Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЙНАТА ЗА ФАНТОМИТЕ

Още една прогноза на българското държавно обвинение не се сбъдна. В разгара на спора на кого да бъде подчинена бъдещата Агенция за фискални разследвания (по-известна като данъчна полиция) заместник главният прокурор и председател на Върховна касационна прокуратура Христо Манчев заяви следното: При предстоящото създаване на данъчната полиция ще се стигне до парадокса данъчни служители да разследват самите себе си.Г-н Манчев произнесе знаменателната фраза навръх Първи април, непосредствено след тържественото представяне на втория Българско-баварски проект за институционално укрепване на българската прокуратура, финансиран по програма ФАР с 2.3 млн. евро. Тоест - в присъствието на хора, пред които сериозният професионалист не би си позволил лукса да се държи несериозно. Но на г-н Манчев не му беше нито до шеги с медиите, нито до размяна на междуведомствени закачки. Може ли да се извърши данъчна измама, без в нея по някакъв начин да участва или да е измамен съответният данъчен служител? - попита още г-н Манчев и без да дочака отговор, констатира: За да се върне ДДС, се представят съответни документи, които обикновено са фалшиви, ако нямаме някакво съучастие от страна на данъчните. А накрая, за да не остане някой от репортерите с впечатлението, че заместник главният прокурор на България не знае какво приказва, той обобщи: За да се измами някой, той или не е измамен, или е измамен, но е служител на същата тази данъчна служба....Противно на всички очаквания, само две седмици след изявлението на заместник главния прокурор Христо Манчев (на 15 април), шефът на Главна данъчна дирекция Николай Попов отбеляза страхотен гол. На висок глас той съобщи, че след неколкомесечна работа инспекторите му са разбили мощна организация, откраднала най-малко 11 млн. лева. Още на другия ден (16 април, петък) главният прокурор, също на висок глас, се възмути от поведението на главния данъчен директор Николай Попов. След срещата си с председателя на Нотариалната камара Елена Еленкова Никола Филчев заяви, че когато има данни за престъпление, трябва да се спазва редът за сезиране на прокуратурата. Това не става с медийни изяви, а после с изпълнение на служебните задължения. Редът трябва да бъде обратен: има ли престъпление, се сигнализира прокуратурата, а след това за подвизите се съобщава на медиите, направи опит да прикрие раздразнението си главният прокурор, но не се сдържа и подхвърли: Те или са толкова некомпетентни, или немарливи, че са допуснали да бъдат измамени, или, ако не са измамени, тогава са съучастници....В случая не е толкова важно кого точно визираше Никола Филчев с язвителното те или са толкова некомпетентни...: дали ръководството на Главна данъчна дирекция (ГДД), дали служителите в инспектората на ГДД, или пък шефовете на четирите столични данъчни подразделения, в които са реализирани измамите: Лозенец, Средец, Студентска и Витоша.По-интересното в случая е защо главният прокурор нахока главния данъчен директор? Най-бързият отговор на този въпрос гласи, че Никола Филчев е притеснен от изтичането на информация и от евентуалното укриване на неразкритите още съучастници и покровители на измамниците. Един по-внимателен прочит на материалите, пристигнали още на 16 април (ден след изявлението на Николай Попов) във Върховна касационна прокуратура и в Софийската градска прокуратура, обаче показва нещо друго. Престъпната схема е разкрита като по учебник. Всички участници (23-ма данъчни служители, 10 от които вече са уволнени) са описани с трите им имена, ЕГН-тата и постовете, които са заемали. По същия подробен начин са описани фирмите, участвали в престъпната схема, връзките помежду им и движението на фактурите и парите. Нещо повече. Оказа се, че в момента, в който Николай Попов е информирал обществеността за разбитата престъпна организация (15 април, четвъртък), неговите хора вече са подреждали материалите (над 5000 листове, плюс таблици, схеми и диаграми), които е трябвало да заминат към прокуратурата в началото на работната седмица. С други думи - почти цялата хамалогия вече е била свършена, като за прокуратурата и следствието е оставено най-важното: да приведат цялата тази планина от документи във вид, годен за съдебен процес.Другата възможна причина за гнева на главния прокурор е, че като е избързал шефът на данъчните Николай Попов превърна държавното обвинение в най-обикновен зрител на собствения му триумф. Дето има една приказка - не стига, че МВР не е участвало в разбиването на мощната престъпна организация, ами и прокуратурата бе изхвърлена зад борда по най-бруталния начин. Нещо повече - още първия работен ден след скандала (понеделник, 19 април) правителството внесе в Народното събрание проектозакона за създаването на Националната агенция за фискални разследвания. Според него т. нар. данъчна полиция ще е в структурата на финансовото министерство, ще извършва собствени разследвания, ще спира коли и камиони и ще проверява документите на шофьорите, пътниците и товарите в тях. Колкото и абсурдно да звучи, статистиката от досегашните разследвания на подобни крупни измами изобщо не е е в полза на прокуратурата (като господар на досъдебното производство). От 2000 случая, предадени от данъчните на държавното обвинение през последните две години и половина, с първоинстанционна присъда са приключили не повече от десетина дела. Кое от кое по-мършаво и незначително, но обединени от един общ признак: обществеността изобщо не знае какво се случва с тези дела, защо не се случва нищо и кой е виновен. Например едва когато в края на ноември 2003 г. бившата столична следователка Мария Владимирова наби свидетелка стана ясно и че се разследва източване на 173 млн. лв. ДДС от Кремиковци чрез фиктивни сделки със скрап. В медиите покрай скандала се промъкнаха и достоверни информации, че в аферата (между другото разкрита още в края на 90-те години на миналия век) били замесени хора от дирекцията на Националната полиция, от тогавашното Главно управление Митници, от една-две банки, червен политик и крупни бизнесмени. В основата на измамническата схема била фирма Надин 2000 ООД, в която били навързани над 250 действащи софийски дружества и още 30 фирми фантоми. Едва ли са малко хората, които все още помнят аферата Бартекс, в хода на чието разследване февруарски дъжд отми 14 000 т захар от закрит склад. Скандалът избухна в края на август 1998 г., а главното действащо лице в него бе един от най-доверените хора на покойния Илия Павлов в Мултигруп - Спартак Жаров, платил парична гаранция от 4 млрд. стари лева. Думата ни е за двама от участниците в сладката афера - Иван Димитров Сиви, собственик на ЕТ Сиви - Иван Сиви, и съпругата му Йонка Филипова. В съобщението, разпространено от пресцентъра на МВР на 27 август 1998 г., се казва следното: При съвместните оперативно-следствени действия на НСБОП и Националната следствена служба беше изяснено, че фирмата, собственост на Иван Димитров Сиви, е издавала документи с невярно съдържание. ЕТ Сиви - Иван Сиви е осъществявала фиктивен износ, в резултат на което неправомерно е присвоен ДДС в размер на около 3.5 млрд. лв. (стари). Установено е, че всички финансови операции са ставали под ръководството на Филипова. Уличаващите документи са иззети. Съществуват проверени оперативни данни, че ЕТ Сиви - Иван Сиви има връзка с търговската реализация на захар от Бартекс АД, се казва още в съобщението от МВР.Още тогава стана ясно, че едноличният търговец Иван Сиви е инвалид, а фирмените дела са движени от съпругата му. По случая със сладкия ДДС бе образувано следствие, което през 1999 г. бе включено в първия списък с делата, които главния прокурор Никола Филчев взе на специален отчет. През есента на 1998 г. ЕТ Сиви - Иван Сиви отново бе спипан в крачка и отново за източване на ДДС. Този път заслугата бе на Главно управление Митници, информацията за далаверата дойде откъм Гърция, а размерът на ДДС-то бе... около 5 млрд. лв. тогавашни пари. Схемата, по която едноличният търговец за малко не извози държавата, бе проста и гениална. Един прекрасен ден на ГКПП-Кулата пристига керван от ТИР-ове, чиито шофьори декларират, че карат за Гърция полиетиленови торбички. Какви са били въпросните изделия отдавна вече никой не помни, но всяко найлоново бижу е струвало по фактура около една германска марка. В случката няма нищо смешно, защото стоката на ЕТ Сиви - Иван Сиви минава безпроблемно през служителите на абсолютно всички български власти по границата, след което Филипова тегли полагащия й се ДДС. Сумата е умопомрачителна - 5 млрд. стари лв., защото в найлоновия керван имало... цели 12 ТИР-а. Далаверата засичат гръцките митничари, пред които шофьорите декларирали, че возят от България транзитно олио за Албания. Гърците се обадили на свой български колега, на когото имали доверие, и бомбата избухна... за една-две седмици. Материалите са предадени на прокуратурата с мнение по случая да бъде образувано следствено дело, но какво е станало по-нататък - никой не успя да разбере. В началото на 2000 г. едноличният търговец Иван Сиви почина и всичко приключи тихо и полека. По същия начин бе забатачено и делото срещу друга ДДС-пирамида от онези години. През април 1997 г., малко след като е похарчил близо 6000 долара за рождения си ден, полицията арестува софиянеца Орлин Данев и съпругата му Марияна. Двамата са съсобственици на Мароник ООД и по онова време са признати за едни от най-големите спецове в ДДС-измамите. Според осведомени, във веригата на семейство Даневи са били навързани около 60 фирми, една трета от които са фантомни. По данни на хора, участвали в разбиването на престъпната структура, семейство Даневи трябваше да бъдат съдени за източване на ДДС в размер на около 1.2 млрд. тогавашни лв., но до ден днешен нищо подобно не се е случило и май няма да се случи...На фона на всичко казано дотук изводът може да е само един: хубаво е, че главният данъчен директор Николай Попов си отвори устата за престъпната организация, скрита в пазвата му. Още по-хубаво ще е, ако този тип приказване стане масова практика, защото хората имат право да знаят не само кой ги краде, ами и кой е виновен мошениците да не бъдат съдени. В противен случай съмненията, че прословутата следствена тайна се използва като параван, зад който всеки разкрива само онова, за което не му е платено, ще стават все по-основателни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във