Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЙНАТА ЗА ДАНЪЧНАТА ПОЛИЦИЯ СЕ ЗАТЕГНА

Идеята за създаването на Агенция за фискални разследвания ще среща все повече противници, макар подобни служби да съществуват във всички развити демокрации. На 25 март правителството одобри проекта на финансовото министерство, а на 1 април заместник главният прокурор и шеф на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев го подложи да унищожителна критика. Според предварителните очаквания, до края на април проектозаконът за създаването на т. нар. данъчна полиция трябваше да бъде внесен в парламента и разпределен по комисии за обсъждане. Нищо подобно обаче не се случи, защото всички са заети с други, далеч по-важни неща: зърнени афери, началнически кадрили в съдебната система, рекламни кампании на проектозакона за конфискацията...Какво ще се случи по-нататък засега никой не се наема да прогнозира. Факт обаче е, че ако данъчната полиция в България беше създадена още преди две-три години, Европейският съюз отдавна щеше да си реши много от българските проблеми. Явно никой не иска да се случи такова нещо у нас.За създаването на т. нар. данъчна полиция в България се заговори преди шест години и две седмици. На 2 април 1998 г. синьото управляващо мнозинство в 38-ото Народно събрание реши, че е крайно време да създаде Специализирана данъчно-ревизионна служба, която да поеме разследването на данъчните и банковите престъпления. Финансовата полиция, която обмисляме да създадем, ще следи главно работата на банките - както работещите в момента финансовокредитни институции, така и фалиралите - каза тогава пред медиите един от бащите на идеята депутатът Иван Димов. - Досега функциите на финансова полиция изпълняваха Държавен финансов контрол, данъчните и митническите власти, както и Икономическа полиция към МВР. Техните действия обаче не са синхронизирани, резултатите от акциите им са много лоши, обобщи Иван Димов. Досущ като десетки други добри намерения, родени по времето, когато СДС бе като прокуратурата - единен и неделим, зачеването на финансовата полиция бе посрещнато с бурни аплодисменти, за да бъде забравено веднага и... до края на синия мандат. Идеята бе реабилитирана четири години по-късно от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, но по един доста екстравагантен начин. На 14 февруари 2002 г. той, бившият вече шеф на Националната полиция ген. Васил Василев и току назначеният директор на Националната служба за сигурност ген. Иван Чобанов се завърнаха от кратко, но делово посещение в Москва. Още във ВИП-залата на аерогара София ген. Борисов съобщи на медиите, че носи на премиера и президента скъп дар - закона на руска Федерална служба на данъчната полиция, който те трябва да изучат и да приложат в България. Данъчната полиция в Русия е част от силовия апарат на държавата. Служителите в това звено се движат униформени, въоръжени са и имат всички полицейски правомощия, включително и правото да носят маски, заяви пред репортерите ген. Борисов, след което обясни: Руската данъчна полиция е подчинена на президента. Тя действа по 52 текста от наказателния им кодекс, има собствено следствие и е с изключителни правомощия. Шефът на службата е цивилен, а всички останали са военизирани. Можем да взаимстваме редица неща от руския закон и да ги адаптираме към онова, което прави икономическа полиция, обобщи Борисов. Отговорът на финансовото министерство дойде с четиримесечно закъснение. На 23 юни 2002 г. идеята за създаване на данъчна полиция изведнъж придоби плът и кръв в проектодокумента Данъчна политика 2003 - 2005 година, но вече като част от данъчната администрация. За да не изглежда, че в стройните редици на НДСВ и правителството бушува вътрешна война за надмощие, финансовият министър Милен Велчев обясни на пресконференция, че става дума за идея, чрез която ще се намали бюрокрацията в данъчната администрация. Само пет месеца по-късно обаче ведомството му рязко втвърди позицията си, за да не я промени до ден днешен. Конкретният повод за това бе зверския побой, нанесен на ръководителя на отдел Ревизии в Главна данъчна дирекция Николай Петков. На 25 срещу 26 ноември 2002 г. неизвестни мутри пребиха Петков с метални тръби насред София - на бул. Янко Сакъзов (бивш бул. Владимир Заимов), на 150-200 м от Пето РПУ. След инцидента шефът на ревизорите бе откаран в ИСУЛ с натрошен десен крак, скъсано сухожилие и травми по главата. Седмица по-късно (на 2 декември) Милен Велчев и Георги Петканов подписаха декларация за подобряване на сътрудничеството между МФ и МВР и се договориха до края на 2002 г. да бъде създаден координационен съвет между двете ведомства за повишаване събираемостта на публичните вземания. А на 5 декември главният данъчен директор Николай Попов си честити именния ден (Никулден е на 6 декември) по своеобразен начин: в кулоарите на парламента той заяви пред медиите, че концепцията за създаването на данъчната полиция е готова и в началото на 2003 г. започва работата по конкретния законопроект. На 10 март 2003 г. Съветът по икономически и финансови въпроси към НДСВ, както и тримата министри - Милен Велчев (на финансите), Георги Петканов (на вътрешните работи) и Антон Станков (на правосъдието), обсъдиха идеята за създаване на данъчна полиция. След мероприятието се случи нещо, което тогава все още изглеждаше необичайно за широката публика. Според Милен Велчев, всички участници в срещата са подкрепили проекта новата структура да е в неговото ведомство. Тя щяла да се казва Служба за фискални разследвания и в нея щели да работят 100 души. Няколко минути по-късно, когато шефът на МВР подмина журналистите мълчешком, участник в мероприятието обясни, че Петканов не е подкрепял нищо подобно, напротив. Под благовидния претекст, че излага принципни съображения, вътрешният министър разбил на пух и прах проекта на финансовия си колега с мотива, че бъдещата данъчна полиция ще дублира съществуващата икономическа полиция. Според Петканов, щяло да бъде далеч по-целесъобразно разследването на финансовите престъпления да се възложи на МВР - то имало и достатъчно хора, и достатъчно опит. Кашата, забъркана по време на срещата, бе окончателно сгъстена от правосъдния министър Антон Станков. На излизане от централата на НДСВ той се спря и обясни на репортерите, че лично той подкрепя проектозакона на финансовия министър, но на заседанието са били изказани и отрицателни становища... Същинската офанзива срещу Милен Велчев обаче започна едва на 18 април 2003 г., когато на столичния бул. Цариградско шосе бе взривен мерцедесът на Иван Тодоров-Доктора. Два дни по-късно - на 20 април, главният секретар на МВР Бойко Борисов обяви, че МВР е готово с доклада си за връзките на бивши и настоящи политици и магистрати с организираната престъпност и дори има съответните снимки. А на 23 април избухна т. нар. яхтен скандал: в един-два всекидневника бяха публикувани някакви фотоси, придружени с подходящ текст: финансовият министър Велчев, тогавашният транспортен министър Петър Петров и депутатът Мирослав Севливевски разпускали през лятото на 2002 г. в Монако заедно с взривения Иван Тодоров-Доктора. В хода на скандала докладът за връзките на политици и магистрати с мафията постепенно бе сведен до докладна записка за контрабандата, но тънката нишка анти Велчев остана: една от героините в четивото бе нарочена за негово протеже, тъй като имала вземане-даване с баща му. Съвсем естествено нищо от докладната записка не бе доказано по съответния начин и нито един от описаните в нея мафиоти, магистрати и хора на властта не стана пациент на Темида. Вместо това в края на 2003-а и началото на 2004 г. съпротивата срещу бъдещата Служба за фискални разследвания в Министерството на финансите стана още по-организирана.След разстрела на Косьо Самоковеца (6 декември миналата година в Амстердам) изведнъж стана ясно, че той бил издирван за незаконен износ на 150 000 евро. Малко по-късно в Сливен бе разбита бандата на Йосиф Йосифов (Йоско), който се занимавал с проститутки и с дрога, като само колите му (регистрирани в България, естествено) стрували 500 000 евро. Хората на Велчев отбиваха ударите и периодично обясняваха, че проблемите не са при тях и че веригата се къса между МВР, следствието и държавното обвинение. В края на януари 2004 г. те хвърлиха голямата ръкавица и обявиха, че през последните пет години от държавата са източени над 4 млрд. лв., те са предали на прокуратурата общо 2200 случая на данъчни измами от 2000 г. насам, но през съда е минало само едно дело за незаконно теглене на ДДС. На 10 март прокуратурата отговори на предизвикателството: срещу столичния бизнесмен Кирил Киров, по-известен с екзотичния си прякор Киро Японеца, бе образувано следствено дело за укрити доходи и неплатени данъци. Сумата е внушителна - 400 000 лв., а периодът - повече от многозначителен: от 1997 до 2002 година. С други думи - всеки трябва да се сеща кой и срещу какво е крил кинтите на Японеца в продължение на една петилетка... Последната (засега) атака срещу идеята Службата за фискални разследвания да е в системата на данъчната администрация принадлежи на Христо Манчев - заместник главен прокурор и председател на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Тя бе разиграна на 1 април, седмица след като правителството одобри проектозакона на финансовото министерство за създаването на т. нар. данъчна полиция. Според този проект, бъдещата структура ще се казва Агенция за фискални разследвания и ще бъде подчинена на финансовия министър. Нейният директор ще има право да иска от съда достъп до банковите и застрахователните сметки на разследвани фирми или граждани, както и използването на специални разузнавателни средства (СРС). Фискалните агенти ще имат дознателски функции и ще разследват източване на ДДС, укриване на доходи, корпоративни финансови измами. На пръв поглед логиката на Христо Манчев да нарече проектозакона за създаването на Агенцията за фискални разследвания парадоксална идея е желязна: случи ли се това, данъчните ще разследват сами себе си, защото няма данъчно престъпление, без в него да е замесен данъчен служител. Особено ако става дума за източване на ДДС. Но ако продължим още малко в същия дух, не е ли редно г-н Манчев да отговори на въпроса кой трябва да разследва корумпираните прокурори и следователи? Параграф 22 неведнъж е защитавал тезата, че не е важно под чие командване е една служба, а каква работа върши. В този смисъл бъдещата Агенция за фискални разследвания трябва да бъде абсолютно независима, защото и сред данъчните, и сред меверейците има корупция. От другата страна на кантара обаче са фактите в трудовата биография на полицейското дознание и на неговите началници, откакто то се появи на бял свят през януари 2000 година. В момента негов пряк ръководител по линия на НДСВ е заместник-министър Тоньо Железчев, който от август 2001 г. досега нито веднъж не е показал с нещо, че носи политическа отговорност за свършеното и несвършеното от 10 000 - 11 000 дознатели. За създаването на прословутия елитен дознателски апарат от 2000 висококвалифицирани юристи министър Петканов лее елейни слова от края на 2002 година. През март-април 2003 г. правителството му предостави 8 млн. лв., за да започне да го изгражда. До ден днешен обаче, освен три-четири еднотипни изявления на министъра, че вече са назначени първите 1200 души и предстои назначаването на останалите, друго по този въпрос не се е чуло, още по-малко - видяло. Особено в посока на следното размишление: откъде ще се вземат въпросните 2000 висококвалифицирани юристи, при положение че от следствието са придърпани не повече от десетина-петнайсет души. И накрая, ако МВР разполага със сили и възможности да поеме задълженията на бъдещата данъчна полиция, защо министър Петканов не докаже това с аргументи и факти? Примерно - да извади от архивите всички финансови престъпления, разкрити от икономическата полиция и доказани от дознанието, които са влезли в съда и са излезли оттам с ефективни присъди? Също толкова странно е и мълчанието на прокуратурата по въпроса. По данни на самото финансово министерство през последните две години от данъчната администрация са изхвърлени за корупция поне 200 души, но срещу нито един от тях не е известно да има образувано следствие или дознание. Фискалното надиграване на пешките и офицерите продължава, макар последният ход да е на Царя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във