Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВАРНЕНСКИТЕ МАГИСТРАТИ: ЩАСТЛИВИТЕ ОВЧАРЧЕТА НА ТЕМИДА

СЛЕДОВАТЕЛЯТ И РОГАЧА
Всички знаем кога съдебната реформа е започнала: през лятото на 1991 г., когато депутатите от Седмото Велико народно събрание приеха новата българска конституция и обособиха (поне формално) законодателната, изпълнителната и съдебната власт като независими бойни единици.
Никой обаче няма реална представа кога съдебната реформа ще приключи. Ако човек си направи труда и зададе на всички действащи магистрати (техният брой е около 5000) подобен въпрос, обобщеният отговор едва ли ще го изненада: Съдебната реформа ще бъде факт едва тогава, когато средната заплата в магистратурата стане 3000 евро (най-малко), а политиците престанат да се бъркат в работата на съдиите, прокурорите и следователите.
Ако подобна анкета бъде извършена сред политическия елит, преобладаващите отговори също не биха били кой знае колко неочаквани: Реформата свършва тогава, когато съдебна система изгони своите некадърни и корумпирани чеда и започне да работи по европейски.
Според скромното мнение на екипа, списващ Параграф 22, съдебната реформа ще бъде факт едва тогава, когато някой магистрат си подаде оставката и се откаже от полагащото му се обезщетение, защото... съвсем сам е преценил, че мястото му не е сред слугите на Темида. И понеже засега няма сигнали, че скоро ще станем свидетели на подобен прецедент, краят на съдебната реформа в България въобще не се вижда.
Един от най-пресните примери за магистратско дебелоочие е историята около т. нар. оставка, която дългогодишният шеф на варненската Окръжна следствена служба (ОСлС) Румен Радев хвърли преди десетина дни. Според официалната информация, на 4 април директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров внася във Висшия съдебен съвет предложение за образуването на дисциплинарно производство срещу Радев и за неговото освобождаване от поста. Причината за тези искания на Александров е съвсем конкретна: нарочна проверка във варненското следствие е констатирала, че Радев не изпълнява задълженията си като ръководител на службата, допуснал е множество нарушения в организацията на работата и не е оказвал никакъв контрол върху дейността на подчинените си.
Още същия ден Висшият съдебен съвет (ВСС) сформира тричленна дисциплинарна комисия, която да прецени дали шефът на варненското следствие трябва да бъде уволнен. Тази комисия обаче не успява да свърши за пет пари работа (както се казва по друг повод), защото Румен Радев просто изпреварва събитията. На 10 април той подава молба за напускане, а на 11 април (миналата сряда) ВСС го освобождава така, че Радев да получи и двайсетина хиляди лева обезщетение за прослужени години.
Веднага след заседанието на ВСС в публичното пространство се промъкна вестта, че най-тежкото прегрешение на Румен Радев било монтирането на два автомата за топли напитки без конкурс по Закона за обществените поръчки. В отговор на това предизвикателство ден по-късно (на 12 април) бившият вече шеф на варненското следствие лично разпространи последната истина за себе си: заради високия му професионализъм и добросъвестност от лятото на 2006 г. мобилният му телефон бил задръстен със SMS-и, предвещаващи... близката кървава саморазправа с него.
А в края на миналата седмица (13 април, петък) стана известно, че Румен Радев е напуснал доброволно, защото щял да бъде уличен в благосклонност към един от най-известните варненски бандити - Константин Рогов-Рогача, признат за тартор на българската автомобилна мафия в Испания.
По принцип името на Рогача е дълбоко неизвестно за широката аудитория. В частност обаче читателите на Параграф 22 правят изключение от общото правило, тъй като за подвизите на тази варненска мутра и ортаците му сме писали още преди две години (Параграф 22, бр. 11 от 19 март и бр. 38 от 24 септември 2005-а).
На 12 март същата година, в района на Валенсия, е разбита организирана престъпна група за кражби на леки коли. В ареста попадат 20 висококвалифицирани автоджамбази, седем от които са българи. За ужас на испанските ченгета всичките им опити да научат нещо повече за задържаните се увенчават с пълен неуспех, защото структурите на българското МВР не могат да установят дали нашенците са криминалнопроявени и срещу официалните им имена, в информационните масиви на вътрешното ведомство зеят съвършено празни полета.
На 13 март сутринта, след изтощителна игра със снимките и имената на бандитите, истината лъсва от грозна... по-грозна: седмината автоджамбази са с километрични полицейски досиета, но преди да тръгнат на гурбет в Испания, съвсем официално - по съдебен път - се обзавеждат с нови самоличности: някои от тях прибавят по две-три букви във фамилиите си, други махнат по една буква в малките си имена, а трети сменят цялото си име.
Пак на 13 март, но няколко часа по-късно, в елитния варненски бар Сохо, неизвестен стрелец прави опит да разстреля с автомат Калашников Ивайло Паунов-Джовани - един от най-доверените ортаци на споменатия Константин Рогов-Рогача и топла връзка с бандата, разбитата във Валенсия.
Джовани е роден на 16 февруари 1969 г. във Варна, а родителите му го записват като Ивайло Георгиев Паунов. След демократичните промени от 10 ноември 1989 г. той започва да си вади хляба с кражби на коли, а през втората половина на 90-те години на миналия век влиза и в бизнеса с дрога. През есента на 1999 г. някой намразва Джовани толкова много, че мерцедесът му е взривен на пъпа на Варна - на паркинга на хотел Черно море.
След близо едногодишни страхове на 7 ноември 2000 г. Джовани се събужда като Ивайло Георгиев Паунов, но с помощта на Варненския районен съд си ляга като Иван Георгиев Иванов. Още на другата сутрин той си вади чисто нов международен паспорт и под вънкашност стара и под име чуждо заминава на гурбет в Испания.
Къде и колко европейци е оставил без леки автомобили Ивайло/Иван Джовани през следващите две години - не е известно. През януари 2003 г. обаче при съвместна българо-испанска операция в Мадрид е разбита бандата на неговия патрон Константин Рогов-Рогача, специализирана в трафика на крадени коли. По време на акцията е задържан и Джовани, но щастието тогава му се усмихва... неприлично широко. С помощта на новия си паспорт и досадната грешка, заради която в него е записан само с две имена - Иван Иванов, Джовани успява да убеди испанските власти, че е станала някаква грешка и през февруари същата година се завръща в родината.
Два месеца по-късно Джовани отново е обладан от желанието да работи зад граница. За целта той подава необходимите документи във Варненския районен съд и на 29 март 2003 г. се сдобива с нова лична карта и кристално чист международен паспорт, в който е записан с оригиналните си имена: Ивайло Георгиев Паунов.
През следващите две години Джованито отново шета необезпокояван по Европа, докато близките му си мислят, че върти легален бизнес в Италия, а пък органите на реда във Варна се правят, че го издирват заради многобройните недовършени полицейски преписки и висящи следствени дела.
Кога и как Джовани се е прибрал в България така и никой не пожела да каже. Петнайсетина-двайсет дни след неуспешния атентат в бар Сохо обаче автоджамбазинът напуска болницата по собствено желание и... отново изчезва безследно. За да бъде арестуван на 19 септември 2005 г. при операция Пътник, проведена от испанската Национална гвардия в четири града - Мадрид, Малага, Гуадалахара и Аликанте. Заедно с него са задържани още 12 души - шестима испанци и шестима българи, сред които е и патронът на Джовани - Константин Рогов-Рогача.
Съобщението за успешната акция тутакси става водеща криминална новина за световните медии и това не е случайно. В него се казва, че сред арестуваните са босовете на българската мафия, която от години контролира голяма част от престъпната дейност на Пиринейския полуостров - от трафика на крадени автомобили и дрога до фалшифициране на кредитни карти и пране на пари. По време на операцията от квартирите на престъпниците са иззети незаконен пистолет и патрони за него, техника за изработването на фалшиви кредитни карти, комуникационна апаратура (най-вероятно радиостанции), 115 000 евро и 8000 фалшиви долара, 10 крадени возила (седем лимузини, три скъпи мотоциклета), няколко откраднати ценни картини на известни испански художници.
Освен това испанските ченгета конфискуват няколко кашона с документи, свързани с банковите операции за легализирането на мръсните пари. И блокират общо 67 сметки на престъпната организация, в които има 5 млн. евро, придобити по незаконен начин и изпрани чрез фирми фантоми, регистрирани като собственост на арестуваните испанци.
Каква е съдбата на делото срещу Рогача и Джовани на Пиринейския полуостров не е ясно. Още по-голяма загадка е дали испанските власти са изпратили в България международна съдебна поръчка, чрез която да бъде очертана цялостната престъпна дейност на задържаните нашенци. За сметка на това обаче е известно, че покрай друг член на варненския автоджамбазки клан - Евгени Барбов, слугите на Темида в морската ни столица не само станаха за смях, но бяха на път да орезилят и единствената политическа фигура в България, която... компромат не я лови.
На 4 август 2006 г. черноморската ни столица се къпе в еуфория: столичният градоначалник Бойко Борисов освещава офиса на движението си ГЕРБ, чийто председател е бившата дългогодишна председателка на Варненския окръжен съд Душана Здравкова. Няколко часа след пищната веселба, описана от някои медии като сдържана церемония, а от други - като яка хапка и пийка, мощна бомба разкъсва един от гостите на милото тържество - зърнотърговеца Асен Николов.
А пет дни по-късно шефът на варненския офис на ГЕРБ - наказателният адвокат Павел Димитров, е принуден да подаде оставка, защото зорко репортерско око мерна сред гостите на церемонията и един от неговите дългогодишни клиенти - автоджамбазина Евгени Барбов, първа дружка на Константин Рогов-Рогача и на Ивайло/Иван Паунов-Джовани.
Евгени Барбов става медийна сензация преди пет години. На 22 май 2002 г. той прониква в автобус Неоплан, паркиран до хотел Одеса, с идеята да го открадне и да заработи 20-30 000 долара от продажбата му. Докато се чуди обаче как да запали возилото, Барбов е сгащен от пристигналите ченгета, които му заповядват да излезе от рейса с вдигнати ръце. Той, естествено, отказва да се подчини и затова полицаят Джингис Мустафов решава да го респектира с всички средства, позволени му от закона - физическа сила, палка (ако се наложи - пистолет) и белезници.
В завързалата се схватка обаче Евгени Барбов наръгва полицая с отвертка в дланта, след което скача от автобуса и хуква да бяга, без да обръща внимание на предупредителните изстрели.
Тази негова разсеяност позволява на полицаите да употребят служебните си пистолети за законни цели и няколко секунди по-късно Барбов е спрян с две-три огнестрелни рани в краката. Въпреки това той продължава схватката си с ченгетата, докато накрая е принуден да застине в неестествена поза - проснат по корем на земята, с кървящи крайници и с ръце, оковани с белезници на гърба.
На 28 май 2002 г., съгласно разпоредбите на предишния Наказателнопроцесуален кодекс, регламентиращи бързото производство, Варненският окръжен съд поздравява Евгени Барбов с присъда от пет години затвор. След жалба на защитата делото се озовава във Варненския окръжен съд, ръководен по онова време от председателя на сдружение ГЕРБ Душана Здравкова.
Почти година по-късно - на 13 март 2003 г. присъдата на автоджамбазина е отменена и делото е върнато на Варненския районен съд за ново гледане от друг състав. Докато този състав обаче събере кураж и стартира втория процес срещу човека на Рогача, Евгени Барбов прави нова издънка: на 27 април 2005 г. той е задържан от служители на СОД към РДВР-Варна при опит за кражба на микробус Мерцедес с добричка регистрация.
На 28 април същата година Варненският районен съд му налага най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража, която на 11 май е потвърдена и от Варненския окръжен съд. С това обаче усилията на магистратите в черноморската ни столица да озаптят Барбов по законов път приключват, защото автоджамбазинът прави гениален ход. Той си вади медицинско свидетелство, че има тумор в мозъка, лежи известно време в болница и е пуснат на свобода, защото имал нужда от лечение в домашни условия.
За последно името на Константин Рогов-Рогача гръмна по електронните медии на 10 април 2006 г. сутринта, когато друг негов човек - 34-годишният Петър Пануков-Плевенския, е приет в хирургията на МБАЛ Света Анна с разкъсано ухото. Според шефа на хирургията в МБАЛ Света Анна, който веднага уведомява дежурните в РДВР-Варна за пациента, раната на Плевенския е от огнестрелно оръжие.
Според обясненията на пострадалия обаче това не е вярно. Предишния ден, около 20 часа, вместо да гледа По света и у нас, той предпочел да се разходи из Морската градина. В един момент, както си вървял захласнат по прекрасния залез, Петър Пануков внезапно се спънал, загубил равновесие и се... натъкнал на някакъв изключително бодлив храст, който съсипал хубавото му ухо. Първоначално Пануков решил да не притеснява докторите и мъжки да изтърпи болките, но през нощта раната се възпалила и той се видял принуден да потърси специализирана помощ.
За да избегне всякакви подробности от типа показания пред дежурен оперативен работник, Петър Пануков отказва ухото му да бъде оперирано, подписва всички необходими документи и напуска болницата на своя отговорност. По данни на Областната дирекция на полицията (ОДП) във Варна, Плевенския е от близкото обкръжение на Рогача и Джовани и също се препитава с кражби на леки коли. По случая е образувано досъдебно производство за нанасяне на средна телесна повреда. По-късно то е спряно поради неразкриване на извършителя, а Плевенския категорично отказва всякакво съдействие на полицията и прокуратурата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във