Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВМЕСТО ПРЕД ТЕМИДА ГЯВОЛЕТО СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД СВЕТИ ПЕТЪР

Още едно дело никога няма да завърши поради липсата на основен обвиняем. Точно преди петнайсет месеца (на 15 октомври 2002 г.) в Кюстендилския окръжен съд трябваше започна процесът по повод на кървавото меле, разиграло се в центъра на Дупница през май 1994 година. Подсъдимият, заради когото десетгодишният труд на полицаи, следователи и прокурори отиде на вятъра, е небезизвестният дупнишки бандит Ангел Стефанов (Гяволето). На 12 януари вечерта той бе разстрелян с девет куршума в родния си град. Освен като дясна ръка на другия известен дупнишки бандит Злати Златков (Златистия) и участник във всички кървави истории, разиграли се в региона в периода 1991-1996 г., Гяволето се прочу и с двете си бягства от ръцете на правосъдието. При едното от тях - през 1994 г., той изчезнал от следствения арест на РПУ-Дупница през дупка в стената на килията. На пръв поглед нормално, стига въпросната дупка да не е била издълбана с... четка за зъби. Поне такава беше официалната версия. Според дупнишките криминалисти историята на Ангел Стефанов (Гяволето) е доста богата и интересна. Още като малък остава без баща (след развода на родителите си) и намира място под крилото на небезизвестния Иво Карамански. По-късно пътищата им се разделят и Ангел става един от най-приближените на другата дупнишка легенда Злати Златков (Златистия), също кадър на покойния вече Кръстник.Първите по-сериозни прояви на Златистия и Гяволето датират от 1991 година. Набезите им от онова време отдавна са влезли в местния фолклор, а в Дупнишкия районен съд още се влачат две дела. Те имат последователни номера, образувани са по едни и същи текстове от НК (грабеж и побой) и явно по едно и също време ще бъдат забравени.По дело N380/1991 г. главни действащи лица са Гяволето, Златистия, Димитър Иванов (Цан), Стоян Манев и Олег Тодоров. В дискотека Жерминал в Дупница петимата напиват до козирката двама благоевградски бизнесмени, а по-късно ги пребиват и ограбват. На всичкото отгоре ги събличат голи и ги изхвърлят на пътя за Благоевград (Е79). Малко по-късно в лапите на бандитите попадат сръбските бизнесмени Гезим Шаля и Любин Велю (дело N381/1991 г), на които им се случва същото.Въпреки демонстрираната жестокост, както и при категорично доказаното участие на Гяволето в двата грабежа, обвиненията срещу 16-годишния тогава Ангел са свалени. Официалният мотив е, че той бил непълнолетен, но до ден днешен остава загадка защо не е съден като такъв и не е пратен например в Бойчиновци. През следващите няколко години срещу Гяволето са образувани осем следствени дела за въоръжени грабежи, кражби и рекет, но нито едно от тях не е докарано докрай. Ангел Стефанов се окичва окончателно с лаврите на недосегаем през 1994 г. след кървавия екшън, добил публичност като случая Лапачки. Екшънът се разиграва на 15 май 1994 г. в Дупница. Поводът е Фолксваген Голф, купен няколко дни по-рано от братята Камен и Николай Лапачки. Малко след полунощ Златистия, Гяволето и група техни авери се изсипват от няколко автомобила пред дома на братята на ул. Момина сълза. Още неслезли от колите, бандитите моментално атакуват къщата. Отначало с камъни, тухли и дървета, а по-късно с бомба и пистолетни изстрели. Среднощните куражлии обаче изведнъж изстиват, когато братята Лапачки посрещат щурма с насрещен огън от личното си оръжие. Минути след началото на схватката всички налични полицаи в РПУ-то пристигат пред къщата на Лапачки и остават поразени - пострадали има само сред нападателите. Бандитите са изловени моментално, а в болницата са откарани Георги Чочов (Лестъра) и Мирослав Иванов. По случая е образувано следствено дело, но малко по-късно всички мутри са пуснати под парична гаранция. За последно Гяволето се среща очи в очи с българското правосъдие през 1998 година. По това време той е задържан в Бобовдолския затвор по поредното си висящо следствие. В началото на август трябвало да бъде отведен в Дупнишкия районен съд, само че току пред съдебната палата успява да избяга и... спира чак в Италия. За това, че са го изпуснали, две дупнишки ченгета са пенсионирани предсрочно и са направени за резил пред съгражданите си. По-късно единият от тях се самоубива.Уважението на Гяволето към новата му родина трае точно три месеца. През ноември 1998 г. той започва да изнудва българин, живеещ в Рим, и моментално усеща разликата между двете съдебни системи. Очевидно Рим не е Дупница - италианското дело на Гяволето започва и завършва за по-малко от месец и той се озовава зад решетките с присъда от две години и осем месеца лишаване от свобода. На 12 март 2001 г., след като излежава наказанието си, Ангел Стефанов е екстрадиран от Италия, за да бъде изправен на подсъдимата скамейка по делото Лапачки. За по-сигурно е запрян в Централния софийски затвор. Именно там го спохожда идеята, че за всичките му злощастия е виновен председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов. Магистратът изведнъж е засипан от купища писма, изпълнени със заплахи за саморазправа не само към него, но и към двете му деца (по онова време дъщерята на Красимир Бамбов е 20-годишна, а синът му е на 16 години). В средата на август 2001 г. Ангел Стефанов е пуснат на свобода, защото му се събират точно две години, прекарани зад решетките без съд и присъда. Според Наказателнопроцесуалния кодекс това е максималният срок, който човек може да излежи в предварителен арест без присъда. Количеството олово, с което го изпратиха в отвъдното съратниците му, подсказва, че и след това Гяволето не е е водил живот на праведник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във