Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЙНАТА ЗА ЧЕСТТА НА ТЕМИДА ПРЕДСТОИ

През изминалата година скандалите във Висшия съдебен съвет (ВСС) за сетен път доказаха, че кадровиците на Темида нито узнаха защо са на този свят родени (както е казал поетът), нито пък добиха реална представа за мисията на живота си - да помогнат на депутатите от 40-ото Народно събрание и на министрите от кабинета на Сергей Станишев да приключат с основните ангажименти на България по линия на съдебната реформа и да вкарат в Европейския съюз нормални орли на правосъдието, а не вечно гладни лешояди или вечно настървени за кръв ястреби
И понеже през 2006 г. нищо подобно не се случи, позабравената тема за конституирането на Висшия съдебен съвет като 15-членен постоянно действащ орган - с 5-годишен мандат и с титулярен председател, отново излезе на мода.
За първи път тази идея бе лансирана публично през 2002 г. от сегашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, който по онова време бе заместник-председател на ПГ на НДСВ в 39-ото Народно събрание. Висшата съдебна номенклатура обаче подскочи като ужилена, а председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров дори я обяви за противоконституционна.
Година по-късно към Константин Пенчев се присъедини и пловдивският апелативен прокурор Росен Димов, който в няколко свои медийни публикации направи опит да докаже, че съдебната система и правораздаването само ще спечелят, ако ВСС стане постоянно работеща институция. За съжаление обаче неговият глас така си и остана - нечут, защото висшата съдебна номенклатура вече беше погребала завинаги тази идея.
И изведнъж - о, чудо! През лятото на 2005 г. БСП спечели парламентарните избори. През януари и февруари 2006 г. висшата съдебна номенклатура не можа да назначи свой човек за главен прокурор. А през есента се оказа, че заедно с политическите времена в България са се променили и нравите на група високопоставени слуги на Темида. Иначе казано, председателят на ВКС Иван Григоров и хората му във ВСС изведнъж забравиха какви са ги говорили преди две-три години и станаха най-запалените радетели за... превръщането на Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган.
Дали това ще се случи, поне засега не е известно, тъй като никой не знае какво гласи управляващата коалиция на все още независимата съдебна система. Факт обаче е, че рязката чупка в кръста, която шефът на ВКС и хората му направиха, озадачи доста членовете на ВСС от квотите на парламента, прокуратурата и следствието, а това предвещава само едно - скандали, скандали и пак скандали. Първо, защото мандатът на Иван Григоров изтича само след някакви си девет месеца и половина. И второ - защото преди да реши какъв точно трябва да бъде Висшият съдебен съвет, управляващата коалиция има намерението да създаде специален Инспекторат, който да контролира не само бъдещата дейност на съвета, но и да ревизира работата му през последните няколко години.

Бой под кръста
Един от най-грандиозните скандали, които се случиха през годината, беше размяната на удари под пояса между председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров и бившия главен прокурор Никола Филчев.
На 15 февруари, по време на заседание на ВСС, четирима членове на съвета от прокурорската квота връчиха на колегите си и на правосъдния министър Георги Петканов, който председателства ВСС, докладна записка, в която имаше данни за корупция от страна на председателя на ВКС Иван Григоров. В писмото си заместниците на Филчев - Христо Манчев (шеф на Върховната касационна прокуратура) и Митьо Марков (шеф на Върховната административна прокуратура), Николай Ганчев - тогава ръководител на отдел Военен във ВКП (сега е заместник апелативен прокурор на София), и Цеко Йорданов - по онова време шеф на отдел Следствен във ВКП (сега обикновен прокурор от ВКП), поискаха отстраняването на Григоров от длъжност.
Към записката четиримата бяха приложили справка и други документи, описващи няколко прегрешения на председателя на ВКС. Казано накратко - според данните на държавното обвинение Иван Григоров съдействал за уреждане на дела на свои близки.
Шефът на ВКС обаче не остане безучастен. Само няколко часа след заседанието той отвърна на удара, като разпространи медицинска епикриза на Никола Филчев, правена още през 1986 година. Според документа тогавашният главен прокурор бил шизофреник и параноик.
На 16 февруари обаче ударът с епикризата се върна като бумеранг и здраво халоса Иван Григоров. Оказа се, че документът е пълно менте.
На 23 февруари ВСС се събра извънредно, за да обсъди целия скандал Григоров-Филчев. Но тогава членовете на Висшия съдебен съвет въобще не постъпиха по мъжки. Те не пожелаха оставката на Иван Григоров заради това, че злепоставя не само съдебната власт, но и цялата страна (да поискат такова нещо от Филчев вече беше късно - мандатът му изтече на 22 февруари, ден преди споменатото извънредно заседание).
При закрити врата ВСС се задоволи да изслуша - в продължение на два часа, обясненията и оправданията на Иван Григоров. След това прие извинението му за излишно създаденото напрежение и му прости. Григоров продължава да бъда председател на ВКС и чака 20 ноември 2007 г., когато изтича мандатът му.
Пренебрегването на закона
На 12 май 2006 г. влязоха в сила поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Една част от тях предвижда въвеждането на повсеместно задължително конкурсно начало при назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи.
Само пет дни по-късно Висшият съдебен съвет направи нещо невиждано. На 17 май, по време на редовното си заседание, магистратите изцяло пренебрегнаха ремонта на ЗСВ и назначиха и повишиха общо 85 свои колеги. Оправданието, с което ВСС наруши закона, бе, че комисията по предложенията и атестирането вече е одобрила въпросните 85 души. Така че процедурата по тяхното назначаване вече била започнала, а Законът за съдебната власт нямал обратна сила и не можел да я отмени.
Действията на ВСС от 17 май предизвикаха лавина от негодувания и хули. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева обяви, че назначаването и повишаването на 85 магистрати без конкурс е покана за европейската екзекуция на България. Външният министър Ивайло Калфин избухна, че кадровата политика на ВСС е безобразна и посочи като пример 30-ината роднини, които държали съда, следствието, прокуратурата и адвокатурата в Русе. Държавният глава Георги Първанов също не пропусна възможността да се възмути от кадровото поведение на Висшия съдебен съвет и призова за приемането на чисто нов Закон за съдебната власт.
Накрая срещу кадровиците на Темида скочиха и собствените им хора. Съдии от Софийския районен съд (СРС) се срещнаха с членове на ВСС, за да обсъдят поправките в ЗСВ. Вместо обаче двете страни да постигнат някакво съгласие по болезнения въпрос, умовете на Темида посъветваха младите си колеги да помислят по въпроса Дали не е редно младите съдии да отидат в парламента и там да се оплачат на депутатите от поправките?. В крайна сметка съдебната власт нищо не измисли. Законът си остана такъв, какъвто бе приет през май от Народното събрание. А ВСС почти спря да кадрува.
Мъченици или мъчители
През изминалата година ВСС образува толкова много дисциплинарки срещу магистрати, колкото сигурно са били те за предишните поне три години. Поводът бе смяната на главния прокурор. Една от първите задачи, които си постави новият обвинител №1 Борис Велчев в началото на своя мандат, бе да се направи пълна ревизия на работата на държавното обвинение за последните пет години.
На 12 юни Велчев обяви първите резултати - тези от проверката във Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Върховната административна прокуратура (ВАП). Във втората нямаше констатирани нарушения, но за това пък ВКП би всякакви рекорди.
Там дела са залежавали с години в чекмеджета и шкафове, прокурори са изземвали правомощията на свои колеги и са се произнасяли по един или друг начин по определени преписки, давани са били устни разпореждания как да се приключват дела и т.н., и т.н. Първи на мушката попаднаха трима от филчевистите - Цеко Йорданов, Ангел Илиев и Здравко Йорданов.
На 4 юли Велчев внесе във ВСС предложения за тяхното дисциплинарно уволнение, защото с действията си те са накърнили престижа на съдебната власт, като виновно не са изпълнили служебните си задължения.
Само три дни по-късно избухна поредният скандал около държавното обвинение. Оказа се, че друг човек на Филчев - Николай Ганчев, и прокурорът от Русенската окръжна прокуратура Люлин Матев са поддържали нерегламентирани контакти с бившия сикаджия Илиян Пенев-Мацола.
На 20 юли Велчев внесе още едно предложение за уволнение във ВСС, този път на Ганчев. Същия ден той се закани да поиска същото и за Люлин Матев. Но последният го изпревари, като сам подаде оставката си, която бе приета единодушно от ВСС на 27 юли.
Междувременно съветът образува четири дисциплинарни комисии, които трябваше да решат съдбата на Николай Ганчев, Цеко Йорданов, Ангел Илиев и Здравко Йорданов.
До края на 2006 г. само една от тези комисии успя да приключи работа и да уволни Здравко Йорданов. Наистина, по закон няма срок, в който дисциплинарните състави трябва да приключат с производствата. Но, според източници на Параграф 22, за забавянето на решенията вина имат както Ганчев, Илиев и Йорданов, така и членовете на съвета. Първите са се възползвали от правото си да си наемат адвокати и да представят все нови и нови доказателства за своята невинност. Другият номер, който прилагали, бил чести отсъствия по болест или излизане в продължителен отпуск. А членовете на съвета, които участват в дисциплинарните състави, пък често пътували извън страната и не можели да присъстват на заседанията.
Комисията за Здравко Йорданов привършила работата си бързо по една-единствена причина. Здравко Йорданов се явил пред състава, казал, че е виновен и да го правят каквото искат. Той постъпи мъжки. А за другите... нямаме думи, обясниха магистрати пред Параграф 22. На 18 октомври ВСС уволни Йорданов.
Разчистването на прокурорската колибка не приключва само с тези четири случая. Инспекторатът към ВКП образува дела за престъпления по служба и против правосъдието срещу още няколко прокурори - заместник окръжния прокурор на Русе Венелин Тодоров, заместник районния прокурор на София Петър Чалъмов, обвинителя от СРП Станислав Гюров, ръководителя на районната прокуратура в Кнежа и двама обвинители от Варна - Карен Бейлерян и Тони Томов. Само за последните двама има внесени предложения за снемане на имунитета. За останалите прокуратурата все още се готви, защото колкото повече се ровим, толкова повече неща излизат, изпусна се магистрат пред Параграф 22.
Тук ще направим леко лирично отклонение от обзора и ще се опитаме да погледнем в близкото - дано, бъдеще.
Настроенията в съвета по отношение на филчевистите са противоречиви. Част от магистратите се познават още от студентските години с Ганчев, Йорданов и Илиев. Приятели са, и то не само по служба, но и семейни. Така че като нищо тази част от съвета може да се опита да бламира Велчев и да не уволни тримата.
От друга страна, има вече готов проект за нов Закон за съдебната власт. В него се предвижда промяна на следователската и прокурорската квота във ВСС. Първата се намалява с една бройка за сметка на втората. Само това е достатъчно основание този състав на ВСС да бъде разпуснат и да се избере нов. Но в преходните и заключителните разпоредби на проекта е записано, че въпросният текст (за квотите) влиза в сила два месеца преди да изтече мандатът на този ВСС през декември 2008 година.
Но всичко това е в проект. Носят се слухове, че ако ВСС не угоди на Велчев и откаже да уволни тримата филчевисти, в момента, в който ЗСВ влезе в пленарната зала, депутатите ще спретнат лек номер. Ще променят преходните и заключителните разпоредби на новия съдебен закон така, че веднага да разпуснат този ВСС и да изберат нов, съобразно новите изисквания в ЗСВ.
Така че няма нищо лошо членовете на ВСС да си поддържат приятелските отношения с Ганчев, Йорданов и Илиев, ама не е задължително това да става и в службата. А иначе могат да си ходят на пикници, например.
Недоимъкът
Финансовите проблеми на Темида неизменно присъстваха и през 2006 година. Всъщност, за разлика от предишни години, през изминалата финансовата криза настъпи още през първия ден на февруари.
Тогава председателят на бюджетната комисия на съвета Андрей Икономов поиска да се затегне дисциплината в съдебната система по отношение на безразборните харчове. Той докладва пред колегите си, че много от съдилищата вместо да си платят режийните, са си раздали по някоя и друга премия. И в началото на 2006 г. изведнъж се оказало, че може да им бъдат спрени токът или водата. А както е известно, Министерството на финансите не е от най-щедрите и не отпуска лесно средства за покриване на задълженията. Особено на съдебната власт, с която от години води спорове по отношение на бюджета.
Само месец по-късно отново бе засегната темата за пари. На 8 март Андрей Икономов алармира, че отпуснатите 142 млн. лв. за заплати през 2006 г. няма да стигнат доникъде и че трябва да се търсят още средства. Той предложи част от парите, предвидени за обезщетения, за облекла и капиталови разходи, да бъдат прехвърлени в перото за заплати. Тревогите на Икономов се оказаха напразни. ВСС успя да стегне колана така, че да осигури заплати за всички магистрати и съдебни служители.
По традиция в края на годината ВСС изготвя бюджета си за следващата година. За 2007-а магистратите поискаха 526 млн. лева. Съветът по всякакъв начин се опита да убеди финансовото министерство, че съдебната система има нужда точно от толкова пари, защото трябва да бъдат изградени нови 56 регионални структурни единици - 28 административни съдилища и 28 административни прокуратури. При това - те трябва да бъдат настанени в самостоятелни сгради, да разполагат с нормална техника и да работят в помещения, обзаведени по европейски стандарти.
По стар народен обичай нито един депутат от 40-ото Народно събрание не се вслуша в аргументите на Висшия съдебен съвет. Напротив - интересът на управляващите и опозицията продължи да бъде насочен около заплатите на магистратите. В крайна сметка слугите на Темида бяха обвинени, че получават много пари, но не вършат почти никаква работа, а парламентът отпусна на съдебната система само 264 млн. лева. Бюджет, с който магистратите биха могли да се оправят до към средата на септември - началото на октомври 2007 година. Но... с една уговорка: ако те продължат да съществуват по български, а не да правораздават по европейски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във