Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВКС "развърза" спора за неплатените глоби

Гражданите не могат да бъдат "дамгосвани", докато са живи, ако са били "осъждани". Още по-малко пък това е допустимо, след като държавата - въпреки цялата си мощ, лостове и ресурси, по една или друга причина не е успяла да изпълни наказанията им. Всеки трябва да има възможност да получи отново "чисто" свидетелство за съдимост и да бъде реабилитиран пред закона и обществото, ако се е поправил и не е вършил други престъпления.

Това е ключовото послание във второто по ред  за 2018 г. тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за 2018 година. С него  съдиите отговориха на седем спорни въпроса за това, кога и как се прилага реабилитацията при неизтърпени наказания и неплатени глоби.

Въпросът най-силно засяга  хората, осъдени за леки престъпления да платят глоба или на пробация. И най-вече тези, които нямат пари да си платят наложените санкции. А те са хиляди.

Тълкувателното решение бе поискано от главния прокурор Сотир Цацаров. А до тълкуване се стигна заради противоречивата съдебна практика. Основният въпрос пред ВКС бе може ли да бъде реабилитиран осъден извършител на престъпление, чието наказание не е изпълнено - независимо по чия вина (дали заради бездействието на държавните органи, или защото осъденият се е укрил). И независимо от наказанието - лишаване от свобода, пробация, глоба или друго.

В отговора си съдиите бяха категорични - може. Стига да е изтекла давността за изпълнение на наказанието (която за някои престъпления надхвърля 10 години), а след нея да е изтекъл  и срокът за реабилитация, в който осъденият да е спазвал закона и да не е извършвал нови престъпления.

"Общото законово задължение за изпълнение на наложеното наказание е на органите по  изпълнение  на  наказанията,  а  не  на  осъдения.  Бездействието или недостатъчната активност на органите по изпълнение на наказанията до момента на изтичане на давността всъщност представлява отказ от реализиране на право, при което не възниква и кореспондиращото му насрещно задължение. След изтичане на давността привеждането в изпълнение на наказанията е невъзможно, дори и при  изразено  желание  и  оказано  съдействие  от  страна  на  осъдения. Изключение  представлява  само наказанието  глоба,  което  би  могло да  се изпълни с доброволно внасяне на сумата в полза на републиканския бюджет, но дори и в този случай следва да се отчете, че неизпълнението би могло да се дължи на обективна невъзможност, а не на отказ да се понесе наказанието. Недопустимо е при неефективно изпълнение на задълженията от страна на държавен орган гражданите да търпят неблагоприятни последици, при това до края на живота им...", написаха съдиите.

Проблемът идва оттам, че законът обвързва началото на срока, който е необходимо да изтече, за да настъпи реабилитация, с изтърпяването на присъдата. Само че  ако тя не е изтърпяна - независимо по каква причина, излиза, че осъденият никога няма да вземе чисто свидетелство за съдимост.

Това е недопустимо, казват обаче съдиите. "В случай че съдебният статус на лицата, по отношение на които наказанието не е изпълнено, остане непроменен до края на живота им, те биха били поставени в значително по-неблагоприятно положение от останалите осъждани граждани. Такова неравноправно третиране е възможно само ако е предвидено в закона. В конкретния случай не става въпрос за нормативна забрана за тази категория лица да настъпи реабилитация, а за законодателна непълнота. Допустимите ограничения в  правната сфера следва да са изрично  регламентирани или да произтичат от естеството на наложеното наказание, а не да се извеждат по пътя на тълкуването...", казват съдиите. И напомнят, че невъзможността за реабилитация не може да бъде третирана като някакъв вид "наказание" за осъдения заради това, че не е изтърпял присъдата си или не си е платил глобата.

"Ролята на изпълнителската давност е да стимулира органите по изпълнението към навременно упражняване на правомощията им и да не допуска трайна несигурност в правния мир при продължително бездействие на администрацията.  Сроковете  за  реабилитация  имат  съвсем  различна насоченост. Целта им е да мотивират осъдените към въздържане от нови престъпления...", обясняват съдиите от ВКС. Затова приемат, че реабилитацията при неизпълнено наказание става при "комбинацията" от двата срока - давностният за изпълнение на наказанието и този за реабилитация. И трябва да изтекат и двата.

 

Конкретните хипотези:

- Ако давността е спирана и прекъсвана

Началният момент, от който започва  да  тече  срокът  за  реабилитация, е  този  на  изтичане  на обикновената  давност  за изпълнение  на  наказанието,  ако  не  са предприети  действия  за  спиране  или  прекъсването й.  Ако такива  действия има, началният  момент  е  този  на  изтичане  на абсолютната изпълнителска давност.

- Ако глобата не е платена

В  случай  че не  са предприети действия,  насочени  към  изпълнение  на  наказанието,  и давността не е била спирана - давностният срок изтича в сроковете, посочени в чл.82 от НК, и  от този момент започва да тече срокът за реабилитация.  Когато не е образувано изпълнително производство за събиране на глобата, сроковете  на  обикновената  и  абсолютната  изпълнителска  давност  са съответно две и три години и са идентични с тези за наказанията пробация, конфискация,  лишаване  от  права  и  обществено  порицание.  

- Ако е образувано изпълнително производство

Първо трябва да се уточни, че изпълнително дело може да се образува само ако вземането е изискуемо, т.е ако не е вече изтекъл срокът на обикновената или абсолютната давност. Първата е със срок две години, втората - три и се прилага, когато обикновената е била прекъсвана  например с издаването на изпълнителен лист. Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов двегодишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия,  наказанието  глоба  става неизпълнимо  по  принудителен  ред.

-  Приложим ли е отново чл.78а при неплатена глоба

Да - с  оглед възприетото принципно становище за "приравняване" на неизпълнимото поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова. Необходима  предпоставка  за  повторно  освобождаване  от  наказателна отговорност на основание чл.78а от НК са  последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишният срок за реабилитация. Доколкото глобата, налагана  на  основание  чл. 78а  от  НК, представлява  административно наказание,  давностните  срокове,  с  изтичане  на  които  се  погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредени

в Закона за административните нарушения и наказания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във