Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВИНАГИ Е ИМАЛО ПОЛИТИЧЕСКИ СПЕКУЛАЦИИ ОКОЛО СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

категоричен е Пламен Киров, секретар по юридическите въпроси на президента Георги Първанов, в интервю пред агенция Балкан Г-н Киров, Европейският съюз критикува България за състоянието на съдебната система. Какви, според вас, са основните проблеми в тази област?- Проблемите не могат да се търсят в конституционната или устройствената регламентация на съдебната система. Безспорно има неща, които трябва да бъдат изчистени, що се отнася до съгласуване на действията на съда, прокуратурата и следствието, включително и на дознанието, което премина към МВР. Но, като че ли по стара традиция, ние се опитваме да преместваме една система в друга, да създаваме нови органи и да смятаме, че така проблемите ще се решат от само себе си. По-скоро трябва да се направи преглед на процесуалното ни законодателство (ГПК, НПК) и да се открият онези места, в които работата между отделните звена в системата на съдебната власт не се стикова. Тоест да се направи онова, което ще им помогне да съгласуват своите усилия в борбата с престъпността и с корупцията.Съдебната власт (за разлика от изпълнителната и законодателната) не е политическа. Така е по конституция, така е и в развитите демокрации. Съдебната власт се съобразява само със закона и го изпълнява. Основното й призвание е да защитава субективните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Нещо, което в момента не става в България. Ето защо е необходимо без емоции, без лични нападки и обиди между магистратите да се прецени какви са проблемите и те да бъдат решени с общо съгласие от всички магистрати.Как си обяснявате политическите спекулации с реформата в съдебната власт?- Политически спекулации покрай съдебната власт винаги е имало. Ако проследим колко пъти е променян Законът за съдебната власт след 1993 г., ще установим, че такива спекулации се правят непрекъснато. Съдебната власт е консервативна система и когато към нея се подхожда политически, резултатите са потресаващи. Страдат стабилността на системата, нейната ефективност и в крайна сметка - цялото общество. Трябва да се остави тази система да се самоорганизира и самоконтролира без политическа намеса. Не може един следовател да не е приключил нито една преписка за пет години, един прокурор да не е внесъл нито един обвинителен акт за две години или един съдия да връща три пъти за допълнително разследване дело, което му е предоставено за разглеждане. В крайна сметка той трябва да отсъди - виновен или невинен. Ако няма събрани доказателства, по-добре е да произнесе оправдателна присъда и да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, отколкото да връща непрекъснато делото за доразглеждане.Необходимо е също - вътре в съдебната система, да се създадат ефективни механизми за търсене на отговорност (включително и дисциплинарна) от магистратите, които не си вършат работата, тъй като те се ползват със засилена защита - имунитет и несменяемост. Тази засилена защита обаче трябва да бъде придружена от засилена отговорност.Какви са механизмите, които ще осигурят ефективната работа на следствието?- Те са както от организационно, така и от процесуално естество. Търсене на дисциплинарна отговорност. Механизми за осъществяване на наблюдение, отчет на извършената дейност и поемане на отговорност, когато работата не е свършена. Магистратите полагат труд и по силата на служебните си ангажименти те трябва да бъдат контролирани как се справят със задачите си. При тях има обективни критерии - кое дело кога е постъпило, кога е завършило, по какъв начин се е развило...Обвързването на част от съдебната система с изпълнителната и законодателната власт не създава ли предпоставки за политизиране на правораздаването?- Погрешна е представата, че съдебната власт действа изолирано от другите две - изпълнителната и законодателната. Изпълнителната власт създава материалните предпоставки за осъществяване дейността на съдебната власт. Работата на МВР-органите подпомага разкриването на престъпления и събирането на доказателства. Законодателната власт създава законите, които се прилагат от съда. Трите власти са разделени, но си сътрудничат. Връзката е функционална, а не организационна. Съдът прилага закона такъв, какъвто е гласуван от парламента, абстрахирайки се от политическата воля, вложена в него. Независимо кое мнозинство го е гласувало, има ли приет закон, съдът го прилага, докато той действа. Достатъчни ли са правомощията на президента, за да окаже влияние върху реформите в съдебната система?- Достатъчни са. Той не може да инициира тези реформи. Единственото, което може да направи, е да се обърне към законодателната, изпълнителната, съдебната власт, към висшите магистрати и да апелира за внимателно, трезво отношение към проблема и сътрудничество между тях в посока на решаването му. Така ще можем да отговорим на изискванията, поставени от Европейския съюз, за ефективност в дейността на съдебната ни система.Параграф 22 препечатва интервюто с известни съкращения

Facebook logo
Бъдете с нас и във