Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВКС ОПРАВДА КИСЕЛИННИЯТ ЗАЛИВАЧ

Ден преди да излезе в лятна ваканция, Върховният касационен съд (ВКС) извъртя поредния здрав шамар на чевръстите разкривачи на тежки криминални престъпления. В края на миналата седмица стана известно, че таксиметровият шофьор Петко Петков не е онзи изверг, който преди три години и осем месеца заля покойната вече Светлана Гебрева и който светкавично бе изправен на подсъдимата скамейка със задружните усилия на столичните криминалисти, следователи и прокурори. И то под личното ръководство на главния секретар на МВР Бойко Борисов (по онова време полковник), тогавашния директор на ДНСП ген. Васил Василев и бившия районен прокурор на София и настоящ неуспял кандидат-депутат Славчо Кържев. Бруталният атентат срещу заместник-директорката на Дирекция Национален строителен контрол (ДНСК) бе извършен на 17 декември 2001 година. Около 10. 30 часа Светлана Гебрева и персоналният й шофьор слезли от колата и тръгнали към дирекцията на бул. Христо Ботев № 47. На няколко метра от входа обаче те били пресрещнати от непознат мъж, който с рязко движение на ръката плиснал киселина в лицето на Гебрева и хукнал да бяга. Шофьорът тръгнал да го гони с пистолет в ръка, но не посмял да стреля заради хората по тротоара. Малко по-късно човекът се спънал и паднал, а това осигурило на изверга необходимата преднина и той изчезнал. След инцидента Светлана Гебрева е откарана в клиниката по изгаряния на Пирогов с дълбоки рани по лицето, краката и ръцете. В изявление пред медиите директорът на Пирогов д-р Спас Спасков обясни, че зрението на жертвата е спасено благодарение на контактните лещи, които е носела, а опасност за живота й няма. (Близо половин година по-късно - на 14 май 2002 г. Светлана Гебрева почина от рак, който се активизирал, според експертите, в резултат на инцидента и преживения стрес.)По повод на покушението срещу Гебрева пресцентърът на МВР веднага съобщи, че полицаи от СДВР и Шесто РПУ блокираха района минути след инцидента и започнаха да разпитват очевидци. Работи се по няколко версии. Сред тях са лично отмъщение и наказателна операция заради борбата на Гебрева с незаконното строителство. Вече има заподозрян, направен е и фоторобот, похвали се главният секретар на МВР Бойко Борисов, който посети Светлана Гебрева в Пирогов няколко часа след инцидента, придружен от двете си тогавашни сенки - директора на ДНСП ген. Васил Василев и директора на СДВР полк. Румен Стоянов. За да не остане по-назад от професионалния си ръководител, тогава Васил Василев обяви, че по случая работят повече от 100 полицаи и че е сигурен в скорошното разкриване на безмилостния престъпник.На 20 декември 2001 г. (четвъртък), по време на редовното заседание на Министерския съвет, шефът на МВР уведоми колегите си, че за разкриването на престъплението е сформирана работна група от МВР, следствието и прокуратурата, в работата на която се е ангажирал лично софийският районен прокурор Славчо Кържев. Проверяват се три-четири версии за покушението, като основната се свързва с работата на пострадалата. Сега се прави преглед на всичките актове и контролни действия, ръководени от Гебрева, за да се установи дали има конфликт на интереси. Групата анализира и проверките, ръководени от Гебрева по Черноморието и планинските курорти, назначени са и три експертизи.По данни на колеги на пострадалата, всяка година през ръцете на Светлана Гебрева са минавали по около 15 000 преписки за незаконни строежи, като само през 2001 г. тя е подписала 5500 наказателни акта. Освен всичко това в периода 1998-2000 г. Гебрева е вписала в досието си над 150 сринати незаконни хотели и кръчми в курортите Боровец, Пампорово, Слънчев бряг и Златни пясъци, както и двайсетина-трийсетина незаконни обекта край столичното Околовръстно шосе.Явно Гебрева е имала много приятели с още повече причини да й отмъщават. Проверката на всичко това за две-три седмици е очевидно невъзможна. Но на 15 януари 2002 г. извършителят на зловещото престъпление - столичният таксиметров шофьор Петко Петков - вече е заловен. През 1998 г., същият този Петко Петков бе арестуван и за заливането на журналистката Анна Заркова с киселина. По-късно обаче той беше освободен, защото следствието и прокуратурата не откриха нито едно доказателство за вината му.Преди три години Параграф 22 пръв писа, че от делото срещу Петков нищо няма да излезе (бр. 29 от 20 юли 2002 г.). В тогавашната публикация Случаите Заркова и Гебрева: престъпления близнаци или съдебни грешки) предположихме, че следствието и прокуратурата трудно биха доказали, че Петков е залял Светлана Гебрева с киселина, защото са разследвали престъплението през пръсти. Според свидетели на инцидента, престъпникът е висял пред сградата на ДНСК поне половин час, пушил е нервно и е пускал фасовете в краката си. Нито една от угарките обаче не е била иззета от местопрестъплението, не е била подложена на ДНК-анализ и не е била сравнена с ДНК-пробата на Петко Петков. Ако това се беше случило, още през февруари 2002 г. задържаният щеше да бъде освободен (при разминаване на резултатите) или миналата седмица ВКС щеше да потвърди осъдителната му присъда (при идентичност на ДНК-пробите).Другият фатален пропуск е, че след като Петков е разпознат от осем свидетели, не е направен следствен експеримент. Ако някой се беше сетил да извърши това процесуално действие, днес никой нямаше да си задава въпроси от типа Как престъпникът ще тича с шише киселина в ръка, без да разлее и една капка върху ръката или дрехите си? По-нататъшният ход на предварителното производство срещу Петков обаче доказа, че събирането на доказателства е най-досадната работа за един районен прокурор. На 4 октомври 2002 г. обвиняемият за четвърти път обжалва неуспешно задържането си под стража пред Софийския районен съд. След заседанието той споделя с репортерите, че от шест месеца не е виждал жив следовател и че от 15 декември 2001 г. го извеждат от килията само с качулка на главата. Тогава наблюдаващият прокурор по делото Валентин Филипов изобщо не пожела да коментира думите на Петков, но отговорът му не закъсня кой знае колко. На 16 януари 2003 г. той внесе обвинителният акт по делото в Софийския районен съд, въпреки че срещу Петков не бе събрано нито едно доказателство и всичко бе закрепено само на свидетелските показания, взети през януари 2002-а.За да докаже кой командва парада обаче, на 31 януари 2003 г. (петък), точно в 17 часа, прокурор Валентин Филипов предяви на Петко Петков в присъствието на началника си (софийския районен прокурор Славчо Кържев и в отсъствието на адвокат)... още едно обвинение за заливане с киселина - този път на журналистката Анна Заркова.На 19 юни 2003 г. състав на Софийския районен съд (СРС), начело с председателката на съда Капка Костова, оправда Петко Петков поради липса на доказателства. Решението на СРС бе протестирано от Славчо Кържев пред Софийския градски съд, но това по никакъв начин не оправи настроението на районните обвинители. През следващите три месеца те се опитаха да обяснят на широката общественост, че оправдателната присъда е плод на страх и некомпетентност, но не успяха. А накрая така се объркаха, че на 11 септември 2003 г. Славчо Кържев не само обяви Петков за терорист, ами обеща срещу него да бъде повдигнато ново обвинение - за покушението срещу Анна Заркова. Да напомним, че девет месеца по-рано (на 31 януари) той вече беше присъствал на такава церемония (в кабинета на подчинения си Филипов). Второинстанционното дело срещу Петков в Софийския градски съд започна и приключи в едно заседание - на 1 март 2004 година. То ще остане в историята единствено с няколко емблематични фрази на прокурор Валентин Филипов. Оправдаването на Петков за покушението с киселина срещу Светлана Гебрева е тежка съдебна грешка, а мотивите са процесуално юридическо недоразумение. Моля ви за справедливост, моля да покажете смелост - призова обвинителят, след което продължи: В първоинстанционния съд бе констатиран дефицит на кураж, а две трети от състава видимо трудно прикриваше ужаса от физическия контакт с подсъдимия. Страхът е човешко чувство, но когато той завладее един съдебен състав, е трудно да се очаква обективна присъда, обобщи той и... окончателно зашемети съдиите и публиката с твърдението, че Петков е най-опасният терорист единак в последните години в България и има принос в популяризирането на нападенията с киселина, които са рядкост в Европа и България. Съвсем естествено прокуратурата не успя да защити тезата си по никакъв начин и на 1 април 2004 г. СГС потвърди оправдателната присъда на Петко Петков. Година и три месеца по-късно - на 14 юли 2005-а, тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) сложи последната точка на прокурорската гавра с паметта на Светлана Гебрева, с конституцията и със законите. Няколко минути след като оправдателната присъда на Петков влезе в` сила, съпругът на жертвата - Атанас Гебрев, който е дългогодишен юрист и военен съдия, заяви: Разочарован съм от правосъдието. За мен проблемът е в магистратите, а не в доказателствата. Ако комисия провери това дело, тя би установила грешките на магистратите по него... И е съвсем прав човекът, защото безобразията, извършени по време на предварителното производство, плачат не само за дисциплинарни уволнения, но и за съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във