ЕТ Зюлфикар - Албена Гътева, специализирана в търговия на дребно на открити щандове и пазари, а през 1994 г. Нериман Алиева става собственичка на ЕТ Нери 66 - Нериман Кемалова с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.Онова, което по никакъв начин обаче не може да бъде открито в съдебните регистри, е, че трите дами са толкова близки на пловдивския общински съветник от ДПС Инан Смайлов Алиев, че... повече няма накъде: Нерман е негова съпруга, Албена му е сестра, а Нурджан - снаха. Освен двете фирми за семейния бизнес на общинаря Алиев се знае още съвсем малко. В момента фамилията има един магазин за месо в кв. Кючук Париж, до неотдавна е държала павилион за закуски и столова в две пловдивски гимназии, но договорите й вече са прекратени, а на 2 юни 2005 г. Пловдивският окръжен съд регистрира неправителствената организация Сдружение на етническите общности за евроинтеграция с управляващ Инан Алиев и членове на управителния съвет - Нурджан Мусова и Албена Гътева. А всички споменати по-горе юридически лица са със седалища или адреси за кореспонденция гр. Пловдив, ул. Неофит Бозвели № 4 и № 6, където живеят общинарят и родата му. За най-голяма изненада на пловдивчани големият скандал с подлеза избухна три седмици след обявяването на Перла 1 за единствен участник и победител в конкурса. На 3 август 2005 г., по време на редовната си сесия, Общинският съвет (ОбС) за една бройка не одобри предложението на заместник-кмета на Пловдив Антон Янев, с което подлезът се дава за 15 години на Нерман Алиева, Нурджан Мусова и Албена Гътева. Няколко минути преди общинарите единодушно да гласуват за обаче председателят на ОбС Страшимир Дочков обявява, че... част от подлеза вече е реституиран по закона Лучников, а за собствеността върху други части от подземното съоръжение се водят съдебни дела от... пет години. Според съветници, присъствали на скандалната сесия, Инан Алиев категорично е отрекъл да има нещо общо с концесията и да е ходатайствал за жена си, защото не знаел дори имената на хората в комисията. На свой ред заместник-кметът Антон Янев е гарантирал, че ще оттегли предложението за обявяване на Перла 1 за концесионер на подлеза и ще настоява фирмата, изготвила правния анализ на подземното съоръжение, да върне 300-те лева хонорар за услугата. И още нещо изненадващо се случи в разгара на лятото. Само два дни бяха необходими на Пловдивската окръжна прокуратура да се ориентира в ситуацията и на 5 август държавното обвинение в Града под тепетата обяви, че започва две проверки по случая с концесията. Едната по чл.282 от Наказателния кодекс (НК) - за престъпления по служба, извършени от длъжностни лица в община Пловдив, а втората проверка е по чл.255 от НК - за данъчни престъпления. Тя е образувана срещу съдружничките в Перла 1 ООД - Нериман Алиева, Албена Гътева и Нурджан Мусова, а интимната мисъл на държавното обвинение е да установи откъде трите дами са спестили стотина хиляди лева, за да покрият първоначалния масраф около концесията: 35 000 лв. в брой при подписването на договора и поне още 60 бона за първоначално освежаване на обекта. ПОДЗЕМНОТО БИЖУИсторията започва на 19 юни 1950 г., когато с решение на тогавашното правителство имотът на Христо Димитров Дончев в центъра на Пловдив - къща с два магазина на партера, изба, таван и дворно място на ул. Любен Каравелов № 7, е национализиран, но той получава обезщетение само за половината от него. Десет години по-късно този имот е заличен от лицето на земята, защото на негово място са изградени голямо кръстовище и подлез. Първа от наследниците на Христо Дончев се сеща да потърси правата си Парашкева Кръстева. През 1998 г. тя подава заявление до областната управа с искане за обезщетение по закона Лучников, защото имотът не подлежи на реституиране. Две години по-късно тогавашният областен управител на Пловдив Андон Андонов издава заповед № 2544 от 29 декември 2000 г., с която обезщетява Кръстева с жилищни компенсаторни записи за дела й от съборената къща (с разгърната застроена площ от 164 кв. метра) и несъществуващия двор (302.68 кв. метра) на Христо Дончев.След като научават за постъпката на родственицата си, останалите осем наследници на Дончев веднага скачат срещу заповедта на пловдивския губернатор и също започват да си търсят правата по съответния ред. В началото на 2001 г. те завеждат дело в Пловдивския окръжен съд срещу областния управител и настояват за отмяна на заповедта му, с която е обезщетена Парашкева Кръстева. В исковата си молба наследниците претендират, че губернаторът Андонов погрешно е посочил в заповедта си квадратурата на двора, който бил не 302.68 кв. метра, а 466.68 кв. метра. Освен това наследниците категорично не желаят да бъдат обезщетявани с компенсаторни записи, а искат съсобственост върху част от търговските обекти в подлеза, които общината е придобила след отчуждаването на имота. Година по-късно, на 12 юли 2002 г., състав на административното отделение на Пловдивския окръжен съд отменя заповедта на Андон Андонов, признава правото на обезщетение на всички деветима наследници, но отхвърля искането им за обезщетение чрез съсобственост върху магазините в подлеза, а не чрез компенсаторни записи. Мотивът на пловдивските магистрати е, че ако национализираните имоти са станали публична общинска или публична държавна собственост до 25 февруари 1992 г., наследниците нямат право да избират по какъв начин да бъдат обезщетени. А, като се има предвид предназначението на подлеза, той няма как да е частна общинска собственост, а и магазините в него са строени от фирма Видеоцентър Пловдив ООД (за която стана дума в началото), а не от Пловдивската община. Отказът на Пловдивския окръжен съд да замени компенсаторките с магазини не се харесва на реститутите и те обжалват решението пред Върховния административен съд (ВАС). По това време на хоризонта се е появил още един родственик на Христо Дончев, с който наследниците стават общо десетима. На 11 ноември 2003 г. всички те с радост научават, че ВАС отменя атакуваното решение и връща делото в Пловдивския окръжен съд за гледане от друг състав, който трябва да изясни две много важни подробности: дали търговските обекти в подлеза са на Видеоцентър Пловдив, или са общински, както и дали подлезът е публична или частна общинска собственост. Година и седем месеца по-късно - на 15 юни 2005 г., вторият състав на Пловдивския окръжен съд отменя отново заповедта на бившия областен управител Андон Андонов от декември 2000 г. (за обезщетяването на Парашкева Кръстева). Този път обаче магистратите обявяват, че наследниците (които вече са 11 души) трябва да бъдат обезщетени чрез реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти - магазини, придобити от община Пловдив в подлезното пространство на кръстовището на бул. Шести септември и бул. Цар Борис Трети Обединител.На 11 юли сегашният пловдивски губернатор Гьока Хаджипетров атакува това решение пред Върховния административен съд с два основни мотива. Първият гласи, че в заявлението си за обезщетяване от 1998 г. наследниците не са посочили, че искат търговските обекти да им бъдат реално възстановени, а да станат съсобственици с общината. Така че съдът е взел решение за нещо, за което не е бил сезиран. А вторият мотив звучи познато: подлезът и земята под него са публична общинска собственост и наследниците нямат право да избират как да бъдат обезщетени. По какъв начин ВАС ще реши подземния пловдивски казус е невъзможно да се прогнозира. И то не за друго, а защото още през 2001 г. наследниците на Христо Дончев разбират, че нито една съответна служба в Града под тепетата не си е направила труда да запази... проекта и документацията за изграждането на подлеза. И на практика никой няма реална представа кога е изградено подземното съоръжение и чия собственост е то.

Facebook logo
Бъдете с нас и във