Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Васил Иванов, адвокат: ПОЛИЦИЯТА ДА НЕ РАЗЧИТА НА ГРЕШКИТЕ НИ

Васил Иванов е роден на 21 май 1962 г. в Кюстендил. Завършва езикова гимназия в родния си град през 1980 г. и право в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1990 година. За себе си твърди, че има богата за възрастта си биография, защото е работил на много места с много хора. След дипломирането си и задължителния едногодишен стаж в Кюстендилския окръжен съд от 1991 г. до 1993 г. е юрисконсулт на кюстендилския клон на ПЧБ, а от 1993 г. е адвокат на свободна практика. Смятат го за един от най-известните адвокати по наказателни дела в региона. От първия си брак има син, а дъщеря му от втория брак е на... половин годинка. На 1 февруари 2004 г. Васил Иванов бе избран за председател на Кюстендилската адвокатска колегия след оспорвана битка и балотаж. След обжалване на избора от страна на бившия председател на колегията в града - Ангел Антов, Висшият адвокатски съвет (ВАС) касира избора му. Следващият двубой ще бъде на 21 март. Поне засега категоричното становище на Васил Иванов е, че ще се кандидатира отново. Г-н Иванов, как посрещнахте вестта, че сте избран за председател на Кюстендилската адвокатска колегия незаконно?- Нямам обяснение защо Висшият адвокатски съвет (ВАС) е решил така. Към решението, което получихме, не са приложени официални мотиви и аз мога само да гадая по какви причини се е стигнало дотук. Това е формалната страна на въпроса. По-важното е вие какво мислите?- Мое вътрешно убеждение е, че случаят Кюстендил бе решен по конюнктурни съображения. Защото изборите се обжалват също така в Пловдив и в Стара Загора. Аз не помня друг път да са се случвали подобни неща и смятам, че покрай сухото ще изгори и суровото. Какво имате предвид?- Засега няма да коментирам.За никого вече не е тайна, че в Кюстендил страстите по време на отчетно-изборното събрание се нажежиха до червено, стигна се дори до откровена конфронтация между младите и старите адвокати? Толкова ли е важно председателското място, че да се стига до такива неща? - Всеки изборен успех е победа, независимо за какъв пост става дума. Председателството на адвокатската колегия е почетна длъжност, носеща не само отговорности, но и престиж в средите ни. Колкото до правата - те не са чак толкова много и са описани подробно в Закона за адвокатурата. Единственото нещо, което председателят може да решава еднолично, е разпределението на служебните защити. Защо тогава тазгодишното ви отчетно-изборно събрание мина толкова мъчително? - За първи път в Кюстендил всички ръководни органи на гилдията се избираха в условията на реална конкуренция. Доскоро решавахме предварително кого да подкрепим, гласуване ставаше ан блок и нещата приключваха бързо. Тази година изведнъж се оказа, че доста от по-младите колеги сме с по десет години стаж зад гърба си, т.е. броят на кандидатите за ръководни длъжности рязко скочи и обединяването стана на друг принцип. И понеже подобно нещо се случва за първи път в нашите среди, изборът за ръководни органи на колегията продължи повече от дванайсет часа. А всички много добре знаят, че когато на едно място се съберат повече от двама юристи, по всеки въпрос винаги има три мнения. Именно оттук произтекоха и споровете по процедурата относно избора и начина на гласуване. Държа обаче да подчертая, че постът председател на Адвокатската колегия е на обществени начала и никога не е носил финансови облаги. Какво показва отчетът на предишното ръководство за работата на кюстендилската адвокатска колегия през последните две години? Вярно ли е, че дисциплинарният съд не е наказал или отстранил от длъжност никого?- Това са си наши, вътрешни, неща. По време на събранието обаче се говори повече за изразходваните суми от събрания членски внос и за политиката на адвокатската колегия. Беше отчетено и колко са новите колеги, както и онези, които са напуснали. Наказани наистина няма, защото не са констатирани дисциплинарни нарушения. Разгледани са общо осем дисциплинарни преписки, но по тях не са наложени никакви наказания, защото нарушенията не са били съществени. В близките месеци се очаква да бъдат приети измененията на Закона за съдебната власт, които ще снемат от магистратите ореола на недосегаеми. Неотдавна Министерският съвет внесе в парламента и проектозакона за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин. Според вас тези законодателни инициативи наистина ли ще повишат ефективността на борбата с престъпността?- Трудно мога да коментирам варианти на проектозакони, които със сигурност ще претърпят доста корекции, докато станат нормативни актове. От онова, което съм чел и чул обаче, бих казал, че по въпроса за конфискацията на имуществото, придобито по престъпен начин, споделям мнението на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов, който отскоро е и председател на Асоциацията на прокурорите в България. А именно - в момента има достатъчно начини и средства за конфискацията на имуществото, придобито по престъпен начин, но явно няма желание да се стигне дотам.Кой точно няма желание?- Съдебната и изпълнителната власт. Според мен, най-напред задължително трябва да се докаже, че някой е придобил имуществото си по незаконен начин. И едва след като е налице влязлата в сила присъда, изпълнителната власт трябва да създаде такава система, че конфискацията да е бърза и безпроблемна. Правото е изградено върху основния принцип, че всеки е невинен до доказване на противното. Ето защо не може първо да вземеш нещо и после да доказваш, че то е придобито с незаконни средства. Логиката изисква точно обратното. Вие сте известен като един от най-атрактивните и печеливши наказателни адвокати в Кюстендилска област. В края на миналото лято поехте и защитата на Константин Филипов-Коце, заподозрян в убийството на Светослав Иванов-Голямата Мърла. Има ли нещо ново около подопечните ви, както сам наричате част от клиентите си?- Смятам, че съвсем скоро ще се стигне до приключване на следствените действия по убийството на Голямата Мърла, след което думата ще има Кюстендилската окръжна прокуратура. Аз стопроцентово съм убеден, че Константин Филипов-Коце не е извършителят на деянието. Съжалявам само за едно, че полицията работи единствено по тази версия. И при това положение не знам дали въобще някога ще се стигне до залавянето на истинския убиец. Всъщност аз не определям себе си като адвокат по наказателни дела, защото обслужвам и юридически лица - банки, фирми. През последните години вечната война между МВР и съдебната система се води на приливи и отливи. Днес тази война отново е на дневен ред. Кой, според вас, е по-виновен в спора, занимаващ обществото от промените през 1989 г. та чак досега?- За мен по-голямата вина определено е на МВР. Тази песен ние ги хващаме, те ги пускат ми звучи много прозаично. В смисъл такъв, че съдът пуска само тогава, когато няма достатъчно доказателства. Или тогава, когато доказателствата не са събирани по предвидения в закона начин. Известно е, че аз съм адвокат по всичките дела, водени срещу двама от т. нар. Групата на Психото. Защитавам правата и интересите на Павел Емилов-Мравката и Васил Тошев-Дългия. Колкото и да са черни в очите на обществото, не може обвинението срещу тях да се крепи на един отпечатък, и то - все от един и същи пръст. Никой не може да ме убеди, че това действително е отпечатък на някой от клиентите ми. Освен това се допускат и груби грешки в работата с поемните лица. По много от делата, по които се явявам, поемните лица почти не знаят за какво става дума. След това, когато ги викнем в съдебната залата като свидетели, те започват да се объркват, да лъжат и да казват: Ние не видяхме точно откъде се взеха отпечатъците, не знаем откъде извадиха веществените доказателства… Всичко това прави процеса неконтролируем, а решението на съда спорно. Разпознаването също се прави много често против правилата, описани в НПК. Това е едно от следствените действия, на което може да се разчита, но у нас то е твърде опорочено. И другото, което напоследък ми прави впечатление, е така нареченото одорологическо изследване. Бихте ли пояснили за какво става дума?- Става въпрос за откриването на извършителите чрез полицейски кучета, по миризмите. Подобни доказателства масово не се приемат от съдилищата, но служителите на МВР прекалено много разчитат на тях и непрекъснато ги прилагат към делата. Подобно изследване трудно може да бъде определено като експертиза, защото, за да е такова, то трябва да е извършено от хора със специални знания и умения. Е, едно куче може да притежава специални умения и да улавя съответната миризма. Но чудно как ще потвърди пред съда, че е подушило на местопрестъплението именно подсъдимия? Според мен мирисовата следа може да е насока или косвено доказателство, но не и основно доказателство, на което да се разчита в наказателния процес. Освен това смятам, че колегите дознатели и оперативни работници в полицията не четат достатъчно и не са добре подготвени. Според мен те трябва да са, ако не на по-високо равнище от нашето, то поне на същото ниво. За себе си и за останалите колеги адвокати гарантирам, че всекидневно се подготвяме и за делата си, и за това как да разбиваме доказателствата, представяни пред съда. Това са само част от проблемите на полицаите. Яз обаче няма да коментирам повече, тъй като ние сме адвокати, но не на полицията.Но единствената голяма причина, заради която променят мерките за неотклонение и четат оправдателни присъди, е липсата на достатъчно доказателства. Не може да се смята за голям провал, че някой подсъдим е получил оправдателна присъда. Нормално е, ако прокурорът неправилно е преценил, че има достатъчно данни за извършено престъпление, а съдът да реши обратното - и да произнесе оправдателна присъда. Това е съвсем нормална практика в белия свят и аз не знам другаде оправдателните присъди да се трупат като черни точки в кадровите досиета на колегите прокурори. Смятате ли, че контролът над следствието и прокуратурата ще е по-ефикасен, ако те бъдат извадени от съдебната система и бъдат подчинени на изпълнителната власт?- Прокуратурата си е контролируема - по нейната вътрешна йерархия. За мен проблемът не е в мястото й - дали ще е в изпълнителната, или в съдебната власт. Проблемът е, че структурата на прокуратурата е наследена от комунистическо време, колегите имат много малка оперативна самостоятелност и всеки по-висшестоящ прокурор може да им нареди какво да правят и какво да не правят. Тази йерархическа зависимост спъва прокурорите в работата им и понякога им пречи да вземат правилните решения. Другият съществен проблем е, че всеки административен ръководител в прокуратурата може да изземе дело от свой подчинен, да го разпредели на друг и това дело да не бъде решено съобразно законовите разпоредби. С две думи - единоначалието и субективният фактор в прокуратурата са прекалено силни. Ето защо докато тази структура на държавното обвинение съществува, няма никакво значение къде ще бъде то. За следствието обаче съм категорично на мнението, че то трябва да се върне там, където беше - в полицията. При сегашното положение се къса връзката между работата на полицаите и следователя по даден случай. Оперативната група, която събира доказателства, уж е под прякото ръководство на следователя, но този следовател нито има чин, нито звание, нито права да разпореди какво да се направи или да не се прави в хода на самия процес. Първо се събират доказателствата и едва след това той започва да преценява дали те са достатъчни. Оттук оперативната работа по горещите следи, малко след извършване на престъплението, куца. Затова смятам, че на следствието мястото му е в МВР. А какво мислите за полицейското дознание и амбициите на ръководството на МВР да го превърне в ключов фактор в борбата с престъпността? - Добре е, че се разчита на дознанието, но то няма обучени хора. Никой от младите колеги не иска да става дознател и това е публична тайна. Защото работата е много, а заплащането е недотам добро. Без да обиждам дознателите, смятам, че там започват работа колеги, които не могат да намерят реализация на друго поприще. През последните няколко години с това бълване на кадри от всичките факултети в страната се получи пренасищане на пазара на юридическия труд.Това означава ли, че нещо куца в работата на МВР и полицаите събират доказателства, които са негодни пред съда?- В много случаи, в прибързаността си да заловят някого и акцията им да приключи успешно, те допускат груби грешки. И то такива грешки, които по-късно водят до прекратяване на делата. За да не бъда голословен, веднага ще дам пример със случая по залавянето на една от колите - Ауди А4, с която се прослави групата на Психото. За мен е недопустимо по пътя да има цели три полицейски засади, а птичките да бъде хванати едва от поста на последната засада. Това означава, че някой или не иска, или не може да си свърши работата, както трябва.

Четете още

Параграф22 Daily

Убиха Васил Илиев, защото искаше да прави банка, твърди бивш депутат

Христо Марков сега живее в малка къща в пловдивското село Брестовица. Попаднал там след развода със съпругата му. Още »
Банкеръ Daily

Публикуваха нов списък с цесии и прихващания в КТБ

Издателите Петьо Блъсков, Мартин Радославов и Недялко Недялков са цедирали сериозни суми Още »
Банкеръ Daily

Затварят за ремонт чисто новата магистрала "Марица"

Тя бе открита на 29 октомври миналата година Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във