Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВКП НАКРИВИ НА ЗЛАТКО БАРЕТАТА... КАПАТА

В края на миналата седмица широката и прогресивна общественост най-сетне научи кой е извикал на живот култовата (в буквалния смисъл на думата) фраза Полицията хваща бандитите, ама съдът ги пуща на свобода. Груба грешка е да се смята, че автор на това заклинание е главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов.Още по-неправилно е да се сочи като първопроходник другият униформен скандалджия - ген. Богомил Бонев, вътрешен министър от първия кабинет на Иван Костов (1997 - 1999 г.), чиито разправии със слугите на Темида бяха пословични и който бе недоволен от всички - от следствието, от прокуратурата, от съда. Истината е, че вдъхновител на тази разтърсваща фраза е... държавното обвинение. Първо, защото до 1998 г. прокуратурата еднолично налагаше и снемаше постоянните мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. И второ, защото от 1998 г. насам само и единствено от прокуратурата зависи въз основа на какви доказателства (събрани, естествено, от полицията) съдът преценява кой да остане зад решетките и кой да не остане. Последното доказателство, че открай време съдът опира (поне в половината от случаите) пешкира заради прокурорски грехове, е скандалът с небезизвестния бизнесмен Златомир Иванов. През последните десетина години той нашумя с екзотичния си прякор Златко Баретата и бе вкаран - от МВР или по поръчка на МВР - в няколко престъпни схеми последователно: силова охранителна и застрахователна дейност, контрабанда, поръчкови убийства, а напоследък - международен трафик и вътрешна търговия с дрога. Тук едва ли има смисъл да се връщаме години назад, за да проследим всички разправии, развили се с участието на Златомир Иванов и на колегите му от Съюза на бившите барети. Като се започне от убийствата на Веско Въртийски-Патичето и Ларсен Луканов (на 5 юли 1995 г. в столичния бар Виро на Петте кьошета), мине се през съпричастността му към прословутата Фабрика за убийства на другия бивш командос Николай Добрев-Бай Добри (разкрита уж през септември 2002 г.) и се стигне до прословутия доклад на Центъра за изследване на демокрацията (от декември 2003 г.), според който Златко Баретата е един от шестимата наркобосове в България.По-важното е, че до момента, въпреки всички хвалби на МВР и на прокуратурата за крупни успехи в борбата срещу организираната престъпност, добили публичност напоследък, криминалното досие на Златомир Иванов-Златко Баретата си остана кристално чисто. Вярно, той на няколко пъти бе привикван за спявка по най-различни поводи, но така и не се намери храбрец, който да открие дори едно доказателство за престъпната му дейност.Нещо подобно се случи и с последния полицейско-прокурорски екшън около Златомир Иванов. Той започна преди около месец като приказка с неочакван край, а приключи безславно.На 4 август следобед пресслужбата на прокуратурата разпространи съобщение, което хвърли в оркестъра всички съдебно-криминални репортери. Причината е, че след десетгодишна абсолютна недосегаемост най-сетне - на 3 август, при съвместна операция на Софийската градска прокуратура, Столичната следствена служба и НСБОП е разбита организирана престъпна група, създадена за извършване на контрабанда на стоки в особено големи размери чрез използването на документи с невярно съдържание и данъчни престъпления. Според прокурорската дописка, в София и в други градове на страната са извършени претърсвания, обиски и изземвания от офисите и домовете на служители на фирма Лабекс ООД, собственост на Златомир Иванов Иванов (Златко Баретата - бел. ред.) и са задържани ортаците на Баретата - Любомир Любомиров, Петър Сарандев и Александър Христов.Още тогава Параграф 22 писа, че истинската мишена на операцията - Златомир Иванов-Златко Баретата, е бил предупреден предварително какво ще му се случи и затова - ден по-рано (на 2 август) той предвидливо е заминал за Германия. И то с полет на Луфтханза - през аерогара София, като името му се появява в информационната система на МВР за напусналите страната със закъснение от едно денонощие.Като оставим настрана факта, че Софийската градска прокуратура и Столичната следствена служба нямат никакви правомощия да извършват операции извън територията на София-град, по-интересното беше за какво точно са погнали Златко Баретата по никое време, и то за контрабанда: дали заради разстрела на Антон Милтенов-Клюна (на 30 юли), или просто, защото Златко Баретата също си е изпял песента като наркобос и трябва да бъде компрометиран чрез медиите. Първата неяснота - че случаят няма нищо общо с Клюна, падна още на 5 август. В публичното пространство изтече информация, че при обиска в жилището на Баретата антимафиотите от НСБОП са си позволили лукса да вземат една негова четка за зъби с идеята да я подложат на ДНК-анализ. Въпреки че от оперативна гледна точка подобно своеволие е съвсем допустимо (за разлика от законовите разпоредби), през следващите няколко дни ръководството на НСБОП - в буквалния смисъл на думата - направо се изприщи, докато успее да се измъкне от тази мъртва хватка. Втората въпросителна отпадна на 10 август, когато медиите разпространиха вестта, че Златко Баретата бил заловен на ГКПП-Калотина на влизане в България. Поведението на Златко Баретата навежда на мисълта, че той изобщо не се е крил, тъй като в общи линии е имал представа какво го очаква.И действително той чинно си излежа 24-часовото полицейско задържане, след това - 72-часовото прокурорско задържане, а накрая - на 15 август, влезе в Софийския градски съд и излезе от него с мярка за неотклонение подписка. Доколкото стана известно тогава, по делото, посветено на това каква мярка за неотклонение да се приложи спрямо Баретата, е било приложено само едно доказателство - пистолет, който се оказа собственост на неговия кум. За всички останали обвинения срещу Златомир Иванов обаче - организиране на престъпна група, контрабанда и пране на пари - държавното обвинение не е внесло в съда дори половин доказателство. Кой знае защо медиите изобщо не се впечатлиха от решението на градските магистрати. Нещо повече - никой не си позволи лукса да зададе на професионалното ръководство на МВР и на Върховната касационна прокуратура поне два-три въпроса. Примерно: Защо обвиняват един човек в мафиотска дейност, пък искат да го задържат за един пистолет (който не е негов!)?, Вярно ли е, че къщата на Баретата денонощно се охранява от тридесет тежко въоръжени бодигардове и защо?, Къде изчезнаха 30-те скъпи ловни пушки на Баретата?, Наистина ли по време на обиска в жилището му са намерени две чекмеджета, пълни с евро? и тъй нататък.На 18 август част от истината най-сетне доби публичност, и то само заради смелостта на магистратите от Софийския апелативен съд. По време на заседанието председателят на съдебния състав Теодора Стамболова обяви, че по делата няма нито едно годно доказателство, което може да бъде признато от който и да е съд, след което извади на показ част от порочната практика на прокуратурата за мачкането на дела и за проваляне на полицейски разследвания. От разказа на храбрата съдийка стана ясно, че първоначално делото срещу Златко Баретата е било само едно - за контрабанда на стоки чрез фалшиви документи. Още на 3 август обаче (деня на антимафиотската операция срещу Баретата, който той прекара в Германия) прокурор Ангел Илиев от Върховната касационна прокуратура е разпоредил на подчинените си от Софийската градска прокуратура да разделят делото срещу Златомир Иванов на две: за контрабанда и данъчни измами и за създаване на организирана престъпна група. От съдийския разказ се разбра още, че по делото за организираната престъпна група няма нито една улика за мафиотската дейност на Баретата, а по делото за контрабандата няма нито едно доказателство, че той е свързан с престъпленията на Любомир Любомиров, Петър Сарандев и Александър Христов. Те също се оказаха на свобода с различни мерки за неотклонение. Открай време Параграф 22 пише срещу порочната практика магистрати от Върховната касационна прокуратура да се бъркат в работата на нисшестоящите им колеги, на следствието и на полицейското дознание, като им дават най-различни указания - писмено, по телефона или... на четири очи. Примерите за подобни действия, категорично забранени от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), не са един и два. Ще напомним делата за убийството на бившия премиер Андрей Луканов, за трагедията в дискотека Индиго, десетките дела за банковите фалити и финансовите пирамиди, за най-поръчковите от поръчковите убийства и т.н.Онова обаче, което в случая със Златко Баретата прави особено впечатление, е, че върховният прокурор Ангел Илиев, който иначе оглавява отдел Антимафия във ВКП и прекрасно знае какво трябва да направи, за да спази НПК и всичко да е окей, демонстрира... учудваща правна и процесуална некомпетентност. Според апелативните съдии единственото, въз основа на което прокуратурата се опитва да тикне Баретата зад решетките, е разпит на лицето Стефка Галенкова. По едното дело срещу Златомир Иванов тя е разпитана в качеството й на обвиняема (привличена е като такава с постановление на самия Ангел Илиев), но по делата за мерките за неотклонение срещу Баретата нейните показания са били представени като... свидетелски. Двойственият подход е довел до пълната невъзможност дадените от Галенкова сведения да се използват като свидетелски показания, още повече че в тях тя никъде не уличава Златомир Иванов, категорична е съдия Теодора Стамболова. Естествено след такова развитие на нещата Златко Баретата се прибра вкъщи. При това - без изобщо да се притеснява, че от време на време ще ходи в Шесто РПУ-София, за да осъществява мярката си за неотклонение подписка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във