Параграф22 Daily

§22 Седмичник

Вместо следствен - шеф на "Антимафия"

Познайте чия е държавата, в която управляващите избират единодушно за шеф на комисията "Антимафия" човек, уличен в корупция! Отговорът е ясен и беше отново потвърден при избора на Пламен Георгиев за председател на новия единен орган за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Заради тази нова структура  беше написан и нов специален закон в отговор на евроатлантическите критики срещу беззаконието в България.

Поредният властови гьонсуратлък приключи с предизвестен изход от "надпреварата" за поста. В нея подкрепеният от управляващата коалиция бивш председател на комисията по конфискация имаше за съперник номинирания от БСП неин бивш член Николай Николов. Преди финалната разправия в пленарната зала двамата кандидати бяха изслушани от депутатите в парламентарната антикорупционна комисия, където фаворитът Пламен Георгиев летеше куриозно в небесата, докато му спестяваха въпроси за фактите.

Ако заявките на бившия прокурор, гласен отдалеч  за наследник на Сотир Цацаров, не бяха абсурдни, биха звучали като виц. Според него новата българска антикорупционна комисия, която е механичен сбор от досегашни структури, била толкова уникален проект, че имала потенциал да превърне България в "център на Балканите за борба с корупцията". Още по-нелепо прозвуча идеята на Георгиев за въвеждане на цялостно антикорупционно обучение, което да насади у обществото "една цялостна антикорупционна култура".

"Аз приемам това като кауза. Цял живот съм се борил с корупцията", декларира Георгиев, който пое комисията за конфискация по знакови заслуги - като прокурор по разследванията "Мишо Бирата" и "Ало, Ваньо" . Може да е прав, стига сигналите за корупция срещу ръководения от него орган да са проверени, а не  всички да си затварят очите за тях. 

Броени дни преди избора за шеф на антикорупционната комисия медии и сдружения атакуваха Георгиев за прекратяването на производството срещу финландската гражданка от руски произход Елизабет Елена вон Месинг. Редно е да се знае обаче, че пръв за случая писа "БАНКЕРЪ". Описахме го изчерпателно в текст под заглавие  "Къде са милионите на Месинг и Абрамкин?" (бр. 40/ 5.10.2017 г.). И припомнихме същото в друга публикация  от миналия месец - дване на модератор"Издирват осъдена за 2 млрд. лева". Вторият материал беше поместен на страница, следваща тази за началото на процедурата по избор на председател на антикорупционната комисия.

Припомняме това не толкова от ревност да бъдем цитирани, колкото за да подчертаем бездействието на прокуратурата като ключов елемент от властовия чадър над Пламен Георгиев. Въпросът за милионите на Месинг и сънародника й Дмитрий Абрамкин зададохме веднага, след като двамата получиха тежки присъди по воденото у нас срещу тях наказателно дело за пране на пари. Двамата бяха осъдени на по десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим плюс глоби от по 698 млн. лева. Подобна парична санкция в наказателното ни правораздаване като част от осъдителна присъда никога не е налагана. Повече от сигурно е обаче, че сумите няма да бъдат събрани в полза на държавата и ще си останат само на хартия.  

Разследването започна в края на 2007 г., но за него се разбра половин година по-късно, когато Месинг и Абрамкин бяха арестувани в София. Обявено беше, че при съвместна акция с ДАНС е разбита международна организация за пране на пари. Запорирани били сметки за 8 млн. долара и 3.5 млн. евро, но делото било засекретено и не бяха посочени имена. Месинг е посочена на българските власти от руската Федерална служба за безопасност. Наложеният по делото срещу нея запор е най-големият до този момент у нас и блокира дружествените й дялове във фирмата "Оптима КА" ЕООД, апартамент в София и многомилионни банкови сметки.

Според разследващите рускинята е инвестирала  в България престъпни капитали на мафията от Санкт Петербург, за да се прикрие произхода им. След това ги е връщала чрез фиктивни сделки чрез естонската финансова къща АS TAVIDЕ на други места в почти цяла Европа и в офшорни зони като Кипър, Дубай, Хонконг. Това ставало чрез различни операции с имоти и чрез прехвърляне на дялове в дружества. А  въпросните 1 млрд. евро били превъртени през български фирми и банки само за няколко месеца.

Официална информация за вдигане на запора по делото преди нашата публикация нямаше. Последва нервна реакция от комисията по конфискация, но в отговор на писмените ни въпроси изнесеното беше изцяло потвърдено - също писмено. Оказа се, че наложените първо по искане на прокуратурата, а после и на комисията по конфискация обезпечителни мерки са отменени от съда, но това е запазено старателно в тайна.

Първоначалният запор е наложен по искане на прокуратурата в рамките на наказателното дело. През 2009 г. съдът уважава и аналогичното искане на комисията по конфискация. По действащия тогава закон за конфискация отнемането на активи в полза на държавата става въз основа на влязла в сила осъдителна присъда. През 2012 г. законът беше променен и производството по конфискация стана възможно на далеч по-ранен етап - след повдигане на обвинение. Производствата, започнали до влизането  в сила на тези промени, трябва да бъдат довършени по стария закон, но и в двата случая няма основания за прекратяване на воденото срещу Месинг и Абрамкин. 

В края на октомври 2015 г. двамата руснаци искат с молба запорът да бъде вдигнат - с аргумента,  че е прекратено делото в Русия за т. нар. предикатно престъпление. А именно - престъплението, с което са придобити парите, за чието изпиране се води дело и у нас. Това не е основание обаче за прекратяване на производството по конфискация, тъй като решаваща е преценката не на руския, а на българския съд. Така далеч преди той да се произнесе окончателно и след като се е произнесъл вече на първа инстанция в обратната насока, наложените с присъдата огромни глоби стават неизпълними.

От комисията потвърдиха вдигането на запора и описаха хронологично фактите така. През 2009 г. комисията образува производство срещу Месинг и Абрамкин по реда на стария закон за конфискация. Това става въз основа на постъпило уведомление от Софийската градска прокуратура за повдигнати срещу тях обвинения по чл.253 от НК (изпиране на пари) и чл.250 от НК (превод на суми с преправен документ). Внесено е мотивирано искане в Софийския градски съд (СГС) за налагане на обезпечителни мерки, които съдът е допуснал.

През 2015 г. Елизабет Фон Месинг внася в комисията молба за вдигане на запорите на основание на прекратено наказателно дело в Руската федерация. Към молбата е приложен и препис от определението на СГС от 2011 г., с което по искане или със знанието на прокуратурата са отменени мерките "парична гаранция", "забрана за напускане на страната" и са вдигнати обезпечителните мерки - запор на банковите сметки.

След проверка на достоверността на приложените документи и след мотивирано становище на териториалната си дирекция в София със свое решение от 2015 г. комисията възлага на същата да подаде молба в съда за вдигане на наложените по нейно искане обезпечителни мерки. Комисията изпраща и писмо до ДАНС с жалба на Месинг, че има опити с измама да й бъде отнети собствеността на фирмата и средствата по банковите сметки.

В крайна сметка наложеният по искане на комисията по конфискация запор е вдигнат също по нейно искане и независимо от присъдата Месинг става недосегаема за наложената с нея финансова санкция. Решението на петчленната комисия е взето единодушно - с 4 гласа "за" от четири присъстващи членове начело с Пламен Георгиев. Не е гласувал само членът от президентската квота Лилиана Терзиева. Решението е мотивирано с Тълкувателно решение №7/2013 г. на Върховния касационен съд, според което е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност и придобиването на имущество.

Според комисията след прекратяването на наказателното производство срещу Месинг в Руската федерация за незаконна банкова дейност вече нямало доказателство, че наличното имущество (суми по банкови сметки) е с престъпен или незаконен произход. Нищо, че по това време тя е вече подсъдима за пране на пари в България, че няма друго обяснение за произхода на средствата й по банковите сметки, и че законът за конфискация обвързва производството по него с българското, а не с руското наказателно дело.

При наличие на висящ наказателен процес у нас, въз основа на който е образувано производство по конфискация и наложени по него от гражданския съд обезпечителни мерки, комисията няма право да го прекратява на своя глава, че и заради акт на чужд съдебен орган. Макар че някои от правомощията на комисията представляват по същество упражняване на правораздавателна власт, тя не може да прекратява започнатите от нея по силата на закона производства, каквито правомощия има прокуратурата в досъдебните наказателни производства.  

В началото на февруари стана ясно, че Месинг е изчезнала. Тя  беше обявена за издирване след опит да преметне съда с фалшиво медицинско с цел да бъде отменена наложената й забрана за пътуване извън страната. Съдът  замени  по искане на прокуратурата мярката за неотклонение на рускинята от парична гаранция в задържане под стража. Срещу нея може да започне и ново разследване за бягството от правосъдие, но ако това се случи, ще послужи единствено за замазване на гафовете.

Междувременно никой не казва дали банковите й сметки са опразнени след вдигането на запора. В отговор на медийния интерес Пламен Георгиев пък обяви след изслушването му  в парламента, че прокуратурата е проверила вече дейността на комисията по казуса. Това станало преди няколко месеца и не е открито нарушение. Твърдение, в което искрено и дълбоко се съмняваме - обяснението е скалъпено вероятно след публикацията ни по случая и евентуално подплатено с имитирана проверка.

При това става въпрос не просто за нарушения, а за престъпления по служба и евентуално търговия с влияние. Привличането към наказателна отговорност на членовете на комисията може да започне незабавно, тъй като те не разполагат с функционален имунитет, какъвто имат магистратите при упражняване на правораздавателната си власт. Досега няма обаче дори един случай, в който това да се е случило, въпреки че от години задаваме въпроси и се позоваваме на данни за неефективното прилагане на гражданската конфискация. 

Към днешна дата питаме кой ще отговаря за загубата на 23 млн. лв. само по едно производство на комисията, докато Пламен Георгиев се хвали пред парламента със спечелени от нея дела за цялата 2017 г. за... 28 млн. лева. А кой, ако не прокуратурата, ще провери описаните в предишни наши публикации слухове и подозрения, че това не е единствената прекратена поръчково и под натиск преписка в комисията?! Че системата за случайно разпределение на преписки се манипулира, като важните се разпределят само на приближени до председателя инспектори?! Че законът се прилага избирателно и срещу някои обвиняеми изобщо не започват проверки?! Че в комисията няма човек, който да не е назначен по втория начин и да не е протеже на някого?!

Питаме и...  отговор не чакаме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във