Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В СЛЕДСТВИЕТО СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БАТАЦИ

Манталитет не се променя със закони, твърди Здравко Трифонов - председател на Апелативния съд във Велико ТърновоЗдравко Трифонов е завършил Френската езикова гимназия във Варна и юридически факултет на Софийски университет Св. Климент Охридски. След дипломирането си, поради липса на планови бройки за адвокати, започва работа като юрисконсулт в ДАП - Велико Търново. От 1980 до 1999 г. е председател на Окръжния съд във Велико Търново, през 1999 г. оглавява едно от петте апелативни съдилища. Член е на Висшия съдебен съвет от 17 декември 1998 година. Една година е бил на специализация по държавна администрация във Франция. Има две дъщери - лекарка и филоложка. Г-н Трифонов, имате ли надежда, че с проектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс ще се усъвършенства нормативната база у нас?- По принцип съм убеден, че се нуждаехме от промяна на законите. Но смятам, че още е малко рано за тотална смяна на двата закона, към което все един ден ще отидем. Сега има привърженици на избързването и създаването на нови наказателни закони, но това за мен е утопия. Защото как ще се напише съвършено нов НК или НПК, след като принципите и основите на правораздаването ще си останат? Чудя се как някои си го представят - хубаво е, благородно е, може би е необходимо. Но времето и сроковете... В момента преговаряме с ЕС по главата за съдебната власт и даже сегашните изменения са закъснели. А дали са удачни - още не мога да кажа. Това са проекти на Министерския съвет, те не са внесени в парламента и още няма гаранция, че ще бъдат гласувани в този им вид. Съгласувани са обаче с Висшия съдебен съвет и с някои отделни научни работници.А дали не е необходимо проектите да се консултират и с практикуващи магистрати, поне на ниво окръжни съдилища?- Хубаво е, но е абсурдно от гледна точка на сроковете.В проекта на Закона за изменение и допълнение на НК има много криминализирани деяния: подбуждане на тероризъм чрез проповед, сговор за извършване на организирана престъпна дейност, детската порнография, киберпрестъпността...- В контекста на съществуващата престъпност, при това рязко увеличена, най-лошото от научна и практическа гледна точка е, че тежки убийства започнаха да стават без мотиви. Нещо, което противоречи на теорията и практиката на правото. Оказа се, че в днешно време само вербално, ако лицето хикс не хареса лицето игрек (имам едно такова дело), вади револвер и го застрелва на място. Въпреки че го познава едва от 10 минути. До такава степен се изостриха човешките страсти, че вече се убива без мотив (ревност, отмъщение, имотен или наследствен въпрос, омраза, изневяра), което противоречи на здравия разум.Но така е не само у нас, нали? Вие сте човек с голям опит, наблюдавате процесите отблизо и дори за развитите демокрации такива престъпления са факт.- Голямата разлика е, че във водещите европейски страни - ангажирам се с Франция, Италия и Португалия, които познавам по-добре, има невероятно икономическо законодателство. Ние сега се променяме в тази посока - съдене на фирми за фалити и клиентелизъм, а при тях това са правила, създадени преди години. При нас това не можеше да стане, защото нямахме пазарна икономика, но вече имаме. И какво става? Икономическите престъпления, които са много труднодоказуеми, рядко стигат до съда и прокуратурата (не виня следователите). Но обществото правилно ни упреква - цялата система - следователи, прокурори, че и съдиите... Икономическата престъпност у нас не е обхваната от НК - това е стремежът ни и така трябва да бъде. На Запад митничар да извърши нарушение? Абсурд! Там по-лесно отиват на съд депутати и министри, отколкото митничар. Той е нещо като табу, повече от полицай!Не смятате ли, че е така, защото там държавният служител е неприкосновен, избиран е по строги и специални критерии и не си ходи с правителството, по чието време е назначен?- Абсолютно съм съгласен и дори бих добавил - много стимулиран е в растежа по йерархията. Съществуват десет принципа, сега няма да ги цитирам, на стимулиране. При нас законът не е лош, но далеч не е най-доброто!Та тези деяния, които се криминализират...- Необходимо е според мен!... нима досега не са били наказуеми?- Тези неща, които стоят извън престъплението, искаме да криминализираме, като на Запад. Например сговаряме се и вместо да бъде опит към довършено престъпление, то става самостоятелно.Не е ли малко късничко...- Късно, но хубаво!Какво е мнението ви като гражданин - дали добрите замисли биха могли да се реализират в този момент?- Убеден съм, че съдебните органи ще се справят с предизвикателството, за обществото не поемам такъв ангажимент. Магистратурата ни - във всичките й звена, е напълно готова, но обществото не е. Малко хора ще се намерят които знаейки, че хикс и игрек се сговарят да извършат грабеж например, ще се осмелят да съобщят за това на органите.Може би, защото няма гаранции за анонимността на свидетеля...- Латентен е българинът, според мен!А не мислите ли, че страхът пречи?- По-скоро е латентен, а може би страхлив и латентен!Кое може да го провокира да се промени?/b>- Само ако личното му жизнено битие бъде засегнато, за съжаление. От една пощенска служителка във Франция научих, че човек може да работи по час повече на ден, без да му се плаща, защото служи на държавата си. Звучи направо като лозунг, но това са думите на мадам Терзие, която обслужваше по четирима души едновременно и оставаше всяка вечер до 18 часа. При нас това е утопия!Може ли обществените и човешките отношения да се регулират и да стъпят на здрава основа само чрез изменение на законите?- Може, но когато обществото вече е готово, в своята цялост, за социално мислене? Манталитет не се променя със закони!Виждате ли тогава промяната в обозримо бъдеще?- Аз съм умерен скептик, защото виждам обществото - нямащите, бедните, малкото, но много богати, изолацията на собственото аз... Потомственият исторически фундамент, грижата за себе си само в днешния ден, огромната социална тежест върху две трети от обществото го прави безразлично към съдбата на другия.Да се върнем отново на ваш терен: кои фактори най-сериозно бавят процесуалното движение на делата във и извън съдебната зала?- На първо място - не всички колеги са намерили призвание в юриспрунденцията. Заплатите в системата са добри, там съкращения няма. Днес е модерно да си юрист и на много места се учи право. Не е мотивираща моралната отплата, журналистите са негативно настроени към съдебната система, а това влияе и върху обществото. Това ни боли. И не на последно място заплащането - не можем да се сравняваме със западните си колеги... тук ми става неудобно, защото се сещам за мизерното съществуване на учителите и лекарите в нашата държава. Става ми болно и пак се отклонявам от темата.Разбирам, но освен тези субективни фактори какво друго пречи на системата като цяло?- Ще отговоря като член на Висшия съдебен съвет. Категоричен съм, че забавянето идва от следствието - никого не обиждам. Скоро Висшият съдебен съвет се занима принципно на общо събрание с тези въпроси. Стотици дела в следствието не са бутнати с пръст от 6-7-8 години. Специално като участник в едно дисциплинарно дело, преди месец срещу колега от един град, ще ви кажа, че той за девет години има шест забавени преписки! Това при прокурор да се случи е невъзможно! ВСС се занима с този въпрос аналитично и наказанията вече тръгнаха. И прокурорите имат трески за дялане, и съдиите, но в следствието са най-големите батаци!Как ще отговорите на упреците, че съдът пуска понякога явни престъпници?- За мерките ли говорим? Това е много сложен въпрос. Не съм на това мнение, законът е такъв. Там, където има и оценъчни критерии, защото сега такъв е текстът... тогава съдът прилага житейските оценъчни критерии, а не чисто правните. За мен тук е нормата! Досега беше отчасти императивна, отчасти се влияеше от субективизма на съдиите. Обществото в някои случаи има право да се озадачава от някои освобождавания.Привърженик ли сте на творческия подход в съдийската професия?- Само в съдийската работа! Прокурорът трябва да бъде прецизен блюстител на закона и да се стреми да докаже обвинението си. Адвокатът - една блестяща професия - по всякакъв начин да оправдае или да намали наказанието на своя подзащитен. Съдът обаче трябва да приложи житейските критерии, не само правната норма. И затова всички наказания са от - до. Не знам дали обществото си дава сметка колко е мъчително и отговорно и колко безсънни нощи прекарва съдията, за да прецени какъв срок лишаване от свобода да присъди, когато в НК пише от 10 до 20 години. Щом има от - до, на една страна е престъплението, на второ място е правната норма, на трето - човекът като личност.С каква професионална надежда влязохте в 2002 година?- Първата е да има пари, за да назначим още 121 съдии в страната, които са необходими. Това ми е малката, но единствена мечта. И около 50 прокурори и доста следователи, на които не мога да кажа броя. Но с бюджета, който ни е одобрен, остава мечта. Бюджетът, който е орязан с около 80 млн. лв. ще стигне едва за нашата прехрана, а дали ще стигне за съдебните заседатели, служебните защитници, за нафта, за арести, за конвоиращи... не е сигурно. Рестриктивен е бюджетът!

Facebook logo
Бъдете с нас и във