Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЕНТИЛАТОРИТЕ НА ПОДМЯНАТА

Странно, но колкото по-висока става камарата от трупове през годините, толкова по-отчетливо се забелязва една типично българска тенденция: професионалните биографии на покойниците стават по-чисти и от житието на майка Тереза, а оправданията на компетентните органи за тоталния провал в борбата срещу организираната престъпност стават все по-цинични. Всъщност, като стана дума за организирана престъпност, най-добре е това словосъчетание да бъде изхвърлено от употреба и да бъде заменено с по-семплото и далеч по-вярно понятие мафия. Зад което не се крие нищо друго, освен срастване на организираната престъпност с политическата и държавната власт с цел налагане на контрол върху националната икономика. Доколкото може да се вярва на експертите в ООН, които съчиниха в края на 90-те години това определение, по въпроса с мафията България е толкова напред с материала, че Европейският съюз срещу нас да тича - пак не може да ни стигне. И то не от вчера или от онзи ден, а още от 1989-1990 г., когато сегашните крупни бизнесмени с екзотични прякори все още се тревожеха, че имат зверска сесия във ВИФ Георги Димитров (сегашната Национална спортна академия) с 11 изпита - десетобой и История на БКП. Ето защо днешните констатации на редица бивши милиционери, ченгета и магистрати, както и на някои лидери на парламентарната опозиция, че организираната престъпност в България съществува в пряка връзка с властта, будят по-скоро широки усмивки, отколкото някаква тревога. А рецептата, по която държавата трябва да излезе от задънената улица, звучи не по-малко смешно: Борбата с организираната престъпност може да е успешна само ако бъде прекъсната връзката между групировките и онези, които им осигуряват чадър през последните 16 години. Тук трябва да бъде направено едно много важно уточнение. Умишлено спестяваме имената и политическата принадлежност на въпросните капацитети по срастването на организираната престъпност с държавата. Те носят различни по цвят партийни книжки и от 1989 г. насам са минали поне по един-два пъти през високите етажи на властта. А онова, което днес ги обединява, не е грижата за европейското бъдеще на България, а недоволството, че точно те са аут от голямата игра и нямат абсолютно никакви шансове, отново да се появят на терена. Плюс разяждащата ги мисъл, че някой може и да си спомни как по тяхно време мутрите бяха още по-нагли. И не само се гърмяха и си рязаха ушите, ами пребиваха всеки, който дръзнеше да не си плати рекета и да се оплаче в полицията. Но най-перверзното в случая е, че тези капацитети в ония години гък не смееха да кажат и безропотно изпълняваха каквото им заповядаха спонсорите или началниците, днес приказват само с недомлъвки. И хич не си и помислят дори, че могат да споменат поне едно име или да споделят някакъв мил спомен за своята най-героична антимафиотска постъпка. А най-пресният пример, с който прекрасно може бъде онагледено всичко онова, за което стана дума дотук, е разстрелът на Георги Илиев и случилото се през следващите две седмици. Колкото и очаквана да беше (пак според споменатите капацитети), неговата екзекуция потресе не само приятелите му, но и трезвомислещи

Facebook logo
Бъдете с нас и във