Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЕНЕН СЪДИЯ ОБЛЕЧЕ И ПРОКУРОРСКА ТОГА

Гаф след гаф, грешка след грешка. Това е най-точната характеристика на досъдебното производство, образувано за смъртта на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров, известен приживе с екзотичния си прякор Чората. На 27 ноември Софийската военноокръжна прокуратура внесе в Софийския военен съд обвинителния акт срещу петимата полицаи, пребили до смърт Чората. Според военните прокурори, бившите служители на РДВР-Благоевград Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Мирослав Писов трябва да отговарят пред закона за престъпление по чл.116 от Наказателния кодекс (НК) - умишлено убийство, което се наказва с лишаване от свобода за срок от петнайсет до двайсет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Това е третия път, в който Софийската военноокръжна прокуратура прави опит да изправи на подсъдимата скамейки петимата биячи. Предишните два опита (на 17 юни и 2 октомври 2006-а) са неуспешни, защото бившите полицаи са обвинени за престъпление по чл.124, ал. 1, предложение второ от Наказателния кодекс: смърт по непредпазливост, настъпила в резултат на умишлено нанесена средна телесна повреда, за която се предвижда затвор от две до осем години.
Единственият мотив, с който военните съдии Ванко Ангелов и Цанко Грозев връщат делото за доразследване (съответно - на 17 юни и на 2 октомври), гласи: да се спазят указанията, дадени на 18 януари 2006 г. от колегата им Юлиян Банков.
А тези указания не са нищо друго освен едно-единствено кратко и ясно разпореждане: досъдебното производство да започне и да приключи по чл.116 от НК. Тоест - петимата да бъдат съдени за умишлено убийство и за нищо друго.
Капанът на справедливостта
Експерти по наказателно право са категорични, че указанието на военния съдия Юлиян Банков, заради което делото на два пъти се връща в прокуратурата, е издадено в нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Според действащото законодателство, той може да разпореди на униформените обвинители и следователи единствено да отстранят допуснатите процесуални нарушения (примерно - нарушаване правото на защита), но не и да им казва по кой текст от Наказателния кодекс трябва да водят разследването.
С други думи, за всеки съдия е абсолютно забранено да влиза в ролята на прокурор и да квалифицира обвинението. А Юлиян Банков от Софийския военен съд е направил точно това: облякъл е червената прокурорска тога и е върнал разследването за смъртта на Чората в първи клас, както се казва по друг повод.
От цялата тази галимация ще спечелят само петимата обвиняеми - категорични са пред Параграф 22 четирима магистрати, работещи като съдии, прокурори и следователи. - След време, независимо от крайния изход на делото срещу тях, те със сигурност ще осъдят държавата в Страсбург, защото съдът е иззел правомощията на държавното обвинение. А това, колкото и справедливо да изглежда в случая Ангел Димитров-Чората, е абсолютно процесуално нарушение, убедени са те.
Мъртвец по неволя
Инцидентът, който разбуни духовете и за пореден път противопостави обществеността срещу МВР и съдебната система, се случи преди година и един месец. На 10 ноември 2005-а благоевградският бизнесмен Ангел Димитров, известен с екзотичния си прякор Чората, бе пребит до смърт при опит да бъде задържан в рамките на операция Респект. В хайката срещу него участват петима служители на РДВР-Благоевград (днес Областна дирекция на полицията): Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Мирослав Писов, ръководител на група в Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП).
Според версията на МВР, във фаталната вечер полицаите са спрели колата на Ангел Димитров за проверка, но Чората хукнал да бяга. След кратко преследване полицаите успели да го настигнат, но беглецът започнал да се съпротивлява. И то толкова яростно, че се наложило служителите на реда да го усмирят с помощта на физическа сила и помощни средства. В завързалата се ръкопашна схватка Димитров е бил набит и окован с белезници. Малко по-късно обаче той изведнъж притихнал, пристигналият веднага лекар установил... неговата кончина, а при огледа на трупа в единия джоб на Чората били открити две пакетчета с кокаин.
Два-три дни след инцидента РДВР-Благоевград оповести, че смъртта е настъпила от кардиогенен шок. Без изобщо да знае за какво става дума, ръководството на МВР твърдо застана зад подчинените си и продължи да отстоява тази версия докрай.
За честта на пагона
Около седмица по-късно твърденията на РДВР-Благоевград за неволната смърт на Чората бяха разбити напълно от петорната съдебномедицинска експертиза. Според вещите лица Димитров е умрял от множество наранявания и контузии по главата и тялото, нанесени с твърди предмети и с обувки, след скачане върху гърдите му и т. н. Част от въпросните контузии и наранявания са били причинени, докато Ангел Димитров е бил в безпомощно състояние - окован с белезници и проснат на земята до колата си.
Констатациите на съдебните медици са потвърдени и от неколцина свидетели на инцидента. Според тях Чората е спрял веднага след подаването на сигнала. После е слязъл от автомобила си, бил е закопчан на секундата, след което... петимата започнали да го удрят и ритат, въпреки че нито е бягал, нито е оказвал яростна съпротива.
За най-голяма изненада обаче на 14 декември 2005 г. Мирослав Ангелов от Софийската военноокръжна прокуратура прекрати делото за смъртта на Чората. И то с мотива, че петимата полицаи са действали при условията на неизбежна самоотбрана.
По онова време прокурор Мирослав Ангелов не пожела да коментира съдържанието на постановлението си. Той категорично отказа да сподели с медиите и какво престъпление е извършил Чората на 10 ноември 2005 г. вечерта, за да бъде пребит до смърт.
Освен това прокурор Ангелов премълча отговорите и на още два въпроса, свързани със светкавичното приключване на досъдебно производство. Първият гласи: Защо в постановлението за прекратяване на делото срещу петимата полицаи няма и дума за резултатите от петорната съдебномедицинска експертиза, според която Чората е бит като вързано куче?
Колкото до втория въпрос, той е малко по-комплексен и също се отнася до някои липси в прокурорското постановление. В разгара на скандала стана известно, че няколко часа след инцидента колата на Ангел Димитров е била претърсена, а (както вече стана дума по-горе) в джоба на покойника са открити две пликчета с кокаин. Според осведомени източници, протоколите за тези две процесуални действия са съставени няколко дни след смъртта на Чората. А питането, на което тогава трябваше да отговори прокурор Ангелов, бе: Защо в постановлението му за прекратяване на делото протоколите от обиска на колата и за намерената дрога също са подминати?
Обратна тяга
На 27 декември 2005 г. Васил Василев, адвокат на роднините на жертвата, обжалва постановлението на прокурор Мирослав Ангелов пред Софийския военен съд, а на 18 януари 2006 г. на бял свят се появяват и спорните указания, заради които се върнахме една година назад.
Наистина в определението на военния съдия Юлиян Банков е описано всичко онова, което е убягнало от погледа на военния прокурор Мирослав Ангелов:
- според свидетелските показания Чората изобщо не бягал, а е бил окован с белезници веднага след като е слязъл от колата си;
- по време на побоя многократно е питал, защо го бият и е викал, че се задушава;
- според петорната съдебномедицинска експертиза Димитров е бил пребит, докато е лежал в безпомощно състояние до автомобила си;
- медицинските прегледи на четирима от биячите показват, че Ангел Димитров не ги е докосвал с пръст. А петият полицай имал малка рана на един от пръстите на ръката си, защото се... ухапал сам по време на екшъна;
- според едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, прието преди години по случай, подобен на случая с Чората, Ако ударите са много и са попаднали в жизненоважни органи като глава и сърце, значи в действията на длъжностните лица има умисъл, а това изключва условията за неизбежна самоотбрана.
Всичко дотук е ясно. Съдия Юлиян Банков стриктно сочи на прокуратурата какви процесуални нарушения са допуснати по време на предварителното разследване. Две изречения от постановлението на униформения магистрат, с което той връща делото за доразследване, обаче звучат повече от притеснително. В обстоятелствената част на определението е записано: С оглед всички тези изложени факти и аргументи съдът счита, че се касае за извършено деяние - умишлено убийство на Ангел Димитров, по смисъла на чл. 116 от НК.
А в диспозитива на съдебния акт се казва: Връща (съдът - бел. ред.) делото за допълнително разследване, при което да се изпълнят указанието по прилагането на материалния закон, дадени в обстоятелствената част на определението, както и указанията относно извършването на допълнителни процесуално-следствени действия.
По принцип указанията на съда са задължителни за обвинението, но през лятото и есента на 2006 г. Софийската военноокръжна прокуратура се прави още два пъти на... разсеяна. На 17 юни и на 2 октомври тя отново внася делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората, но в обвинителния акт предлага петимата биячи да бъдат съдени по чл.124, ал.1, предложение второ от Наказателния кодекс. А той гласи: Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.
Тези два опита се оказаха неуспешни, защото магистратите от Софийския военен съд - Ванко Ангелов и Цанко Грозев, останаха непреклонни: Софийската военноокръжна прокуратура е длъжна да изпълни указанията на съдия Юлиян Банков от 18 януари 2006 г. и да обвини петимата полицаи в умишлено убийство.
Какво се е случили през следващия месец и половина не е известно. На 27 ноември обаче Софийската военноокръжна прокуратура внесе в Софийския военен съд... обвинителен акт мечта. Тоест - абсолютно всички указания, дадени от съдия Юлиян Банков още на 18 януари 2006 г., са изпълнени. Включително и разпореждането за преквалифициране на обвинението срещу петимата полицаи.
Дискусия за спомен
В края на миналата седмица (1 декември, петък) Параграф 22 научи, че адвокатите на петимата полицаи ще поискат отвод на целия Софийски военен съд. Аргументите на защитата са два. Първият гласи, че съдът няма право да указва на прокуратурата по какъв начин да приключи предварителното разследване и по кои текстове от НК да повдигне обвиненията срещу Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Мирослав Писов.
А вторият аргумент е следният: инатът, с който Софийският военен съд връща делото за повдигане на обвинения по чл.116 от Наказателния кодекс, предопределя и крайния изход от процеса. Иначе казано - в предстоящия процес съдът няма да е безпристрастен арбитър, защото вече е принудил прокуратурата да преквалифицира обвиненията срещу биячите на Чората.
Нещата се заплитат още повече, защото според неколцина специалисти по наказателно право в определението на Софийския военен съд, с което на 18 януари делото е върнато на прокуратурата за доразследване и преквалифициране на обвиненията, няма нищо порочно.
Съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, съдът може да дава указания по прилагането и на материалния закон (Наказателния кодекс - бел. ред.), и на процесуалния закон (НПК - бел. ред.). Още повече че в случая Ангел Димитров-Чората не говорим за връщане на обвинителен акт, а за издаване на определение за отмяна на постановление за прекратяване на делото. Двете хипотези са различни, но, казано накратко, съдът е реагирал адекватно, тъй като може да се произнася по разследването и да дава насоки, обобщиха споменатите специалисти за Параграф 22.
Според действащи прокурори и съдии обаче магистратите от Софийския военен съд са превишили правомощията си.
Не е редно съдът да дава наставления на прокуратурата по кой текст да повдигне обвинението. Това е изрично правомощие на прокуратурата и никой няма право да го присвоява. Единственото, което може да направи един съдия, е да разпореди на прокуратурата да провери дали не е извършено престъпление по еди кой си текст от Наказателния кодекс. Тоест ако материалите по делото сочат, че е възможно петимата да са извършили убийство, съдът може да разпореди на държавното обвинение да провери и тази версия. Но не и да задължава прокуратурата непременно да повдигне обвинения за умишлено убийство, изключвайки всички останали вероятности, заявиха действащите съдии и прокурори пред Параграф 22.

Правосъдие през... крив макарон
Какво ще се случи оттук нататък е абсурдно да бъде прогнозирано. Ако Върховният касационен съд (ВКС) прецени, че искането на защитата за отвод на Софийския военен съд е основателно, делото ще бъде изпратено в някое от останалите четири военни съдилища - в Пловдив, Сливен, Варна или Плевен.
От своя страна тамошните униформени магистрати имат два възможни хода. В единия случай стартират съдебния процес срещу петимата биячи със сегашния обвинителен акт, след което ги оправдават или пък ги пращат в затвора най-малко за 15 години. Във втория случай военните съдии изведнъж откриват нови процесуални нарушения и връщат делото на Софийската военноокръжна прокуратура. А тя, освободена от опекунството на Софийския военен съд, пише такъв обвинителен акт, какъвто си иска.
Също толкова заплетено е положението, ако ВКС прецени, че няма основания за отвод на Софийския военен съд. В този случай петимата полицаи ще отговарят пред закона единствено за умишлено убийство (чл.116 от НК), но никой не е в състояние да каже как ще завърши първоинстанционният процес срещу петимата биячи: с оправдателни присъди или с налагане на някое от трите най-тежки наказания - лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, с доживотен затвор или пък с доживотен затвор без замяна.
А най-малко вероятно е някой да отгатне какви ще бъдат реакциите на Военноапелативния съд и на Върховния касационен съд, ако делото продължи към втората и третата инстанция. И това не е случайно, защото апелативните и върховните магистрати могат да направят... всичко: да отменят първоинстанционната присъда, да върнат делото за доразследване или пък да намалят наказанията с толкова, с колкото преценят за необходимо.
Всъщност в този случай единственото сигурно нещо е следното. Адвокатите на петимата биячи ще заведат дело срещу държавата в Европейския съд по правата на човека, защото на 18 януари 2006 г. военният съдия Юлиян Банков е иззел правомощията на прокуратурата и се е вживял в ролята на държавен обвинител. И ще го спечелят, тъй като за магистратите в Страсбург е недопустимо някой да раздава правосъдие в нарушение на закона.
А случи ли се това, като нищо можем да станем свидетели на още по-нелепа ситуация. Заради процесуалния инат на военния съдия Банков подсъдимите да се измъкнат от отговорност за убийството на Чората, след което... да си получат европейските обезщетения и да го ударят на живот. Като поредното доказателство за правотата на един депутат, чиято любима фраза гласи: Невинаги справедливостта има нещо общо със законността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във