Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В САЩ МЕДИАТОРИТЕ УСПЯВАТ В 80% ОТ СЛУЧАИТЕ

Джон Алио, представител на ABA/CEELI, пред Параграф 22След осеммесечни родилни мъки, на 2 декември, парламентът най-сетне прие на второ четене Закона за медиацията. Разработването на проекта бе инициирано преди около две години от Американската асоциация на юристите по линия на Правна инициатива за Централна Европа и Евразия (ABA/CEELI). В закона е записано, че медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице подпомага страните да постигнат споразумение. Уточнено е, че с помощта на медиатор могат да се разрешават граждански, търговски, трудови, семейни, административни и наказателни спорове. Основните изисквания към медиатора (по новия закон) са той да е дееспособен, неосъждан и да е вписан в специален регистър. Юридическото образование не е задължително, защото бъдещите медиатори няма да дават правни съвети и са длъжни да се съобразяват с мнението на спорещите страни. Освен това медиаторите са задължени да прекратят процедурата, ако възникне дори и минимално съмнение за тяхната безпристрастност и обективност. По-важната особеност на закона е, че според него съдиите, следователите и прокурорите нямат право да бъдат медиатори. В закона е предвидено в шестмесечен срок министърът на правосъдието да приеме стандарти за обучение на медиаторите, процедурни и етични правила за работата им и да организира процедурата за тяхната регистрация. Новата гилдия трябва да учреди Национално сдружение на медиаторите, което ще се грижи за професионалната квалификация на своите членове. По този повод Параграф 22 се срещна и разговаря с един от чуждестранните консултанти по Закона за медиацията и представител на ABA/CEELI за България от началото на 2004 г. - г-н Джон Алио, който практикува като адвокат и медиатор в Ню Орлиънс, щата Луизиана. Г-н Алио, от какво, според вас, бе продиктувана пасивната съпротива на българските депутати срещу приемането на Закона за медиацията? Той бе внесен в Народното събрание през февруари, мина на първо четене в началото на май 2004-а, а бе приет едва на 2 декември?- Не бих казал, че в случая става дума за пасивна съпротива, макар че проектът действително престоя в парламента доста време. Просто законодателният процес в България е сравнително бавен и затова ние не сме склонни да драматизираме положението. Например подготовката и приемането на Закона за адвокатурата продължи две години, но в момента България има наистина добър нормативен акт. По същия начин се развиха нещата и със Закона за медиацията. Как тогава си обяснявате поведението на част от депутатите юристи, които по време на първото четене на проектозакона обявиха, че медиацията била срам за правото, а медиаторите бяха наречени дори шарлатани?- Не бих искал да коментирам подобни изявления, защото всеки има право да изпитва опасения, когато се сблъсква с нещо ново и непознато. В същото време обаче искам да възразя на онези, които обявяват медиаторите за шарлатани. Медиацията е напълно доброволен процес, в който спорещите страни влизат с ясното съзнание, че могат да постигнат или да не постигнат съгласие. Освен това те имат право да изберат медиатора, както и да се откажат от него или процеса във всеки един момент. Другата измамна тревога е, че медиаторите щели да заменят адвокатите. Наистина, според най-популярното определение, медиацията е способ за извънсъдебно уреждане на спорове и конфликти. В същото време обаче нищо не пречи чрез медиация да бъдат решавани и спорове, които вече са били внесени в съда. При това - с участието на адвокатите на спорещите страни, чиято основна задача е да разрешат проблемите на клиентите си по възможно най-бързия и най-благоприятен за тях начин. Доколкото разбирам, медиаторът трябва да постигне уреждането на даден спор така, че и двете страни в него да са доволни, а това означава взаимни компромиси. В същото време целта на всеки адвокат е точно обратната - неговият клиент да спечели, без значение каква ще е по-нататъшната съдба на другата страна в спора. Възможно ли е тогава в медиацията да участват и адвокати?- Медиацията е абсолютно доброволен избор и всеки, който е пожелал проблемът му да бъде решен по този начин, вътрешно се е съгласил да намери взаимноизгоден вариант за изход от ситуацията. Едновременно с това спорещите по всяко време могат да прекратят процедурата и да се отнесат към съда, поверявайки интересите си единствено в ръцете на адвокатите. В САЩ и Великобритания например над 80% от споровете, които се решават чрез медиация, са успешни. Това не означава, че там адвокатите и съдиите са останали без работа, нали? А какви трябва да бъдат медиаторите - висококвалифицирани юристи или хора с всякакви професии, които имат много контакти?- Ако споровете са правни, е хубаво да бъдат решавани от медиатори с юридическо образоване. Но, ако става дума за неразбирателство между съседи, между съпрузи или пък между родители и деца, медиаторите могат да бъдат психолози и да са също толкова ефективни. Как е уреден този въпрос в САЩ?- Обикновено правилата, отнасящи се до медиаторите, се приемат на щатско равнище и затова във всеки щат действат различни правила. В Луизиана медиаторите са предимно юристи, но законодателството не забранява на хора с други професии да изпълняват тази роля. Трудно ли се става медиатор в Луизиана?- Мога да говоря за стъпките, които трябва да предприеме един юрист, ако иска да работи като медиатор. Най-напред той трябва да мине през специален курс на обучение - 55 академични часа. След това трябва да подаде документи във Върховния адвокатски съвет, който регистрира всички адвокати и медиатори в Луизиана и, когато бъде вписан - да си наеме офис и да си осигури клиенти. Другото задължително нещо е на всеки две години медиаторът да минава през квалификационен курс от 10 академични часа, както и да решава по две дела годишно, без спорещите страни да заплащат за това. Може ли човек едновременно да работи като адвокат и като медиатор?- По принцип да.А в частност?- Категорично е забранено медиатор, който не е успял да помири спорещи страни, да стане адвокат на някоя от тях в съда. Същата забрана важи и за адвокатите, които представляват страните по дадено дело пред съда. Ако страните решат по време на делото да използват медиация, адвокатът на никоя от тях няма право да бъде медиатор в този спор. По какъв начин адвокатите и медиаторите плащат данъците си в Луизиана? В България преди около година имаше остър спор на тази тема, защото правителството искаше да обложи адвокатските услуги с ДДС. В крайна сметка обаче бе решено, че при защитниците става дума за конституционно гарантирано право, а не за особен вид услуга. Медиацията обаче не фигурира в конституцията и засега този въпрос не е уреден...- В САЩ положението на адвокатите и медиаторите е едно и също - те са признати за независими професии. Всеки, който работи самостоятелно (независимо дали като адвокат или медиатор), бива облаган с данък като физическо лице. Но, когато става дума за адвокатски сдружения, те вече са обект на търговското право и се облагат като дружества. Що се отнася до България, решаването на този въпрос е от компетентността на Министерството на правосъдието. Г-н Алио, като един от експертите, изработили закона, не смятате ли, че правомощията, отредени на правосъдното министерство, са прекалено много? Примерно да определя таксите, които ще плащат гражданите на медиаторите, разработването и приемането на стандартите за обучение на посредниците, процедурните и етичните правила за работата им, регистрирането и поддържането на регистъра им и т. н. Не съществува ли, според вас, опасност бъдещите медиатори да изпаднат в силна зависимост от държавните чиновници? - Бих искал да подчертая, че правомощията, за които говорите, са възложени на министъра на правосъдието. В закона не съществува текст, който да определя таксите, които ще бъдат заплащани от гражданите. Водещото мнение в правната комисия на парламента беше, че пазарът ще определи техния размер. Със сигурност мога да кажа, че едни високи такси ще отблъснат обикновените хора от медиацията. Всъщност, нека не бъдем черногледи, защото най-важното е свършено - Законът за медиацията е факт и сега остава да заработи. Добре, но какъв е смисълът от приемането на закон, който може да бъде умъртвен по волята на чиновника? - Моето мнение е, че само по себе си приемането на Закона за медиацията е крачка напред към развитото гражданско общество. Безспорно това не е последната крачка, защото и този закон ще бъде променян и допълван, ще бъде редактиран и прецизиран. Но при всички случаи неговото приемане дава възможност медиацията да бъде въведена като полезен способ за извънсъдебно решаване на спорове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във