Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ПЕТОРКА ПРИНУДИ ДУПНИЧАНИ ДА СИ ГОВОРЯТ САМИ

Поводът, по който Параграф 22 изтупа прахоляка от нашумелия до преди пет години случай с Офицерската банда, е конкретен: няколко часа след убийството на Пламен Мавров (Гипса) се чу, че преди време той е имал бизнес със съименника си Пламен Галев. Постепенно обаче отношенията им се изострили и те се разделили по доста недружелюбен начин. Според източници на Параграф 22 това изобщо не отговаря на истината, което не прави историята на Офицерската банда по-малко поучителна в други три посоки: за меверейските чадъри върху престъпността; за храбростта, проявявана главно в кулоарите на парламента; за пристрастността на Темида, стане ли дума за по-особен вид подсъдими. През 1993 г. двама служители на тогавашната Централна служба за борба с организираната престъпност (днес НСБОП) - Пламен Галев и Ангел Христов (Гелето), късат пагоните и се хвърлят с главата надолу в дълбоките води на свободното предприемачество. Към тях се присъединяват още двама действащи служители на МВР - полицаят Владимир Ангелов (Стъклето) и баретата Красимир Стоилов. По някаква своя приумица те избират за убежище Дупница, където към тях се присъединява и последният член на групата Цветомир Цветков, доскорошен общ работник в бившата държавна фирма Царевец 11. За отрицателно време петимата стават популярни в цяла Югозападна България с прозвището Офицерската бандаВ собствените си очи обаче бившите ченгета най-вероятно са изглеждали по друг начин и затова се нарекли Великолепната петорка. Внушението е повече от очевидно, въпреки че логиката на кинокласиката с Юл Бринър и Чарлз Бронсън е обърната наопаки. Във филма Великолепната седморка отявлени бандити и главорези мрат като мухи заради една детска усмивка и връзка червени чушки, докато в нашенския случай става точно обратното: коравите сърца на новопроизведените отмъстители се стоплят единствено от лъстивия шепот на банкнотите (може и употребявани). Хронологията на събитиятасочи, че първата и основна база на Великолепната петорка станал рибарникът край с. Червен брег, Дупнишко, взет официално под наем от друго бивше ченге - Георги Минков. За да бъдат нещата съвсем като истински, Галев и хората му ремонтирали ловно-рибарската хижа и дори вдигнали няколко селскостопански постройки. Неофициалният им офис обаче се е намирал в дупнишкото кафене Рубин, където били привиквани на спявка и изпращани мирно и тихо всички потенциални пациенти. А за онези, които не се отчитали в срок, следвала стандартна процедура: отвличане, разходка в багажник и бой до окончателно влизане в правия път. Сведенията за дейността на Великолепната петорка днес вече са доста откъслечни, защото нейните членове отдавна са преуспяващи частни предприемачи с чисто съдебно минало. Според информирани обаче, само за първите две години и половина, от дейността им пропищяват четирийсетина бизнесмени от Дупница и околните села. Всъщност - толкова са храбреците, осмелили се да уведомят органите на реда за офицерския рекет и терор. Колко всъщност са били жертвите, предпочели мълчаливо да плащат и да слугуват на бившите антимафиоти - никой не знае. ЖертвитеЕдна от първите жертви с характер била Станка Назимова. До момента, в който Петорката се появила на дупнишкия хоризонт, жената била наемателка на склад в местната Търговия на едро. През 1994 г. обаче мечтите й за собствен бизнес били избити с няколко юмрука, след което Станка харизала на Петорката склада със стоката, барабар с фирмения бус, и... се спасила чак в... ЮАР. Същата година Петорката завихрила още един екшън, който без малко да й изяде главата. Един августовски ден при шефа на ВиК - Дупница Ангел Малинов пристигнал някакъв човек и произнесъл сакралната фраза: Галев иска да говори с тебе в колата си. Неподозирайки какво ще му се случи, Малинов слязъл на служебния паркинг и се качил във возилото. За негова най-голяма изненада колата моментално тръгнала и с висока скорост се изнесла от Дупница. Държавният чиновник бил успокоен, че срещата ще се проведе във вилата на ТЕЦ Бобов дол в Рила, но и това не се случило. По средата на пътя колата свила в черен горски път и след стотина метра спряла. Малинов бил изхвърлен от колата, а Галев и хората му започнали да стрелят в краката му. После забили един пистолет в гърдите му и го предупредили да не прави повече никакви въртели, когато ТЕ искат да купят нещо. По случая била образувана преписка, която също потънала в нечие полицейско чекмедже. По-любопитното е, че следствено дело е било образувано чак през 1998 година. По това време Ангел Малинов вече е народен представител от СДС, а срещу Галев и компания са повдигнати обвинения (за отвличане) по чл.143, ал.1 от Наказателния кодекс. През лятото на 1995 г. арендаторът на ресторант Златното пиле Росен Колев бил поканен да плаща по 20 000 лв. рекет на месец. След като отхвърлил предложението на Петорката, той бил отвлечен, пребит и заплашен с убийство. Преписката по случая също потъва, а следственото дело (N179) е образувано чак през 1997 година. Тогава срещу Красимир Стоилов, Цветомир Цветков и Ангел Христов са повдигнати обвинения по чл.214 от Наказателния кодекс (за изнудване), но в играта влиза и един дупнишки магистрат, кум на Пламен Галев. Той отишъл при потърпевшия ресторантьор и в прав текст му казал, че трябва да оттегли показанията си по случая. Арендаторът на Златното пиле Росен Колев обаче предвидливо записал разговора си с магистрата и... връчил касетата на НСБОП. Какво се е случило по-нататък със записа не е ясно, но делото просто пропада.Почти същата е и съдбата на предварителното производство (сл. д. N161/1997 г.), образувано срещу Пламен Галев и Цветомир Цветков за кражба на ламарина от строително поделение N 64 520 в района на Фармация АД. Плячката била монтирана върху покривите на стопанските постройки край червенобрежките рибарници (общо 500 кв. м) и си е там до... ден днешен. Именно в една от тези селскостопански постройки е откаран и водопроводчикът Стефан Карабельов. Той имал нещастието да свърши някаква работа по специалността си за Петорката и на всичкото отгоре да си поиска парите от нея. Съвсем логично клетникът не получил никакви пари, а само... няколко порции здрав бой. По случая с Карабельов било образувано следствено дело 176/1997 г. срещу Цветомир Цветков, което е споходено от нерадостната съдба на всички дела срещу хората на Галев.И още двама дупничани са изпитали на гърба си вниманието на Великолепната петорка: месарят Иван Ценков и колбасарят Георги Георгиев (Джамбазо). Единият е бил пребит юнашки, а на другия му е взривен цехът. Разследването и на двата случая стига до под кривата круша.Не по-радостна е и съдбата на дело N191 от 1997 година. То е образувано срещу Пламен Галев, Владимир Ангелов и Ангел Христов за хулиганство и средни телесни повреди. Потърпевши са тримата братя Стоил, Георги и Николай Кьосеви от с. Самораново, които били пребити... профилактично. След като им налели акъла в главите, Галев и компания проводили шурея на Стоил Кьосев да му каже, че трябва да си наляга парцалите, за да не му палнат къщата. Кьосев обаче не се вслушал в гласа на разума и разказал всичко в полицията. Вярно, къщата му оцеляла, но за сметка на това пламнала колата му... МВР-чадърът И тук вече му дойде времето да бъдат обяснени някои разминавания в датите. Става дума за това кога са извършени престъпленията и кога са образувани следствените дела. В продължение на няколко години - от 1993 до зимата на 1997 г., всички сигнали и жалби срещу Галев и компания са събирани на едно място - в чекмеджето на един от заместник-шефовете на РПУ-Дупница. Легендата за това безобразие е наречена секретна разработка Рекет, по която дори бил написан специален доклад. Всъщност разработка в истинския смисъл на думата не е имало, защото по онова време Офицерската банда се е намирала под закрилата на две високопоставени местни ченгета - директора на РДВР-Кюстендил подполк. Иван Константинов и шефа на Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП) подполк. Стоян Ушатов. Нещо повече - именно те двамата връщат в началото на 1996 г. на работа в МВР Пламен Галев (в НСБОП) и Ангел Христов (в РЗБОП-Кюстендил). Ледът започнал да се пука едва през лятото на 1997 година. По онова време Дупница е обвита в синия ореол на град-легенда в борбата срещу правителството на Жан Виденов. Със случая се заел дупнишкият прокурор Ивайло Василев, за когото всички знаели, че е човек на кмета-революционер Панчо Панайотов и на шефа на общинския съвет Стойчо Кацаров.Веднъж решил да действа, прокурорът Василев изискал материалите от секретното дело Рекет и за най-голяма негова изненада ги... получил. При това - лично от тогавашния шеф на РПУ-Дупница Малин Джермански. Според осведомени, именно през 1997-1998 г. дупнишкият обвинител е образувал всички възможни дела срещу Офицерската банда. Причината за малкия им брой (не повече от седем-осем) е проста: много от деянията на групировката останали ненаказани, защото бил изтекъл тригодишният давностен срок. А сред адвокатския колектив, защитаващ правата на Великолепната петорка, най-ярко блестяла звездата на... Виктор Михайлов, министър на вътрешните работи от 1993 до началото на 1995 година.Първата работа, която прокурорът Василев решил да свърши по темата, била да хвърли един поглед в базата на Великолепната петорка край с. Червен брег. Той сформирал полицейски екип и тръгнал към рибарниците, но бил спрян по средата на пътя. И то не от друг, а от... действащите антимафиоти Пламен Галев и Ангел Христов. Плътно зад гърба на Галев и Христов застанал и тогавашният шеф на РДВР-Кюстендил подполк. Иван Константинов, който предупредил прокурора да не си вре носа, където не трябва. Според подполковника истината за рибарниците край Червен брег била друга: това не било свърталище на бандити, а секретна база на НСБОП. И той щял да я варди от чужди очи с цената на всичко. Включително и със спецчасти.Соломоновското решениеПрез пролетта на 1998 г. скандалът стигнал и до ушите на тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Решението му било соломоновско. Той веднага пенсионирал шефа на РПУ-Дупница, щото бил дал секретните материали от разработката Рекет на прокурора Ивайло Василев. А по-късно изгонил от МВР и останалите - антимафиотите Пламен Галев и Ангел Христов, техния кюстендилски началник подполк. Стоян Ушатов и баретата Красимир Стоилов. На 28 януари 1999 г. се чу, че прокурорът Ивайло Василев бил приключил едно от делата срещу Офицерската банда и е внесъл обвинителния акт в съда. През 2000 г. обаче той се намеси в остър приватизационен спор между доскорошните съмишленици Панчо Панайотов (тогава син депутат) и Стойчо Кацаров (заместник-министър на здравеопазването), взе страната на бившия кмет-бунтар и бе командирован от Висшия съдебен съвет по спешност... в Лом. С мотива, че в крайдунавския град имало остър недостиг на сърцати и непримирими прокурори. До средата на 2001 г. всички дела срещу Великолепната петорка са приключени в тяхна полза. Било заради изтичане на давност, било поради липса на достатъчно доказателства, било поради оттегляне и промяна на свидетелски показания. В съдебната зала дори депутатът Ангел Малинов не успява да разпознае хората, които са го карали да играе ръченица под звуците на пистолетни изстрели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във