Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВАРНЕНСКИЯТ НАРКОМОНОПОЛ ВЗЕ ЗДРАВЕТО НА ЧЕНГЕТАТА

По принцип името на мафиотската организация Монопол става публичен факт през ноември 2004 г., когато четиримата нейни тартори - 30-годишният Мартин Вълков, 27-годишният Явор Божинов, 29-годишният Калоян Борисов и 32-годишният Иван Николов, провеждат наказателна операция срещу конкурента си в търговията с дрога Тодор Георгиев, след която са арестувани. В частност обаче това не е съвсем вярно...

За първи път името на Мартин Вълков се появява в публичното пространство преди седем години и пет месеца, когато той и Георги Дюлгеров са лични бодигардове на варненския подземен бос Радослав Калчев, известен с екзотичния си прякор Черния Роди.
На 1 септември 1998 г. вечерта Сияна, сестра на Черния Роди, кани на гости в дома си Димитър Петков-Кекавия. Няколко часа по-късно обаче тя се обажда на Мартин Вълков и му съобщава, че... Кекавия я е изнасилил в собственото й жилище. Няколко минути след това бодигардовете на Черния Роди вече са пред блока на Сияна и спипват Кекавия да се качва в колата си. Без никакво колебание те вадят ножове и го изпращат в болницата с... 21 прободни и порезни рани по цялото тяло, където той умира.
Няколко дни по-късно Мартин Вълков и Георги Дюлгеров са арестувани и срещу тях са повдигнати обвинения за предумишлено убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин (чл.116, ал.1 от Наказателния кодекс).
През есента на 1999 г. обвинителният акт срещу двамата е внесен във Варненския окръжен съд, а първото заседание по процеса е насрочено за 13 декември същата година. То обаче е отложено, защото около полунощ на 12 декември пред вратата на апартамента на Уляна Савакова - прокурор по делото срещу Вълков и Дюлгеров, избухва мощна бомба самоделка. Месец по-късно процесът срещу варненските касапи все пак започва и на 11 февруари 2001 г. Мартин Вълков е осъден на 10 години затвор, а Георги Дюлгеров - на 11 години лишаване от свобода.
По силата на каква логика двамата не са с наложени постоянни мерки за неотклонение задържане под стража не е известно. Факт обаче е, че докато делото за убийството на Димитър Петков-Кекавия си пробива път към Върховния касационен съд, професионалното развитие на Мартин Вълков и Георги Дюлгеров претърпява странна метаморфоза.
Според откъслечната информация, изтичаща епизодично в местните медии, през 2000 г. двамата касапи напускат Черния Роди и се вливат в наказателните бригади на Антонио Тунджев. В началото на ХХI век той е дясна ръка на друг местен мафиот - Иво Иванов-Гела, който пък е един от най-доверените хора на покойния вече Георги Илиев и контролира висаджийските канали за контрабанда и трафик на дрога, минаващи през Варна. По онова време с Иво Гела работят още трима много известни варненски престъпници - Михаил Манолов-Чешкия (за него Параграф 22 е писал нееднократно досега), Димитър Роев и Павел Павлов-Ламата.
Разпадането на сговорната дружина започва сякаш на шега. На 9 септември 2000 г., около два часа през нощта, Димитър Роев и Павел Павлов-Ламата замерят жилището на Радослав Калчев-Черния Роди с ръчна отбранителна граната. Няколко минути по-късно двамата са задържани, защото варненските антимафиоти разполагат с оперативна информация за подготвяното покушение.
През март 2002 г. Варненският районен съд оправдава Роев и Ламата за атентата срещу къщата на Черния Роди. Въпреки че срещу тях се води още едно дело за подобно бомбено нападение, Роев е освободен срещу парична гаранция, а Ламата остава да търка нара, тъй като по второто дело той е с мярка за неотклонение задържане под стража.
Държавното обвинение веднага протестира това решение и през октомври 2002 г. Варненският окръжен съд постановява, че Димитър Роев ще лежи шест години, а Павел Павлов-Ламата - пет. През юли 2003 г. Върховният касационен съд потвърждава осъдителните им присъди. Димитър Роев обаче успява да избяга от България с фалшив паспорт, така че зад решетките влиза само Ламата. (В края на 2006 г. Роев е арестуван при обир на банкомат в Берлин и в момента тече процедура за неговото екстрадиране, но това е друга история.)
На 1 април 2004 г. от играта е изваден и Антонио Тунджев, защото е арестуван за похищението на варненския бизнесмен Рубин Коцев. Според една от работните версии на МВР Коцев е отвлечен на 17 март същата година, прекарва десет денонощия в плен и е освободен, след като близките му плащат откуп между 100 и 200 хил. евро. А акцията стартира по сигнал, че в жилището на друг варненски предприемач - Никола Янчев-Калипсото, което се намира на ул. Фантазия № 39, се крият похитителите на Рубин Коцев.
По време на акцията от подземния гараж на Калипсото с белезници на ръце са изкарани четирима мъже, сред които е и Антонио Тунджев. Той остава в ареста чак до 2 юли 2004 година. Тогава Варненският окръжен съд го освобождава срещу парична гаранция от 10 000 лв., след което Тунджев сякаш сключва споразумение с ченгетата и магистратите: той завинаги слиза от сцената, а делото за отвличането на Рубин Коцев никога не приключва.
На 19 април 2004 г., около 16 часа, Иво Иванов-Гела е сполетян от нова беда: пред фитнес центъра на варненския стадион Локомотив е разстрелян с автомат Михаил Манолов-Чешкия. По данни на полицията мотивите за атентата са два: разчистване на наркопазара в региона и неуредени дългове.
Това е втори атентат срещу Манолов - съобщават тогава от РДВР-Варна. - На 22 ноември 2003 г. той оцелява като по чудо, след като двама неизвестни бандити го обстрелват с автомати Калашников пред бл. 5 в ж. к. Владиславово. След нападението Манолов е откаран в болница с рани в областта на таза, но пет дни по-късно е изписан по негово желание, уточняват още варненските криминалисти. Те обаче пропускат нещо много важно. През 1996 г. Михаил Манолов е арестуван от Интерпол в Чехия и е екстрадиран в България, защото има 16-годишна присъда за убийство. Чешкия обаче така и не помирисва килията, защото покровителите му явно са по-силни от закона.
По всичко личи, че тези катаклизми карат Мартин Вълков, заедно с новите му ортаци - Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов, да напуснат Иво Иванов-Гела и да създадат структурата си, която наричат Мопонол. Всъщност най-вероятно четиримата правят тази стъпка само формално. Било за да осигурят на истинските си босове време за възстановяване на организацията майка, било за да разконцентрират варненските полицаи и по този начин да свалят напрежението около Гела.
На 19 ноември 2004 г. вечерта обаче Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов правят най-голямата грешка в живота си. Те решават да накажат един от дилърите си - Тодор Георгиев, който е започнал да работи за своя сметка, и му устройват засада на паркинг пред бл. 28 във варненския кв. Трошево. Щом жертвата слиза от колата си, монополистите вадят автоматични пистолети, надупчват я като решето, но... забравят традиционния мафиотски подпис: контролен изстрел в главата.
Няколко минути след като наказателната бригада изчезва, оживелият по чудо Тодор Георгиев се добира до най-близкото кафене и е приет в болница с прострелян бял дроб и с още няколко по-леки рани. След спешна неколкочасова операция той прескача трапа, дава показания и още на 20 декември Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов са арестувани.
По време на обиските в жилищата на бандитите са открити множество доказателства за престъпната им дейност, между които ловна пушка с рязана цев и боеприпаси за нея, патрони за 7.65-милиметров пистолет, наркотици и т. н. По случая е образувано следствено дело, четиримата са оставени зад решетките с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража, а от бившата РДВР-Варна (днес Областна дирекция на полицията) се хвалят с разбиването на една от най-мощните престъпни групировки в града.
Именно тогава за първи път става известно, че тази структура е наречена Монопол, че неин лидер е Мартин Вълков, а останалите трима са отговаряли за доставките към уличните дилъри, за отчитането на приходите в общата каса и за санкционирането на непослушните пласьори.
На 22 април 2006 г. процесът срещу Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов във Варненския окръжен съд - за покушението над Тодор Георгиев, започва, но по всичко личи, че няма да свърши така скоро, както всички очакват - с влезли в сила присъди.
Колкото и да не ни се иска, поводи за подобни съмнения дал Господ.
В продължение на пет месеца съдът не можа да даде ход на делото, защото не успя да събере на едно място, по едно и също време както подсъдимите и адвокатите им, така и вещите лица и свидетелите.
На 18 септември 2006 г., когато това все пак се случи, гръмна нов скандал. Оказа се, че по вина на следователката по делото - Моника Жекова от Варненското окръжно следствие (днес тя е редови обвинител в тамошната районна прокуратура), от задържането им на 20 ноември 2004 г. четиримата монополисти са без... легитимна защита. Или поне в материалите по делото не е открито нито едно адвокатско пълномощно, подписано от Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов или Иван Николов.
На практика това означава три неща. Първо, че делото трябва да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на това грубо процесуално нарушение. Второ, че в продължение на година и половина съвършено случайни хора (от гледна точка на НПК и Закона за специалните разузнавателни средства) са чели незаконно материалите по делото, в това число и информацията, добита чрез СРС-та. И трето - че колкото и сериозни да са доказателствата срещу Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов или Иван Николов, от 20 ноември 2004 г. те стоят в ареста незаконно, защото обвиненията са им повдигнати в присъствието на нелегитимни адвокати.
Съвсем логично председателят на съдебния състав - Соня Нейкова, връща делото на Варненското окръжно обвинение. Което, за негова чест, успява да излезе от заплетената ситуация за около един месец и отново да го внесе във Варненския окръжен съд.
На 27 ноември 2006 г. узаконената вече защита на четиримата монополисти прави нов ход за проваляне на процеса, като иска отвод не само на състава по делото, но и на целия Варненски окръжен съд. Според адвокатите единият от подсъдимите - Мартин Вълков, е разпитван във връзка с взрива пред дома на Уляна Савакова. През 1999 г. тя е прокурор по първото дело на Вълков - за убийството на Димитър Кекавия (за него стана дума в началото на материала), но от шест-седем години е съдия във Варненския окръжен съд.
Това обстоятелство, категорична е защитата на монополистите, дава основание да се смята, че съдебният състав по делото, както и всички съдии от Варненския окръжен съд могат да бъдат предубедени при разглеждането на доказателствата или при определяне на присъдата.
За да не се размотава работата излишно, съдия Соня Нейкова и колегите й наистина се отвеждат от делото (както се казва на професионален жаргон). Но номерът с отвода на целия съд не минава и компютърът разпределя делото на друг варненски магистрат.
По време на последното заседание, проведено на 19 декември 2006 г., защитата отново прави отвод на Варненския окръжен съд, като процедурата и разправиите изяждат цялото полезно време. В края на заседанието искането на адвокатите е отхвърлено, председателят на състава произнася дългоочакваната реплика Да се даде ход на делото и насрочва следващото заседание за 16 януари 2007 година.
А на 28 декември истинските тартори на Монопол напомнят, че структурата им все още е непокътната: отцепникът Стоян Янев е заклан зверски. А в публичното пространство плъзват имената на новите звезди - Вальо Бандита и Николай Снайпера, които... също открай време работят за Иво Иванов-Гела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във