Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВАШИНГТОН ОЦЕНИ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА С... НУЛА

Притеснително е, че реформата в съдебната система продължава вече 15 години. Няма напредък в няколко ключови сфери като въвеждането на информационните технологии, липсва стратегическо планиране в управлението на съдебната власт, не се работи и върху промяна на виждането на обществото, че системата е корумпирана.
Тези констатации направи в сряда (28 юни) ръководителят на проекта Индекс на съдебната реформа в България Даниел Фицгибън. Докладът за състоянието на Темида е изготвен от Американската асоциация на юристите и Правната инициатива на Централна Европа и Евразия. За първи път такъв мониторинг бе направен през 2002 г. и оттогава на всеки две години се изготвя подобен индекс. С помощта на 30 фактора се измерва независимостта на съдебната система и нейната ефективност.
През тази година по три от факторите България получи категорични двойки. Едната е за неправомерно влияние при вземането на съдебни решения. Другата е свързана с това, че не се поддържа изчерпателен архив от съдебните заседания. А третата е заради липса на стратегия.
Анализаторите смятат, че младите хора могат да бъдат възпитани в нетърпимост към корупцията в съдебната система, ако стриктно се прилага законът спрямо подкупни магистрати и висши държавни служители.
Липсата на стратегическо планиране за управлението на съдебната система се базира на няколко извода. През последните 15-ина години не е имало ясна визия за развитието на съдебната система и това личи от управлението на съдебните сгради и от определянето на броя на магистратите и служителите. Недостатъците в тази област пък са породени от смесването на правомощията на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет (ВСС). Освен това липсва орган на съдебната власт, който да взема важните решения за развитието на системата, за провеждането на реформата и след това да поеме отговорността за взетите решения.
Другата насока, по която, според наблюдателите, трябва да се работи, е да се улесни достъпът до съдебните решения и дела, особено тези на първоинстанционните съдилища.
Според доклада фактът, че във ВСС прокурори и следователи имат право на глас за съдийските назначения, поражда съмнения за институционално влияние от страна на обвинителите, което може да доведе и до въздействие върху решения по отделни казуси.
По други 20 фактора оценката е неутрална. Което ще рече, че нито има напредък, нито има изоставане.
Според Даниел Фицгибън Висшият съдебен съвет не прилага ясни правила при назначенията и повишенията на съдии, а изпълнението на съдебните решения става тромаво и отнема прекалено много време.
В доклада е отбелязано още, че бюджетът на съдебната система е прекалено малък и това понижава ефективността на работния процес.
Критики има към назначенията на магистрати без конкурс през последните две години и към етичните правила. Въпреки че има Етичен кодекс на съдиите, той е много общ и не дава изчерпателни насоки за регулиране на поведението им, пише още в доклада на Американската асоциация.
Индексът на съдебната реформа за България през тази година показва, че в седем области на съдебната система е постигнат напредък. Това са:
- квалификацията и подготовката на съдиите и изпълнението на съдебните актове;
- увеличаването на заплатите в съдебната система;
- напредъкът при разпределението на делата на случаен принцип;
- разширяването на практиката за публикуване на съдебни решения;
- уреждането на въпроса за нови съдебни длъжности;
- разпространението и каталогизирането на действащото законодателство;
- подобряването на качеството на обучението на младшите магистрати след създаването на Националния институт на правосъдието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във