Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЙНАТА ЗА РОЗОВОТО БЪДЕЩЕ НА СОФИЯ(НСКИ) ПРИКЛЮЧИ

Двайсетина дни преди местните избори (насрочени за 26 октомври) столичният кмет Стефан Софиянски нанесе изпреварващ удар върху съперниците си. И то по най-категоричен начин. В края на миналата седмица (четвъртък, 9 октомври) той събра трийсетина свои съмишленици от Югозападна България, отведе ги в Рилската света обител и, досущ като един месия, ги упъти какво трябва да сторят в името на победата. Не казвайте на хората, че искате да управлявате града, а че искате да работите за него! Общината не е частно предприятие да се управлява! Да водим позитивна кампания и да не оставяме фронтове зад гърба си! Да оставим у хората усещането, че работим позитивно и можем да надграждаме...Това са само част от мъдрите съвети, които като волни птици излетяха из устата на бъдещия кмет на столицата Стефан Софиянски. За разлика от живата природа обаче, неговите птици не се разлетяха на вси страни, а накацаха върху точните рамене на точните хора. Които, досущ като апостолите на Исус попиха от словото Му и се разотидоха по родните си места. За да спечелят изборите и най-сетне, за първи път от половин век насам, из милата ни татковина слънцето да грее еднакво за всички! Защото и за слепеца е ясно, че срази ли враговете си в София (а той ще го стори, защото избори не се печелят, а се вземат) Стефан Софиянски ще грабне умовете и сърцата на цяла България. Той е единственият, който доказа на практика, че и вълкът може да е сит, и агнето да е... изядено наполовина. Кой знае, сигурно някакви такива светли мисли се въртят из главата на г-н Софиянски точно седмица преди изборите. За себе си той най-вероятно е прав да бъде оптимист, защото успя да изкара цели два мандата, без никой да му поиска оставката на многохиляден и добре въоръжен (с тигани и млекарски гюмове, разбира се) митинг. Никой не успя да осъществи и една друга мечта на враговете Софиянски - да го разчувства и да го върне години назад, така че той да си признае очевидното: че е рожба на СДС; че без СДС щеше да си е най-обикновен бивш държавен чиновник; че той е бил успешен служебен министър-председател не защото е гений, а защото международното положение искаше СДС да вземе властта през 1997 г., а БСП се отказа от нея, поемайки към управленското небитие. От друга страна обаче, каквото и да си мисли днес човек за бившия (засега) столичен градоначалник, Стефан Софиянски си остава най-успешният кмет на София от 1989 г. насам. Защото, за разлика от своите демократични предшественици - адашите Александър Каракачанов и Александър Янчулев, той не направи няколко генерални неща.Най-напред не профука за глупости всички пари, които му попаднаха под ръка. Не източи язовир Искър и езерото Панчарево и не продаде всички жълти и сиви павета в Западна Европа, които ударно бяха сменени с невзрачен и вечно рушащ се асфалт. За какво става дума ли? Всички помним водната криза в периода 1992-1995 г., както и ударното асфалтиране на централна София, започнало още по социалистическо и продължило с неотслабващи темпове до 1995-1996 година. С водата всички разбрахме какво се е случило - една част от нея замина за Турция, а друга за бившия металургичен гигант Кремиковци.Колкото до паветата - там работата се оказа доста по-дебела и неразгадаема: и сивите, и жълтите каменни блокчета бяха продадени на платежоспособни задгранични клиенти. Печалбите от гранитните сделки са повече от впечатляващи, защото за някакви си седем-осем години под асфалта легнаха почти всички улици в Лозенец (включително и бившият бул. Трайчо Костов - днес Свети Наум), отсечката на ул. Раковски от бул. Цар Освободител до бул. Дондуков и т.н. Някакъв опит за скандал по темата бе направен едва през февруари 2000 г., когато при едно рязко затопляне бул. Цар Освободител изведнъж придоби доста... намачкан вид. Именно тогава няколко медии се сетиха да проверят къде точно се съхраняват павета, демонтирани при ремонтите. Оказа се, че в общинските складове в с. Враждебна са останали само около 15 000 жълти павета. По приблизителни изчисления на специалисти с въпросната наличност не би могло да се облече дори по-голям селски мегдан, камо ли за 150-метрова отсечка от двупосочна улица. Колкото до сивите павета - и тяхната бройка, и съдбата им продължава да тъне в неизвестност...Другото, което не направи Софиянски, е да окичи Витоша с вили и извънградски резиденции чак до Черни връх. Вярно е, че по времето, когато той беше седесар и в червата, сините промениха статута на Витоша и разрешиха в полите й да се строи. Но също така е вярно, че такова право бе дадено само на два-три автобуса с имотни люде. По същия грижовен начин Стефан Софиянски и администрацията му съхраниха Борисовата градина и Южния парк. Те не разрешиха провеждането на отгледна и санитарна сеч върху стотици и хиляди декари с цел изграждане на модерни паркинги за по 10 000-20 000 автомобила. Напротив - съвсем пестеливо, дори скъпернически, общината продаде или замени определени паркови парцели, в които бяха построени частни резиденции за чудо и приказ. В същото време обаче кметът Софиянски и неговото най-близко обкръжение сътвориха такива чудеса, че техните наследници ще трябва да посветят поне десетина години на разчистването им. Като се започне с масираното и безразборно строителство на бензиностанции, мине се през унищожаването на стотици квартални градинки и детски площадки и се стигне до хаоса в автомобилното движение. Тук някъде трябва да бъдат вместени още пълният провал на борбата с безпризорните кучета, неадекватната социална политика на общината, тоталната липса на мениджърски поглед върху нещата от живота и абсолютният кметски непукизъм по въпросите на борбата с престъпността. Тия дни столичният градоначалник се похвали, че най-после София има готов нов Общ градоустройствен план. И наистина, ако този факт бъде оценен безпристрастно - това си е чист успех за Софиянски и Столичния общински съвет. Предишният подобен план е сътворен още през 1961 г. и отдавна е доказал, че не отговаря на темповете, с които се развива столицата. Според статистиката, в разработката на Общ градоустройствен план са участвали около 220 специалисти от 18 фирми и три института на БАН, а съдържанието му е вместено в 12 000 страници. По закон Общият градоустройствен план (ОГП) трябва да бъде приет от Народното събрание, т.е. - да се превърне в закон. След това общинарите трябва да изработят и приемат подробните устройствени планове на отделните райони в столицата и едва тогава да започне работа по същество. Какво още може да се каже за новата придобивка? Нищо друго, освен че нейното съдържание е много добре известно на хората, които следят работата на Столичната община от... двайсет и пет - трийсет години. Тогава, когато тя се наричаше Софийски градски народен съвет. Колкото и парадоксално да звучи, всички новаторски идеи, с които Софиянски и хората му шашкат напоследък столичаните, са измислени още по социалистическо време. И ринговото еднопосочно движение (1978-1982 г.); и изграждането на огромни крайградски паркинги за приходящите от провинцията автомобили (1982-1983 г.); и разрастването на града така, че Божурище и Банкя, Казичене и Елин Пелин, Кремиковци и гара Яна да се превърнат наистина в сателитни градчета на един наистина мегаполис (1983-1986 г.). Идеята с гигантските паркинги например бе отхвърлена почти веднага след като видя бял свят в тогавашния печат. И то по съвсем разумни причини. Оказа се, че ако всички гости на столицата паркират личните и служебните си автомобили край входовете на София, кашата ще бъде абсолютна: трябва да бъдат открити специални линии на градския транспорт до центъра, които да обслужват клиентите си денонощно, а не до единайсет часа вечер и от четири часа сутрин. На всичко отгоре тоталитарната държава прецени, че е съвършено невъзможно да бъдат построени паркинги, които да поемат... 25-30 хил. автомобила дневно. И то тогава, когато в България я имаше 750 хил. возила, я не. Ами сега, когато колите, камионите и автобусите са над три милиона и поне 150 хил. провинциални возила ката ден щъкат из София?И още една идея в новия Общ градоустройствен план понамирисва на епохата на развития социализъм - градът да бъде разделен на 11 района, вместо на досегашните 24 общини. Преди три десетилетия тогавашните партийни и държавни ръководители взеха смел курс към изграждането на т. нар. сателитни градчета (Младост, Дружба, Надежда, Люлин и т. н.), които по-късно влязоха в българския речник като комплекси-спални. Именно тогава бе лансирана за първи път идеята (придобила плът и кръв в края на 70-те години) кметската власт да се разхвърля между председателите на дванайсет районни народни съвети. Мотивът беше същият, както и сега: сателитните комплекси-спални да се превърнат в самостоятелни териториални единици, които да осигуряват всичко необходимо на живеещите в тях. Така че хората там да работят, да спортуват и да водят нормален културен живот, а децата им да ходят в квартални училища, които по нищо не се различават от училищата в центъра на София. Както се видя години по-късно - нищо подобно не се случи и въпросните сателитни градчета се превърнаха в панелни гета. За всички тези десетилетия в Младост (I, II r III и т.н.) бе построено само едно читалище, в което цели пет години години прожектираха филми. Останалите панелки така си и останаха без нови киносалони, а старите бяха оставени на доизживяване. Единствената спортна зала бе построена в едноименния й комплекс Емил Марков и... толкоз с културно-масовите и спортните придобивки.Вярно е, че според авторите на новия Общ градоустройствен план идеята в София да има полицентричност, т.е. много средищни точки, конкуриращи централната градска част, звучи съвсем по европейски. Тъжната истина обаче е, че тук става дума за нещо съвсем друго: за окрупняване на столичните райони с цел абсолютна концентрация на властта в ръцете на... столичния градоначалник и Столичния общински съвет. По-важното е, че зад бляскавата фасада на кметските амбиции стоят реални проекти: трансевропейските транспортни коридори, които България задължително ще трябва да изгради (независимо с какви пари), ще минават през и покрай София. Тези коридори ще доведат след себе си десетки хиляди обекти от най-различен характер - мотели, хотели, паркинги, бензиностанции, крайпътни заведения и т.н. Да не говорим, че въпросните трансевропейски транспортни коридори ще наложат и тоталната реконструкция на околовръстното шосе и на някои по-възлови софийски булеварди и улици. Естествено тези процедури ще бъдат съпроводени с яко отчуждаване на частни терени, събаряне на къщи и... издаването на десетки хиляди разрешения за ново строителство, лицензи за търговска дейност и продажба на алкохол и цигари, както и на патенти за услуги, и какво ли не още.И накрая - в името на собственото си транспортно и икономическо спокойствие Европейският съюз ще налее изключително много пари в софийската хазна. Включително и за скорострелни обезщетения за национализираната частна собственост. По-важното е, че никой няма да чака как ще завърши съдебният спор между Столичната община и гражданина Хикс, който иска да вземе за имота си 20 000 долара, докато общинарите искат да го овъзмездят с три-четири бона, при това в лева.В хода на предизборната си кампания обаче Стефан Софиянски доказа, че наистина е врял и кипял в предизборните борби. На 11 октомври (събота) той обяви, че е еволюирал по отношение на бъдещото деление на столицата. Според последната му (засега) теория по този въпрос София не трябва да е разделена нито на 24 района, нито на 11 общини, а само на... пет-шест относително самостоятелни териториални единици. Което пък съвсем улеснява нещата за през следващия му (евентуално) мандат от командно-административна гледна точка. А, и още нещо обеща г-н Софиянски: да осигури цялостно обслужване на едно гише. Оттук нататък единственото неизвестноkо е коя фирма точно ще спечели заветната обществена поръчка Изработване и монтиране на врата с гише за кабинета на столичния градоначалник?

Facebook logo
Бъдете с нас и във