Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В САЩ ВЕЧЕ СНЕМАТ ОТПЕЧАТЪЦИ И ОТ... МОЗЪКА

Преди време щатски полицаи заподозрели един дървосекач в изнасилването и убийството на 25-годишна жена, но доказателствата за повдигане на обвинение срещу него не били достатъчни. За да докаже своята невинност, той се съгласил да му бъдат снети отпечатъци от... мозъка. След края на процедурата самоувереният дървосекач бил принуден да признае, че е извършил още три убийства, останали дотогава неразкрити.Преди дванайсет години Лорънс Фаруел (възпитаник на Харвард и Илинойския университет) основал компанията Брейн Фингърпринтинг Лабораторис (Brain Fingerprinting Laboratories Inc) и я регистрирал в малко градче в щата Айова. Основната дейност, заради която той създал фирмата, е снемане на отпечатъци от пръстите на мозъка (в превод името на компанията звучи точно така) и след неколкогодишна борба с рутината и нежеланието на криминалистите да се откажат от досегашните стандартни схеми на действие той успял да докаже ефективността на откритието си.Според скептиците, наричащи метода на Фаруел neuro-mumbo-jumbo (нейро-мумбо-юмбо - нещо като българското ала-бала), той бил въздух под налягане, а технологията му била по-неефективна дори от детектора на лъжата. Правозащитните организации също надигнаха глас срещу Фаруел и обявиха, че несанкционираната намеса в нечий мозък е грубо нарушаване на правата и свободите на съответния човек. Изобретателят обаче хич и не се притеснил от нападките, защото срещу всяко обвинение вади... конкретни цифри. По негови данни, до момента са проведени над 120 снемания на мозъчни отпечатъци, при които технологията е показала 100% ефективност. При това - нито един от пациентите не е протестирал, че му бъркат в мозъка. Все пак за какви отпечатъци от мозъка става дума? Фаруел изхожда от принципа, че мозъкът е център на цялата човешка дейност и дори при извършването на едно престъпление в него протичат познатите процеси: планиране, изпълнение и регистриране на самия акт. Крайният резултат е, че цялата информация за определен акт остава завинаги в главата на човека и са необходими само малко повечко усилия тя да бъде извлечена. Фундаменталното различие между престъпника и невинния - казва Фаруел - е в това, че в мозъка на престъпника се съхраняват всички детайли, известни само на него. Точно на това разчита и технологията Брейн Фингърпринтинг (Brain Fingerprinting). Ако заподозреният се съгласи да мине през теста, той сяда пред един монитор, а главата му се облепя с електроди, чрез които да се записват всички мозъчни биотокове (т. е. - прави му се пълна електроенцефалограма). След това на тествания му се показват снимки от местопроизшествието и му се разказват истории, свързани с престъплението, но примесени с напълно странични фрази и изображения. Докато трае преразказът по картинка, електроенцефалографът-анализатор регистрира вълните от предизвиканата електроактивност на главния мозък на тествания. Пикът на ответната реакция се достига за време от 300 до 500 милисекунди, а самият отговор на мозъка идва най-късно 1200 милисекунди, след като е стимулиран. С други думи - ако човекът никога не е бил на местопрестъплението и не знае подробности от самото престъпление (примерно - какво е положението на трупа и с какво точно е убита жертвата), мозъкът му по никакъв начин няма да реагира на показаното изображение. Следователно той е невинен.Но ако в отговор на показаната картинка апаратурата регистрира онова, което Фаруел нарича MERMER (Memory and Encoding-Related Multifaceted Electroencephalographic Response), значи мозъкът признава, че човекът знае за какво иде реч.Историята на дървосекача, с когото започнахме, е следната. Неговото име е Джеймс Грайндър и през 1984 г. той бил заподозрян в убийството на Джулия Хелтън. Петнайсет години по-късно Лорънс Фаруел подлага Грайндър на теста си и му показва както вещи на жертвата, намерени на местопрестъплението, така и някои други нещица. За най-голяма изненада на наблюдателите мозъкът на дървосекача реагирал адекватно. А той бил прибран зад решетките, защото направил пълни самопризнания. Седмица по-късно Грайндър признал, че е убил още три девойки. През 2000 г. Фаруел за пръв път се опитал да приложи технологията си по време на съдебен процес в щата Айова. Дотогава пациентът Тери Харингтън е излежал 22 години зад решетките за убийство на охранител през 1978 година. Търсейки през цялото време справедливостта, най-после той се хванал за сламката на Фаруел. Тестът показал, че Харингтън наистина е невинен, защото мозъкът му не реагирал на въпроси и гледки, свързани с убийството. Съдията обаче се усъмнил в достоверността на метода, приел информацията за сведение и оставил затворника зад решетките.В стремежа си да докаже жизнеспособността на технологията си професор Фаруел се обляга на факта, че детективите разполагат с пръстови отпечатъци и с образци за ДНК-експертиза само при един процент от престъпленията, докато мозъкът на заподозрения винаги е под ръка.Според ФБР обаче, обясненията за универсалната ефективност на метода не са съвсем точни. За да се снемат отпечатъци от мозъка, е необходимо да се знаят достатъчно много специфични детайли, свързани с престъплението и самоличността на жертвата. Тоест - все неща, с които щатските полиции и федералните агенти невинаги разполагат. Отговорът на Лорънс Фаруел е тест, правен през 1993 г. за нуждите на самото ФБР. Тогава той е успял да извади на светло от единайсет служители на ФБР от 15-членна престъпна група.Щом сме в състояние да познаем феберейците, които са отлично обучени за работа под прикритие, бихме могли да различим и най-обикновен убиец сред една дузина заподозрени, гласи коментарът на изобретателя.Но... скептик умора няма. За да се използва технологията на Фаруел, заподозреният трябва да е съгласен да сътрудничи на разследването. Но какво става, ако той откаже? Или просто си затвори очите, или не пожелае да гледа в монитора? А как машинката ще отсее страничните ефекти върху мозъка и паметта, оказвани от наркотиците, алкохола, болестите и нормалното човешко вълнение? Ако не искате да използвате моята технология в полза на правосъдието, ще й намеря друго приложение. При това - с търговска цел - категоричен е Лорънс Фаруел. И е прав, защото методът му би бил доста полезен за онези рекламодатели, които наистина се интересуват до каква степен посланията им са влезли в главите на потребителите. За да може обществото да възприеме една нова технология, винаги трябва да мине известно време. Така че всичко е въпрос на няколко дни, месеци или години - убеден е изобретателят и май наистина ще се окаже прав. Просто защото налагането на дактилоскопията и на ДНК-експертизите като основни оръжия на съвременната криминалистика е станало също толкова трудно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във