Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В ПРОКУРАТУРАТА ВСИЧКО Е ДЕФИЦИТНО

След серия от героични дела главният прокурор Борис Велчев най-после сподели с обществеността и от какво го е страх най-много. За съжаление честта се оказа дефицит в прокуратурата - заяви той на 16 юли (неделя) в ефира на БНР. - Казвам това, защото си мисля, че при редицата обстоятелства, които констатирахме, една немалка част от колегите прокурори, за които тези обстоятелства се отнасяха, трябваше да намерят един достоен изход от системата. Но те предпочетоха да запазят положението си, песимистично обобщи главният прокурор.
Човек трябва да е сляп, глух и да живее на Северния полюс, за да не разбере, че в случая става дума за четирима от най-раболепните слуги на бившия главен прокурор Никола Филчев - Цеко Йорданов, Ангел Илиев, Николай Ганчев и Здравко Йорданов, както и за бившия окръжен прокурор на Русе - Люлин Матев. Поне от месец-месец и половина те демонстрират изумително хладнокръвие и категорично отказват да освободят съдебната система от себе си, като сами си подадат оставките.
Нещо повече. Сякаш по предварителна уговорка петимата са решили да играят ва банк. И с цената на всичко да проверят кога и по какъв повод на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще му се изчака чакането. Тоест кадровиците на Темида ще приключат с игричките на професионална нерешителност и криворазбрана колегиалност, ще ударят с юмрук по масата и ще проверят всички дела, в които през последните шест-седем години петимата имат пръст. А случи ли се това, на Цеко Йорданов, Ангел Илиев, Николай Ганчев, Здравко Йорданов и Люлин Матев не им мърдат както дисциплинарните уволнения, така и наказателните производства за престъпления по служба или за престъпления срещу правосъдието.
Всъщност, като начало, главният прокурор Борис Велчев и по-радикално мислещите му колеги от ВСС биха могли да започнат с нещо по-елементарно. Примерно - с четене на... стари дописки в Параграф 22 и на залежали прокурорски справки.
Мнозина сигурно си спомнят, че в средата на юни Николай Ганчев отби първата атака за хотела му във Велинград с аргумент, който звучи горе-долу така: Аз имам две дъщери, които отлично се оправят в живота и в професионалните си кариери. Тоест прокурорските щерки заемат високоплатени длъжности и за тях не е никакъв проблем да вдигнат на бърза ръка три-четириетажен хотел. (Обясненията на Ганчев за собствените му приходи и за парите на съпругата му се появиха по-късно).
До момента Николай Ганчев не е казал и дума по въпроса какво работят двете му отрочета и нито веднъж не е отпратил медиите със заклинанието Доходите на дъщерите ми съм ги обявил в имотните си декларации през Сметната палата. И това не е случайно, защото в Параграф 22, бр. 27 от 8 юли 2005 г., в хрониката на втора страница, пише следното: Дъщерята на прокурора от Върховната касационна прокуратура ген. Николай Ганчев стана поредното дете на висш магистрат, което заема пост в съдебната система. На 6 юли Висшият съдебен съвет назначи Даниела Шанова за съдия в Софийския районен съд - без конкурс и без да е ясно къде и като каква тя е работила до момента.
Как Даниела Шанова цяла година безнаказано е съвместявала правораздаването с хотелиерския бизнес най-вероятно ще научим скоро, защото току-виж членовете на ВСС се сетили кого и защо са назначили в Софийския районен съд преди една година. По-важното обаче е, че преди един месец Николай Ганчев се постара да прехвърли отговорността за хотела и върху гърба на Даниела Шанова, без да си дава сметка, че влизането на дъщеря му в съдебната система не е останало незабелязано.
Колкото до залежалите прокурорски справки, работата на главния прокурор е още по-безпроблемна. Без да иска, в сряда (19 юли) Параграф 22 научи, че по заповед на Борис Велчев е започнала проверка и срещу дясната ръка на бившия шеф на русенското обвинение Люлин Матев - заместник окръжния прокурор Венелин Тодоров.
Именно той, на 11 май 2004 г., провали операцията Котките срещу Илиян Пенев-Мацола и ортаците му в контрабандата на горива - Юлиян Василев Симеонов, Адриан Стефанов Милев и Валентин Дочев Гецов (единствената връзка на Мацола с големия бос - съоснователят на СИК Младен Михалев-Маджо), като обяви обиските и изземането на компютрите и документите от офисите на Пенев за незаконни.
Всеки, който що-годе е запознат с детайли от прокурорското житие и битие на Венелин Тодоров, е наясно как той ще се измъкне от проверката (или поне ще направи опит): на драго сърце ще натопи бившия си шеф и под клетва ще заяви, че е действал по негова устна заповед не само на 11 май 2004 г., но и в други идентични ситуации. И вероятно ще бъде прав, защото без санкцията на окръжния прокурор в един съдебен окръг не може да се случи абсолютно нищо (в сферата на наказателното производство, разбира се).
Освен това, ако тръгне да поема цялата отговорност върху себе си, Венелин Тодоров рискува да му бъдат зададени куп коварни въпроси от типа По какъв начин е събрал парите, с които е изучил детето си в Съединените щати? и По какви причини е прекратил няколко от делата срещу биячите на Мацола още преди шест-седем години?
И понеже Москва не вярва на сълзи, а Темида - на празни приказки, ще цитираме основните моменти от една справка, написана от русенския районен прокурор Свилен Стефанов преди доста време и която до този момент не е виждала бял свят. Правим това с единствената уговорка, че всички обвиняеми и подсъдими, за които ще стане дума по-нататък, са хора от обкръжението на Илиян Пенев-Мацола. Две трети от тези персони бяха арестувани на 11 април 2004 г. по време на полицейската операция Одиторите, покрай която са събрани и 16-те папки, закопчали завинаги част от нежното приятелство между Николай Ганчев, Люлин Матев и Илиян Пенев-Мацола:
1. Преписка № 957/99 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Русе (преписка № 487/99 по описа на РЗБОП при РДВР-Русе.)
Преписката е образувана по жалба от Стоян Петров Николов от гр. Русе срещу ПЛАМЕН БОЯНОВ ПЕНЧЕВ, ПЕТКО ИВАНОВ ПЕТКОВ, КРАСИМИР ЙОРДАНОВ ДРАШКОВ и СВЕТЛОЗАР ИВАНОВ ИЛИЕВ за престъпление по чл.214, ал.2 от Наказателния кодекс (изнудване, извършено от две или повече лица, придружено със заплаха - бел. ред.). Решена е на 22 октомври 1999 г. с отказ за образуване на предварително производство, като постановлението е изготвено от заместник окръжния прокурор на гр. Русе Венелин Тодоров.
2. Предварително производство № 731/99 по описа на Окръжна прокуратура - гр. Русе (следствено дело № 97/99 по описа на Окръжна следствена служба - гр. Русе).
Предварителното производство е образувано на 4 август 1999 г. от заместник окръжния прокурор на гр. Русе - Венелин Тодоров, срещу ПЕТКО ИВАНОВ ПЕТКОВ и ИЛЧО ИЛИЕВ ВЛАДИМИРОВ за престъпление по чл.214, ал.2 (изнудване, извършено от две или повече лица, придружено със заплаха - бел. ред.). На 27 октомври 1999 г. наказателното производство е прекратено на основание чл.237, ал.2 от НПК (поради липса на данни за извършено престъпление - бел. ред) с постановление на заместник окръжния прокурор на Русе Венелин Тодоров.
3. Дознание № 532/99 по описа на Районна прокуратура - гр. Русе (дознание № 491/99 по описа на Окръжната следствена служба - ОСС).
Предварителното производство е образувано на 26 май 1999 г. от Тихомира Казасова - помощник-следовател при ОСС-Русе, и се води срещу БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ ГЕНОВ, ЦВЕТЕЛИН ПЕТРОВ ЦОНЕВ И СВИЛЕН ПЕТРОВ ЧАВДАРОВ за престъпление по чл.216, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК (противозаконно унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ в условията на продължавано престъпление - бел- ред.). Дознанието е прекратено на 10 юли 2001 г. от Надежда Митева - прокурор при Районна прокуратура - гр. Русе, на основание чл.21, ал.1, т.6 от НПК (Тази разпоредба гласи: Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство - бел. ред.)
4. Дознание № 201/99 по описа на Районна прокуратура - гр. Русе (дознание № 169/99 по описа на ОСС-Русе).
Дознанието е образувано на 24 февруари 1999 от Явор Влахов - помощник-следовател при Окръжна следствена служба (ОСС) - гр. Русе, срещу БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ ГЕНОВ, ЦВЕТЕЛИН ПЕТРОВ ЦОНЕВ И СВИЛЕН ПЕТРОВ ЧАВДАРОВ за престъпление по чл.216, ал.1 от НК (това е производството, заради което споменатото по-горе дознание срещу тримата е прекратено - бел. ред.)
На 6 октомври 2003 г. дознанието е преобразувано в следствено дело №343/2003 от прокурор Кремена Колицова при Районна прокуратура - гр. Русе, на основание чл.411, ал.1, т.7, пр.2 от НПК (тази разпоредба отдавна е отменена, но по онова време е доста популярен метод за оневиняване на бандитите, защото гласи следното: Прокурорът преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина - бел. ред.).
На 25 май 2004 г. наказателното производство е спряно от прокурор Кремена Колицова на основание чл.22, ал.3, т.2 от НПК (казано накратко, единият от обвиняемите го е хванала липсата, а разглеждането на делото в негово отсъствие би попречило да се разкрие обективната истина - бел. ред.)....
Край на цитата, защото просто няма да ни стигне мястото, за да опишем и останалите девет предварителни производства срещу биячите на Мацола - Светлозар Илиев, Петко Петков, Свилен Чавдаров и Преслав Чакъров, образувани в периода 1999-2002 г. и приключили по същия безславен начин.
Всички тези производства са все за рекет, побоища, заплахи с убийство, кражби и грабежи, но най-тежките наказания, до които е успяло да се домогне русенското обвинение, са две - пробация и три години затвор... условно. Резултат, който по никакъв начин не може да бъде определен като злощастно стечение на обстоятелствата или пък като тотална липса на професионализъм. Не за друго, а защото споменатите юнаци на Мацола (заедно с още неколцина техни колеги) през 2005 г. получиха общо 91 години затвор за... същите престъпления. Само че тогава Люлин Матев вече не беше окръжен прокурор на Русе.

Facebook logo
Бъдете с нас и във