Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВИС ПЪРВА ПРИКЛЮЧИ С РЕФОРМАТА

Шепа куршуми, изстреляни през седмицата, белязаха края на реформата в първата силова структура от мафиотски тип в България. Както вече е известно, на 10 октомври сутринта (понеделник) бе екзекутирана шефката на отдел Последващ контрол в Агенция Митници - Шинка Манова. А на 12 октомври вечерта (сряда) - насред Перник - бе разстрелян един от най-безскрупулните бандити през последните 12 години - Райко Кръвта (до 2003 г. той се е казвал Райко Василев, а след това - Васил Арарски).Ако се съди по информацията, пестеливо разпространявана от т. нар. компетентни органи, между двете поръчкови убийства няма нищо общо. Шинка Манова започва работа в митниците в началото на 90-те години на миналия век. По същество обаче истинската й кариера започва през 1999 г., когато тя е преместена в митническо бюро Горубляне, за да го оглави малко по-късно. В този период, гласи по-нататък оперативната информация, през Горубляне е минавало цялото турско карго (а по-късно и китайското) на бившата ВИС, контролирано от Методи Методиев-Мето Илиянски и Константин Димитров-Косьо Самоковеца и техните десни ръце - Пешо Кучето, Цецо Хафти, Ники Китаеца, Ники Пилето и т. н. Според анонимните източници, плъзнали напоследък из публичното пространство, за първи път Шинка Манова попада в разработка на НСБОП за контрабандните канали на Косьо Самоковеца преди около шест години. Тогава е установено, че покойният вече картофен бос е организирал канал за контрабандни стоки от Турция и е ползвал мобилен телефон с турска SIM-карта, в която били записани няколко важни номера: на тогавашния шеф на митницата на ГКПП-Капитан Андреево - Захари Захариев, на Шинка Манова - шеф на Митническо бюро Горубляне, на двама-трима ресорни антимафиоти от НСБОП и т. н. В същата разработка се споменавало, че са били засечени две срещи на Манова и Самоковеца в любимата висаджийска сладкарница Маркрит (на столичния бул. Патриарх Евтимий), но въпросната разработка никога не прераства в следствено дело. Официалното оправдание е, че всички улики били косвени, но истината е малко по-различна и... много по-тъжна: на НСБОП й е забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година).Именно заради това покровителство свише в дните след разстрела на Шинова бяха оповестени няколко повода за нейната екзекуция. Още на 10 октомври по обед се чу, че тя е убита заради провален контрабанден внос на 2000 тона азиатско месо. Привечер стана ясно, че са я разстреляли заради провален контрабанден внос на 15 000 тона спирт. На 11 октомври стана ясно, че Манова е гръмната, защото е разкрила гигантска далавера с лекарства (през 2004 година). А в сряда сутринта (12 октомври) обществеността бе осведомена, че Шинка Манова е ликвидирана, защото е искала да разкрие още по-гигантска далавера с лекарства. И никой не обърна подобаващо внимание на една реплика, подхвърлена от небезизвестния Емил Димитров-Ревизоро, който по времето на НДСВ оглави за около половин година Агенция Митници (от ранната есен на 2001 г. до ранната зима на 2002 година): Навремето аз я уволних, защото иначе трябваше да се съдим безрезултатно поне седем-осем години! А това означава само едно: покровителите на Шинка Манова са били толкова стабилни, че всяка тяхна дума е била закон и за сините, и за жълтите. Не по-различно бе и информационното поведение на МВР и на прокуратурата около разстрела на пернишкия бандит Райко Василев/Васил Арарски, известен с езкотичния си прякор Райко Кръвта. Според т. нар. компетентни органи, той е изкачил всички стъпала на подземната йерархия - квартален кокошкар - шеф на бригада за рекет и кражби на коли - тартор на престъпна група в Испания, занимаваща се с проституция и кражби на коли - наркобос на Перник и региона. Сигурно ще прозвучи обидно, но тезата Райко Кръвта е бил единак и е работил за всички силови групировки срещу заплащане е, меко казано - несериозна. Наистина Пернишкият регион винаги е бил нещо като отделна губерния, но това изобщо не означава, че останалите престъпни босове са идвали на крака при местните харамии и са им целували пръстените в знак на уважение. Тъкмо обратното. Обитателите на пернишкия подземен свят по традиция са работили винаги за бившата империя ВИС. С няколко малки изключения, които навремето залитнаха към Иво Карамански, но много скоро бяха върнати в правия път. Райко Кръвта обаче не е сред тях, защото е един от най-доверените хора на благоевградския висаджия Васил Горчев-Кьоравия, който пък е приятел и доверен човек на основателя на ВИС - Васил Илиев.Както се вижда и с невъоръжено око, победата на НДСВ в парламентарните избори през лятото на 2001 г. се оказва повратен момент в кариерите на Шинка Манова и Райко Кръвта. Тя е уволнена от Агенция Митници, за да се върне след седем-осем месеца на бял кон. Но не като прост работник, а уж като трети човек в системата - след директора на агенцията и неговия заместник. На практика обаче Манова изобщо не изпълнява преките си служебни задължения като шефка на отдел Последващ контрол. Всички по-големи разкрития на контрабандни канали, схеми за източване на ДДС и афери със стоки на временен внос в складовете под митнически контрол са дело или на други отдели в Агенция Митници, или на други служби и ведомства - данъчните, НСБОП, Икономическа полиция и т. н. Според осведомени отговорната задача на Манова е била издалеко да дърпа кадровите конци в митниците и да определя начините, по които трябва да става отчитането пред покровителите. Той също напуска работното си място след неуспешен атентат срещу конкурента Росен Сергиев-Закса. Намира убежище в Испания, където прекарва две години в местен затвор за сутеньорство и побой над проститутка. През 2003 г. обаче се връща в родината и на бърза ръка става един от наркобароните на Югозападна България. А авторитетът му до такава степен нараства, че след разстрела на Васил Горчев-Кьоравия - на 20 януари 2005 г. - е определен за наследник на целия бизнес в региона. Оттук нататък сравненията между професионалните кариери на двамата стават неизбежни, защото са свързани с методичното изтребление на ветераните от бившата ВИС, наложено от необходимостта групировката да придобие нов облик и да влезе в Общия европейски дом с високо вдигната глава. В края на октомври 2003 г. безследно изчезва Мето Илиянски. Месец по-късно - в началото на декември, Косьо Самоковеца е застрелян в Амстердам. Обявеният за негов наследник Антон Милтенов-Клюна успя да изкара само година и половина, за да бъде гръмнат на 30 юли 2005-а в София. Междувременно се споминаха Асен Петров-Шаки, Васил Горчев-Кьоравия, Петър Илиев-Кучето, бившият столичен общинар и приватизатор - от името на ВИС - на половината общински паркинги в София - Георги Василев, един от доверените хора на бургаския висаджия Митьо Очите - Мариян Георгиев-Марата. А накрая - на 25 август, насред Слънчев бряг, беше разстрелян и Георги Илиев.Преди няколко броя Параграф 22 писа, че слуховете за смъртта на ВИС след екзекуцията на Георги Илиев са малко преувеличени. Последните две убийства - на Шинка Манова и Райко Кръвта, показват, че тази диагноза е вярна: сивите кардинали на групировката са си намерили нови бушони, които са неуязвими за напъните на новата власт. Просто защото не са компрометирани с висящи дела и полицейски разработки, пазени за всеки случай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във