Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Война между властите

Позатихналата война между изпълнителната и съдебната власт се разгоря отново тази седмица. Масло в тлеещия огън тази седмица наля министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който в сряда (21 юли) заяви, че 5 на сто от съдиите са се сраснали с престъпността. Вицепремиерът не обясни как ги е изчислил .
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев реагира бързо. Още на другия ден той заяви: Такива изказвания действат силно затормозяващо на съдиите. Попитайте главния прокурор кога, колко и какви обвинения ще повдигне, защото за един съдия не е важно какво се говори, а какво вършат съответните институции, подчерта Груев, прехвърляйки топката в полето на досъдебното производство.
Съдия номер 1 призова властите да работят заедно, за да усетят хората, че държавата стои зад тях и ги подкрепя в стремежа им към справедливост. Всички сме в една лодка - затова непрекъснато призовавам институциите да си взаимодействат и да си партнират в рамките на техните правомощия. Защото един наказателен процес започва от полицията, минава през прокуратурата и завършва в съда. Не може да има разделителни линии, констатира Груев.
Същия ден - четвъртък (22 юли) Висшият съдебен съвет (ВСС) изпрати до Министерския съвет свое становище, в което разкритикува безпощадно основни текстове от предложените промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според кадровия орган на Темида ключови моменти от законопроекта противоречат на конституцията. Сред тях са въвеждането на допуск за ползване на класифицирана информация от членовете на съвета, новите правила за избор на държавните съдебни изпълнители и въвеждането на явно гласуване при кадруването. Висшите магистрати са критични към текста от проекта, според който се създават атестационни комисии към окръжните съдилища, които да извършват първоначалното оценяване на магистратите. Според кадровиците така може да се стигне до феодализация на системата.
Именно многократните примери за натиск от всякакво естество, включително и използването на роднински връзки и местни икономически лобита, са били основание да се премине към централизираните конкурси, пише в документа на ВСС, изпратен до Министерския съвет.
Идеята органите на изпълнителната власт да подлагат членове на ВСС на проверка за надеждност застрашава конституционно установения принцип на разделение на властите, смятат членовете на съвета. Изискването членовете на ВСС да преминат през процедурите за допуск дава възможност на МВР и службите да разследват легално всички аспекти от личния им живот. Освен това при отказ Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) не е задължена да съобщава мотивите за решението си, а решенията на ДКСИ са необжалваеми по съдебен ред, пишат кадровиците на Темида в своето становище. При това положение качествата и делата на обследвания магистрат си остават в мъгла.
Редно е да кажем, че те не отчитат един детайл. Шефът на ДКСИ Цвета Маркова заяви в интервю за Параграф 22 преди време, че по силата на Закона за класифицирана информация съдии, прокурори и следователи имат достъп до нея, но когато е свързана с конкретно дело. Членовете на ВСС са имали такъв достъп, но в предишното си битие - на съдии и прокурори, сега те са постоянно ангажирани в съвета. Вярно е, че магистратските им места се пазят и след изтичане на мандата им биха ги заели без конкурс отново. Но към настоящия момент като членове на ВСС те нямат такова служебно качество. Такова е тълкуването на държавната комисия и по този пункт то се разминава с това на членовете на кадровия орган, въпреки че те отказват да попълват въпросници и да преминат процедура на проучване.
Според ВСС отказът да се предостави допуск на вече избран негов член би възпрепятствал неговата работа. По този начин органите на изпълнителната власт ще осъществят намеса в работата на съдебната власт и ще засегнат независимостта й, пише в становището.
Съветът смята също, че не е негова работа да избира държавните съдебни изпълнители, защото те не са част от съдебната система. По конституция в прерогативите на ВСС е да избира само съдии, прокурори и следователи.
Съдебният съвет отхвърля и идеята да се въведе явно гласуване при избора на шефове в системата, като отново се позовава на тайния вот, определен от основния закон.
И Съюзът на съдиите не остана по-назад в критиките си към изпълнителната власт. В писмо до медиите те заявиха, че ще направят пред Съвета на Европа мотивирано искане за експертиза на състоянието на независимостта на съда в България.
Искането не съдържа единствено изброяване на случаите, в които висши представители на властта решават съдебни дела чрез медиите и чрез неконкретизирани нападки създават страх и несигурност у магистратите. Тези събития са разгледани в контекста на дългогодишното непоследователно управление на съдебната власт и е направен анализ на тяхното значение, се казва в писмото. От съюза заявиха, че подготвят писмо и до министъра на правосъдието, в което членовете на организацията ще предложат конкретни мерки за по-ефективното и демократично управление на съдебната власт. Съдиите смятат, че част от предлаганите изменения в Закона за съдебната власт влизат в директно противоречие с препоръките в доклада на ЕК.
Съсловната организация коментира и постоянните критики към съда за липсата на осъдителни присъди и за освобождаването на задържаните бандити. Държавноотговорното решение не изисква осъдителните присъди да се увеличат безкритично от 96 на 100%, нито да бъдат задържани под стража всички посочени от министъра на вътрешните работи, ако не са налице основания за това, коментират съдиите. Според тях след четвъртия годишен доклад за оценка за напредъка на България по изпълнение на специфичните показатели в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност нагнетяването на напрежението между изпълнителната власт и съда се задълбочава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във