Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВМЕСТО ЧЕРВЕНА ТОГА ВЕЛЧЕВ НАМЕТНА... ГОВОРЯЩАТА КОЖА

Почти по едно и също време управляващата коалиция и главният прокурор навършиха отчетна възраст. На 17 август БСП, НДСВ и ДПС навъртяха една година във властта, а на 23 август Борис Велчев чуква шест месеца, откакто пое официално поста от Никола Филчев. Какъв е паралелът, ще си каже някой!?
След 12-месечно управление на тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС народът все още припознава властта само като корумпирана и крадлива. И е твърдо убеден, че неистовите напъни за влизане в Обединена Европа са свързани единствено с възможността безнаказано да бъдат откраднати най-малко нови четири-пет милиарда евро. Този път - от структурните фондове на Евросъюза, които ще бъдат отворени за България след приемането й в ЕС.
За разлика от управляващите, за първите си шест месеца като главен прокурор Борис Велчев сътвори истинско чудо.
Най-напред той накара хората да забравят, че в продължение на 16 години прокуратурата у нас бе машина за политически репресии, печатница за бързи пари и развъдник на корупция. След това ги убеди да възприемат държавното обвинение като институция, на която вече може да се разчита (но тези мерки все още не са достатъчни, особено за големите престъпни босове). И накрая - Борис Велчев успя да втълпи на обикновения българин, че слънцето ще изгрее на неговата правосъдна улица. Ето защо до 23 юли Велчев получи около... 14 000 сигнала и жалби, адресирани лично до... главния прокурор.
Явно запознат с тези няколко подробности от отчетния пейзаж, на 20 юли Галъп интернешънъл възвести, че за първи път от 16 години насам прокуратурата вдига своя рейтинг. А единият от собствениците на споменатата агенция - социологът Кънчо Стойчев, възкликна: Това е прецедент! А другият прецедент е, че главният прокурор Борис Велчев се класира на четвърто място по рейтинг след столичния кмет Бойко Борисов, президента Георги Първанов и министъра на културата Стефан Данаилов...
Всъщност има и още една причина, поради която сравнението между първия рожден ден на управляващата коалиция и първото шестмесечие на Борис Велчев като главен прокурор е неизбежно. Става дума за темповете и качеството, с които те изпълняват предизборните си обещания.
За 12-те месеца, през които държи юздите на държавата, коалицията между БСП, НДСВ и ДПС не изпълни нито едно от обещанията си, заради които преди една година всяка от трите партии влезе в греховен брак.
За първите шест месеца от мандата си Борис Велчев успя да реализира около една пета от целите, които бе записал в предизборната си програма и заради които - на 19 януари - 25-членният Висш съдебен съвет го избра за главен прокурор с невиждано мнозинство от 23 гласа за. Днес обаче думата ни ще е за друго - за онези две обещания на Борис Велчев, които той - по една или друга причина - не изпълни.

ТОЙ и медиите
Ненапразно в уводното каре стана дума за рейтинга на главния прокурор. На 19 януари 2006 г., по време на избора му във Висшия съдебен съвет, Велчев буквално заяви: Пресцентърът на прокуратурата ще бъде съществено преструктуриран, за да отговори на общественото желание за повече информация, но без това да пречи на поверителния характер на прокурорската дейност. Балансът е деликатен, но ще се постарая той да бъде намерен.
Що се отнася до главния прокурор - заяви Борис Велчев пред кадровиците на Темида и пред целия български народ (заседанието бе предавано пряко по БНТ - бел. ред.) - ако бъда избран, ще си запазя правото да не бъда медийна личност. Оценката за прокуратурата трябва да зависи не от думите на главния прокурор, а от броя на осъдените престъпници. Същевременно мога да ви уверя, че няма да се крия, когато има повод за коментар - колкото и неудобен да е той, няма да се поколебая и да поема отговорност.
Дали под напора на обстоятелствата, или поради факта, че работата го увлече, през изминалите шест месеца Борис Велчев нито слезе от водещите радиотелевизионни новини и от първите вестникарски страници, нито излезе от студията на коментарните предавания в електронните медии. Поне през първата половин година, разбира се, защото през следващите шест месеца говоренето не бива да изпреварва работата.
Стигна се дотам, че през ранната пролет някои анализатори започнаха да сравняват Борис Велчев с Бойко Борисов. Който, както много добре е известно, докато беше главен секретар на МВР (2001-2005 г.), така успя да завърти главите на неколцина криминални репортери (и на техните редактори, разбира се), че те смениха професиите си и го последваха на Московска № 33, преквалифицирайки се на общински репортери.
(Е, поне засега, съответните редактори и главни редактори продължават да се трудят на старите си работни места, но медийната любов все още залива Бойко Борисов на такива талази, че днес той смята себе си за още по-велик от времето, когато със снизходителна благосклонност приемаше определения от типа Шериф на държавата, Робокоп и Батман.)
Няма как да не се отбележи, че откакто Борис Велчев стана главен прокурор, ИНТЕРНЕТ страницата на прокуратурата стана за чудо и приказ, а информацията от държавното обвинение към журналистите вече не е дефицитна стока. Поне през първите два месеца от мандата на Велчев обаче вината за това не бе в обещаното преструктуриране на пресцентъра. Тъкмо обратното - главният прокурор сам се превърна в пресцентър и остави хората, на които плаща в името на бързото общуване с медиите, да... тънат в пълно неведение за важните неща, които започнаха да се случват по онова време в институцията.
Засега не е известно кой и по какъв начин успя да настъпи по мазола Борис Велчев. Но на 17 април софийският градски прокурор Бойко Найденов съвсем изненадващо бе освободен от длъжност и бе качен във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Там той оглави отдел Информационен и бе обявен за говорител на главния прокурор, но дългоочакваното медийно разтоварване на Борис Велчев не се състоя.
Какво се случи по-нататък е известно. И до момента публичните изяви на Бойко Найденов са не повече от седем-осем, което за четири месеца говорителство е повече от нищо. След 17 април пък Борис Велчев продължи да бъде говорител на самия себе си - достъпен (за разлика от предшественика си Никола Филчев); готов да отговори както на най-досадния, така и на най-неудобния журналистически въпрос; готов да обяснява едно и също на едни и същи... репортерки.
Това тутакси превърна Борис Велчев в любимец на журналистките и те започнаха да го посрещат по събитията така, както техните колежки посрещаха и продължават да посрещат Бойко Борисов: с все по-лъчезарни усмивки; с все по-влажни погледи, неумело прикрити зад трепетно пърхащите мигли; с все по-разтуптени сърчица...
Колкото и да не го е желал, на шестия месец от мандата си главният прокурор Борис Велчев постигна и някои успехи, които бяха патент на бившия главен секретар на МВР. Той до такава степен омагьоса съдебните репортерки с небрежно елегантния си външен вид и добро поведение, че те тутакси го определиха като мъжкар, за когото е грехота да напише човек и една критична дума.
За разлика от нежната половина на съдебното репортерско войнство, нежната половинка от държавното обвинение определя Борис Велчев по-сдържано - като
добър и обаятелен
Една от причините за медийната активност на главния прокурор звучи доста смислено: той е толкова възпитан и така добре познава законите на развитото гражданско общество, че през ум не му минава да отреже някоя медия с думите: Вече отговорих на този въпрос пред вашия репортер три пъти!
Другата причина, която засега се очертава като по-достоверна, е свързана с изявлението на Борис Велчев в началото на мандата му: Оценката за работата на държавното обвинение не трябва да зависи от думите на главния прокурор, а от броя на осъдените престъпници. И тъй като прокурорската машина най-трудно може да бъде смазана, почистена и потегната, главният й механик още поне половин година ще трябва да обяснява защо е махнал един или друг детайл от нея.
Та, след като се запозна по-отблизо с професионалните възможности на МВР, следствието, съда и на... собствените си подчинени, на Борис Велчев явно му дойде друг акъл: да докаже чрез медиите, че прокуратурата - под негово ръководство, наистина е на път да се промени към по-добро. И резултатите не закъсняха. Въпреки че все още няма нито един осъден за голямо престъпление, разкрито през последните шест месеца, общественото доверие в Борис Велчев продължава да расте. А той е на път да се превърне в единственото доказателство, че управляващата коалиция има политическа воля за борба с мафията и корупцията.
ТОЙ и малката мафия
На 19 януари 2006 г., пред Висшия съдебен съвет, Борис Велчев заяви: Ако бъда избран за главен прокурор, особено внимание ще отделям на противодействието на организираната престъпност. Същевременно обаче си давам сметка, че хората в селата и в малките градове имат свои приоритети в борбата с престъпността. За тях лидерите на големите престъпни групи в София и в големите градове са отвлечено понятие. Те искат да видят наказани престъпниците, които всекидневно застрашават техните права и които парадират със своята ненаказаност. Понякога си мисля, че каквито и успехи да бъдат постигнати в борбата с престъпните босове, те няма да бъдат оценени от хората, ако тях продължават да ги тероризират кварталните бандити....
На 23 февруари, на церемонията по приемането на поста главен прокурор, Борис Велев - в доста по-синтезиран вид - повтори тази своя теза. И... допусна втората си голяма грешка, защото управляващата тройна коалиция така го натисна да преследва мафиотски босове и корумпирани чиновници (за радост на Европа), че днес Борис Велчев все по-рядко си спомня за малкия човек, изнемогващ под игото на кварталните бандити.
Вярно е, че
мегаревизията на прокуратурите в страната
за свършеното през последните пет години трябва да приключи през първата половина на септември, а окончателният доклад се очаква да види бял свят две-три седмици по-късно. Така че от формална гледна точка, поне засега, Борис Велчев няма как да знае кои негови подчинени в районните, окръжните и апелативните прокуратури са се сраснали като сиамски близнаци с местните бандити; кои обслужват незаконните приватизатори и белите якички и кои печелят пари от образуването на поръчкови дела срещу нечия конкуренция.
Но през първите шест месеца от мандата си Велчев реагира на вехтата афера с бившия русенски сикаджия Илиян Пенев-Мацола, покрай когото изгоряха заместник апелативният прокурор на София Николай Ганчев и бившият окръжен обвинител на Русе - Люлин Матев. За сметка на това остави
без каквито и да било последствия
скандала в Дупница, при който стана ясно, че градът е поробен от бившите антимафиоти и настоящи тартори на подземния свят в Югозападна България - Пламен Галев и Ангел Христов-Геле. Странно защо без внимание остана и изумителната разправия между Столичната следствена служба (СтСлС) и Софийската градска прокуратура (СГП), избухнала на 3 август 2006 г. по повод на желанието на СтСлС да арестува небезизвестния източвач на Държавния резерв - Мирчо Петков-Мирчо Циганина. Доколкото Параграф 22 успя да разбере, съвсем конкретни доказателства за престъпната дейност на Мирчо Циганина има не само в СГП и във Върховната касационна прокуратура, но и в още няколко поделения на държавното обвинение - в Софийската окръжна прокуратура, в Ботевградската районна прокуратура, в Плевенската окръжна прокуратура и т. н. Гонка на прокурорите обаче, които от 10 години чадъросват Мирчо Циганина, до ден днешен няма.
Същото е положението и с Бургас, морето и неговите трудови... мутри. Иначе казано, с несебърско-поморийската престъпна структура на Димитър Желязков - по-известен с прякора си Митьо Очите, която продължава необезпокоявано да вършее из Югоизточна България и да си прави каквото иска с плажовете и с къмпингите. Както се казва, освен престъпленията те също са предмет на дейност на Очите: да наема въпросните обекти от местните власти за жълти стотинки (и яки пачки под масата); да строи кръчми по плажовете им и туристите да бъдат рекетирани така, както нареди босът.
За никого не е тайна
че от години държавното обвинение в Бургаския съдебен район е наясно за това кои местни и софийски ченгета защитават бившия висаджия Митьо Очите и кои бранят неговите конкуренти от бившата СИК. Единственият времеви проблем засега е, че главният прокурор Борис Велчев все още не е разпоредил пълно разследване на бургаското обвинение (не проверка), за да установи кои негови хора от службата от 15 години държат Митьо Очите и ортаците му на свобода. И срещу какво, разбира се!
Тук му е мястото да отворим приказка и за кварталните бандити в София. Като се започне от Димитър Вучев-Демби, мине се през Пешо Щангата и Росен Животното, та се стигне до Златко Баретата, Таки и Къро. През годините всички те са имали стотици пъти вземане-даване както със Софийската районна прокуратура, така и със Софийската градска прокуратура. Многократно са били и обект на българските медии, защото нито един от тях (поне засега) така и не успя да прекара в следствения арест повече от един-два месеца.
Според официалната версия на МВР, защитавана най-често от Бойко Борисов с крилатата фраза от американските полицейски екшъни, причината за тълпите бандити по улиците е една: Полицията ги лови, но съдът ги пуща на свобода.
Според съдиите вината за освобождаването на бандитите се намира точно от другата страна на барикадата: полицаите не събират достатъчно доказателства, защото са некадърни или са корумпирани.
Древният философ е казал: Истината винаги е по средата, а векове по-късно неизвестният български мъдрец е сътворил поговорката Между чука и наковалнята. Така че отдавна някой трябваше да прогледне и за ролята на прокуратурата - като процесуален посредник между МВР и съда - в обществената драма с тълпите от бандити на свобода. След което да установи, че има случаи, в които държавното обвинение иска на всяка цена да тикне пациента си в ареста, защото общественото мнение зове за мъст. Но има и случаи (при това - немалко), когато обвинението е получавало от МВР пълни папки, но е внасяло в съда по четири-пет листа - колкото за Бог да прости, но съвсем достатъчни човекът да бъде освободен незабавно.
За съжаление, през първите шест месеца, които прекара в блатото на българската бюрокрация (т.е. сред белите якички), сивата икономика и услужливата медийна среда, на главния прокурор Борис Велчев явно не му остана никакво време за тарторите на кварталните банди в столицата и в страната. Въпреки обещанието му да се справи с тях и въпреки че за този тип организирана престъпност малка е само възрастта на бандитите.
Било защото кварталните мутри се избиват помежду си, било защото по-улегналите от тях - в един момент - захващат друг бизнес: международен трафик на дрога, с износ на проститутки за Западна Европа, финансово-брокерска или посредническа дейност. Този тип израстване в кариера обаче е тема на следващ разговор, който ще се състои чак след шест месеца.
Тогава, когато Борис Велчев ще е закръглил една година като шеф на държавното обвинение. А мегаревизията в районните, окръжните и апелативните прокуратури отдавна ще е приключила и той, най-вероятно, вече ще е свалил говорящата кожаот гърба си и ще е останел само по... червена тога.

Facebook logo
Бъдете с нас и във