Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Владимир Астарджиев, съдия в Софийския градски съд: УСЛУЖЛИВИ ЗАКОНОДАТЕЛИ СРИНАХА АВТОРИТЕТА НА ТЕМИДА

ВИЗИТКА
Владимир Астарджиев е роден на 4 юли 1971 г. в София. Израсъл е в гр. Луковит, където са се преместили родителите му, след като се дипломирали. На 14-годишна възраст Владимир Астарджиев кандидатства в езиковата гимназия в Правец. През 1985 г. започва да учи в родния град на Тодор Живков в паралелка с разширено изучаване на френски език. През 1990 г. кандидатства право в СУ Св. Климент Охридски. Приет е от първия опит. Дипломира се през 1996 г., кара една година юридически стаж. В края на 1997 г. се явява на конкурс за съдия. Заема едно от първите три места и през януари 1998 г. е назначен като младши съдия в Софийския градски съд (СГС). През март 1999 г. в Наказателната колегия на Софийския районен съд (СРС) се освобождават няколко бройки и той е преназначен за съдия в СРС. Четири години по-късно, през ноември 2003 г., Висшият съдебен съвет (ВСС) го повишава като съдия в Софийския градски съд, където работи и до днес.
Владимир Астарджиев е гледал няколко медийни дела. Той бе съдията, който оправда Кирил Киров-Киро Японеца, оправда наскоро и хърватина Иван Може, както и бившия вицепремиер Александър Божков. Гледал е и банкови дела. Владимир Астарджиев е женен и има две деца.

Г-н Астарджиев, учил сте право в началото на 90-те години на миналия век, когато в България наистина вреше и кипеше. Вие прилежен студент ли бяхте, или изразявахте гражданската си позиция главно по улиците и площадите?
- Наистина влязох в юридическия факултет през 1990 г., когато бяха големите събития. Но не съм участвал в стачките, защото имах специално отношение, особено към СДС и неговите създатели.
Какво?
- Отрицателно. Не ми харесваше тяхното излъчване, най-общо казано. Не че Александър Лилов и компания ми харесваха.
Може ли да се каже, че не сте одобрявал начина, по който започна българският преход към демократично общество и пазарна икономика?
- Напротив. В началото бях много доволен и си мислех, че много бързо ще се променят нещата. Към по-добро. Но през 1991 г., когато беше кризата За Бога, братя, не купувайте, аз бях в първи курс. Родителите ми ме издържаха, нямаше как да започна работа и ни беше трудно на цялото семейство. Тогава вече си дадох сметка, че нещата не вървят на добре. Особено в правото. Виждаше се как се приемат закони, които явно обслужват лични интереси. Особено реституционните и земеделските закони, защото дори за един второкурсник, какъвто бях тогава, определено бе ясно, че обслужват интересите на група хора, които бързо успяха да си възстановят имотите и земите. А обикновените хора и до ден днешен продължават да се борят за един парцел от 500 кв. метра. Още тогава ми стана неприятно. А баща ми беше активен социалист на провинциално ниво и го преследваха местните сини привърженици по най-различен начин. И оттам идва отрицателното ми мнение за сините.
Интересувате ли се от политика?
- Не и не съм политически ангажиран. Как да се занимавам с политика, като и в момента има политически заиграваници, особено със съдебната система, които са ми неприятни. Не обичам, но ми се случва да гледам политически процеси. Говоря специално за банковите дела, които бяха политически обосновани. И то напълно нормално, защото много хора изгоряха покрай тези банки. Но се водеха по такъв начин, че да няма виновни. Поне такова усещане имам, като човек, който е разгледал две-три от тях. Въпреки че много хора си мислят, че ние, съдиите, сме виновни, като четем оправдателни присъди по тези дела.
Попадал ли сте на дела, по които явно се вижда, че има политическа поръчка?
- Да и честно да ви кажа, мразя, когато виждам как са нагласени нещата.
За кои дела говорите?
- По делото срещу бившия кмет Стефан Софиянски например. За мен начинът, по който се процедираше във връзка с исканията за отстраняването му от длъжност, беше много некоректен. Прокуратурата не изчака Софийският апелативен съд да се произнесе по едното искане и вече беше вкарала в съда друго искане. Говоря за делото за Бизнесцентър Гурко 1, което беше при мен. Това за какво говори? Според мен - за некоректност. Да не говорим, че точно тогава се водеха преговори за формиране на партии за изборите през 2005 г., говореше се за десници, за срещи. Това си бяха политически започнати неща. Но ако има доказателства нека го осъдят, защото е опасно да си на върха и да играеш игрички. През годините много се направи за сриване и на малкото авторитет, който има тази съдебна система.
Как може човек, от вашата позиция като съдия, да обясни на обикновените граждани с какво точно се занимава съдът?
- Проблемите за мен са комплексни. Като се почне от структурирането на съдебната власт, след това се мине през изключителното политизиране на полицията и на тези действия, които извършват. Полицията не разследва хората, които са на власт. Само чакат да се смени правителството и веднага започват да го разследват.
Прокуратурата и следствието трябваше да съберат доказателства за това кой е виновен за цялата ситуация и за целия хаос, който се получи в България, за криминалната приватизация, за фалита на банките. Но хората, които работеха там, бяха или некомпетентни или не желаеха да го правят. И от това също произлизат част от проблемите.
След това в съдебната система се получи едно много рязко подмладяване през 1992-1994 година. Като цяло хора с опит бяха изритани по политически причини от системата. Тези хора, съответно, преминаха на другата страна и започнаха да съветват трети лица, които правеха пари по онова време. Такова е моето усещане.
Невинаги се разследваше това, което трябва. Съответно в цялата система има хора, които взимат. Говоря в съвкупност за системата - следствие, прокуратура, съд, защото все още сме една система. Аз не мога да кажа кой взема пари. Въпреки че понякога от самия начин на водене на едно дело могат да се направят някои заключения. Но това даже не е свързано с взимането на пари. Французите имат една поговорка Търговия с влияние. Това, за което българинът казва: Аз на теб, ти на мен.
Когато сте бил във въззивен състав, дали някои съдийски решения са ви давали повод за размисъл?
- Попадал съм на явно некомпетентни решения на Софийския районен съд (СРС). Там има добри колеги, но има и такива, които не желаят да се занимават с наказателно право и съответно то си личи по делата. А на конкретни корупционни дела, честно казано, не съм попадал. Но в СРС са единици делата, които предполагат някакво корупционно поведение. Защото не по всяко производство може да се стигне до взимане на пари. Ако адвокатът е много добър и познава материалите, сам преценява, че няма смисъл да се правят опити да се подкупи съдията. Попадал съм на прокурорски актове за прекратяване на дознания, когато ги контролирахме през 2000-2001 година. Имаше някои странни прекратявания, които са или плод на отчайваща некомпетентност, или са били плод на нещо друго. Но, честно казано, никога не съм говорил с тези хора защо и как. Просто ги връщах за продължаване на разследването. Имаше интересни постановления.
Предлагали ли са ви подкуп?
- Директно не. Но в Софийския районен съд имах малко по-различен случай. При мен дойде един човек, който започна да обещава, че ако не му взема книжката, щял не знам си какво, не знам си що. Човекът беше шофьор, беше хванат да управлява пиян автомобила си. Аз му казах, че всичко зависи от това какво количество е изпил. Бях си установил нещо като практика, от която не се отклонявах. Когато кръвната проба беше между 1.2-1.5 промила алкохол, не взимах книжката, а налагах по-големи глоби. Но от 1.5 промила нагоре задължително взимах книжката, защото това вече е много опасно за обикновените хора, за околните. Той беше с 2 промила, така че го лиших от книжка за една година. И съответно нищо не получих от него...
Имаше един друг случай от 2001 година. Ставаше дума за някакво претърсване и изземване на матрици за пиратски дискове и адвокатите на собственика дойдоха и ме помолиха да не одобрявам протокола за претърсване и изземване. Казаха ми, че техният клиент щял да бъде много благодарен. Но аз го одобрих. Сигурно след това не е бил много благодарен, но не са ме заплашвали.
А някога въобще във вашата практика заплашвали ли са ви?
- Не, не съм получавал заплахи.
Как намирате сега съдебната система? Реформира ли се?
- Надявам се да върви към по-добро. Въпреки че с този безобразен нормотворчески хаос, който цари в държавата, съдебната система никога няма да се оправи. От друга страна, ако не се изчисти съдебната система от хора, които явно не стават за магистрати и които са известни на ръководителите в съдебната система, няма да се оправим.
Нека да не забравяме, че има и външен натиск за реформирането на съдебната система. Така че при всички положения трябва да вървим към по-добро. Въпреки че броят на делата в СГС се увеличава, а хората са малко. Което води до значително натоварване на съдиите. А натовареността пък води до некоректност и некомпетентност на произнасянията. Все по-рядко влизаме в зала, през по-голямата част от времето пишем. Нямаме време да ходим на семинари, на обучения. Възнагражденията растат постепенно, въпреки че са малко несправедливи, ако питате мен...
Говорите за факта, че всички съдии получават еднакви заплати независимо от качеството на тяхната работа и от натовареността...
- Да, за това говоря.
В момента се обмисля как да се коригира тази несправедливост...
- Знам. Но простият пример, който мога да дам, е от 2005 година. От края на март до ноември 24 съдии в Наказателната колегия сме работили колкото за 28 души. И не получихме нито лев за вътрешно съвместителство. Да ни бяха казали нещо от сорта на Разбираме ви, но в момента няма пари, но ще ви имаме предвид. Нищо такова не се случи.
По колко дела ви се падат на месец?
- За 2005 г. съм получил 15 дела от общ характер повече от 2004 година. Растат постъпленията по мерки, по въззивни дела. Обемът е страхотен. Като пример мога да посоча, че за 2003 г. бяха образувани около 3500 дела от общ характер, въззивни от общ характер и административни. А за 2005 г. са 5500 такива дела.
На колко съдии се разпределят тези дела?
- Миналата година бяхме 24 наказателни съдии, сега сме 25, след като съдия Антон Станков се върна от министерството. Много е. Тук са много сложни и обемисти дела - за източване на ДДС, длъжностни престъпления, за подкупи. СГС има специална компетентност по всички лица с имунитет, всички магистрати са при нас. Въпросът е, че София е най-големият и най-престъпен град в страната. За България той е един мегаполис, който води до липса на какъвто и да е социален контрол на престъпността.
Какво мислите за новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК)?
- Има много хубави постижения в новия НПК, но има и неща, които не мога да ги разбера. Притеснява ме, че някои неща не са съобразени с други. Например сроковете за насрочване и отсрочване на делата. Това не е съобразено със Софийския градски съд, който е един от най-натоварените в страната. При нас едно дело не може да бъде отсрочено за след месец, нямаме такава възможност. А ако това не се направи, то автоматично води до основания за дисциплинарно преследване на съдията и оставаме на благоразположението на Висшия съдебен съвет, който е един непостоянен орган. Надявах се, че Народното събрание ще ги промени, преди НПК да влезе в сила. Но уви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във