Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВО ИСТИНА... ЦИНИЗЪМ!

Навик им стана на българските управници да правят какви ли не чудеса по време на светли религиозни празници. Особено изобретателни са те, когато поводът, заради който показват майсторлъка си, е трагичен. В навечерието на Коледа 2001 г. седем деца загинаха в дискотека Индиго. Тогава всички по-първи държавни мъже и жени хвърчаха като финикийци и обещаваха какво ли не на обезумелите от скръб родители на загиналите дечица и на втрещената от ужас общественост. И наистина, по онова време нещата около Индиго бяха ясни: стадион Юнак е отдаден незаконно под аренда, върху него незаконно е изградена дискотека, а нейните собственици и персоналът й изобщо не са си направили труда да обезопасят увеселителното заведение. На всичко отгоре бе публична тайна, че в Индиго се продава дрога, а дечурлигата пият като трудоваци.Какво се случи след това днес всички знаем. Следственото дело продължава да се мотае между съдебните институции, а по-първите държавни мъже и жени отдавна са забравили какво са приказвали през онази далечна и черна декемврийска нощ.Година по-късно, ден след Коледните празници - на 28 декември 2002 г., насред София бе разстрелян прокурорът Николай Колев. Досущ както в случая Индиго, първата поръчкова екзекуция на висш магистрат изправи на нокти държавата, а отговорните фактори в т. нар. компетентни инстанции публично се заклеха, че килърите и техните работодатели ще си получат заслуженото. Съвсем естествено нищо подобно не се случи и затова в навечерието на Великден организираната престъпност отново окървави София: на 18 април 2003 г., посред бял ден, на бул. Цариградско шосе бе взривен мерцедесът на Иван Тодоров-Доктора. Като по чудо верижната касапница не се състоя, оцеля и мишената на атентата. Само два дни по-късно (20 април, Цветница), в знак на протест срещу изумителното нахалство на организираната престъпност, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обеща да връчи на президента и на премиера богато илюстрован доклад за мафията и нейните слуги в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На 23 април вече беше ясно, че никакъв подробен доклад и никакви пиперливи снимки не съществуват. Вместо това на бял свят се пръкна т. нар. яхтен скандал, за който вече е банално да се пише. На 25 април - Велики петък, обаче главсекът Бойко Борисов доброволно се разпна, връчвайки оставката си на премиера Сакскобургготски. За разлика от бившия си бодигард, министър-председателят не пожела да се вживее в библейското сказание за Христос и да изиграе ролята на Пилат Понтийски. Тъкмо обратното - той грижливо свали Борисов от кръста (хвърляйки оставката му в кошчето) и го остави да довърши мисията си в Йерусалим, т. е. - в МВР. Много скоро докладът за съешването на мафията с властта потъна в дебрите на управленската памет, а търговците не само останаха в храма, ами го приватизираха и изгониха богослужителите.Точно осем месеца по-късно, на третия ден на Коледа (27 декември 2003 г.), камион бомба избухна в българската база Индия в Кербала, уби петима рейнджъри и рани други двайсет и двама. В духа на всеобщата религиозна некомпетентност, обладаваща високите етажи на властта, кървавата драма бе наречена инцидент, терористичен акт и самоубийствена проява на религиозни фанатици. Висшето офицерство, предвождано от началника на Генералния щаб ген. Никола Колев, веднага влезе в открита схватка с политическото ръководство на Министерството на отбраната (в лицето на министър Свинаров), но... по системата дай си ми куклите, на ти си парцалките. С други думи офицерството, вместо да направи трезв анализ на случилото се и да признае, че българите са изпратени в Ирак, без да са подготвени за участие в типична партизанска война, хвърли цялата вина върху военното разузнаване и... поиска да го командва.Каквото можаха - нашите компетентни инстанции не го сториха. Вярно е, че обещаха с втория контингент в Ирак да заминат и специално обучени командоси (независимо дали от МВР, или от армейските сили за бързо реагиране), но нищо подобно не се случи. Тъкмо обратното - отново никой не обясни на нашите с какво им предстои да се сблъскат в Кербала и срещу кого ще воюват. Колкото и странно да звучи, българските военачалници и стратези дори не си направиха труда да обяснят на бъдещото пушечно месо колко са религиозните течения в Ирак, какви хора са техните духовни водачи и как да различават сунитите от шиитите, примерно...За най-голямо съжаление традицията бе спазена и тази година. С малката разлика, че върху главите ни се стовариха няколко беди едновременно. Навръх Цветница (4 април) в мътните води на сръбско-черногорската река Лим загинаха загинаха десет български деца, а две изчезнаха безследно. Само ден по-късно базата ни в Кербала бе атакувана от въоръжени шиитски бунтовници и рейнджърите бяха принудени да заемат кръгова отбрана, без дори да имат и малка представа какво трябва да правят, че хем да оцелеят, хем да изпълнят мисията си. По време на въоръжените стълкновения трима наши войници бяха ранени, един шофьор бе убит, а камионът му запален (снимката вляво на стр. 1).И отново публично демонстрирана скръб, и отново гръмки обещания, че повече така не бива да продължава. Кое обаче не бива повече така да продължава засега не е ясно. И няма как да е ясно, защото медиите от години пишат за т. нар. туристическа мафия, чиито представители денонощно обикалят училищата и зарибяват директорите и учителите било с безплатни круизи, било с пари на ръка. Също от години е известно, че рейсовете, използвани от повечето туроператорски фирми, са пълни боклуци, но всичко приключва дотам. По простата причина, че всеки е човек на някого, който пък е човек я на депутат, я на министър.Рейсът, например, с който са пътували загиналите деца, е собственост на Пампорово АД. Според информационната система Дакси, дяловете в дружеството са разпределени така: В.К. Минерал трейдинг лимитед (кипърска офшорка) - 12.0%, Турист инвест (швейцарска офшорка) - 60.0%, Българска холдингова компания - 6.0%, група физически лица (неизвестни) - 7%, Министерство на икономиката (представлявано от министър Лидия Шулева) - 2 процента. Какво ще се случи оттук нататък е повече отясно. Дори ако бъде доказано, че шофьорът на 13-годишния автобус нито е заспивал на волана, нито пукал гума, нито е карал с несъобразена скорост. С две думи - ще се случи същото, каквото се случи след трагедията в дискотека Индиго: управниците ще пострадат, ще поплачат и ще продължат да си гледат работата по старому, т. е. - отстрани и отвисоко. Да е чул на някой собственик на бар или на дискотека да му е отнет лицензът и да му е запечатано заведението завинаги затова, че продава алкохол и цигари на малолетни посред нощите? Или пък за това, че невръстните му клиентки всъщност са най-конвертируемите му проститутки?Никой не е чувал, няма и да чуе. Особено след сватбарското честване на 86-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция (на 7 ноември 2003 г.), организирано от приятелските компании на СИК-аджиите Красимир Маринов-Големия Маргин и Дмитрий Минев-Димата Руснака (от една страна) и ВИС-аджиите Константин Димитров-Косьо Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна (от друга). Юмруци, ножове, пистолетни изстрели и... люти закани от страна на МВР, че на мутрите и бизнесмените с екзотични прякори ей сега ще им се стъжни. Само месец по-късно всичко това се оказа прах в очите на наивниците, които все още смятат, че политическото и професионално ръководство на вътрешното ведомство има намерение да изпълнява задълженията си по закон. Още в края на миналата година дискотека Ескейп отвори врати и заля софийския ефир с реклами, обещаващи трепетни мигове и бягство от суровата действителност. А преди около месец бе прекратено и единственото полицейско дознание, образувано по случая. Оказа се, че участието на Димата Руснака в екшъна не може да бъде установено по никакъв начин - нито с доказателства, нито чрез свидетелски показания. Но, като стана дума за бизнесмените с екзотични прякори, те също не останаха бездейни в дните между Цветница (4 април) и Великден (11 април). Във вторник бе извършен втори атентат срещу нарочения за наркобос Антон Милтенов-Клюна (пред столичния хотел Славия) и бе отвлечен Димитър Димитров - син на президента на футболен клуб Славия Венцислав Стефанов. Реакцията на МВР бе повече от мълниеносна. В сряда вечерта (7 април) в СДВР били арестувани около трийсетина обитатели на софийските подземия, сред които и четирима от главните герои на новото време: нарочените за наркобосове Антон Милтенов-Клюна, Златомир Иванов-Златко Баретата, Христофорес Амантанидис-Таки и Красимир Каменов-Къро. Именно оттук нататък започва и най-интересното. Пръв, както винаги напоследък се случва, взе думата вътрешният министър Георги Петканов. Директно в ефира на любимата си Би Ти Ви той обясни, че в София са били арестувани едни от най-големите наркобосове, и отрече да става дума спецоперация. Касае се за рутинна операция на МВР и за изпълнение на стратегията ни за противодействие на организираната престъпност. Подобни операции ще бъдат постоянно явление, без да се търси медийна изява, заяви Петканов и без да му мигне окото сподели, че се надява у тези хора да бъдат открити наркотици и оръжия, защото е известно, че тази категория лица се занимават с подобна дейност.Малко по-късно арестуваният Златко Баретата също разцъфтя на малкия екран, удостоверявайки лично, че никой не го е арестувал или задържал. Гледах материалите за задържането си и реших да покажа, че не съм задържан, защото ми омръзна да се говорят небивалици по мой адрес. Аз не съм ангел, но много от нещата, които ми приписват, не са такива. Нека ме съдят и ако се докаже, че се занимавам с наркотици, готов съм да лежа в затвора до живот, обяви Златко Баретата и уточи, че има законен хазартен бизнес и приятели в СДВР. Колкото до закопчаването му, той разказа следното: В сряда вечерта ме повикаха в СДВР и ме накараха да пиша какво съм правил в понеделник и вторник. Явно мислят, че имам нещо общо с отвличането на сина на Венци Стефанов, защото аз съм приятел на Венци. Толкоз.А докато течеше тв-екшънът, в коридорите на МВР се разигра друга сценка. След среща с главния прокурор Никола Филчев и с генералния секретар на Международната асоциация на прокурорите Ханк Шолц ген. Борисов обобщи своята гледна точка по темата:Главният прокурор лично ни разпореди хора като тези да бъдат притеснявани денонощно и така ще правим. За мен е насилие всеки ден в медиите да се говори за това, че хора на Клюна стреляли по хора на Баретата, или че за да пие едно кафе, някой от тях е запречил с джипа си цяла улица, каза Борисов и обеща акциите срещу тези хора да продължат. Два часа по-късно главният прокурор запозна съдебно-криминалните репортери с г-н Шолц, но категорично отказа да промълви дори една дума по въпроса за мачкането на кримиконтингента. Просто подмина репортерите като бърз влак малка гара, едвам сколасвайки да им пожелае спокоен дух преди великденските празници. Истинското доказателство, че и след този Великден всичко ще продължи по старому, даде заместник-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов, който бе сгащен от репортерите в Съдебната палата, току пред дверите на главния прокурор. Идвайки уж по друга работа, той бе закован от коварното питане какво смята да прави неговата служба по въпроса с приятелите на Златко Баретата в СДВР. Видимо притеснен от журналистическото нахалство, полк. Великов каза през рамо, че случаят ще трябва да се провери и почти на бегом се скри зад дебела дъбова врата. Ето затова човек трябва да чете стари вестници и да се рови в информационните масиви на Дакси. Изобщо не е чудно, че Златомир Иванов има приятели не само в СДВР, ами из цялото МВР. Той е бивш служител в Специализирания отряд за борба с тероризма, занимавал се е с охранителна дейност поне десет години и в качеството си на такъв е вадил лицензи и е осигурявал допълнителна работа на най-различни ченгета. На всичко отгоре той е съдружник и бизнеспартньор с неколцина бивши съдружници на самия главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов, които навремето също са работили в системата. Колкото до Къро и Таки - тяхното статукво също заслужава внимание. Особено с оглед на обвиненията, че са наркобарони и наследници на изчезналия преди пет месеца Мето Илиянски. С две думи казано - Христофорес Амантанидис-Таки и Красимир Каменов-Къро са хората, приватизирали доста голяма част от общинската фирма Паркинги и гаражи, която днес е известна като Ауто мобайл и се управлява от бившия син общинар Георги Василев. Който пък, през участия в най-различни фирми и с най-различни хора, държи паркинга на аерогара София и още няколко преапетитни софийски обекта. И, накрая, две думи за Антон Милтенов-Клюна. Официалната легенда е, че той притежава няколко декара в Южна България и е кротък младеж, който обича да играе пинг-понг. Истината обаче е, че той притежава четири фирми - РСБ комюникейшън, Нет рънър, Ултимейт спийд технолоджис и Капитал дубъл, които нямат нищо общо със земеделието и скотовъдството. На всичко отгоре единият от управителите на РСБ комюникейшън се казва Борис Николов Цанков, по-известен като скандалният радиоводещ Боби Цанков. В момента срещу него се водят най-малко три предварителни производства за измама, които (с оглед личността на бизнес партньора му) като нищо никога няма да приключат така, както се надяват изманените от него (около хиляда души, според заместник районния прокурор на София Петър Чалъмов). Всичко това обаче е съвсем друга тема, която е свързана както с високото кръвно на легендарния помориец Митьо Очите, така и с тикването зад решетките на другия скандален медиатор - Ник Щайн. Той също бе арестуван в понеделник (6 април), но за разлика от бизнесмените с екзотични прякори ще изкара великденските празници в килия. Не за друго, а защото преди четири години е завлякъл някакви наивници с 3500 лева. Христос воскресе!

Facebook logo
Бъдете с нас и във