Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЕНТИЛАТОРЪТ НА ПОДМЯНАТА

Ако нивото на престъпността у нас се измерваше само с броя на публично рекламираните кампании, организирани от прокуратурата, българската държава отдавна да си е върнала солидна част от външния дълг. По простата причина, че ако тази институция беше реализирала поне половината от изприказваните си закани - отдавна за престъпността в България щеше да се говори само в минало време. А в органите на МВР, съдебната власт и правосъдното министерство щяха да се трудят не повече от стотина-двеста души - просто за... цвят. Оттук нататък аритметиката е лесна - вместо всяка година за МВР и за слугите на Темида да се харчат по около 350 млн. лв. (най-малко), тези пари щяха да бъдат спестявани. А като прибавим и икономисаното от разходите за силно орязаните данъчни власти, митничарите, държавния финансов контрол и т. нар. съответни ведомства - проблемът с външния дълг отдавна щеше да е никакъв. Или поне щеше да е осигурено финансирането на детските градини, училищата и висшето образование за петилетки напред. В края на миналата седмица главният прокурор Никола Филчев обяви, че всички спрени и прекратени дела, по които от години не е работено, ще бъдат възобновени. Сензационната новина бе поднесена на Международната конференция за борбата срещу организираната престъпност и корупцията, която се проведе на 29 май (петък) в НДК, и веднага предизвика истински шок. Според официално разпространената версия, държавното обвинение било длъжно да направи този ход заради прословутата докладна записка на МВР за организираната престъпност в България, която буни духовете от месец и половина (на 20 април ген. Бойко Борисов за първи път съобщи за четивото в ефира на БНР). Който трябва, ще стане обвиняем! - заяви по време на форума в НДК Никола Филчев, след което допълни: При наличие на законови основания за това ще бъдат отнети задграничните паспорти на всички, които го заслужават...Никой не бива да си мисли, че кръстоносният поход срещу престъпността, корупцията и недъзите в съдебната система, отпочнат преди седмица от главния прокурор Никола Филчев, е негов патент. Нищо подобно - колкото и нелицеприятно да звучи, той само обогатява пейзажа с нови изразни средства и... толкоз. Защото всичко е толкова добре забравено старо, че дори на организираните престъпници вече им омръзна да ги занимават с едно и също. Все още са топли спомените как почти през целия си мандат - от февруари 1991 г. (когато зае поста) до средата на 1998 г. (когато избухна войната между него и тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев), предишният главен - неговият предшественик Иван Татарчев, се занимава основно с няколко неща: - крои чувала, в който трябваше да бъде докаран от Виена Огнян Дойнов; - обиколи половин Европа, за да разсекретява червените банкови сметки;- образува следствени дела срещу комунистическата номенклатура;- подкара към съдебната зала всички кредитни милионери и самозванците, сринали банковата система. В крайна сметка всичко си остана по старому - и Огнян Дойнов си почина от естествена смърт във Виена, и червените милиони си останаха дълбоко закопани в западните банки. За сметка на това обаче г-н Татарчев остана в златните страници на историята с легендарната си реплика: Над мен е само Господ! Историята вече не помни по какъв повод главпрокурорът Татарчев произнесе тази крилата фраза, пък и не е толкова интересно. По-важното е, че нормалният свят и днес го втриса, като се сети за думите Татарчеви и за онова, което може (все още) да сполети бизнеса му в България. И как няма да го втриса, след като последната прокурорска кампания от времето на Татарчев още дълго ще шуми в ушите ни? Става дума за онзи усилен период - от ноември 1996 г. до август 1998 г. - когато бяха образувани почти всички дела срещу виновниците за източването на българските банки и срива на банковата система. Наистина привържениците на Иван Татарчев си имат готов отговор на въпроса: Защо от тези дела нищо не излезе, който гласи: Ами... защото му свърши мандатът. По силата на каква логика обаче неговият наследник Никола Филчев (той зае поста през февруари 1999 г.) продължи да надува банкерския балон все още никой не знае. И както е тръгнало - няма скоро да научи. Нищо че още през пролетта на 1999 г. въпросните банкерски дела станаха гръбнакът на прословутия Списък със следствените дела от особено значение, взети от главния прокурор на специален отчет. Както си му е редът, инициативата бе широко огласена в средствата за масова информация, като лайтмотивът на кампанията беше, че е дошло време бандитите, ограбили България, да си получат заслуженото. За да не си личи, че единствените бандити са банкерите, в списъка бяха притурени още 20-25 дела, които нямат нищо общо с чудовищните престъпления, извършени в България в периода 1989-1998 година. За сметка на това обаче от въпросния списък липсват (и продължават да липсват) стотици и хиляди следствени дела, в сравнение с които банковите афери направо изглеждат невинни шегички. После бяха създадени (в началото на лятото на 1999 г.) прословутите тричленки по спецделата, в които влизаха прокурор, следовател и оперативен работник от МВР. А накрая... Накрая (за съжаление едва днес) се оказва, че целия спецнапън е бил преливане от пусто в празно. По една-единствена причина - въпросните банкови дела са образувани по възможно най-импотентния член в Наказателния кодекс (чл.282,), чиято първа алинея гласи: Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си и или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години.Никаква правораздавателна мощ не блика между редовете и на следващите две алинеи от въпросния член, които би трябвало да изострят меча на Темида: Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години (чл.282, ал.2). А за особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години (ал.3).С нищо не се променя пейзажът, ако прибавим тук и разпоредбите на чл.203, който повелява, че за длъжностно присвояване в особено големи размери, което представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.Без да разнищваме детайлно проблемите, които водят след себе си двата банкерски текста (чл. 282 и чл.203) и заради които нито един банкер няма да бъде осъден (дори и да е виновен), ще зададем само един въпрос: Защо делата за фалитите на трезорите не бяха образувани по чл.219 и чл.220 от Наказателния кодекс, след като те са далеч по-конкретни?И за да няма повече хър-мър, ще цитираме тези два текста от НК, след което всеки сам може да си направи сметката за какво става дума. Дали за последователни действия от страна на прокуратурата с цел наказание на виновниците, или пък за нещо друго. Чл. 219. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа, и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети за предприятието или за стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години...(4) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал.1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал.3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7.Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, точка 6.(2) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7....Както се вижда и с невъоръжено око - разликата между масово употребяваните членове 282 и 203 (от една страна) и пренебрегнатите разпоредби на чл.219 и чл.220 е гигантска. Едните са отвлечени и водят след себе си необходимостта от доказване на колективна умисъл, лично облагодетелстване и т.н. Докато другите са съвсем конкретни, много по-земни, и работата по тях е далеч по-лека. Колкото до аргумента, че наказанията по чл.282 и чл.203 са далеч по-сурови - в случая това не е никакъв аргумент. Защото и тук важи основният принцип на високоорганизирания бизнес: по-добре по-малко пари сега, отколкото много пари никога.

Facebook logo
Бъдете с нас и във