Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЕЛЕВ ОЩЕ В КОМА, МВР СЪЩО

Ако за Манол Велев съществува макар и минимална надежда за оцеляване, за МВР нещата не стоят точно така. От деня на покушението вътрешното ведомство е на командно дишане и засега няма никакви признаци, че състоянието му може да се подобри.
Манол Велев бе прострелян в главата на 11 юли сутринта във входа на кооперацията, където се намира офисът му. Няколко часа по-късно куршумът, който прониза черепа на бизнесмена, бе изваден след сложна операция, извършена от екип под ръководството на проф. Габровски в институт Пирогов.
На 14 юли от Брюксел долетя едно от световните светила на черепната хирургия - проф. Брочи, който с подобаваща скромност изказа... възхищението си от уменията на българските си колеги.
На 18 юли Манол Велев бе преместен по желание на близките му във Военно-медицинската академия (ВМА), която разполага с най-добрата реанимация в страната. А пък шефът на ВМА - бригаден генерал Стоян Тонев, публично обеща да събуди пострадалия около 25 юли.
В средата на седмицата (сряда, 25 юли) въпросното събуждане все още не бе факт. Това обаче едва ли е притеснило специалистите, които знаят колко тежки са пораженията от куршума и колко непредвидимо нещо е човешкият мозък.
Така че за обикновения човек в случая далеч по-тревожно е друго: кой и по какъв начин ще изтръгне МВР от дълбоките прегръдки на Морфей. Засега обаче на хоризонта няма ни красив принц, ни напет генерал, ни по-скромен главен комисар, който, ако не друго, поне да обещае, че ей сега ще направи всичко възможно за съживяването на МВР.
Изтича втора седмица, без разследването на покушението да е помръднало нанякъде. Според всички признати капацитети по този вид мокри поръчки, ако до два-три дни след атентата криминалистите не тръгнат по горещата следа, разследването спокойно може да бъде вписано в графата Бегало.
А такава следа имаше. В случая употребата на минало време не е стилистичен прийом, а подсказва, че предварителното разследване, вместо да се развива, просто е приключило още ден-два след атентата срещу Манол Велев.
Става дума за показанията на свидетелката, която е успяла да види килъра на излизане от входа на ул. Мизия № 3 и да го проследи чак докато той е завил вдясно по ул. Иван Асен Втори.
Практиката в подобни случаи показва, че в първите часове след инцидента обикновено протича интензивна работа със свидетеля - изтисква се подробно описание на външния вид на извършителя, характерни особености на походката му, негово поведение, обстановката на улицата и т.н.
Нормално е във времето, когато непосредствените впечатления на свидетелите все още са топли, в пресата и електронните медии да се появи фоторобот на предполагаемия килър. Публикуването му би могло да провокира вниманието на хората, които във фаталния ден са се намирали в района на престъплението, спомнят си много детайли, но... не предполагат, че може да са видели и самия убиец.
Такава е практиката навсякъде по света, но изглежда не и в България. Как е протекла работата на криминалистите със свидетелката, засега не е ясно. Факт е обаче, че от покушението срещу Манол Велев минаха две и половина седмици, но готов и тиражиран фоторобот на предполагаемия килър няма. Така че оттук нататък из медиите дори и да се появи някаква картинка, едва ли ще се намери толкова паметлив очевидец, който да си спомни дали човекът е бил с мустаци, дали е ходел нормално или пък е куцукал.
Тоталното информационно бездействие на МВР става още по-необяснимо и по друг повод. На 16 юли, само пет дни след неуспешния атентат, директорът на Национална служба Полиция - главен комисар Валентин Петров, оповести: Имаме запис, описание и словесен портрет на извършителя на покушението. С други думи - МВР най-вероятно вече разполага с фоторобота на предполагаемия убиец, но по никому неизвестни причини предпочита да запази неговия лик за служебно ползване.
Вторият сигурен белег за безсилието на разследващите е мъглата около съществуването на запис на лицето на извършителя на покушението. В ефира на националното радио на 15 юли софийският градски прокурор Николай Кокинов заяви, че се анализират видеозаписите, с които разследващите разполагат.
Камерата от офиса на Велев не е работила, но имаме запис от друга камера, уточни тогава Кокинов. А пък главен комисар Валентин Петров с такава енергия уточни, че МВР изпраща образа на стрелеца за експертиза в чужбина, сякаш вътрешното министерство въобще не разполага с цял Научен институт по криминалистика и криминология, който наскоро отбеляза... 100-годишния си юбилей.
Шампанското на юбилярите беше изпито, а чужбината все още мълчи за мистериозния запис. Със сигурност има видеоматериал, който обаче е направен от камера на ул. Иван Асен II и не е ясен, твърдят запознати с разследването. Лъжлива следа се оказаха и откритите в кофа за боклук пред Райфайзен банк тъмни слънчеви очила. Никаква следа не е уловил и четирикракият питомец от кучкарника на Столична дирекция на полицията.
Изглежда накрая ще стане така, че самият потърпевш ще разкрие на МВР кой и защо се е опитал да го гръмне на 11 юли 2007 година. Това оптимистично предположение се основава на простичкия факт, че животоспасяващата операция на Манол Велев след покушението всъщност е трето поред отваряне на неговия череп. Предишните две успешни интервенции са свързани с тежки травми от епохата, когато той беше национален състезател по мотокрос. Това обаче няма никакво значение, защото черепно-мозъчните операции са си черепно-мозъчни операции независимо от причините. Така че, ако чудото отново се случи, заедно с Манол Велев в съзнание би трябвало да дойде и МВР. Стига той да проговори, а пък отсреща да се намери началник, който да го чуе... (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във