Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЕХТИ БАТАЦИ ЗА НОВИТЕ КАДРОВИЦИ НА ТЕМИДА

Управляващата извадка от т. нар. политически елит на България отново доказа, че познава нормотворческата технология в страните с развита демокрация, но я използва единствено в полза на нечии партийни или корпоративни интереси.
Последният пример за тази нерадостна констатация е съдбата на новия Закон за съдебната власт. Този акт трябваше да подчини на една логика всички нормативни нововъведения, сътворени от последните два парламента в периода 2004-2007 г., но на практика се получи точно обратното.
Въпросните нововъведения (сред които три ремонта на конституцията и три чисто нови нормативни акта - Наказателнопроцесуален кодекс, Закон за МВР и Административно-процесуален кодекс) до такава степен объркаха авторите на проекта, техните надзорници от правосъдното министерство и депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси, че накрая се роди нещо, от което ползата, ако изобщо я има, ще е повече от съмнителна.
Мнозина сигурно са забравили, но новият Закон за съдебната власт (ЗСВ) бе готов още преди две години. На 23 ноември 2005 г. тогавашният правосъден министър Георги Петканов внесе проекта във Висшия съдебен съвет, като с този свой акт управляващата коалиция отбеляза едно ново начало във взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт.
Впоследствие обаче стана ясно, че нищо подобно няма, защото правителството и депутатите от управляващото мнозинство или не се съобразиха с предложенията на магистратите, или ги изопачиха до такава степен, че по-добре да не ги бяха чели въобще.
През юни 2006 г. Брюксел отново направи на пух и прах България за калпавата работа по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. В отговор на критиките правителството на Сергей Станишев сътвори т. нар. екшън план, според който новият ЗСВ трябваше да бъде приет още през септември същата година.
Този срок също не бе спазен, защото коалиционните партньори все още не бяха успели да спазарят помежду си кой коя сфера от борбата с мафията ще контролира. И понеже седмиците си минаваха, а коалиционното единодушие го нямаше, на 11 април 2007 г. Министерският съвет реши да позалъже Брюксел и внесе в парламента проект за нов ЗСВ, който не приличаше на нищо.
С безпримерен бригадирски ентусиазъм на 27 април (т.е. само за 16 календарни дни) депутатите от управляващото мнозинство приеха новия ЗСВ на първо четене и... големият пазарлък между БСП, НДСВ и ДПС започна: за председателското място във Върховния касационен съд, за шефския кабинет в Инспектората към ВСС, за... за най-различни други неща.
На всичко отгоре гласуването на проектозакона за съдебната власт на първо четене съвпадна с избухването на т. нар. скандал Румен Овчаров - Ангел Александров (25-26 април) и много скоро управляващите бяха изправени пред опасността действащият Висш съдебен съвет да избира и нов директор на Националната следствена служба.
Явно това не се понрави кой знае колко на коалиционния лидер БСП, защото на 12 юли, под натиска на червените депутати, Парламентарната комисия по правни въпроси отсече: до 21 септември новите кадровици на Темида трябва да бъдат избрани. А седмица по-късно - на ................................ юли, парламентарното мнозинство узакони решението на юридическите корифеи в Народното събрание. Без изобщо да си даде ясна сметка за омагьосания кръг, в който ще се завърти съдебната система наесен и който, като нищо, може да повлече и държавата.

НАСЛЕДНИЦИТЕ
Цяло чудо ще е, ако до 21 септември депутатите успеят да изберат онези единайсетима магистрати, които да представляват Народното събрание във Висшия съдебен съвет. По принцип във всяка нормална държава подобна операция не би била никакъв проблем, но в България ситуацията е толкова различна, че почти винаги изпълнението на едно рутинно служебно задължение се превръща в проява на... невиждан героизъм.
На 5 октомври 2006 г. например деканът на Юридическия факултет в Софийския университет Св. Климент Охридски проф. Димитър Токушев бе избран за член на Конституционния съд от квотата на президента Георги Първанов. Пет дни по-късно - на 10 октомври, проф. Токушев положи клетва като конституционен съдия, а на 11 октомври той бе освободен като член на Висшия съдебен съвет.
Очакваше се народните избраници да предложат друг юрист или магистрат, който да заеме неговото място в съвета поне до края на 2006 г., но... уви. Днес, десет месеца след освобождаването на проф. Токушев, неговото място във ВСС продължава да зее празно, защото депутатите от управляващото мнозинство в 40-ото Народно събрание или не успяха да сключат сделка по въпроса за неговия наследник, или въобще не им беше до някакъв си Висш съдебен съвет. Така че, след като за десет месеца депутатите не успяха да изберат един член на ВСС, по какъв начин за седем-осем отпускарски седмици те ще успеят да изберат цели единайсет кадровици на Темида?
Големият проблем в случая е, че на 12 юли, когато Правната комисия окончателно реши, че мандатът на сегашния ВСС трябва да бъде прекратен предсрочно, представителите на НДСВ вдигнаха лют скандал и обвиниха колегите си от БСП и ДПС във всички смъртни грехове.
Гневът на жълтите донякъде е разбираем. Около 80% от кадровиците на Темида от парламентарната квота са избрани от 39-ото Народно събрание по предложение (и под натиска) на НДСВ, докато останалите към 20% (т.е. двама членове на ВСС) се водят хора на Ахмед Доган.
Днес обаче ситуацията е много сложна, защото 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет ще трябва да бъде поделена между БСП, НДСВ и ДПС. И въобще не е ясно дали управляващата коалиция ще прибегне до пропорционално умаления модел на познатата формула 8:5:3, по която досега вървеше подялбата на властта. Или пък червената столетница директно ще си запази правото да вкара във ВСС поне шестима свои магистрати, като остави НДСВ и ДПС да се разбират за останалите пет места, както намерят за добре.
Всъщност, докато лидерите на управляващата коалиция и техните емисари в законодателната и изпълнителната власт се оплитат във все по-сложни кадрови схеми и изчисления, висшата съдебна номенклатура вече... реши какво ще прави със своите единайсет места във ВСС.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, на път е да се сбъдне още една наша неприятна прогноза отпреди два-три месеца, според която в постоянно действащия ВСС ще бъдат изпратени или по-млади и много послушни кадри, или пък магистрати, без които българското правораздаване ще започне да работи по-бързо и по-качествено. Иначе казано, за кадровици на Темида от квотата на съдебната власт ще бъдат лансирани предимно такива магистрати, които тутакси ще опорочат идеята Висшият съдебен съвет да се превърне във високопрофесионален орган.
Ползата от подобна сделка е повече от взаимна. Ние (т.е. висшата съдебна номенклатура) ви пращаме на по-лека работа и съвсем безотговорна работа, а пък вие (т.е. членовете на ВСС от квотата на съдебната власт) одобрявате всички наши предложения и искания, независимо дали става дума за пари и за леки коли, за дисциплинарни наказания на непослушни, или за безпроблемно назначаване на протежета. Въпросът е кой има полза от нея...
БИТОВИЯТ КАТАКЛИЗЪМ
Неописуем битов батак ще настане през есента и по въпроса за къщичката на Висшия съдебен съвет. Първо, защото в сегашната му обител няма никакво място за самостоятелни кабинети. И второ, защото бъдещият централен офис на ВСС няма да бъде готов дори и след година и половина.
Сградният проблем на ВСС е известен. В продължение на шест-седем години съветът делеше по равно 6-етажната сграда на софийската ул. Съборна № 9 с организацията на евреите в България Шалом, като за това удоволствие не плащаше наем, тъй като имотът бе държавна собственост. На 12 юни 2007 г. обаче Министерският съвет прие решение, с които деактува трите етажа на ВСС и ги прехвърли безвъзмездно на Шалом.
По документи, кадровиците на Темида няма да останат на улицата, защото си имат своя централа, предадена им във владение още през 2005 година. На практика обаче въпросната сграда на столичната ул. Екзарх Йосиф № 12 бе в такова окаяно състояние, че се нуждаеше единствено от основна реконструкция. Пари за подобна дейност в бюджета на съдебната власт за 2005 г. не бяха предвидени, а през март 2006 г., когато реконструкцията на зданието вече бе започнала, депутатите от управляващите ремонтираха конституцията за трети път и... работата по обекта бе прекратена.
Причината е, че с тогавашното изменение на основния закон коалиционните партньори упълномощиха правосъдния министър да управлява имуществото на съдебната власт. А проф. Георги Петканов, без ни най-малко да се притесни от факта, че по конституция председателства заседанията на ВСС, заключи хазната на Темида с девет катинара и в продължение на една година не отпусна за реконструкцията на Екзарх Йосиф № 12 и един лев дори.
Чудото се случи едва на 1 март 2007-а, когато Министерството на правосъдието обяви обществена поръчка за намиране на строителна фирма, която да довърши реконструкцията на бъдещата ВСС-обител. Според обещанията на ведомствените експерти, до август фирмата изпълнител ще бъде избрана, а модернизирането на сградата ще глътне само девет месеца.
Това обаче не е никакво успокоение, защото допреди две седмици Висшият съдебен съвет не беше постоянно действащ орган, така че в заданието към фирмата изпълнител са отразени... нуждите на ВСС към дата март-април 2006 година. Тоест - една голяма заседателна зала, помещение за ресорните репортери, кабинети за 74-имата служители в администрацията на съвета и т. н.
Докато след 21 септември, когато се очаква да бъде избран новият ВСС, сградата на ул. Екзарх Йосиф № 12 трябва да изглежда по съвсем друг начин. И в нея да има най-малко 11 кабинета (ако приемем, че на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища подобна екстра не им е необходима, а пък членовете на съвета се съгласят да работят по двама); най-малко 11 стаи за техните секретарки; нормални помещения за работа на служителите в администрацията, които в момента са по четирима-петима в помещение; нормално деловодство; още по-нормална приемна за граждани и магистрати; стая за шофьорите на Висшия съдебен съвет и т. н.
Другият генерален проблем е къде ще живеят членовете на постоянно действащия Висш съдебен съвет, които ще дойдат от т. нар. провинция. До момента по нищо не личи, че държавата (в лицето на парламента и правителството) не е проявила никакъв интерес към този въпрос, защото в новия Закон за съдебната власт няма и дума за неговото евентуално решаване.
Да се смята, че бъдещите кадровици на Темида ще харчат половината от заплатите си за свободни наеми, е повече от абсурдно. Същата е работата и с мисълта, че ВСС може да намери отнякъде един милион евро, с които да купи за нуждите на своите членове поне 22 оборотни панелки. Третият възможен вариант - всички бъдещи кадровици на Темида да са софиянци, също е невъзможен за осъществяване, защото ще бъде нарушен принципът за национално представителство на магистратите във ВСС.
Отделно от целия този хаос в сметката трябва да бъдат прибавени проблемите и на още една постоянно действаща структура, създадена с новия Закон за съдебната власт. Тя се нарича Инспекторат към Висшия съдебен съвет и в нея ще работят 11 висши магистрати, които са с 4-годишен мандат и които също ще имат нужда от самостоятелни кабинети, лични секретарки, персонални шофьори и 40-50 административни служители. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във