Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВИСШИ МАГИСТРАТИ ЗОРКО БДЯТ НАД ПОРЪЧКОВО ДЕЛО?

Откакто встъпи в длъжност (на 23 февруари 2006 г.), главният прокурор Борис Велчев непрекъснато повтаря, че неговите подчинени вече ще носят лична отговорност - включително дисциплинарна и наказателна - за всяко свое изречение, постановление или обвинителен акт. Мнозина от обвинителите обаче явно все още смятат, че той нещо се шегува и продължават да си я карат по старому - без да обръщат много-много внимание на законите, да отбиват номера с формални проверки и да прикриват безобразията, извършени от техни колегите.
Най-пресният пример в това отношение е от вторник (27 юни), а негов автор е прокурор Димитър Вълчев от Върховната касационна прокуратура. За да стане ясно обаче по какъв начин той е стъпил накриво, трябва да се върнем поне за малко във времето.

Аферата, за която Параграф 22 писа преди месец (бр.18 от 6 май 2006 г.), притежава всички реквизити, заради които в Холивуд плащат милиони за откупуване на авторските права: корупционна схема, в която са замесени един бивш министър и братовчед на друг бивш министър; няколко висши магистрати, за които писаните закони са по-непотребни и от миналогодишен вестник; незаконни арести въз основа на изфабрикувани обвинения; фалшифициране на съдебно-счетоводна експертиза; кражба (в буквалния смисъл на думата) на регионална бизнес структура и т. н.
Официалната версия
Следствено дело № 87 по описа на Хасковското окръжно следствие е образувано преди шест години по сигнал на бившата служителка на Хасковската търговско-промишлена палата (ХТПП) Иванка Димитрова, подаден в Хасковската окръжна прокуратура на 10 април 2000 година.
Предварителното разследване е възложено на следовател Делчо Илиев, а наблюдаващ прокурор по делото е лично шефът на Хасковската окръжна прокуратура - Петър Мидов.
Два и половина месеца по-късно - на 22 юни, председателят на ХТПП - Ганка Кольовска, е арестувана и е обвинена за престъпление по чл.203 от Наказателния кодекс (присвояване). Заедно с нея зад решетките попадат (по същите обвинения) още двама души: Николай Трендафилов - заместник-председател на ХТПП, и Христо Русев - шофьор и домакин на палатата. По онова време парите, които тримата са присвоили (според следствието и прокуратурата), са около 93 000 лева.
В началото на август 2001 г. обвинителният акт срещу Кольовска и съучастниците й е внесен в Хасковския окръжен съд, а тримата вече трябва да отговарят за длъжностно присвояване на 314 046 лв., което се наказва със затвор от 10 до 30 години. Делото обаче моментално е върнато за отстраняване на процесуалните нарушения и всички сякаш забравят за него.
На 7 юли 2004 г. обвиняемата Ганка Кольовска решава да се възползва от правото си по чл.239а, ал.1 от стария Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), според който ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.
В случая процедурата е следната: обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква следственото дело и в 7-дневен срок се произнася дали са налице предпоставките по чл.239а, ал. първа. Ако бъде решено, че такива предпоставки има, делото се връща на прокурора, който в двумесечен срок трябва да внесе делото за разглеждане в съда или да прекрати наказателното производство.
Та на 7 юли, съдия-докладчикът по делото от 2001 г. насам - Милена Дечева, изисква и получава от прокурора Мидов материалите срещу Кольовска, Трендафилов и Русев, за да прецени какво трябва да бъде направено по-нататък.
На 16 юли съдия Дечева връща дело на Петър Мидов (междувременно на 16 юни 2004 г. Висшият съдебен съвет избира за окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев) с указание в двумесечен срок или да внесе делото за разглеждане в съда, или да прекрати наказателното производство.
В началото на септември 2004 г. прокурор Петър Мидов внася обвинителен акт в съда, но... удря на камък. През октомври съдия Дечева отново му връща делото с указание да отстрани допуснатите процесуални нарушения в досъдебното производство. Този път срокът е 30-дневен и, съгласно чл.239а, ал.6 от стария НПК, наистина е последен.
В името на пагона
На 10 ноември 2004 г. прокурор Петър Мидов внася окончателния вариант на обвинителния акт в съда, без изобщо да предполага какво го чака. Оказва се, че при последната редакция на обвинителния акт (между октомври и ноември 2004 г.) прокурор Мидов прави нещо уникално: обвинява Кольовска в престъпление, за което следователят Делчо Илиев изобщо не знае и за което няма нито едно доказателство.
Този факт не убягва от вниманието както на защитата, така и на съдия Милена Дечева. Тя - за да подкрепи колегата си Мидов в трудния момент, също прави нещо нечувано и невиждано дотогава.
Съгласно разпоредбата на чл.239а, ал.6 от стария НПК, ако след изтичането на 30-дневния срок, за който стана дума по-горе, ... съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
Стъпвайки на тази законова разпоредба, защитата иска от съдия Дечева да прекрати наказателното производство срещу Кольовска, тъй като тя е обвинена в престъпление, което от юни 2000 г. до 10 ноември 2004 г. изобщо не е разследвано и което никой (освен прокурора Мидов) не знае откъде се е взело.
Вместо да изпълни задълженията си докрай обаче, съдия Милена Дечева прекратява наказателното преследване срещу Ганка Кольовска - в частта за измисленото обвинение. Следва едногодишна игра на нерви, по време на която делото стига чак до Върховния касационен съд, за да се върне през декември 2005 г. отново в Хасково. И то във вида, в който е потеглило към столицата.
А в края на зимата на 2006 г. съдия Милена Дечева насрочва първото заседание по делото срещу Ганка Кольовска, Николай Трендафилов и Христо Русев за 8 май 2006 година
Ответният удар
Поставени в условията на неизбежна отбрана, защитата и тримата подсъдими прибягват до последния възможен ход, чрез който да спестят на хасковските магистрати бъдещите унижения. Малко след началото на заседанието - на 8 май сутринта - адвокатите най-напред искат отвод на съдебния състав начело с Милена Дечева, а след това и на целия окръжен съд в Хасково.
Този път слугите на Темида се вслушват в гласа на разума, защото част от аргументите на защитата са непробиваеми. От 1993 г. до арестуването им през лятото на 2000 г. Ганка Кольовска и Николай Трендафилов са ръководили Хасковската търговско-промишлена палата и не са работили и не са познати само с един или двама от тамошните окръжни съдии.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, до петък (30 юни) 16 от общо 20-те магистрати в Хасковския окръжен съд са си направили отвод по делото срещу Кольовска, Трендафилов и Русев. А къде и кога ще започне процесът срещу тримата, след като и останалите четирима съдии се отведат (както се казва на професионален жаргон) от делото, ще решава Върховният касационен съд.
Резил, по-голям от закона
За да не се чуди някой защо Параграф 22 заема толкова категорична позиция по дело, което още не е приключило, ще направим едно уточнение. Параграф 22 знае откъде тръгва заплитането на аферата срещу тримата обвиняеми, кой стои зад главните действащи лица в нея и каква е крайната й цел. Но понеже това е тема на друг разговор, който тепърва предстои, днес ще се задоволим само с някои по-земни подробности около делото срещу Кольовска и компания.
В Наказателнопроцесуалния кодекс съществуват няколко разпоредби, обединени в глава Доказателства и доказателствени средства (в стария НПК тя е под № 8, а в новия - под № 11), сред които за нас най-важни са само четири от тях:
2. Тежестта да се докаже обвинението лежи върху прокурора и върху разследващите органи.
3. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
4. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото и са събрани по реда, предвиден в този кодекс.
5. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или утежняват неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.
Подобно подреждане може и да е обидно за някои. То обаче е задължително, защото магистратите, замесени в делото Държавата срещу Кольовска, Трендафилов и Русев, не са изпълнили нито една от току-що описаните законови разпоредби.
Обвиненията срещу Кольовска, Трендафилов и Русев например се крепят върху 33 разходни касови ордера (РКО), 18 приходни касови ордера (ПКО) и три про форма фактури. Според Постановление № 3 от 23 март 1982 г. на Пленума на Върховния съд обаче това са диспозитивни документи, които представляват първично изявление на автора. Тоест те никога не могат да бъдат с невярно съдържание, защото изразяват разпоредителни действия - да се изплати или да не се изплати определена сума.
Удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития и обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа. С оглед удостоверителната функция на този тип документи те могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание. Ето защо само удостоверителните документи могат да бъдат предмет на лъжливо документиране, категорични са върховните съдии.
И за да не би някой да не е разбрал за какво става дума, Пленумът на Върховния съд дава и точна дефиниция на понятието лъжливо документиране: Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен документ (официален или частен), в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност.
За най-голямо съжаление на тримата хасковски магистрати - следовател Делчо Илиев, прокурор Петър Мидов и съдия Милена Дечева, по делото срещу Кольовска и компания няма приложени нито фактури менте, нито договори с фирми фантоми, нито данъчни декларации с невярно съдържание.
Освен това 14 от разобличаващите документи - осем приходни касови ордера, три разходни касови ордера и трите про форма фактури - са някакви ксерокопия, намерени незнайно къде и незнайно от кого. Върху тях обаче следователят Делчо Илиев собственоръчно е написал Вярно и Вярно с фотокопието, след което им е ударил по един печат Окръжна следствена служба - Хасково, а накрая е завъртял и по един подпис.
Ето защо на 7 април 2006 г. Ганка Кольовска пише сигнал за антипроцесуалното поведение на следователя Делчо Илиев и го изпраща до главния прокурор Борис Велчев. В него тя моли шефа на държавното обвинение да разследва работата на следователя по делото - Делчо Илиев, и срещу него да бъде образувано предварително производство за длъжностно престъпление.
Най-изненадващо, във вторник (27 юни), Кольовска получава писмо от Върховната касационна прокуратура, в което се казва: По повод сигнала ви до главния прокурор беше извършена проверка. Не се установиха данни за извършено престъпление от следователя Делчо Илиев. По обосноваването на повдигнатите обвинения и годността на събраните доказателства ще се произнесе съдът с присъда. София, 14 юни 2006 година. Подпис - прокурор Димитър Вълчев.
Ето това е смисълът на поезията в стил хайку - с малко думи човек да каже много неща и да изрази силни емоции. Защото, ако върховният прокурор Димитър Вълчев си беше направил труда наистина да извърши проверка, той щеше да установи и друго обстоятелство, заради което неговият началник Борис Велчев съвсем спокойно би могъл да поиска от ВСС нечий хасковски магистратски имунитет.
Става дума за едно вещо лице, участвало в тройната съдебно-счетоводната експертиза по делото, която на практика е качила на бесилката Кольовска, Трендафилов и Русев преди шест години. Човекът се казва Димитър Христов Тончев, има средно образование и през 2000 г. името му не е вписано в нито един от списъците на вещите лица, публикувани в Държавен вестник.
А това означава само едно - въпросната експертиза е съвършено незаконна. И през декември 2004 г. прокурорът Петър Мидов не би трябвало да я внася в съда заедно с обвинителния акт и с останалите материали по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във