Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ПРАВОСЪДИЕТО Е КАТО В СПОРТА - СЛАБАКЪТ ВИНАГИ ГУБИ

Андрей Радев, председател на Кюстендилският районен съд:Съдия Андрей Радев е роден на 1 април 1966 г. в гр. Кюстендил. През 1992 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и, както сам казва за себе си, започва да работи... какво ли не. В трудовата му книжка пише, че е бил юрист на поземлената комисия в с. Невестино, Кюстендилско, че е работил половин година в частна фирма, а след това последователно е бил юрисконсулт на община Кюстендил и на Завод за камгарни прежди Велбъжд АД. От 1993 до 1999 г. е адвокат в родния си град, от 1999 г. е съдия в Кюстендилския районен съд, а от 8 ноември 2000 г. - негов председател. Андрей Радев е женен и има две дъщери - Адриана и Калина. Г-н Радев, няма как да не започнем с една дежурна тема. Неотдавна отчетохте свършеното от вашия съд през 2003 г. и по всичко личи, че досущ като колегите си сте доволен от резултатите. В същото време обаче съдът продължава да е N1, стане ли дума за бързо и ефективно правосъдие. Защо разминаването между обществените настроения и професионалните отчети продължава да е толкова голямо?- Наистина съдебната система, не само съдилищата, продължава да бъде обичайният заподозрян, стане ли дума за правосъдие. До голяма степен обаче това се дължи на факта, че хората все още не знаят цялата истина за нашата работа и за свършеното от нас. През 2003 г. например в Кюстендилския районен съд са постъпили за разглеждане 4637 дела (в това число не са включени т. нар. нотариални дела), от които са решени 3642, т. е. - 78.54% от общия брой на делата. Смятам, че ако всички институции, призвани да се борят срещу престъпността, си вършат работата като нас - отдавна никой нямаше да говори за бандити, разхождащи се на свобода или за масово ненаказани престъпления. Имате ли наблюдения колко от съдебните решения и определения, постановени от вашия съд, са отменени на втора инстанция и колко са влезли в сила след последната дума на Върховния касационен съд?- Не съм си поставял за цел да водя статистика за обжалваните и протестираните дела, но като цяло мнението на колегите от Кюстендилския окръжен съд е, че ние добре си вършим работата. Естествено е, че винаги може да се изисква повече, но нашата амбиция е сами да вдигаме професионалната летва пред себе си. Не е тайна, че всички председатели на съдилища и прокуратури, както и всички директори на следствени служби смятат, че те и хората им работят добре. Същото се отнася и за органите на МВР. Защо тогава обществото продължава да е много недоволно от вас?- Не искам да коментирам работата на колегите и затова ще се огранича само за нещата в нашата си къщичка, както е модерно да се казва напоследък. От статистиката се вижда, че за 2003 г. нямаме фрапиращи случаи на просрочени дела по сроковете на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Случаите на забавяне са единични и най-често се отнасят до сложни казуси, при които нито един професионалист не би си позволил лукса да бърза. Съдията се стреми да огледа внимателно цялата събрана информация и да вземе единственото правилно решение. Освен това моето лично мнение е, че качеството на съдебните актове е далеч по-важно от бързината. Едната причина е, че атестацията на всеки магистрат се прави въз основа на качеството на свършеното от него, а не на броя на делата, които той е приключил за седмица или месец. И второ - всеки трябва да си даде сметка какво би се случило с един съдия, ако в резултат на гонене на процесуални срокове той прати някой невинен зад решетките.В същото време обаче аз призовах колегите си да уплътнят потенциала, с който разполага Кюстендилският районен съд. При нас работят само десет магистрати и има какво още да направим в посока на административно-наказателните дела. Колкото до наказателните производства - НПК е такъв, че позволява на подсъдимите и адвокатите да бавят процеса колкото си поискат. И то по ред причини: фалшиви болнични листове, смяна на адресната регистрация, оттегляне на показанията, дадени по време на предварителното производство, оспорване на експертизите и т. н. На практика се получава така, че всяко съдебно делото може да бъде отложено... за какво ли не. Именно в тази част на наказателното съдопроизводство има какво още да се желае. Според мен законодателят трябва да намери онова златно сечение между Европейската конвенция за правата на човека и разумното ограничаване на правата на подсъдимите, което ще позволи на съдебната система и органите на МВР да вършат работата си. Колкото до Кюстендилския районен съд - искам да ви уверя, че ние правим всичко възможно да не ставаме причина за разтакаването на едно или друго дело. Стремим се, ако полицията хване някого днес, а прокуратурата утре внесе обвинителния акт в съда, случаят да не броди с години между съдебната зала и деловодството. През последните две години МВР се хвана за бързото производство като удавник за сламка. Грозно звучи, но е факт. Какво показва статистиката на Кюстендилския районен съд по този въпрос?- През 2003 г. за бързи производства в нашия съд не може да се говори. Вярно, внасяни са такива обвинителни актове, но впоследствие бързите производства винаги са ставали... бавни. Красноречив пример за тази практика са случаите с шофьори, залавяни зад волана след употреба на алкохол. За чест на МВР пътните полицаи все по-често хващат такива нарушители, прокуратурата също си върши работата в срок, но процедура в НПК е така замислена, че няма как нещата да не се забавят. По мои наблюдения процедурата по всички дела, образувани по чл.343б от НК (шофиране след употреба на алкохол - бел. ред. ) във връзка с чл.78а от НК (за освобождаване от наказателна отговорност за по-леки престъпления - бел. ред. ) може да се усъвършенства в две посоки: количеството на алкохол да се установява единствено чрез кръвна проба, а справката за съдимост на почерпения шофьор да се прави в еднодневен срок. Ако лицето не е осъждано, процедурата няма защо да се бави: образува се административно производство, а не полицейско дознание и всичко приключва за два-три дни. Друг е въпросът, че в районният съд, дори и да имаме желание и насрочим за гледане бързото производство веднага, това невинаги се случва. Причината е, че бързото производство не е включено в седмичния график на съда и така на практика то става бавно. Най-често обществото приема болезнено бавенето или форсирането на делата, свързани с дрогата, защото и в двата случая този тип подсъдими се измъквали сухи. Какво показват резултатите при вас за миналата година?- Ако става дума за моята съдебна практика, досега ефективна присъда за притежание и пренасяне на наркотици под десет години лишаване от свобода не съм давал. Най-често наркоделата, които аз съм гледал, са приключвали с дванайсет години и половина затвор. Често на втора и трета инстанция тези наказания са били намалявани, но под законоустановеното наказание за този тип престъпления - десет години лишаване от свобода, не се е стигало. Тоест - всички присъди, които аз съм давал по дела, свързани с наркотици, са влизали в сила. Това е хубаво, но въпросът ми беше по-принципен - защо по-едрите наркотрафиканти и наркодилъри продължават да са на свобода, а зад решетките попадат само дребните риби и бушоните?- Онова, което ми прави впечатление, е следното. По правило, първоинстанционните съдилища произнасят присъдите за наркотици бързо и в съответствие с тежестта на престъплението. В същото време обаче на втора и трета инстанция доста от тези присъди се трансформират в условни или се намаляват много под долната граница. С други думи - често се прибягва до разпоредбата на чл.55 от НК, който гласи: При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона, наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел.На какво, според вас, се дължи това?- Не мога да коментирам решенията на по-горните съдебни инстанции, но след като колегите така са преценили, значи са имали основание за това. Напоследък отново се заговори за ремонт на наказателните закони. Смятате ли, че има какво още да се променя, заменя или подменя? И не е ли крайно време най-после да бъдат изработени нови НК и НПК?- Древните римляни са казали: лош закон, но... закон! Аз не мога да коментирам кога правителството и парламентът ще напишат новите наказателни закони и дали изобщо ще сторят подобно нещо. Смятам обаче, че колкото и несъвършени да са НК и НПК в момента, не те трябва да се привеждат в съответствие с възможностите и капризите на еди кой си, а трябва да се случи точно обратното...Какво имате предвид?- Вижте, едно от най-ключовите изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) бе въвеждането на полицейското дознание от 1 януари 2000 година. Според него, за редица престъпления вече не се образува предварително производство, т. е. - следствено дело, а дознание. Най-често дознателят е обикновен сержант от районно полицейско управление или оперативен работник от криминалната или икономическата полиция. Не знам какво иска и какви чудесии е очаквал законодателят от редовите полицаи - примерно сержантите, започнали да разкриват престъпления след едномесечен курс в Пазарджик. Абсурдно е обаче те да са толкова добре обучени и компетентни, че да се изправят срещу адвокати, минали през четиригодишната месомелачка на Юридическия факултет в Софийския университет Св. Климент Охридски и имащи зад гърбовете си пет-шест- или десетгодишна практика. Включително и като следователи, прокурори и съдии. Ето защо в това отношение дознателите не трябва да бъдат ругани, че не си вършат работата. Те просто толкова могат. И тук голямата вина е на държавата в лицето на МВР, че не направи нищо съществено за тяхната по-нататъшна квалификация и професионално усъвършенстване. Едновременно с това обаче съм категоричен, че е абсурдно човек да работи две-три години в дадена област - в случая като полицейски дознател - и да не си мръдне пръста, за да се самоусъвършенства. Да не е научил НПК и НК наизуст и да не познава решенията на Върховния съд (до 1996 г.) и на Върховния касационен съд (от 1996 г. до днес) за уеднаквяване на практиката примерно. Същото се отнася и до колегите от следствието, прокуратурата и съда. Никак не са редки случаите, за мое най-голямо съжаление, в които се лежи или на стари лаври, или на факта, че човекът е магистрат и всички са му длъжни. Нищо подобно. Противодействието на престъпността е динамичен процес, в който ние - съдебната система и органите на МВР, не бива да участваме... неподготвени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във