Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Валентин Бойкинов, заместник-председател на СРС и ръководител на Втора гражданска колегия: МНОГО ХОРА НЕ РАЗБИРАТ КАКВО ТОЧНО РАБОТИМ НИЕ

ВИЗИТКА
Валентин Бойкинов е роден на 23 декември 1973 г. в Пазарджик. Средното си образование завършва в родния град и през 1991 г. е приет право в Софийския университет Св. Климент Охридски. През 1997 г. се дипломира, но започва работа като юрисконсулт. В края на 1999 г. Валентин Бойкинов прочита в един вестник обява за провеждане на конкурс за младши съдии, решава да се пробва и... още от първия път минава през ситото на Висшия съдебен съвет.
През февруари 2000 г. той е назначен за младши съдия в Софийския градски съд (СГС), където остава до ноември 2001 г., когато е назначен за съдия в Софийския районен съд (СРС). На 14 февруари 2006 г. председателят на СРС Иван Колев му предлага да оглави временно Втора гражданска колегия, а на 8 март Висшият съдебен съвет (ВСС) го назначава за неин титулярен ръководител.
Валентин Бойкинов е женен и има дъщеричка на две години и половина.

Г-н Бойкинов, какви дела разглежда Втора гражданска колегия?
- До неотдавна се занимавахме предимно с решаването на трудови, търговски и делбени дела - за уволнения, обезщетения и неизплатени трудови възнаграждения, искове в размер до 10 000 лв., както и с дела по Закона за обществените поръчки.
А за какви делбени дела става дума?
- За спорове, възникнали между съпрузи или между съсобственици на някакъв имот. Може да прозвучи самохвално, но... това е моята материя. На пръв поглед този тип спорове изглеждат незначителни за обществото и медиите. От чисто професионална гледна точка обаче те са изключително интересни, защото гражданското право е необятно. И то освен че е пресечна точка на множество обществени и икономически интереси, в най-пълна степен би трябвало да покрие представите на обикновения човек за справедлив съд и бързо правораздаване. Защото не всеки човек, за щастие, може да стане жертва на криминално престъпление. Но едва ли има българско семейство, което да не е прибягвало до услугите на гражданския съд.
Как тогава се чувствате като ръководител, който няма кой знае колко време да влиза в съдебната зала?
- Наистина, като административен ръководител съм принуден да се занимавам предимно с образуването и разпределението на делата, но понякога намирам малко време и обличам черната тога...
Липсва ли ви съдийството?
- Определено ми липсва, няма какво да си кривя душата.
Освен пословичните битови проблеми в Софийския районен съд (СРС), за които Параграф 22 нееднократно е писал, с какви други проблеми се сблъскахте през първия си месец като заместник-председател на най-голямото и най-натовареното съдилище в България?
- Поне засега единствените ни проблеми са свързани с условията, в които сме принудени да работим. Знаете, че нашата сграда - на бул. Драган Цанков, отдавна се е превърнала в дядовата ръкавичка и е пренаселена до тавана. В същото време щатовете на нашия съд и на Софийската районна прокуратура трябва да бъдат увеличени, защото работата е прекалено много. Това обаче не може да се случи, защото вече няма къде да настаним нито един новоназначен съдия, прокурор или съдебен служител. Този омагьосан кръг може да бъде разкъсан единствено с пренасянето в нова сграда, но и това не е известно кога ще стане.
По колко нови дела постъпват на ден при вас?
- В двете Граждански колегии постъпват по около 200 преписки на ден. Това са искови молби, по които после трябва да бъдат образувани в дела и които да бъдат разпределени равномерно между колегите. Освен това има и един непрекъснат поток от дела, които трябва да се гледат в закрити заседания - за издаване на изпълнителни листове, налагане на обезпечителни мерки и т. н.
Колко съдии работят във вашата колегия?
- Около 25, като на всеки съдия годишно се полагат по около 300 дела. През 2001 г., когато постъпих в Софийския районен съд, положението изглеждаше кошмарно. Много от съдиите не разполагаха с компютри, а работата ставаше все повече и повече. Наистина гражданите са прави да се сърдят от бавното правосъдие, но дали някой от тях може да си представи как се пишат за 220-250 работни дни в годината по 250-300 дела на пишещи машини, грохнали от употреба? Наистина през последните две години материално-техническото състояние на съда се подобри, но то все още е далеч от очакваното.
Имате ли вече конкретни впечатления за сроковете, в които приключват делата в Софийския районен съд и във вашата колегия?
- Според мен голяма част от делата се решават сравнително бързо, защото трудовите или търговските спорове, да речем, се решават най-много в три-четири заседания.
Какво прави това в седмици и месеци?
- Средно един такъв казус се решава за седем или осем месеца, което, пак повтарям - според мен, е напълно нормално. Проблемът със забавянето на делата, доколкото той съществува, възниква по-скоро във въззивната и в касационната инстанция. Причината е, че там работят по-малък брой съдии, а делата стават по-обемни и по-сложни, защото страните предоставят нови и нови доказателства. Иначе на първа инстанция работата върви сравнително бързо.
Другият основен проблем, който трябва да бъде решен, е свързан с призоваването на страните, което най-често е свързано с неправилното оформяне на призовките. Това вече е наш вътрешен проблем, който би трябвало да бъде решен от административните ръководители. Те назначават помощния персонал, те отговарят за неговата трудова дисциплина и е тяхно задължение да търсят отговорност от подчинените си, които със своето действие или бездействие са станали причина за забавянето на едно или друго дело. Именно това е една от най-важните ми функции след образуването и разпределянето на делата - да проверявам сигналите от съдиите и от участниците в процеса за умишлено протакане на работата. И, ако се окаже, че дадено дело е забавено неоснователно по вина на някой служител, да докладвам на председателя на съда и той да вземе необходимото решение.
Колко съдебни служители сте предложили за наказание през последния месец, да речем?
- За щастие само веднъж, когато се наложи да бъде наказан един призовкар.
На вратата ви има табелка, върху която пише приемен ден за граждани - всеки вторник от.... Успявате ли да се срещнете с всички, които имат да ви казват нещо?
- Разбира се, че не. Затова надписът на табелката е формален и приемам граждани по всяко време.
Много ли са хората, които идват при вас с конкретни оплаквания?
- Не са малко, но в никакъв случай не са толкова много, колкото си представях в началото. Често пъти хората идват тук със собственото си чувство за справедливост и със собствената си истина. Те влизат в залата с нагласата, че делото им е вързано в кърпа и няма как съдията да не го реши в тяхна полза. И, когато това не се случи, те започват да протестират и да обвиняват, без изобщо да си дават сметка за процедурата, а съдебният процес е схватка между две страни, всяка от които защитава своята си истина. И загубилите не могат да приемат, че съдиите постановяват решенията си съобразно закона и собственото си вътрешно убеждение. Проблемът, според мен, е, че много хора не разбират какво точно представлява работата на един съдия и затова общественото мнение е по-скоро негативно настроено към нас.
А защо, според вас, има случаи, когато и двете страни са недоволни от решението на съда?
- Ето това е големият въпрос. Съдът трябва да бъде обективен и да бъде над истините на участниците в процеса. При мен често идват хора, недоволни от едно или от друго решение на съда. И няма сила, която да ги убеди, че това решение може да не е в тяхна полза и без да има нещо в тази работа. Наистина, нормално е всеки да смята, че е прав, но за да се избегнат постоянните сигнали за корупция и обвиненията за пристрастност, законът дава възможност нашите определения и решения да подлежат на контрол от още две инстанции - въззивната и касационната. И ако Софийският районен съд е постановил неправилно решение, то по-горните две инстанции имат реална възможност да поправят неговата грешка. Затова смятам, че от всички държавни дейности нашата е най-обезопасена от гледна точка на корупция. Да не говорим, че самите процеси са публични...
Получавали ли сте сигнали за корупция?
- Не, не съм получавал.
Имате ли автоматизирана система за разпределение на делата, или продължавате да преодолявате субективизма на ръка?
- От края на миналата година, по решение на Висшия съдебен съвет, в двете граждански колегии на Софийския районен съд е въведено електронно разпределение на делата на случаен принцип. В базата с данни са въведени имената на съдиите и съдебните състави, след това се въвежда входящият номер на преписката и компютърът случайно избира кой да е докладчик по дадено дело. Вече не съществува възможност председателят на колегията да товари с работа един съдия за сметка на друг или пък да разпределя т. нар. апетитни дела на свои хора. Тоест компютърната система не позволява никакви манипулации по стария начин аз на теб, а после - ти на мен. Ще ви кажа и нещо друго. В момента Втора гражданска колегия е в процес на изграждане на компютърна система, каквато има във Върховния административен съд: в компютъра се вкарват номерът на всяка новопостъпила преписка, исковата молба, всички разпореждания на съдия-докладчика, протоколите от съдебните заседания и крайното решение на делото. Така че в най-скоро време, чрез ИНТЕРНЕТ гражданите ще могат да правят справки за хода и движението на абсолютно всички дела, които ги интересуват.
Какво, според вас, означава в най-скоро време?
- В момента служителите се обучават да работят с компютър и с ИНТЕРНЕТ, така че в нашата колегия системата ще бъде въведена през лятната съдебна ваканция. А по-късно такава система ще бъде въведена и за целия съд.
Смятате ли, че България ще стане пълноправен член на Европейския съюз с допотопния си Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК)?
- Наистина действащият Гражданскопроцесуален кодекс е приет още в края на 40-те години на миналия век. Той отдавна е изживял времето си и затова нуждата от нов ГПК е огромна. Просто измененията на този изключително важен процесуален закон вече са толкова много, че предизвикват твърде противоречива практика. А това е не само неефективно, но и опасно, защото непрекъснато ерозира доверието на гражданите в съдебната система и в магистратите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във