Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЯМА ИНТЕРЕС ОТ ЯСНИ ПРАВИЛА

Искам да говоря, защото след 15 години практика, безцеремонното и безпардонно отношение на Висшия съдебен съвет създаде в съзнанието ми негативно отношение както към самия него, така и към бъдещето на съдебната система въобще.
Искам да говоря, защото след близо 17 години демократично развитие на България виждам, че голяма част от хората в съдебната власт - без оглед на професионалните им възможности, стажа и уменията им - се подчиняват на правила, които бяха присъщи на тоталитарната държава.
Всичко това е плод на нежеланието на ВСС да създаде обективни регламенти за постъпване и повишаване в съдебната системата, защото тяхното спазване би ограничило властта на ВСС и на административните ръководители в съдебната система, избирани от него.

Както бе казал Големият брат в книгата на Джордж Оруел 1984: Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото. Правилата на тоталитарната социалистическа държава по същество бяха ясни. Те съдържаха в себе си привилегировани режими за различни видове групи: лица от работнически, селски или пограничен произход; активни борци против фашизма и капитализма, техните деца и внуци; членове на Българската комунистическа партия и т. н.
Преди 10 ноември 1989 г. следователските, прокурорските и съдийските длъжности бяха номенклатурни към съответните комитети на БКП. Конкурси нямаше, защото имаше задължително централизирано разпределение, а за някои длъжности негласно, но задължително се изискваше партийна принадлежност - БКП или БЗНС. През 1989 г., някъде през юли, ако се не лъжа, беше последното централизирано разпределение на юристите, току-що положили изпит за правоспособност. Тогава имаше заявка от Софийския градски съд за трима младши съдии, които бяха изискани... поименно, въпреки че не бяха сред пълните отличници на випуска.
С още по-голяма сила написаното дотук важи за прокурорите и за следователите. Както бе казал един дългогодишен министър на отбраната по времето на комунизма, Времената бяха такива. За състезателен ред въобще не можеше да се говори. Независимостта и безпристрастността на съда, следствието и прокуратурата бяха вкарани в рамка, скована от тоталитарната система. Оправдателните присъди по наказателни дела се брояха на пръсти, но не защото винаги се е работело добре, а защото тоталитарната държава потискаше и престъпността. Твърде често добрата работа бе за сметка на признанията, изтръгнати от обвиняемите с физическо насилие и малтретиране.
По-страшното е друго. Днес доста магистрати с умиление и носталгия си спомнят за онези времена, защото част от тях не са променили вижданията си, а друга част са придобили такъв манталитет. Като цяло всички те помнят единствено високия професионализъм и добрата работа тогава, като забравят за непочтеността на канализираното социалистическо законодателство.
Не мога да отрека, че сред множеството от магистратите, работили и в онези времена, има добри юристи. Но моля и те да не отричат очевидното: тогава в съдебната система можеха да влязат и по-добри юристи от тях, ако се бе случило така, че да има честно съревнование.
След демократичните промени на 10 ноември 1989 г. мислех, че всичко това вече е минало, макар в съдебната система да не настъпиха революционни промени. Магистратите бяха спасени от политическата и професионалната лустрация, защото повече от тях се деполитизираха доброволно, а останалите, особено през 1992-1993 г., бяха заставени да напуснат третата власт или се махнаха сами.
С приемането на конституцията през 1991 г. бе структуриран Висшият съдебен съвет, а идеята за негово създаване бе той да е независим орган, неподатлив на политически или друг вид конюнктурни влияния. По презумпция ВСС трябваше да организира съдебна система по ясни и прозрачни процедури и чрез назначаването на компетентни юристи да я промени по еволюционен път. За съжаление ВСС не отговори на тези очаквания. Нещо повече - на практика той стана безконтролен, а идеята за независимост на системата се оказа илюзорна.
Начело на звената в съдебната власт се избираха не способните и професионално подготвените юристи, а необходимите хора, близки до определена политическа сила или до конкретен човек със силни позиции в момента. Не бяха създадени и правила за обективен прием в самата съдебна система. Като изключим импровизирания конкурс за младши съдии в Софийския градски съд, проведен през май 1991 г., до въвеждането на конкурсното начало за младши съдии, прокурори и следователи през юли 2002 г. всички назначения ставаха на принципа на връзките.
Помня как през 1992-1993 г. в Софийския районен съд без конкурс бяха назначени юристи, дошли отвсякъде. Сред тях имаше колеги, способни да спечелят всеки конкурс, но предпочели сигурния уют на избора чрез нужния човек. Много от тях станаха наистина добри съдии, но поради липсата на ясни процедури никой тогава не разбра защо точно те са били предпочетени пред останалите кандидати.
По същия мъгляв начин става прехвърлянето от една институция в съдебната власт в друга, например - от прокуратурата в съда или от следствието в прокуратурата, както и повторното назначаване на онези, които по различни причини са напуснали съдебната система. Желанието на едни се уважаваше и се уважава, а на други просто никой не им обръща внимание.
Още през 1992-1993 г. осъзнах, че ВСС - като върховен кадрови орган - изобщо не се стреми да въведе правила на играта. Не само за първоначално влизане в системата, но и за правене на кариера в нея. Защото, когато няма правила, няма какво да бъде нарушавано и за какво да се носи отговорност. За сметка на това магистратите, избрани по този ред, винаги ще дължат благодарности, винаги ще бъдат послушни и лесно могат да бъдат манипулирани, когато се наложи.
Преди време една колежка от Софийския районен съд директно (без да премине през междинна съдебна инстанция) бе избрана за съдия във Върховния касационен съд, защото имала дългогодишен трудов стаж. Понеже няма процедура, по която всеки магистрат с дългогодишен трудов стаж да бъдат изстрелян от районно във върховно съдилище, аз и колегите ми в София и страната така и не разбрахме дали има други критерии за нейното главоломно издигане в кариерата освен... описаното в предложението на нейния нов ръководител. А то, дори и да е вярно, все пак е субективна оценка и не би трябвало да е единственото основание, въз основа на което ВСС я избра за върховен съдия.
Подобни примери на инстанционно прескачане има много. Например от Софийския окръжен съд или Софийския градски съд - във Върховния касационен съд, въпреки че в Софийския апелативен съд също има магистрати, които отговарят на условията да бъдат избрани във ВКС. Преди години пък директно във ВКС и Върховния административен съд редовно бяха назначавани лица, които не са били действащи магистрати дори и един ден в живота си. А в прокуратурата това кадруване бе въздигнато направо в култ.
По същия начин стои и въпросът с друга порочна кадрова практика на ВСС - системата на изключенията. Зад благоприличната фраза Нека направим едно изключение, бяха назначени куп деца, роднини и приятели. Аз също съм дъщеря на юрист адвокат, но през 1991 г. се явих на първия обявен конкурс в Софийския градски съд и го спечелих. Въпреки че още тогава знаех как стават нещата: необходимият човек се назначава за съдебен помощник, а след това ВСС - по изключение - го избира за съдия.
По закон магистратите имат право на кариера. Това право обаче им се отнема както чрез директното назначаване на хора, външни за съдебните институции, така и чрез вътрешни за системата механизми. При издигане в горестоящ съд например вносителят на предложението предпочита определени магистрати пред други, въпреки че всички отговарят на едни и същи формални условия. А ВСС гласува за, тъй като това са му предложили за гласуване. На практика става дума за субективни предпочитания, но поради липса на ясни правила те няма как да бъдат атакувани. А това съсредоточава в ръцете на ВСС още по-безконтролна кадрова власт.
Преди време бе изготвена подписка на съдии от Софийския районен съд и други съдилища във връзка със спорни решения на ВСС за растежа в кариерата. Членовете на ВСС не само не я взеха предвид, а дори предприеха контраатака срещу протестиращите. И всичко това - заради сина на говорителя на ВСС, който е влязъл в съдебната система без конкурс и който, след кратко пребиваване в СРС, трябваше да изкачи следващото стъпало в йерархията - Софийския градски съд.
Тези кадрови недъзи обясняват конформизма и примиренчеството в системата. Затова няма воля и човешки ресурс за промяна. Директният изказ по проблемите не се поощрява и в даден момент се превръща в проблем, който трябва да бъде решен. Всичко това напомня за доброто старо време.
В резултат на това системата мълчи и слуша обидено критиките към себе си, включително и когато те са отправени от експертите на Европейската комисия. И изобщо не се опитва да изгради вътрешни механизми, за да отговори на изискванията за структуриране на съвременна и отворена съдебна система, адекватна на демократичните реалности.
Мисля, че с бездействието си за създаване на ясни правила за кадруване ВСС в изключителна степен предизвика реакцията на политиците и приемането на последните изменения на Закона за съдебната власт. Те са свързани със задължителното конкурсно начало не само при влизане в системата, но и при повишаване или преместване вътре в нея. И се отиде от едната крайност в другата. Новите законови норми омаловажават труда на желаещите да израснат по естествен път в кариерата, защото занапред те задължително ще трябва да се състезават и с юристи, външни за системата.
Законът за съдебната власт е обнародван в Държавен вестник, бр. 39 от 12 май 2006 г., и влиза в сила веднага. Добър или лош, той е закон и трябва да се спазва. Не така обаче действа ВСС - кадровият орган на същата тази система, която трябва да следи за спазване на законите. Съветът обяви, че преминалите наскоро през атестационната му комисия около 100 кадрови предложения ще бъдат разглеждани по стария ред, въпреки че измененията в ЗСВ вече са влезли в сила. Такова поведение буди единствено... недоумение. А също и подозрение, че кадруването по стария начин ще продължи и занапред, поне до приемането на съответните наредби за конкурсите.
След като членове на Висшия съдебен съвет декларират, че ще се прилагат стари правила и го правят, аз отправям до съвета искане за отговор на основание чл. 4.1 от Европейската харта за статута на съдиите.
При последното повишаване на магистрати от Софийския апелативен съд, при условията на старите правила, в Наказателна колегия на Върховния касационен съд бяха избрани две колежки, които нито имат повече професионален стаж от мен, нито имат възможно най-високия ранг за апелативна инстанция. Едната от тях е постъпила в САС седмица преди мен, а другата - няколко години след мен.
Нищо лично не влагам в изказването си за тези колежки, но предвид липсата на ясна процедура за предлагането и избора им искам да разбера следното. Дали те са предпочетени, защото са по-добри, по-справедливи, по-независими и по-безпристрастни магистрати от мен? Дали защото са решили повече и по-тежки дела от мен или пък по-бързо и по-качествено изготвят съдебните си актове? И дали в случая не са намесени други фактори, които са формирали нежеланието на вносителя на предложенията във ВСС да отправи покана към мен и другите магистрати от Наказателното отделение на Софийския апелативен съд?
Използвам случая да оповестя питането си до ВСС чрез медиите, тъй като опитът ми подсказва, че то няма да бъде разгледано. Госпожи и господа от кадровия орган на съдебната власт, това е единственият начин, по който можете да разберете за моето отношение към непочтеността и неморалността на вашето кадруване, както и за личното ми питане. Дано се занимаете с него и дано получа отговор. А аз оставам с надеждата, че въпреки споделеното от мен България ще се превърне в правова държава и в нея ще се зачита върховенството на закона. Това зависи не само от обществото, но и от поведението на самата съдебна система. Начело с Вас!
Въпреки всичко - с уважение,
съдия Теодора Стамболова
София, 18 май 2006 година

Facebook logo
Бъдете с нас и във