Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В съда излезе, че не аз, а Кокала е жертва на побоя

Непрекъснато си мисля, че това, което ми се случи, ще се повтори с други хораКапитан Веселка Филипова е началник направление Международно сътрудничество в Дирекция Национална служба Полиция. Чак не ти се вярва, че крехката и чаровна жена, която тежи сигурно 45 кг. с мокри дрехи играе една от важните роли в МВР по комуникацията с чуждите полицейски служби. Когато МВР издирва 12-тимата хървати се налага да извикат от морето, за да се свърже за помощ с вътрешното министерство в Загреб. През 2002 г. е удостоена с титлата Полицай на годината.Съдбата й не предполага, че от нея ще стане полицай и ще някога ще носи четири болта на раменете си. Като малка мечтае да е актриса. След това завършва английска гимназия, а висшето й образование е Археология. Вместо да ходи по чукарите и да рови земята за антики, тя става учителка. Преподава английски и история цели 3 години в спортното училище Олимпийски надежди и в музикалното. През 1991 г. Работи в представителството на RJ Reynolds, които разпространяват цигарите Camel. Става полицай едва през 1996 г., когато е назначена в СОТИ. По време на визитата на американския президент Бил Клинтън през 1999 г., Филипова превежда на гостите от Сикрет сървис. След визитата от американското посолство я викат да си вземе снимките, на които е запечатан ликът й, за личен спомен. Тя уведомява прекия си началник, защото така е по правилата на МВР. Вече покойният Светозар Спасов я преназначава в СДВР заради нерегламентирани контакти. Година по-късно е назначена в направление Международно сътрудничество в Дирекция на Национална служба Полиция.Историята:7 юни 2003 г. Веселка Филипова кара Фолксваген Поло по еднопосочната ул. Зайчар. Изневиделица срещу нея се озовава с автомобила си криминалния тип Мирослав Тошев-Кокала, който е навлязъл незаконно в улицата. Филипова спира на метър-два от него. Мутрата изскача от колата, започва да псува полицайката, удря я два или три пъти с юмрук през отворения страничен прозорец. Пребитата жена е с аркада над лявото око, счупена челюст и нос, пукнато ребро и съсирек в мозъка. Филипова получава трайно затрудняване на дишането, претърпява операция заради счупената й челюст.По-късно след едно от заседанията Кокала има наглостта да изрече пред журналисти: Ударих й само един шамар, тя ме напсува на майка. Съжалявам за станалото. Едната експертиза на двама експерти сочи средна телесна повреда. Съдът обаче назначава нова - петорна, която произнася точно обратното - че е лека. Единият от експертите е дядо на 72 години, който от 10-тина години е пенсионер. Присъдата на кокала след около година съдебни заседания е нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди и година и 2 месеца затвор. Магистратите отхвърлят възможността да въздадат справедливост като осъдят престъпника за средна телесна повреда и за хулиганство. Тогава той би лежал най-малко 3 години в затвора.И понеже едната немарливост води до следващи глупости съдията трябва да наложи наказание най-малко година и четири месеца. Не заради справедливостта, а защото кокала е лежал точно толкова в ареста и според европейската конвенция за правата на човека, той не може да е лежал повече зад решетките от присъдата му.- Г-жо Филипова, дебатите за справедливо наказание след всяко престъпление вървят от години. Надявам се, че сте удовлетворена от присъдата на Мирослав Тошев-Кокала?- Не бих казала, че вътрешно изпитвам чувство на задоволство. И не защото, искам нападателят да лежи 3 или 5 години. Проблемът е, че каквато и присъда да дадат на хора като Мирослав Тошев, тя никога няма да ги накара да осъзнаят какво са сторили и да се покаят. Той и адвокатите му до последно се държаха арогантно. Накрая имаха наглостта да заявят: Ако тази жена не беше полицайка, това дело нямаше да се води. За тях няма никакво значение деянието му, какви болки съм понесла, колко дълго ще нося в душата си белезите на това посегателство. Честно ще призная, че аз и съпругът ми, който е лекар обезверени и станахме част от онези българи, които казват: По-добре да мълчим, в тази държава нищо не може да се оправи. Независимо, че съм полицай, че нося пагон, че служа на държавата и точно аз трябва да пледирам и да убеждавам другите, че в България има ред, законност и възмездие. Само, че ми е трудно да си обърна езика и да произнеса тези думи, ако трябва да убеждавам някого другиго. Аз дори себе си не мога след случката с Кокала.- Как се чувстваш, след като районният съд постанови решение, а след около 15-тина дни ще се произнесе и втората инстанция? Очакванията са, че няма да има по-тежка присъда?- Аз съм обидена и унизена. За първи път ми се наложи да влизам в съдебно заседание. Представите ми бяха различни. Имам предвид, че са ми разказвали как съдиите се вторачвали в детайлите, че търсели доказателства, за да бъдат докрай обективно убедени в присъдите, които постановяват. Моят опит в съдебната зала е горчив. Истината за мен е пределно ясна, знам какво се случи, как ме удари, какво съм преживяла, къде са ударите и пораженията. В съда се водеха безкрайни дебати - повечето от тях напълно безмислени. Едната експертиза на вещите лица излезе със становище, че повредата е средна телесна. Назначиха повторна петорна експертиза, която каза точно обратното. Няколкото вещи лица са лекари на пределна възраст. Единият е на 72 години. Това са хора, които нямат капацитета да се произнасят в съда и на базата на тяхното мнение и експертната им оценка да се решава съдбата на хора. като експерти те нямат стойност, защото са се откъснали от практиката, не следят новостите в медицината. За да разчиташ на мнението на даден експерт, той трябва да е водещ специалист в момента, да е капацитет в сферата на своята дейност. Една съдебно-медицинска експертиза трябва да се председателства от някой виден лекар от Института по съдебна медицина, например.За вещите лица смятам, че би следвало да има възрастово ограничение, защото хора които са излезли в пенсия от много години - преди 15 и повече. Като не им плащат с месеци те стават манипулируеми. Те са крайно зависими финансово и аз се съмнявам, че това им дава възможност да бъдат обективни. За съжаление умисълът в действията им е недоказуем и аз като полицай ще спра дотук с коментарите по техен адрес.- Дебатите на едно от заседанията бяха повече от абсурдни - къде точно е аркадата над лявото око, дали от лявата страна или от дясната? - Вероятно това е чувството на всеки човек в залата, а не само моето като заинтересована. Тогава, беше 3-4 месеца след инцидента, се почувствах като абсолютен идиот. Имаш чувството, че си пренесен в някаква паралелна действителност. Все едно си в клинична смърт - някакви хора говарят нещо, ти знаеш, че това не е така, но нищо не можеш да направиш. Обсъждат си там някакви факти, кое как е станало, какво точно се е случило и какви са резултатите от това. Присъствам в съдебна зала, знам отговорите, но единственият човек, на който не се даде дума в съда, освен на първото заседание, бях аз.Един час вещи лица и съдията обсъждаха къде точно е аркадата. Дали тя е тя и счупването на носа е било причинено от един удар или от два. Един час спореха къде точно е аркадата над лявото око - дали е от дясната страна или от лявата страна. За да могат да установят два или три удара е имало. При положение, че аз бях в злата и на място можеше да се види. Действието се развива 3 месеца след инцидента, белегът е пресен, той не зараства така бързо и доказателство е пред съдията, но той взима мнението на вещото лице. Който казва нещо различно от истината, която аз мога да усетя като натисна с пръста върху горната страна на веждата си.- Вещите лица оспориха и факт, установен чрез компютърна томография - че имаш кръвен съсирек в мозъка, вследствие на удара?- Още след побоя бях прегледана в Пирогов. Направиха ми томография. Скенерестиката, която разчете скенера по време на петорната експертиза каза на срещата с мен: Тук има не само хематом, но и мозъчен едем /оток/. След което в съда говори един от вещите лица, който каза, че всички нанесени травми са лека телесна повреда. На последното заседание възрастният експерт на 72 години заяви буквално: Ако въобще е имало хематом, то той е бил незначителен. Никой от тях не коментира въпроса дали би могло хематомът да увреди мозъка.Понеже съпругът ми е лекар, съм наясно как се прави лекарски преглед и се установява медицинското състояние на пациента. Ей Богу, когато отидохме при лекар, посочен от същото вещо лице - все едно отиваш при някакви чиновници - никой не те пита как се чувстваш. За тях е важно дължината на прореза, броят на ударите - въобще жив ли си или не. Адвокатите ми представиха медицинско заключение от лекар в съдебна медицина, който се беше запознал с докуменитте по случая. Този лекар бе единственият, който се започна лично с физическото ми състояние. Единственият, който ме попита как се чувствам физически и психически след инцидента. В заключението си той посочи, че такъв хематом може да се развие в регресия на 50 на сто в добрия вариант, и на 50 - в тежки необратими последствия вкл. и смърт. В нашия случай сме имали късмет.- Съдиите бяха много подозрителни защо не изглеждаш толкова зле, колкото се описва в документите. Аз бих нарекъл това скудоумие. Излиза, че в продължение на 5 месеца след инцидента, човек не трябва да си прави операция и да стои с полуотворена уста, за да може да убеди съдията в тезата, че Кокала е престъпник и те е пребил?- Фразите по време на съдебните изслушвания Кокала, а след това адвокатът му Весел Луканов, се усъмняваха дали въобще била правена операция, дали всъщност мъжът ми не ме е пребил, дали въобще съм имала хематом на главата. Стигнаха дотам да твърдят, че мъжът ми е фалшифицирал всички медицински документи, понеже бил лекар. Гадна история от човек, който има над 150 регистрации за криминални деяния. Накрая те обзема чувството на безсилие, че някакъв съдия дава кредит на доверие на престъпника, на човек вече съден, с дузина висящи дела и десетки случаи, в които Кокала е уличен, но не вината му не може да бъде доказана по различни причини.- От експертизата излезе, че трябваше 5 месеца да стоиш с полуотворена уста, за да могат вещите лица да установят, че ти е счупена челюстта?- Скоро след побоя ми направиха операция на челюстта - костите ми бяха нагласени, имам проходимост и мога да дишам - нещо, които веднага след инцидента трудно ми се удаваше. Експертът, който беше призован от адвокатите ми и говори в наша полза каза: Ако операцията не беше направена, тя нямаше да е в това състояние, щеше да има затруднения в дишането. Те казваха истината и не биха преувеличавали състоянието ми, за да издействат по-висока присъда на Тошев. Ние искаме просто справедливост. Накрая чухме, че вероятно операция е нямало. От устата на Кокала - един безкрайно безцеремонен човек, способен на всичко.- Кой всъщност е Кокала? Защо, според теб, множеството дела не стигат до логичния си край и въпреки километровото му полицейско досие той се изживява като ненаказуем?- Аз ще ви дам само 2 примера, които може да са грешки на законодателството, на практиката у нас, на злонамереност или на некомпетентност. Но те плашат с абсурдността си. Ако подобно нещо се случи веднъж, ще махнеш с ръка и ще кажеш - така е решила съдбата. Но, когато нещо се повтаря през годините това се нарича с по някакъв различен начин.Вечерта преди нашата среща с мен, Кокала прави кражба на една жена нотариус и краде компютър, телевизор Сони Тринитрон, бижута и пари. След арестуването му на 7 юни след побоя над мен, полицаите от 6-о РПУ виждат във всекидневния бюлетин, че сред конфискуваните вещи в дома на Кокала са същите предмети. Взимат нотариуса и тя казва: Да, това са моите неща. Но нямало особени белези, по които да ги разпознае, което е странно - има серийни номера и т.н. Тошев казва, че ги е купил си от наркомани - един вид е трето добросъвестно лице. И след това ги връщат на майка му - били нейни. А тя е чистачка в училище - Един вид късала женицата от хляба си. Кокала с жена му никога не са работили - да се чудиш откъде е аудито му. При друг случай намират 7 лаптопа - историята се повтаря. Този човек знае прекрасно всякакви дупки в закона и те очевидно.- Чувал съм за случай, когато жертвата умира буквално секунди преди да му донесат снимката на Кокала за разпознаване...- Да, и аз съм го чувала. Не са чак секунди, но пък е убийство. Преди години вечерта Кокала влиза да краде в офис, някъде около околовръстно шосе. За негова неприятна изненада, собственикът се оказва на втория етаж. Слиза долу да види какво става и Кокала го прострелва. На другата сутрин идват служители, карат го в болница, прави се операция. Той дава показания описва го, полицаите трябва да му донесат албум за да го разпознае. Човекът умира преди да дойдат полицаите с албума и фактически не се намират други доказателства, че това е бил той. Малшанс, но човекът остава неотмъстен.- Като каза отмъстен, мислиш ли, че съдиите проявиха слабоволие или страх, делото бе отлагано и заради отводи на съдии, макар формално да нямаха мотив, че съществува сблъсък на интереси?- Трудно бих могла да коментирам това. Но е факт, че веднага след искането на адвоката на Кокала Весел Луканов за отвод на съдията Петрова на 8 март, тя го направи. Причината бе се била произнесла по дело на Кокала от 1998 г. Само, че тя е налагала мярка по това дело,а предметът му няма нищо общо със сегашния случай. Вероятно искаше да избегне евентуално обвинение в пристрастност, макар че по закон такова нещо не се изисква.- Ти всъщност откога започваш да се страхуваш от отмъщение от страна на Кокала? Той всъщност ще излезе от затвора на секундата, след като бъде произнесена присъдата му - т. е. след около 20 дни?- Ами, вероятно още щом го пуснат. Аз не съм го предизвикала по никакъв начин и е нормално той да не таи чувство на мъст към мен. От друга страна, ако смята, че за всичко което му се е случило, причината съм аз, той ще иска по всякакъв начин да си отмъсти. Не знам. Всички ме успокояват, че няма да смее да посегне, но от човек като него може да се очаква всичко.По принцип една присъда трябва да действа превантивно и да възпитава човека. В случая присъдата му завършва с края на делото. Той няма време да се чувства виновен. Един вид - Сгащиха ме, съдеха ме, сега отново съм на свобода.- Има елемент на самоизвинително поведение. Той ще си мисли: Дадоха ми тази присъда, защото лежах в ареста толкова дълго. Това не е ли проблем на бавното правораздаване у нас?- Никой не предполагаше, че такъв процес ще продължи повече от година. Експерти коментираха, че за такъв побой Кокала трябваше да бъде осъден по бързата процедура. Той вече има една условна и една ефективна от 2 години. Фактически, в моето съзнание, за последното му деяние Кокала остана без присъда.- Не те изкуши да използваш цялата репресивна машина на МВР срещу бияча си?- Нито за миг. Аз не съм такъв тип човек. Не мултиплицирам насилствено поведение. Не сме се обаждали по вестници, телевизия да искаме гласност. Това след това ми се върна отново по същия абсурден начин - в съда адвокатът каза, че нашите медийни изяви и пресцентърът на МВР организирал такава пропаганда, че всички се обявили в моя защита против нещастния Кокала. Иначе дори дело нямало да им. Накрая излезе, че той е жертвата от побоя. Тъпо е, нали?- За Кокала случаят с побоя на ул. Зайчар приключва след 3 седмици? Ти обаче още не си преживяла унижението?- Вероятно никога няма да го преживея. Постоянно си мисля, че това, което се случи с мен, ще се повтори с други хора. Не е задължително да са жени, или полицайки. Моят опит с кокала е печален, въпреки,че съм полицай. Ами останалите хора...Иначе още не мога да спя с глава обърната надясно - продължавам да имам някакви проблеми с дишането. Психическите травми - ще минат години, за да отшумят. Непрекъснато се връщаш в спомните - натам към инцидента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във