Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ПРЕДПАЗНАТА КЛАУЗА НЯМА НИЩО УНИЗИТЕЛНО

В първия момент всички борци за светло европейско бъдеще скочиха като ужилени. Според т. нар. предпазна клауза, приемането ни в Европейския съюз може да стане не на 1 януари 2007 г., а една година по-късно. Условието е по-нататъшното осъществяване на българските реформи да зацикли. Особено по отношение на борбата с корупцията, съдебната и административната реформа. Поставянето на това допълнително условие трябва само да ни радва, защото ако спомената клауза бъде задействана сега, най-вероятно ще влезем в ЕС след 15-20 години. А тогава може и да не си спомнят къде се намира България. В разгара на генералския скандал, бушувал в продължение на цялата минала седмица, откъм Народното събрание изтече информация, че вътрешният министър Георги Петканов бил гласен за шеф на Сметната палата. В миналия брой БАНКЕРЪ писа, че това е невъзможно, защото в чл. 11, ал. 2, т. 3 от Закона за Сметната палата пише, че за председател и членове на Сметната палата се избират лица, които не са били членове на правителството или ръководители на централни органи на изпълнителната власт през последните три години, предхождащи избора.... Условие, на което в момента министър Петканов изобщо не отговаря. Въпросът е, че съвсем спокойно утре или вдругиден управляващите от НДСВ, техният коалиционен партньор ДПС и опозиционният им ортак Коалиция за България като нищо ще решат и ще приведат Закона за Сметната палата (ЗСП) в съответствие с професионалната биография на Георги Петканов. Време за това има достатъчно, защото мандатът на сегашния шеф - Георги Николов, избран през 1995 г., изтича през октомври 2004 г., а според чл. 13, ал 1. от ЗСП Народното събрание избира председател на Сметната палата два месеца преди изтичането на мандата на действащия председател.С други думи, ако в началото на есенния политически сезон (1 - 15 септември) изведнъж депутатите подхванат Закона за Сметната палата - никой не бива да се учудва на този факт. Както се казва по друг повод - чисти сметки, добри приятели. По това време жълто-червената кадрова реформа в МВР вече ще е завършила (с малки изключения). Коалиционното овладяване на структурите, призвани да похарчат през следващите пет-шест години няколко европейски милиарда, също ще е факт. И накрая - каква по-голяма приемственост, ако в креслото на Георги Николов, който бе избран за председател на Сметната палата през октомври 1995 г. като депутат на БСП, седне сегашният министър на вътрешните работи Георги Петканов, който тутакси ще се деполитизира? Не са един и два примерите за феодалното високомерие, което българските депутати проявяват към правилата и нормите, които сами са писали или редактирали и които изобщо не спазват със сакралното заклинание на уста Когато му дойде времето. Мнозина сигурно си спомнят грозните кадрови скандали, разиграли се между фракциите в НДСВ, започнали още през лятото на 2001 г., коалиционните препирни на тема Това министерство е наше, а онова - ваше, както и елегантната въртка, с която регионалният министър Костадин Паскалев бе принуден да си подаде оставката и напусна кабинета си на 31 декември 2002 година. Не са малко и хората, за които споменът висшист или среднист да оглави Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), приключил в полза на Васил Иванов-Лучано и преобразуването на ДАМС в министерство, е по-пресен и от най-пресните торти в сладкарниците на министъра. Необятна е галерията от сериали, обединени от рубриката Законите не са за нас, и сред тях като че ли най-безобидна е сапунката около избора на гуверньора на БНБ.Онези, които са следили развоя на събитията, помнят, че на 13 юни 2003 г. изтече мандатът на Светослав Гаврийски, след което Централната банка остана без управител цели 118 дни. На пръв поглед това време мина без никакви сътресения, но само поради една причина: никой не се осмели да се направи на интересен и да оспори по съдебен път някое решение, взето от управителния съвет на БНБ в този гратисен период. Оказа се, че в Закона за БНБ има почти всичко, засягащо избирането и предсрочното освобождаване на управителя на Централната банка. Но никъде няма и дума по въпроса какво се прави, когато пълният шестгодишен мандат на управителя на БНБ изтече. Съгласно чл. 12 от Закона за БНБ той се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство и... това като че ли е всичко по-съществено по темата. Именно този законодателен пропуск даде възможност на НДСВ да се замотаят с избирането на Иван Искров за наследник на Светослав Гаврийски (на 9 октомври 2003 г.) с цели четири месеца. Време, напълно достатъчно за българския политически елит в Народното събрание да оплюе и омаскари и двамата състезатели за престижния пост. Изборната процедура приключи по същия скандален начин, по който започна на 11 юни - с тайни срещи, договаряния, шушукания по ъглите на кулоарите - писа преди осем месеца в БАНКЕРЪ. - А двамата кандидати за гуверньорския пост - досегашният управител Светослав Гаврийски и наследникът му Иван Искров, отново трябваше да преживеят унижението, гледайки как имената им стават обект на междупартийно търгашество и биват заливани с политическа помия от парламентарната трибуна... И то само заради единия хатър на жълтите никога да не казват онова, което мислят и винаги да изправят опонентите и избирателите си пред свършен факт.С повече от три месеца беше забавен и изборът на новите членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) въпреки недвусмисленото съдържание на чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Неговият текст директно сочи кога трябва да се обнови съставът на СЕМ, но депутатите изобщо не си дадоха зор да спазят законовата разпоредба. И вместо в края на ноември 2003 г., медийния регулатор беше освежен едва през февруари 2004 година. При това с измисления аргумент, че съдържанието на чл. 29, ал. 3 допуска отпадналите при жребия членове да изпълняват задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбраните.От правна гледна точка тази подмяна на законовите разпоредби е повече от абсурдна, защото възможността отпадналите медийни надзорници да изпълняват функциите си още известно време изобщо не означава юридическо удължаване на мандатите им. Така, както се получи поради закъснението с назначаването на новите попълнения в СЕМ. И то без да бъде обърнато никакво внимание на второто нарушение (този път на буквата на закона) с преизбирането на Райчо Райков, който отпадна при тегленето на жребия за определяне на оцеляващите надзорници. Поради същите кадрови неуредици и политически пазарлъци Законът за защита срещу дискриминацията не е приложен нито веднъж, макар да е обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 30 септември 2003 г., и да е влязъл в сила на 1 януари 2004 година. Съгласно чл. 41 Комисията за защита срещу дискриминацията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията. При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.Какъв е проблемът на Народното събрание и на държавния глава, на партийните централи и неправителствените организации, получаващи пари от Европа и САЩ в името на борбата срещу дискриминацията, да изберат членовете на въпросната Комисия за защита срещу дискриминацията - не е известно, защото никой не казва. Факт е обаче, че комисията трябваше да бъде избрана в тримесечен срок от влизането на закона в сила - на 31 март 2004 година. Времето отдавна мина, а на законодателния фронт подобна битка не се очертава. И то не до началото на лятната ваканция, а поне да края на календарната година. Все още липсващият омбудсман също е част от законодателното безхаберие, обладало нормотворците напоследък. И макар че през последната година и половина Параграф 22 няколко пъти писа по тази тема, ще припомним няколко основни детайла. Законът за омбудсмана бе приет на 31 май 2003 г. и влезе в сила на 1 януари 2004 година. Според преходните и заключителните му разпоредби в тримесечен срок от влизането на този закон в сила (т. е. до 31 март 2004 г.), Народното събрание трябваше избере обмудсман, който пък да предложи на депутатите свой заместник, проектоправилник за дейността на институцията, както и административна структура. Заради политически пазарлъци, стигащи понякога до наивност, процедурата за избиране на омбудсман бе забавена с един месец и... провалена с гръм и трясък, защото нито един от предложените петима кандидати не събра необходимите гласове. Големият проблем тук е, че в тези и в други подобни случаи липсва законов механизъм, чрез който българските депутати да бъдат принудени да уважават собствените си законотворения. В момента, когато един закон противоречи на конституцията - той може да бъде изпратен за преценка в Конституционния съд. Когато министрите, държавните чиновници, кметовете и общинските съвети нарушат законовите разпоредби, съществуват процедури, по които грешките се поправят от районните или окръжните съдилища или директно от Върховния административен съд. Но, когато народните представители не изпълняват или нарушават законите, които сами са приели, държавата и техните избиратели са абсолютно безпомощни да сторят каквото и да било. Заради всичко казано дотук (което няма никакви претенции за изчерпателност) преди половин месец (на 15 юни) Европейският съюз обяви, че преговорите с България са приключени с едно наум. Става дума за т. нар. унизителна клауза, според която членството на страната в ЕС може да бъде забавено с една година, ако има срив в осъществяването на реформите и, по-конкретно - в борбата с корупцията, съдебната и административната реформа. Истината е, че в това условие няма нищо унизително.Защото народните представители може и да са забравили, но в дългия списък на написаните и неизпълнение ангажименти влизат още нероденият закон за специалните служби; съдебната и административната реформа, които още не са започнали по същество; превръщането на МВР в европейска структура, а не съществуването му като механичен сбор от служби; разработването на ефективна система за закрила на детето; реформа на образователната система; въвеждането на извънзатворното изтърпяване на наказанията (пробацията), забавена засега само със седем-осем месеца, и тъй нататък. С други думи - вместо да недоволстваме от унизителната клауза, нека се радваме, че я има. Иначе щяхме още доста дълго да молим ЕС да ни закачи за Румъния, а не да я откача от нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във