Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ПРОКУРАТУРАТА ВЛЯЗОХ СЛУЧАЙНО, НО... ЗАВИНАГИ

Никак не са много прокурорите, които говорят с любов за професията си в днешния й вариант. Още по-малко пък са онези държавни обвинители, които преди да облекат червената тога са изпробвали възможностите си в най-различни професии, докато накрая открият истинското си призвание.
Една от тези бели врани е Камен Ситнилски, който в момента завежда отдел Борба с икономическите престъпления към Върховната касационна прокуратура (ВКП). Неговото име е добре познато в професионалните среди поне от две десетилетия, но той стана публична личност едва преди месец, когато бившият главен прокурор Никола Филчев му възложи пряко да наблюдава делото срещу председателя на Българския червен кръст - Христо Григоров.

Камен Ситнилски е роден на 24 февруари 1949 г. в гр. Кочериново, Благоевградско. През 1967 г. завършва Техникума по радиотехника в Благоевград. Детската му мечта е да стане инженер, но в последния курс не намира общ език с учителката си по математика. Разривът между тях настъпва, когато тя го препитва как се изчислява обема на кълбо, а той не успява да й отговори... изчерпателно.В резултат на това тя му оставя четворка по математика в дипломата и завинаги му отрязва пътя към тогавашната ковачница на инженерни кадри - ВМЕИ Ленин.
Веднага след завършването на средното си образование 1967 г. Камен Ситнилски кандидатства с литература и история в Софийския университет Климент Охридски, но не успява. Военната си служба отбива на летището в софийското с. Божурище и в ракетното поделение в гр. Станке Димитров (днес - Дупница).
Не се отказах от университета. В казармата продължих да се подготвям за изпитите. Учех, когато бях свободен от наряд, през нощта или пък когато ме затваряха в ареста. Кандидатствах и ме приеха на две места - икономика и право. Оказах се на кръстопът, защото не знаех по кой път да тръгна. И тогава баща ми, икономист по образование и финансов ревизор, ме посъветва да запиша... право, защото е много добра професия, спомня си днес Камен Ситнилски.
Между вестта, че е приет на две места, и уволнението от казармата Камен Ситнилски има за размисъл цели три месеца. В крайна сметка той решава да се захване с право и през 1973 г. завършва Юридическия факултет към Софийския университет с петица. Не бях читанка, въпреки че правото ми беше много интересно. Занимавах се активно и с баскетбол, но съвсем спокойно мога да кажа, че... нищо студентско не ми е било чуждо, с такова удоволствие си припомни онези години шефът на един от най-тежките отдели във ВКП, че не скри още един факт от биографията си. През лятото на 1973 г., два-три месеца преди да напусне Софийския университет със заветната диплома в ръка, Камен Ситнилски все още не е наясно къде точно му се работи - в съда, в следствието или в прокуратурата. И само по една случайност, която на шега наричаме сляпата неделя, той попада в държавното обвинение, за да открие там истинското си призвание. Историята започва по време на държавния му изпит по наказателно право. В комисията, пред която трябва да се яви Камен Ситнилски, участва и прокурор от Главна прокуратура. Върховният обвинител отдавна не помни какъв въпрос точно му се е паднал, но в съзнанието му и до ден днешен се е запечатала следната картина. Докато излага отговора си, между него и членовете на комисията възниква спор по отношение на поредните изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), действащ от 1952 година. Камен Ситнилски тръгва да обяснява на комисията какви са правните действия, породени от действащия НПК и по какъв начин те ще се променят след приемането на измененията. В един момент обаче представителят на Главна прокуратура засича устатия младеж, но председателят на комисията - мастит професор по наказателно право, застава на негова страна. В хода на спора студент и преподавател до такава степен оборват опонента си, че накрая прокурорът не издържа и отсича: Щом толкова знаеш какво е сега и какво ще бъде занапред, хайде, като изкараш стажа, обади ми се и ще те назначим в прокуратурата.
Той го каза уж на шега, но като изкарах следдипломния си стаж, аз наистина отидох в Главна прокуратура и почуках на вратата му. Човекът отвори, а аз му заявих: Завърших стажа и се явявам, както казахте. А той ме гледа, гледа и... изобщо не може да се сети за онзи случай. После ме попита кой съм, аз му припомних какво ми е поръчал, а той се обади на кадровика с думите: Пращам ти един младеж, на когото съм обещал да го вземем на работа в прокуратурата. След това кадровикът ми обясни какви документи да подготвя, в кой ден да се явя пред комисията по разпределение - тогава имаше и такава комисия - и... така тръгна, спомня си Ситнилски.
В уречения ден младокът Ситнилски се явява един такъв смачкан пред комисията, в която участват все мастити юристи, начело с представителя на правосъдното министерство Иван Стоянов. Препитване обаче няма, защото още с влизането му един от прокурорите в комисията - Петър Райковски, отсича: Момче, отиваш следовател в Районна прокуратура - Самоков. Останалите членове на комисията обаче повеждат спор, защото едни искат да го пратят съдия в Малко Търново или в Дулово, където има свободни места, а други искат... още малко време да помислят закъде точно е най-подходящ устатият новобранец. Няколко минути по-късно обаче прокурорът Райковски, явно наслушал се на идеи и предложения, отново взема думата и отсича, този път без право на жалба или протест: Момче, чуваш ли аз какво ти казвам? Утре сутринта, с торбичката на рамо и отиваш в Самоков....
И така на следващата сутрин Камен Ситнилски нарамва малка чанта с няколко ризи в нея и взема автобуса за Самоков. След около два часа слиза в центъра на града, но не знае къде се намира сградата на държавното обвинение и пита първия срещнат за посоката. Човекът, простичко - по самоковски, му отвръща: Кой бе? Да не питаш за съдо? Е го, е - те тамо е... А още с прекрачването на прага на Камен Ситнилски са му връчени три дела, които той спешно трябва да приключи. Годината е 1975-а...
През лятото на 1979 г. започва първият генерален ремонт на досъдебното производство в най-новата история на България. По онова време следствието е структурирано по съветски модел - половината от следователите се водят на работа в Народната милиция, а другата половина - в прокуратурата. С обнародването на Указ № 1138 на Държавния съвет (29 юли 1979 г.) обаче е създадено Главно следствено управление към МВР и всички следователи са събрани под един покрив. Именно тогава Камен Ситнилски прави втората решителна крачка в живота си. Той отказва да нахлупи фуражката и е преназначен в Самоковската районна прокуратура. Впоследствие е изтеглен в София, където за шест-седем години прави шеметна (не само за онези времена) кариера. През 1990 г. той става прокурор в Главната прокуратура. Година по-късно влиза в Централната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни към Главна прокуратура. А през 1992 г. е включен в екипите за работа по най-шумните мега дела, призвани да установят истината за наследството на реалния социализъм - за екологичната катастрофа и последиците от аварията в Чернобил (дело № 2), за корупцията в ЦК на БКП и раздаването на апартаменти (дело № 3) и за икономическата катастрофа 1985-1898 г. (дело № 4).
През февруари 1992 г. в кариерата на Камен Ситнилски настъпва нов обрат. Първото правителство на СДС назначава за главен прокурор адвокатът Иван Татарчев, който през март започва тотална чистка в прокуратурата. Редът на Камен Ситнилски идва през месец май 1992 г., когато Татарчев внася предложение във Висшия съдебен съвет (ВСС) за неговото освобождаване от длъжност.
Мотивите на главния прокурор за изхвърлянето на Ситнилски от системата са два - той е прекратил дело № 2 (за екокатастрофата) и като прокурор от Главна прокуратура не е помогнал за намаляване на детската престъпност (по онова време престъпленията, извършени от малолетни и непълнолетни, са били 6% от общия брой на регистрираните престъпления, докато днес всяко пето престъпление е извършено от дете или тийнейджър).
Тогава си спомням, че десетки хора бяха принудени да напуснат системата. Беше им казано или сами да си подадат молбите, или ще бъдат уволнени. Мнозина предпочетоха сами да се махнат, но аз, както можете да се сетите, не бях сред тях, разказва Камен Ситлински.
Изхвърлянето на Ситнилски от прокуратурата става в тежък за семейството му момент. Освен това то е организирано така, че за никого да няма съмнение какви са истинските причини: той получава честитката на 21 май, а в нея пише: Считано от 12 май вие сте освободен от длъжност... Дългогодишните магистрати знаят, че подобно антидатиране се прави само по една причина: жертвата да бъде лишена от пълния размер на обезщетението, полагащо й се по закон. А в случая с Камен Ситнилски моментът сякаш е избиран нарочно - на 22 май е абитуриент едното му дете, а на 23 май - другото. С помощта на приятели обаче той и съпругата му успяват да организират празниците на децата си и само те си знаят как през следващите няколко месеца, докато той е без работа, са връщали борчовете.
За разлика от влизането му в прокуратурата, влизането на Камен Ситнилски в адвокатското поприще не е съпроводено с нищо щастливо. Тъкмо обратното - когато той прави опит да се запише в Софийската адвокатска колегия (САК), оттам му захлопват вратата под носа с аргумента, че не желаят бивши прокурори в САК. Тогава той се записва в Благоевградската адвокатска колегия и едва през 1995 г., когато демократичното ръководство на Софийската адвокатска колегия е сменено, Камен Ситнилски се пререгистрира в столицата и си вади хляба като защитник в продължение на десет години - до май 2004-а, когато бившият вече главен прокурор Никола Филчев го кани да се върне в редиците на държавното обвинение.
Винаги съм знаел, че ще се върна в прокуратурата, защото обичам професията си. В никакъв случай не съжалявам, че съм бил адвокат, защото това ми помогна да видя системата отвън и да бъда обективен. За мен адвокат не е мръсна дума, тъй като винаги съм спазвал закона. Никога не съм се опитвал да шиканирам процеса или да прилагам хитринки на дребно. Вършил съм си задълженията съвестно и спокойно мога да заявя, че с клиентите си не съм поддържал други отношения освен чисто служебни, казва висшият прокурор.
От пролетта на 2005 г. Камен Ситнилски завежда отдел Борба с икономическите престъпления във ВПК. Казва, че никога никой не се е опитвал да влияе върху работата му, нито пък да му разпорежда как да приключи едно или друго дело. Никога не е изпълнявал политически поръчки, нито пък има намерението да изпълнява подобни мисии, защото политиката не го интересува.
Камен Ситнилски е семеен и има три деца - две момчета и едно момиче. Всички те са юристи, но работят на различни места: големият му син е в НСБОП, по-малкият е юрисконсулт на Агенция Митници, а щерката е в правния отдел на МВР. Съпругата му - Донка, също е в системата, но като счетоводител в Националната следствена служба. С нея се запознахме на един спортен лагер. Тя беше още гимназистка. Бързо се оженихме и тя не можа да завърши университет, защото се роди едното дете, после второто..., връща се назад във времето Камен Ситнилски.
Като ученик в Техникума по радиотехника е играл баскетбол в Пирин- Благоевград. Като войник се е преквалифицирал в лекоатлет и е станал армейски шампион по овчарски скок. А като следовател в Самоков е бил състезател по ски алпийски дисциплини в Рилски спортист.
Днес не му остава време за спорт, защото работата му е доста напрегната. Кара ски за удоволствие, от време на време играе баскетбол с колегите си, понякога рита футбол на малки вратички. И едвам сколасва да открадне един-два часа седмично, за да се посвети на... най-тайната си любов: музиката.
Оказа се, че още от първи клас Камен Ситнилски е започнал да се занимава със солфеж и да свири на акордеон. Все още си пазя акордеона от детските си години. И когато с приятелите в Кочариново се съберем, свирим и пеем македонски или белогвардейски песни, разказва Ситнилски.
Малко странно, но освен македонско и руско прокурорът харесва българска естрада и класическа музика. Когато е спокоен, предпочита да слуша операта Набуко на Верди, а когато е напрегнат, се отпуска с Мадам Бътерфлай или някое друго произведение на Пучини. За четене и кино също няма време, но и тук вкусовете му са доста подредени: българска класика - Вазов, Каравелов, Дебелянов и Яворов, и.. никакви екшъни, само комедии и исторически филми.
Ще му се да има повече свободно време. Но не за да се вижда толкова с приятели, колкото да се занимава с двете си най-любими същества - внуците: шестгодишно момиченце и двегодишно момченце. Не ме е срам, че съм дядо - обобщава Камен Ситнилски. - Напротив, горд съм от факта, че и аз, както се казва по друг повод, съм дал нещо на света...

Facebook logo
Бъдете с нас и във