Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВМЕСТО ДА СЕ ЖАЛИ ОТ КОЛЕГИТЕ СИ, КЪРЖЕВ ТРЯБВА ДА ИМ ЦЕЛУВА РЪЦЕТЕ

Аз, престъпник? Егати борбата с престъпността!, възкликна преди няколко дни (вторник, 14 август) бившият шеф на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев от страниците на един уважаващ себе си национален всекидневник.
Той невинен? Да благодари на Господ, че във висшестоящите прокуратури също е имало магистрати като него, защото те са издавали актове по делата, които е манипулирал, и по този начин са го оневинили, възкликнаха в сряда пред Параграф 22 слуги на Темида, запознати с началническия чадър над Славчо Кържев.

От десет дни животът на Славчо Кържев, дългогодишен шеф на Софийската районна прокуратура, не е същият. Причината е, че на на 8 август 2007 г. той бе приобщен към дело № 315 от 2006 г. по описа на Националната следствена служба (НСлС) и срещу него бяха повдигнати обвинения по два текста от Наказателния кодекс: чл.282, ал.2 (престъпление по служба) и чл.289 (престъпление срещу правосъдието).
Веднага след като бившият обвинител и настоящ адвокат напусна сградата на НСлС, оттам разпространиха съобщение, в което се казва: Според първото обвинение, от 1 април 2004 г. до 9 юни 2004 г., в сградата на Софийската районна прокуратура (СРП), в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - административен ръководител - районен прокурор на СРП, при условията на продължавано престъпление, Славчо Кържев е превишил властта и правата си с цел да набави облага за други лица и от деянието му са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Това представлява престъпление по чл.282, ал. 2, предложение второ от Наказателния кодекс (НК). Според второто обвинение на 8 февруари 2002 г. в сградата на СРП Славчо Кържев е склонявал длъжностно лице от прокурорските органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването - чл.289, предложение 2 от НК - престъпление против правосъдието.
Съвсем накратко, в единия случай Славчо Кържев на три пъти е призовавал в прокуратурата ищец по висящо в съда гражданско дело, за да го убеди да оттегли или да намали исковете си в общ размер на 31 154 лв., подадени срещу собствениците на едно ООД. А пък в другия той просто е принудил един от своите подчинени - прокурор Петър Петров, да върне лек автомобил Опел Вектра на някакъв обвиняем. И то при положение че през април 2001 г. колата е била продадена с фалшиви документи, след което - за установяване на истинския й собственик - са били образувани две дела: гражданско и наказателно.
Ако Славчо Кържев не се бе направил на интересен, най-вероятно Параграф 22 щеше да му обърне по-сериозно внимание едва след два-три месеца, когато обвинителният акт по делото бъде внесен в Софийския градски съд или пък когато процесът срещу него започне.
Най-неочаквано обаче във вторник (14 август) един уважаващ себе си национален всекидневник тиражира интервю със Славчо Кържев, в което бившият районен прокурор на София се изкарва света вода ненапита и се провъзгласява за жертва на свои колеги с престъпно минало.
Нещо повече, в залисията около величието на собствената си персона Славчо Кържев до такава степен се увлича, че обявява борбата с корупцията за евтина имитация, а себе си - за поредния Ян Хус, качен на кладата във всеобщия напън за подмазване на Европейския съюз.
В интерес на истината, към днешна дата резултатите от битката с белите якички в държавното обвинение, съда и следствието са толкова скромни, че направо граничат с... пълното бездействие. Причината за това обаче (както твърди Славчо Кържев в споменатото интервю) не се крие в амбицията на главния прокурор Борис Велчев да се подмаже на Брюксел така, че БСП, НДСВ и ДПС да ни управляват до гроб. А в тоталното нежелание на две трети от действащите слуги на Темида да свършат за пет пари работа в тази посока. Било защото не искат по никакъв начин да нарушат собствения си професионален уют, било защото са поемали и продължават да поемат ангажименти, заради които трябва тутакси да се озоват на улицата или пък да изгният в затвора.
Но пък точно Славчо Кържев да се вживее в ролята на жертвения агнец, чрез чиято кръв Велчев и хората му ще преродят старото държавно обвинение в прокуратура от нов тип, е - меко казано - странно. Най-малкото защото преди да се изправи и да хвърли камък срещу бившите си колеги и покровители, Кържев би трябвало да си отговори поне на един въпрос: Защо по негово време подопечната му Софийска районна прокуратура бе известна като СРП ООД?.
Кържев обаче с такива неща не се занимава. Нито публично, нито пред огледалото вкъщи. И то не за друго, а защото стигне ли се до играта Ние питаме - той отговаря, работата става изключително... дебела. Не само за него, но и за всички обвинители от Софийската градска прокуратура (СГП) , Софийската апелативна прокуратура (САП) и Върховната касационна прокуратура (ВКП), които в периода 1995-2005 г. са толерирали (меко казано) поведението му.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, Славчо Кържев е бил разследван за 18 случая, в които се е месил или които е решил по начин, различен от законовия. С други думи, ако всичко е вървяло както трябва, към края на годината той е трябвало да осъмне или с 18 обвинения по едно дело, или като обвиняем по 18 различни досъдебни производства. За късмет на Кържев обаче за 16 от тези случаи хората от Националната следствена служба и от Софийската градска прокуратура (СГП) не са могли да го пипнат и с пръст, защото неговата намеса е била... благославяна с акт на висшестоящ обвинител.
Иначе казано, ако бившият районен прокурор на София е издавал устни разпореждания за връщане на леки коли, иззети като веществени доказателства (или пък е заповядвал на хората си да вършат такива неща), а след това СГП или Софийската апелативна прокуратура са потвърждавали законността на съответните постановления, Кържев не може да бъде съден и осъден по никакъв начин.
Всъщност, след като Славчо Кържев смята себе си за жертва и по случая с колата (заради който той ще се изправи на подсъдимата скамейка наесен) е убеден, че той просто е спасил човека от рекета на следовател и прокурор, защо не направи нищо, че тия двамата да идат в затвора?
Чудно какво ли би казал г-н Кържев, ако някой ден в България се родят неколцина храбри прокурори и следователи, които да подхванат ползите и вредите за държавата от дългогодишното му общуване със столичния бизнесмен... Е. М.? (В случая съвсем умишлено не изписваме името на тази персона, въпреки че неговата дружба с бившето ръководство на СРП и на още няколко съдебни институции е публична тайна от едно десетилетие.)
В негова полза например по времето на Славчо Кържев в СРП са били образувани няколко поръчкови дела, включително и срещу фризьор, отказал да работи повече в салона на г-жа М. По-важното обаче е (и това открай време е публична тайна), че години наред обвинителите в СРП най-безропотно са прекратявали всички дознания, следствия и прокурорски проверки, посочени от г-н М. или от друг такъв пръв приятел на г-н Кържев.
Да-а-а, никак не би било лошо, ако бившият софийски районен прокурор наистина си отвори устата и проговори, а не само да плаши гаргите. Защото кога друг път ще научим какво огромно неудоволствие е изпитал Славчо Кържев, когато през 2001 г. му се е наложило да вложи целия си талант в измислянето на 21 обвинения срещу съпругата на бившия градски прокурор по нареждане на Филчев? Или пък да осъзнаем омерзението, с което преди две години и осем месеца Кържев изпълни молбата на едни фалирали застрахователи и изгони на улицата... Комисията за защита на личните данни?
Тук някъде би трябвало да отворим приказка за педофилската мафия в столицата, чиито тартори по времето на Кържев винаги бяха добре дошли в Софийската районна прокуратура.
Да не говорим за гаврата с правосъдието, която от години се разиграва около престъпленията на легендарния нотариус Слави Крашевски: в периода 2000-2005 г. срещу него са образувани най-малко 45 проверки и досъдебни производства, но Славчо Кържевите прокурори така и не успяха да внесат дори половин читав обвинителен акт срещу нотариуса.
Същата работа е и с тарторите на т. нар. жилищна мафия, които от средата на 90-те години са много добре известни на полицията, прокуратурата и следствието в столицата, но нито един от тях така и не помириса килията отвътре.
Но, засега толкоз. Защото така, както сме я подкарали, като нищо ще стигнем до престъпната схема за освидетелстване на столичани, чиито апартаменти трябва да бъдат откраднати; до софийската автомафия, с която СРП традиционно не желае да се занимава; до далаверите с реституцията на земеделски земи и имоти из центъра на София; до прокурорските врътки с родителските права и т. н. А случи ли се това, както е казал народът по друг повод - на чиляк не байгън ще му дойде от борбата на Славчо Кържев срещу корупцията, ами... оттатък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във