Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ МЕЖДУ ЗАКОНА И СЕБЕ СИ

Много са тежките мисли, които разпъват българските слуги на Темида напоследък. Като се започне от невъзможността им да докажат, че не покровителстват мафията, и се стигне до неистовото им желание да удвоят бюджета си за 2004 година.Безспорно това се важни теми, защото дори обикновеният данъкоплатец взе да се замисля върху един въпрос: как така част от магистратите могат да си вършат работата и да пращат престъпниците в затвора, а на останалите примерно две трети непрекъснато да им пречи законодателството? А от историята е известно, че замисли ли се народът върху някакъв проблем, рано или късно си го решава. Било с предсрочни парламентарни избори, било с камъни и сопи.Безспорно обаче сегашното безсъние на магистратите има малко по-друга причина. На 29 септември влязоха в сила първите промени в конституцията. Според тях съдиите, следователите и прокурорите вече имат имунитет само докато са на работа. Освен това те вече ще подлежат на периодични професионални атестации и всеки от тях може да бъде освободен от длъжност за неизпълнение на служебните задължения и за действия, уронващи престижа на професията. Включително главният прокурор и председателите на Върховния административен съд (ВАС) и на Върховния касационен съд (ВКС).И още - до март 2004 г. трябва да бъдат проведени избори за нови шефове в по-ниските етажи на съдебната система. С други думи - на смяна или преизбиране подлежат всички председатели на апелативните, окръжните и районните съдилища и прокуратури, както и директорите на окръжните следствени служби.Всички тези юзди са в ръцете на Висшия съдебен съвет, който единствен не бе засегнат от промените в основния закон. Напротив - той бе натоварен с толкова власт, че изглежда невероятно да оправдае оказаното му доверие.По някаква случайност съдебните реформатори бяха ощастливени от факта, че три месеца след ремонта на конституцията изтече и петгодишният мандат на Висшия съдебен съвет (ВСС). Често в медиите наричат този орган кадровик на Темида. Истината обаче е, че откакто бе назначен през 1998 г., сегашният състав на ВСС не направи абсолютно нищо, за да реши именно най-сериозния проблем за съдебната система - кадровия.Дежурното оправдание на за бездействието му в това отношение беше следното: конституцията и Законът за съдебната власт (ЗСВ) не позволяват магистратите, хванати в крачка, да бъдат изхвърляни от системата. Това наистина звучи достоверно, но само донякъде. До ремонта на конституцията магистратите имаха пълен имунитет и бяха несменяеми. Това означава, че за леки престъпления и нарушения (за които в Наказателния кодекс се предвижда затвор до пет години или административни наказания и глоби) те не можеха да бъдат уволнявани дисциплинарно, разследвани и съдени. Ето защо традиционните санкции бяха три - намаляване на трудовото възнаграждение, понижаване в ранг или длъжност и преместване в друг съдебен район за определен период от време.Но наред с това ЗСВ осигуряваше достатъчно възможности на Висшия съдебен съвет да си върши работата и да освобождава съдебната система от некадърниците или от корумпираните. Вярно - процедурата наистина беше сложна, но не и невъзможна. Стига, разбира се, някой да бе решил да прояви кураж и да я прилага.В чл.27, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) пише, че Висшият съдебен съвет взема решение за снемане на имунитета и за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор и следовател в определените от закона случаи, по искане на главния прокурор. В същата разпоредба, но в т.7, е казано, че ВСС се произнася по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи. От всичко казано дотук следва, че ВСС има право да извършва проверки за работата на един или друг магистрат, съдилище, прокуратура или следствена служба. В известен смисъл ръцете на ВСС досега бяха вързани от чл.171 на ЗСВ. Той постановяваше, че несменяем магистрат не може да бъде уволнен. В тази разпоредба обаче се казва и още нещо: когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че извършените нарушения или действия по чл.168 (нарушения, пропуски и неоправдано забавяне при изпълнение на служебните задължения - бел. ред.) имат характер и на тежко умишлено престъпление от общ характер, Висшият съдебен съвет снема имунитета и отстранява провинилия се магистрат до изясняване на случая.Никак не е кратко, казаното дотук, но е пределно ясно. Още повече, че НК е категоричен: престъпленията срещу правосъдието се наказват с лишаване от свобода до десет години. А какво друго, ако не такова престъпление е незаконното подслушване на разговор между адвокат и обвиняем? Или пък изтръгването на свидетелски показания с бой? Или пък воденето на разпити и извършването на огледи в нетрезво (меко казано) състояние? Много са примерите за действия или бездействие на магистрати (главно следователи и прокурори), които съвсем спокойно могат да бъдат причислени към професионалните прегрешения, описани в споменатия чл.168 от ЗСВ: Нарушения, пропуски и неоправдано забавяне при изпълнение на служебните задължения. В това число влизат и подмяната на свидетелски показания, манипулирането и компрометирането на улики, внезапно изчезване на ключови доказателства. В нито един от тези случаи обаче не се е стигнало до снемане на имунитет и до разследване на замесените магистрати. Напротив - всичко е било покривано много старателно, въпреки журналистическите публикации и сигналите от МВР. За последно, през пролетта на тази година от бургаското следствие изчезна ДНК-пробата на местния бизнесмен Димитър Стаматов-Мастара, убит преди една година по поръчка на бургаския сикаджия Пламен Дишков-Кела. Бургаската окръжна прокуратура обеща да разследва мистерията, но толкоз. Какво се случило по-нататък и въобще - случило ли се нещо, никой не казва.По същия мистериозен начин преди няколко години изчезна и документът за фалшивата банкова гаранция на Веска Меджидиева, издадена уж от БЗК. Резултатът е повече от известен: примата на Орион продължава да бъде изряден южноафрикански данъкоплатец и няма сила, която да я екстрадира в България или да я осъди задочно. Не по-малко загадъчна е и случката, заради която легендарният зърнен бос Райко Петров престоя зад решетките почти две години и половина (1998-2000 г.). Уж съществуваха достатъчно данни и доказателства, че той е съучастник в убийството на бившия премиер Андрей Луканов, но когато процесът започна (през есента на 2001 г.) Райко Петров дори не бе сред свидетелите.Все в тази графа трябва да бъдат включени още два примера. Единият е позабравеният скандал с Милен Захов. Той престоя четири години зад решетките като съучастник на Иво Кашавелов в убийството на тримата полицаи в Люлин през май 1996 г., но накрая бе освободен поради липса на доказателства. А другият пример е с тройния убиец от Гео Милев - Димитър Кънчев. През през март 1997 г. той закла баща си, мащехата си и невръстното си братче (според обвинителния акт), а на 15 декември 1999 г. Софийският градски съд го оправда поради липса на неоспорими доказателства. В интерес на истината, през последните няколко години главният прокурор е искал имунитета на няколко магистрати, но главно за странични неща - подкуп и посредничество за връщане на крадени леки коли. Засега обаче никой не помни магистрат да е осъден за престъпление срещу правосъдието и да е влязъл в затвора, за да изтърпи наказанието си. Вторият голям препъникамък, който непрекъснато кара Висшия съдебен съвет да тича на място, опира до друго обстоятелство. Според актуалното законодателство, членовете на ВСС са действащи магистрати. Според неофициалната практика обаче те се избират все измежду шефовете на окръжните и апелативните съдилища и прокуратури, между директорите на окръжните следствия и началниците в Националната следствена служба. Основният конфликт на интереси идва от факта, че главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища също са членове на ВСС, а останали в съвета (с изключение на двамата следователи) са им... подчинени.Оттук нататък е ясно какво се случва и защо: ако някой гласува против волята на началника си и това се разбере, рано или късно си го отнася. И докато в съдилищата формално не съществува йерархична съподчиненост (макар неведнъж през годините принципите й да са влизали в действие), в прокуратурата шест-пет няма. Тя е единна и централизирана, а всички в нея са подчинени на главния прокурор. Иначе казано - който не е съгласен с него, е против него.Изходите от тази задънена ситуация са няколко. Първият е чл.112 от Закона за съдебната власт да бъде отменен веднага. Той гласи следното: Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. В закона не пише кога е влязъл в сила този текст, но по-възрастни юристи си спомнят, че това е станало някъде в средата на миналия век. По-важното в случая обаче е, че такъв текст не фигурира никъде в конституцията. Нито в глава шеста Съдебна власт, нито другаде. Което значи, че всички приказки, че над главния прокурор бил само Бог (думите са на бившия шеф на държавното обвинение Иван Татарчев), както и последствията от претворяването на тези приказки в дела не почиват на конституционни разпоредби. И съвсем спокойно могат да бъдат изкоренени само с три-четири изречения. Стига, разбира се, на депутатите да им стиска да се опълчат на Филчев.Вторият вариант е главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да не са членове на Висшия съдебен съвет по право. Така, както не е член по право директорът на Националната следствена служба, оглавяващ третото звено в съдебната власт. Практиката показва, че се е случвало на някой от тези постове да бъде назначен човек, който през живота си се е занимавал само с бракоразводни дела, и то по социалистическо време. Тоест - избирането му да бъде организирано по партийна линия. А когато това съвпадне с партийното назначаване на членовете на ВСС от управляващото парламентарно мнозинство, балансът във Висшия съдебен съвет мигом се нарушава. Така, както се е случвало десетки пъти през изминалите десет-дванайсет години.И третият, най-радикален вариант е ВСС да заработи като Народното събрание. Ще рече - да се превърне в постоянно действащ орган, а членовете му да бъдат освобождавани временно от длъжностите си в различните павосъдни органи до изтичане на мандатите им в съвета. Подобна стъпка би накарала държавата да се бръкне с някой и друг лев, за пребиваването в София на магистратите от страната. В същото време обаче този харч си заслужава, защото членовете на ВСС наистина ще бъдат независими и биха гласували по съвест.Всъщност - най-добре е правителството и управляващото мнозинство да направят и трите неща едновременно. За да им е мирна главата и на тях, и на техните наследници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във