Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВКС ОСИГУРИ НА БЪЛГАРИЯ ОЩЕ ЕДНА ПРИСЪДА В СТРАСБУРГ

Вместо да обясни на хората за какво точно е поканен в Страсбург и какво разбира под понятието реформа в съдебната власт, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров ни в клин, ни в ръкав се нахвърли върху медиите. В края на миналата седмица (петък, 22 октомври) той се включи на живо в предаването Студио България на радио Нова Европа и в прав текст обвини медиите, че манипулират общественото мнение и не позволяват на хората да отсеят зърното от плявата в борбата срещу престъпността. Журналистите юристи да не говорят за съдебната власт като общо понятие, тъй като в нея освен съдилищата фигурират и следствие, и прокуратура, а ако се има предвид наказателното производство и борбата с престъпността - и органите на МВР, заяви от другия край на Европа председателят на ВКС. Според него по вина на медиите и на политиците всичко се е обвивало в една мъгла, която се търкаля в обществото, и хората не могат да разграничат отговорностите. В изказването си председателят на ВКС Иван Григоров определи критиките към съдебната система като говорене ангро, защото в последния доклад на Европейската комисия, оповестен на 6 октомври 2004 г., нямало нито една забележка към съда за слаба работа. В доклада на Европейската комисия критиките са отправени към органите на досъдебното производство - обобщи Иван Григоров, имайки предвид полицейското дознание, следствието и прокуратурата. - Отношението, което обществото има към съда, е тръгнало в погрешна посока по пътя на смесването. Склонен съм да твърдя за ВКС и за по-долните съдилища, че носим всякаква отговорност за това, което става в съда, заключи Григоров. Малко след като направи това изявление, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров стана член на Мрежата на председателите на върховните съдилища от Европейския съюз, а ВКС придоби статут на наблюдател в организацията, тъй като България още не е член на Евросъюза. Лошата новина в случая е, че Иван Григоров наистина много добре знае какво става в поверения му съд, но никога не е поемал лична отговорност за закононарушенията, произвеждани от неговите подчинени. В миналия брой на Параграф 22 описахме част от патилата на Красимир Петров, който излежава 16-годишна присъда в Бобовдолския затвор. Той е осъден за групов побой през 1994 г., след който жертвата е починала в болница. Името на Петров нашумя преди около месец, когато той заведе дело срещу Министерството на правосъдието по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, и оцени претърпяното от него на 85 000 лева. Днес продължаваме с разнищването на този скандал, защото първопричината за неговото избухване е не другаде, а в единствения орган, който има право да правораздава в България - съда. Началото на историята се губи в далечната 1994 г., когато на 1 юни Красимир Петров, Васил Иванов Динев, Михаил Неделчев Манолов и Виктор Димитров Георгиев пребиват варненския ром Тошко Йорданов Христов, който по-късно умира в болница. По случая е образувано предварително производство, в хода на което е установено, че Христов е удрян и ритан в продължение на няколко часа, след което е натоварен в багажника на лек автомобил и изхвърлен на безлюден път край Варна. Тялото му е открито по случайност от двама души, но всички усилия на варненските лекари да спасят живота на Христов са безплодни. Според материалите по делото четиримата са пребили Христов, защото се усъмнили, че през 1994 г. той е откраднал 30 000 лв. от дома на единия от побойниците. Следственото дело е внесено във Варненския окръжен съд през 1998 г., а на 16 април 1999 г. биячите са осъдени за умишлено убийство, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин (чл. 116, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от Наказателния кодекс), както следва: Виктор Георгиев - 15 години лишаване от свобода, Васил Динев - 15 години, Михаил Манолов - 16 години, Красимир Петров - 16 години затвор. В решението на Варненския окръжен съд се казва още, че Михаил Манолов има да изтърпява още една 16-годишна присъда по дело от 1994 г., издадена му от Софийския военно-окръжен съд. Освен това четиримата са осъдени да изплатят на семейството на Христов обезщетение от 10 000 лв., ведно с лихвите от 1994 година. Адвокатите на четиримата подсъдими моментално обжалват присъдите на своите клиенти пред Варненския апелативен съд, който на 27 март 2000 г. взема едно от най-странните решения в най-новата история на българското правораздаване: първоинстанционните присъди на Георгиев, Петров и Динев са потвърдени, но присъдата на Михаил Манолов е намалена драстично - от 16 на 4 години лишаване от свобода. Основание за подобен рязък скок апелативните съдии откриват в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс (НК), която гласи: При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел (петнайсет години лишаване от свобода - бел. ред.).Решението на варненските апелативни магистрати също е обжалвано, но само от тримата подсъдими Виктор Георгиев, Васил Динев и Красимир Петров. Според тях по време на досъдебното и съдебното производство са допуснати груби процесуални нарушения, довели до несправедливото им осъждане. През пролетта на 2000 г. делото влиза във Върховния касационен съд (ВКС), за да отлежи там около 20 месеца. Решение № 601 на Трето наказателно отделение на ВКС в състав председател Маргарита Тихчева и членове Саша Раданова и Борислав Ангелов се появява на 28 януари 2001 г., но вместо точка на съдебната одисея слага една... доста голяма въпросителна. Въпреки че по закон Върховният касационен съд се произнася само въз основа на събраните до момента доказателства и не провежда съдебно следствие (чл. 356, ал. 5 от Наказателнопроцесуалния кодекс - НПК), в споменатото решение на тричленката пише следното: Пред настоящата инстанция беше назначена и изслушана тройна съдебно съдебно-психиатрична експертиза за оценка на психичното състояние на подсъдимия Васил Иванов Динев след извършване на престъплението и за годността му да участва в наказателното производство. На основание заключението на експертизата, в съдебно заседание с протоколно определение, ВКС, намирайки, че са налице условията на чл. 21, ал. 1, т. 5 от НПК, е прекратил наказателното производство спрямо този подсъдим...Иначе казано, осем години след като четиримата пребиват Тошко Христов и след като на две инстанции - окръжна и апелативна, Васил Динев е признат за нормален и виновен, изведнъж ВКС установява точно обратното: той е невменяем и наказателното производство срещу него трябва да бъде прекратено, защото след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта! Със същото решение тричленката на ВКС потвърждава първоинстанционните присъди на Виктор Георгиев и Красимир Петров (съответно 15 и 16 години лишаване от свобода) и на 28 януари 2002 г. ги изпраща зад решетките без право на по-нататъшно обжалване. Оттук нататък, каквото и да напише човек, все ще е малко. По закон, когато установи подобно нещо, ВКС е длъжен да върне делото на съответния апелативен съд за гледане от друг състав. Именно този състав е длъжен да назначи новата съдебно-психиатрична експетриза или пък да върне случая още по-надолу по веригата - на първоинстанционния съд, а оттам - на прокуратурата и следствието. Онова обаче, заради което България със сигурност ще загуби делото в Старсбург, когато случаят Петров влезе в Европейския съд по правата на човека, е друго. От достоверни източници Параграф 22 научи, че един от магистратите във Варненския окръжен съд, гледали делото за побоя и убийството на Тошко Христов през 1998-1999 г., е бил роднина по права линия (братовчед) на един от подсъдимите. По закон подобно съвпадение е абсолютно забранено, а фактът, че четиримата са осъдени на първа инстанция, няма никакво значение. Всъщност заобикалянето на нормативните актове в този случай през годините никак не е плод на злощастно стечение на обстоятелствата. И това си личи най-добре от простичкото сравнение между криминалните биографии на двама от участниците в побоя над Тошко Христов - Красимир Петров и Михаил Манолов.В биографията на Красимир Петров пише, че зад гърба си има само една присъда. Тази сюжетна линия тръгва през 1989 г., когато той е 16-годишен и участва в друг побой. Според показанията на жертвата, след като го набили, мутрите му задигнали коженото яке, часовника и доста пари. Деянието е квалифицирано като грабеж, а арестуваният Красимир Петров поема върху себе си цялата вина. Като непълнолетен, той е осъден на 12 месеца лишаване от свобода, но делото се влачи между съдебните инстанции общо пет години. Присъдата му влиза в сила през лятото на 1994 г. и на 23 юни (три седмици, след като той, Манолов, Динев и Георгиев пребиват до смърт Тошко Христов на 1 юни) Петров е задържан и въдворен в Софийския централен затвор. Като човек с първа присъда той е изпратен в затворническото общежитие Кремиковци, където режимът е по-облекчен. На 30 юли 1994 г. Петров е изпратен на работа в един от заводите на металургичния комбинат Кремиковци, откъдето бяга. Заловен е по случайност през 1997 г. в столичния ж. к. Люлин. На 19 април 2004 г. във Варна е извършена поредната показна екзекуция. Пред фитнес центъра на стадион Локомотив с автомат са простреляни съпроцесникът на Петров по делото за смъртта на Тошко Христов - Михаил Манолов-Чешкия и бодигардът му Юлиян Фотев. Около 16 ч. следобед, докато двамата стоят до лъскавото Ауди А8 на Чешкия, от храсталаците край стадиона изскача висок мъж с очила и шапка на главата, който, без да се интересува от децата наоколо, вади автомат и изпразва половин пълнител в мишените си. Манолов и Фотев са откарани в реанимацията на варненската болница Света Анна, където Чешкия издъхва. По данни на РДВР-Варна, мотивите за атентата са два: разчистване на наркопазара в региона и неуредени дългове. Това е втори атентат срещу Манолов - съобщиха тогава от РДВР-Варна. - На 22 ноември 2003 г. той оцеля като по чудо, след като двама неизвестни бандити го обстрелваха с автомати Калашников пред бл. 5 в ж. к. Владиславово. След нападението Манолов бе откаран в болница с рани в областта на таза, но пет дни по-късно бе изписан по свое желание. През 1996 г. Манолов е арестуван в Чехия за убийство и екстрадиран в България, за да изтърпи наказанието си, се казва още в информацията на РДВР-Варна, разпространена ден след екшъна пред стадион Локомотив. До момента убиецът на Михаил Манолов не е открит. Неизяснен остава и въпросът защо той е бил на свобода, при положение, че през 1994 г. е осъден от Софийския военно-окръжен съд на 16 години затвор. В решението си от 28 януари 2002 г. тричленката на Върховния касационен съд и дума не казва по въпроса дали потвърждава четиригодишната присъда на Чешкия за убийството на Тошко Христов. Още по-голяма е загадката около 16-годишната му присъда, издадена през 1994 г. от Софийския военно-окръжен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във